КТ. Относно командироване на шофьори при международен транспорт

КТ. Относно командироване на шофьори при международен транспорт

КТ. Въпрос. Съгласно Ваш коментар във връзка с промяна на Кодекса на труда, чл. 121а и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, влезли в сила от 01. 01. 2017 г., моля за Вашето становище наредбата отнася ли се за услуга - международен транспорт и шофьори по трудови правоотношения? 
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
 
Актуално към 03. 02.2017 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации.
 
 
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), обн., ДВ, бр. 105 от 2016 г. и с Постановление № 382 от 29.12.2016 г., с което Министерският съвет прие Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредба за командироването и изпращането), в националното законодателство бяха въведени изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, ОВ, L 18/1 от 21 януари 1997 г., (Директива 96/71/ЕО) и Директива 2014/67/ЕС за осигуряване на нейното изпълнение. 
 
 
Обща информация:
 
Въпросът относно прилагането на изискванията на Директива 96/71/ЕО, а с това и на изискванията на чл. 121а от КТ и новата Наредба за командироването и изпращането е дискусионен и на Европейско равнище.
 
Изрично от директивата са изключени само предприятия от търговския флот по отношение на моряшкия състав (чл. 1, § 2 от Директива 96/71/ЕО).
 
В нейното приложно поле остават останалите видове транспорт.
 
Това се потвърждава и от разпоредбите на два от основните регламенти, които уреждат международния транспорт в Европейския съюз, а именно:
Рецитал 17 от Регламент № 1072/2009 г. предвижда, че разпоредбите на Директива 96/71/ЕО се прилагат за предприятията за превози, извършващи каботажни превози.
 
Същият текст се съдържа и в Рецитал 11 от Регламент №1073/2009 г.
 
От това следва, че изискванията на Директива 96/71/ЕО се прилагат при всички случаи на каботаж.
 
Приложното поле на Директива 96/71/ЕО е въведено в националното законодателство с разпоредбите на чл.121а, ал. 1 - 3 КТ.
 
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 КТ: „Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
 
1. български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:

а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
 
б) в предприятие от същата група предприятия“.
 
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 2 КТ „Изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
 
1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария“.
 
Разпоредбата на чл. 121а, ал. 3 КТ въвежда изискване за целия период на командироването или на изпращането да съществува трудово правоотношение между командирования или изпратен работник или служител и командироващия или изпращащия работодател.
 
Видно от цитираните разпоредби командироване в рамките на предоставянето на услуги ще е налице в два случая, когато работодателят командирова работника или служителя:
 
1. за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
 
2. в предприятие от същата група предприятия.
 
Определение на понятието „група предприятия“ се съдържа в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обн. ДВ, бр.33 от 2016 г., (ЗТМТМ).
 
Това „...са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка“.
 
Изпращане в рамките на предоставянето на услуги ще е налице, когато предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по българското законодателство изпраща работник или служител в предприятие ползвател, установено в друга държава членка.
 
Условие за прилагане на посочените разпоредби е да е налице трансграничен елемент.
 
Това означава при трите хипотези на командироване и изпращане, посочени по-горе:
  1. работодателят, който предоставя услугите и ползвателят на тези услуги;
  2. предприятието, което командирова работник или служител и приемащото предприятие от същата група предприятия; или
  3. предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател,

да са установени в различни държави членки.

 

Принесено на плоскостта на международния транспорт считаме, че режимът на командироване и изпращане по чл. 121а КТ следва да се прилага в следните случаи:

 

1. Когато българско транспортно предприятие сключи договор за превоз с възложител от друга държава членка да достави определени стоки на получател в държавата членка на възложителя.
 
Например немски производител наеме българско транспортно предприятие да достави определени стоки в Германия.
 
Това е хипотеза, която попада в приложното поле на каботажа по смисъла на чл. 2, т. 6 от Регламент №1072/2009 г. Съгласно тази разпоредба, „каботажни превози“ означава вътрешен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение, извършван временно в приемаща държава членка...“.
 
2. При всички случаи на каботаж.
 
3. Когато българско транспортно предприятие от група предприятия командирова работник или служител (шофьор) в предприятие от същата група предприятия, установено в друга държава членка;
 
4. Когато българско предприятие, което осигурява временна работа, изпрати работник или служител (шофьор) в предприятие ползвател в приемащата държава членка.
 
Извън посочените случаи, както и в случаите, когато командироването или изпращането се извършва от български работодател в трета държава (която не е държава членка на ЕС), разпоредбите на чл. 121а КТ не следва да се прилагат, а командироването следва да се извърши по общия ред за командироване по чл. 121 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
 
Виж още: