Съдебна практика относно Закона за мерките срещу изпиране на пари

Съдебна практика относно Закона за мерките срещу изпиране на пари

Съдебна практика относно  Закона за мерките срещу изпиране на пари
 
 
Актуално към 01. 12. 2011 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации.
 
 
Казус: Нотариус, задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е изповядал сделка - покупко-продажба на недвижими имоти, описана с нотариален акт № 7 от 12.01.2007 г., за сумата от 1 134 135 евро без ДДС, която се изплаща изцяло при подписване на нотариалния акт, а дължимия ДДС се изплаща в срок до 11.02.2007 г. Извършеното плащане е на стойност над 30 000 лева, за което се изисква декларация за произхода на средствата по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП.
 
Нотариусът е бил длъжен да изиска от купувача преди изповядването на сделката от 12.01.2007 г. декларация за произход на средствата, която съдържа реквизитите съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП). 
 
Такава не е изискана, което е административно нарушение по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП, наказуемо по чл. 23, ал. 1 от ЗМИП. Нарушението се доказва от представеното заверено копие от нотариален акт № 7/12.01.07 г. за покупко-продажба и липсата на декларация по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП от купувача от същата дата. За нарушението от Председателя на ДА"НС"- град С. е издадено наказателно постановление № ДФР/НП-76 от 30.10.2009 г., с което на нотариуса е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 23, ал. 1 от ЗМИП за нарушение по чл. 4 - 7 от ЗМИП.
 
Съдебният спор по казуса се свежда до въпроса дали наказателно постановление е издадено законосъобразно или административно - наказателното производство би следвало да е прекратено поради изтичане на абсолютна давност за административно-наказателно преследване.
 
Съдебна практика по казуса: С Решение от 09.02.2011 г. по К.Н.А.Х.Д. № 2574/2010 г. на АС - Пловдив се приема като законосъобразно наказателното постановление, издадено от Председателя на ДА"НС"- град С. и се отменя решението на Районния съд – П., с което то е отменено.

 Аргументите са:
 
  • Районният съд в решението си, отменящо наказателното постановление поради изтичане на абсолютна давност на нарушението, се е аргументирал с нормата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), според която по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК). Районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 81, ал. 3 от НК, касаеща абсолютната давност за преследване, е приложимата в конкретния случай, предвид вида на предвиденото за административното нарушение наказание. Районният съд е приел, че при нарушението, извършено на 12.01.2007 г., абсолютната давност, независимо от прекъсването на давностния срок с предприетите действия по ангажиране на административната отговорност, изтича след три години или на 12.01.2010 г.
 
  •  Административният съд - Пловдив не приема изводите на първостепенния съд (Районен съд - П.) за субсидиарното прилагане (по аргументи черпени от НК) на института на абсолютната погасителна давност. Посочва се, че в ЗАНН е кодифицирана материята относно установяване на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, както и неговото изпълнение. Административният съд - Пловдив приема, че  в ЗАНН са уредени пълно сроковете за прекратяване на образувано административнонаказателно производство и института на погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява с изрично посочване на различните срокове, в които тази давност изтича. В чл. 34 от ЗАНН са отразени срокове, изтичането на които е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, а в ал. 1, б. "а", "б" и "в" са изчерпателно изброени случаите за прекратяване на образувано административнонаказателно производство.  След като в ЗАНН е уреден института на давността (чл. 34), а чл. 82 - за изпълняемостта на наложеното наказание, не следва да се прилагат нормите на НК. В случая не е налице погасителна давност за извършено престъпление и препращането на чл. 11 от ЗАНН към чл. 81 от НК е неправилно.
 
 
 
Казус: С наказателно постановление на Държавна агенция "Национална сигурност" на основание чл. 23, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМИП е наложена имуществена санкция на банка - "П. И. Б.", гр. С в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 9 от ЗМИП, доколкото не са представени документи по чл. 8 от ЗМИП (визирани са четири групи от документи, обособени под четири отделни точки в наказателното постановление).
 
Съдебният спор по казуса се свежда до законосъобразността на:
  • отмяната на наказателно постановление (НК) само на основание на  допусната очевидна фактическа грешка във връзка с датата на издаване на постановлението (посочената дата на постановлението е преди констатиране на нарушението със съответния констативен протокол и акт) и  
  • квалифициране на всички четири групи непредставени документи като документи, визирани в чл. 8 от ЗМИП и съответно третиране на непредставянето им като нарушение на чл. 9 от ЗМИП.
 
Съдебна практика по казуса:С Решение № 4510 от 30.12.2010 г. по адм. д. № 8113/2009г. на Администативен съд – София град приема като незаконосъбразно отменянето на наказателното постановление поради допусната очевидна фактическа грешка в дата на издаването му (преди констатиране на нарушението със съответния констативен протокол и акт) и едновременно редуцира наложената имуществена санкция по чл. 23 от ЗМИП от 20 000 лв. до 2000 лв., като приема, че:
 
  • отменянето на наказателното постановление от районния съд само поради допусната явна фактическа грешка в наказателното производство, която подлежи на изправяне във всеки един момент от административния орган по реда на чл. 62, ал. 2 от Административно процесуалния кодекс е незаконосъобразно;
 
  • не всички четири групи документи, изброени в наказателното постановление правилно са квалифицирани като влизащи в обхвата  чл. 8 от ЗМИП, и то може да се счита за законосъобразно само по отношение на две от тях, които не са от особено голямо значение. Затова наложената имуществена санкция е редуцирана до минималния предвиден законов размер от 2 000 лв.  По-конкретно е посочено, че:
 
-          първата група документи, представляваща "заповеди, инструкции, декларации, програми за обучение за прилагането на ЗМИП и ВПКПИПФТ" неправилно е квалифицирана по чл. 8 от ЗМИП ("данни за клиентите и документите за извършените сделки и операции", в случаите по чл. 4 - чл. 7 от ЗМИП). Администативен съд – София град посочва се, че непредставянето на поисканите заповеди и вътрешни правила в хода на проверката би могло да се квалифицира като нарушение по чл. 9 от ЗМИП, което също е основание за налагане на санкция по чл. 23 от ЗМИП, но грешната квалификация на нарушението винаги е съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице, съответно водещо до отмяна на издаденото НП.
 
-          втората група от документи, посочени като "справка на 20 корпоративни клиенти на банката с най-голям оборот през проверявания период" съдържат информация, за предоставянето на която законът предвижда специален ред, който в случая не е бил спазен. Според чл. 62, ал. 6, т. 8 и ал. 8 от Закона за кредитнити институции (ЗКИ) за получаване на информация, представляваща банкова тайна от банки, търговски дружества с по-малко от 50% държавно или общинско участие е необходимо "мотивирано решение на съда". Съгласно чл. 13, ал. 7 от ЗМИП "банките не могат да правят възражения за предоставяне на информация по съображения за банкова и търговска тайна единствено в случаите на предоставяне на информация по ал. 1-5 на чл. 13 от закона", това са случаите на уведомление за съмнение за изпиране на пари по чл. 11 и чл. 18 от ЗМИП. Следователно, по аргумент за противното, във всички останали случаи банковата тайна и забраната по чл. 62, ал. 2 от ЗКИ може да се противопостави на искане на информация. След като в случая става въпрос за извършването на проверка за целите на превенцията по изпълнението на ЗМИП по реда на чл. 23, ал. 1 от ППЗМИП, т.е. общ надзор, и не е налице хипотезата на конкретно уведомление за съмнение за изпиране на пари по чл. 11 и чл. 18 от ЗМИП, информация, представляваща банкова тайна, може да бъде изисквана от банката, вкл. и от служителите на ДАНС, единствено при наличие на мотивирано решение на съда, каквото няма издадено.
-          нарушение е налице само по отношение на непредставяне на третата и четвъртата група от документи ("справка на акционерите на банката, притежаващи над 5% от капитала към 15.05.2008 г., които са клиенти на банката" и "списък на освободени от декларации по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП лица"). И двете групи от документи обаче не са от особено значение, поради което и обществената опасност на извършеното нарушение не е голяма
 
 
 
 
Казус: С наказателно постановление на Държавна агенция "Национална сигурност" на основание чл. 23 от ЗМИП е наложена имуществена санкция на търговец на едро на обувки (задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 27 от ЗМИП)  за извършеното на 28.08.2007 г. плащане в брой на стойност над 10 000 лв., поради неспазване на разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от ЗМИП, за попълване от клиента на декларация за произхода на средствата, която да съдържа необходимите реквизити, съгласно Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от ППЗМИП.
 
Съдебният спор по казуса се свежда до законосъобразността на решението на Районен съд – София, с което наложеното административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 за нарушение на чл. 4, ал. 7 от ЗМИП е намалено на 2 000 лв.
 
 
Съдебна практика по казуса: С Решение № 3336 от 28.10.2010 г. по адм. д. № № 6779/2010 г. на Администативен съд – София град приема като законосъборазно решението на Районен съд – София, с което наложеното административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 за нарушение на чл. 4, ал. 7 от ЗМИП е намалено на 2 000 лв.
 
Аргументите са, че действително търговецът на едро (задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 27 от ЗМИП) не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП, но Администативен съд – София град приема, че правилно Районният съд – София съобразявйки се с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е намалил размера на наложеното административна наказание "имуществена санкция" от 5 000 лв. на 2 000 лв.