ЗДДФЛ. Относно деклариране в справката по чл. 73, ал. 1 доходи на ЧФЛ от продажба на дялове

ЗДДФЛ. Въпрос. Трябва ли да се декларира в справката по чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) даден аванс на чуждестранно физическо лице за покупка на дружествени дялове в българско дружество?

Отговор: Лорета Цветкова, данъчен експерт

Актуално към 18.02.2025 г.

До голяма степен задължението за посочване на доходите в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ е обвързано с данъчното им третиране и редът за облагането им, регламентиран в същия закон. С оглед на това относно данъчното третиране на доходите от продажба на дялове от чуждестранно физическо лице е необходимо да се има предвид следното:

• Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Определянето на доходите като такива от източник в страната е уредено в чл. 8 от ЗДДФЛ. На основание чл. 8, ал. 8 от ЗДДФЛ доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях, са от източник в България. Иначе казано, доколкото доходите на чуждестранното физическо лице са от продажба на дружествени дялове в местно юридическо лице, същите се квалифицират като доход от източник в страната по смисъла на ЗДДФЛ.

• На основание чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ[1] от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, какъвто вероятно е конкретния случай, се облагат с окончателен данък.

• Предвид разпоредбите на чл. 37, ал. 4 и 5 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от продажба на въпросното имущество (дялове в местно юридическо лице) следва да се определи върху положителната разлика между:

- продажната цена и

- документално доказаната цена на придобиване.

Когато е платена част от продажната цена, в т.ч. и под формата на „аванс“ както е в случая, при определяне на окончателния данък, за:

• продажна цена и
• документално доказана цена на придобиване

на дяловете следва да се приемат получената част от продажната цена и съответстващата на нея част от документално доказаната цена на придобиване.

• Съгласно чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 6 от ЗДДФЛ, ставката на данъка е 10 на сто и се внася от лицето, придобило дохода по реда на чл. 67 от същия закон.

• В разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ е указано, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, какъвто е и случаят с окончателния данък по чл. 46 от ЗДДФЛ за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 12 от закона, същият се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В тази връзка следва да се поясни, че при определяне датата на придобиване на дохода, подлежащ на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ следва да се прилага общото правило на чл. 11, ал. 1 от същия закон, а именно: ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

- плащането – при плащане в брой;

- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;

- получаването на престацията – за непаричен доход.

Важно е да се уточни, че в конкретния случай е неприложимо специалното правило на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ, с което се въвежда изключение относно определяне датата на придобиване на дохода в случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ[2].

Предвид цитираните разпоредби доходът на чуждестранното физическо лице, при продажба на дружествени дялове в местно юридическо лице, следва да се счита за придобит по реда на цитираното по-горе правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо че към датата на въпросното плащане дяловете не са прехвърлени.

• В съответствие с разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, като в т. 2 от цитираната разпоредба са визирани и доходите по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, в полза на местни и чуждестранни физически лица, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В заключение може да се обобщи, че в конкретния случай местното юридическо лице – купувач на дяловете е задължено да посочи изплатената през годината сума на чуждестранното физическо лице в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Обстоятелството че става въпрос за авансово платена сума, т.е. сума платена преди прехвърлянето на дяловете, е без значение за целите на данъчния закон. Това задължение не се отменя и от факта, че платецът на дохода не следва да удържа и внася окончателния данък по чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ, а ангажимента за това е на съответното чуждестранно физическо лице.

Доходите от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи по чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ, изплатени през 2024 г., се посочват с код 812 в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за същата година, която се подава в срок до 28.02.2025 г.

[1] В чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ е регламентиран специален ред за облагане с окончателен данък на облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане, в т.ч. и от чуждестранни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина. В конкретния случай обаче тази разпоредба е неприложима, доколкото във въпроса не е описана подобна хипотеза, а става въпрос за покупко-продажба на дружествени дялове.

[2] Предвид изричната препратка в чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ към чл. 33, ал. 3 от закона правилото следва да се прилага само в тези случаи. В конкретния казус облагането е с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ, поради което както нормата на чл. 33, ал. 3, така и правилото по чл. 11, ал. 2 са неприложими.