Нови промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01.01.2026 г.

Нови промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01.01.2026 г.

 

Евгения Попова, данъчен експерт

 

Актуално към 01.04.2026 г.

 

В "Държавен вестник" брой 30 от 27.03.2026 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО) с § 18 от Заключителните разпоредби на който, бяха реализирани промени и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), които влизат в сила от 01.01.2026 г.

 

Тези промени не са много на брой и основно са с цел прецизиране на разпоредби, които имат отношение към въвеждането на еврото в България и промяна в понятието „чуждестранна валута“, което е заменено с „друга валута, различна от еврото“. Също така е прецизирана разпоредбата, която касае мястото на подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Изненадваща промяна беше направена и по отношение на увеличаване на размера на разходите за дейността на конкретна категория лица, извършващи дейност като свободна професия, а именно нотариусите.

 

Според променената разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ когато паричните доходи са в друга валута, те се преизчисляват в евро по референтния валутен курс на еврото към съответната друга валута, публикуван от Българската народна банка на нейната интернет страница към датата на придобиването им. В съответствие с чл. 12, ал. 1 от Валутния закон за счетоводни и статистически цели се използват референтните валутни курсове на еврото към чуждестранни валути, публикувани от Българската народна банка на нейната интернет страница.

 

 Промените в чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „в“ и чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ са свързани с промяна в понятието „чуждестранна валута“, което е заменено с „друга валута, различна от еврото“, а именно на основание:

 

  • чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с друга валута, различна от еврото.

 

  • чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително криптоактиви, както и от търговия с друга валута, различна от еврото се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.

         

Във връзка с реализираната през миналата година промяна, свързана с банковото обслужване на сметките за администриране на приходи от доброволно и принудително изпълнение на НАП в БНБ, и съответно отпадането на териториалния обхват беше необходимо прецизиране на разпоредбата на чл. 57 от ЗДДФЛ относно мястото на подаване на декларацията за дължими данъци, която вече има нова редакция:

 

Според чл. 57 от ЗДДФЛ декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по:

 

1. мястото на регистрация на платеца на дохода;

2. постоянен адрес на физическото лице, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася дължимите данъци;

3. постоянен адрес на пълномощника, когато доходите са получени от чуждестранно физическо лице чрез пълномощник с постоянен адрес в страната.

 

Когато не може да се установи компетентната териториална дирекция, декларацията се подава в Териториалната дирекция - София на Националната агенция за приходите.

 

На практика реална промяна в мястото за подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ няма, но разпоредбата е прецизирана в зависимост от направената промяна по отношение на мястото на внасяне на дължимите данъци, към което преди направената промяна препращаше разпоредбата на чл. 57 от закона. Тази разпоредба основно има отношение към физическите лица, които все още имат възможност да подават данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ на хартия, като се има предвид, че предприятията и самоосигуряващите се лица подават тази данъчна декларация само по електронен път.

           

Важно е да се има предвид, че в образците на Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци и приложения към нея (.doc) са реализирани промени, утвърдени със Заповед на министъра на финансите ЗМФ-309 от 26.03.2026 г., и същите могат да бъдат намерени на интернет страницата на НАП.

 

Съществена е промяната, направена в чл. 29, ал. 1, т. 2 буква „г“ от ЗДДФЛ, където са добавени и нотариусите. Предвид това вече на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 буква „г“ от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за доходи от упражняване на свободна професия като адвокат и нотариус. С така реализираната промяна се въвежда преференция за определена категория лица, упражняващи дейност като свободна професия, а именно нотариусите за които при формиране на облагаемия им доход ще се приспадат 40 на сто признати разходи. Тези разходи са нормативно определени в закона и не са свързани с действителния размер на извършените от лицата разходи и също така за тях не е необходимо да се доказват с документи.

 

Според § 21 от ЗИД на ЗКПО законът влиза в сила от 1 януари 2026 г., всички разпоредби без изключение са приложими в сила от началото на годината. Предвид това при изчисляването на дължимия авансов данък за първото тримесечие ще се вземат в предвид новите разпоредби и при изчисляването на авансовия данък по чл. 43 от ЗДДФЛ от придобитите доходи от нотариусите ще се приспаднат 40 на сто разходи, вместо 25 на сто, както беше преди промяната и както остава по отношение на другите свободни професии, различни от адвокати и нотариуси.

 

През първото тримесечие на годината физическо лице, упражняващо свободна професия като нотариус, е придобило доход от тази дейност в размер на 30000 евро. В този случай нормативно определените разходи, които ще се приспаднат ще бъдат в размер на 12000 евро и облагаемият доход ще бъде в размер на 18000 евро. От тази сума самоосигуряващото се лице ще приспадне задължителните осигурителни вноски за тримесечието, които е длъжно да прави за своя сметка - в размер на 1 982,83 евро (лицето е избрало да прави дължимите авансово месечни осигурителни вноски върху максималния месечен размер на осигурителния доход), и върху разликата ще изчисли дължимият за тримесечието авансов данък, който ще попълни в данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за първото тримесечие на годината – в случая 1 601,72 евро.

 

Във връзка с въвеждане на еврото в Република България припомням, че всички числови стойности, които в ЗДДФЛ са в български левове, продължават да се прилагат, като се превалутират в съответствие с предвидените правила за превалутиране, като този принцип ще се прилага до изрична промяна на ЗДДФЛ, каквато до момента не е реализирана - например, годишният размер на данъчното облекчение за намалена работоспособност, който в ЗДДФЛ е в размер на 7920 лв. вече е 4 049,43 евро, месечният размер от 660 лв. вече е 337,45 евро и т.н. Това правило се прилага по отношение на всички парични стойности в ЗДДФЛ, посочени в лева, като заеми, които се декларират в годишната данъчна декларация, санкции и др.