Счетоводно отчитане на база датата на търгуване или датата на уреждане при сделки с финансови активи

Счетоводно отчитане на база датата на търгуване или датата на уреждане при сделки с финансови активи

 

Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

 

Актуално към 01.06.2026 г.

 

1. Постановка по въпроса

 

Поради специфичния характер на финансовите активи общото правило за  първоначалното им признаване за счетоводни цели се различава от принципите за признаване на останалите категории активи.

 

Финансов актив се признава, когато предприятието стане страна по договорните условия на инструмента (СС 32 – Финансови инструменти, т. 4.1, МСФО 9 Финансови инструменти, пар. 3.1.1).

 

Смисълът на това правило е да се осигури балансово отчитане на производните финансови инструменти. Например форуърден договор за покупка на акции подлежи на счетоводно отчитане още от датата на поемане на ангажимента за бъдеща покупка, а не едва при фактическото ѝ осъществяване.

 

Стриктното прилагане на това правило обаче би означавало, че всяка борсова сделка за покупка или продажба на финансов актив първоначално трябва да се отчита като производен финансов инструмент (дериватив). Причината е, че на датата на сделката (“датата на търгуване”) предприятието поема обвързващ ангажимент да купи или продаде финансовия актив на бъдеща дата („датата на уреждане“) по предварително определена цена. От формална гледна точка подобно споразумение за бъдеща покупка или продажба на финансов актив представлява класически пример за дериватив.

 

Третирането на обичайните борсови сделки като деривативи обаче би било практически неоправдано предвид краткия срок за уреждането им (обикновено до три работни дни).

 

Поради това в счетоводните стандарти е възприет прагматичен подход:

 

Обичайните борсови сделки не отчитат като деривативи. Вместо това за тях е предвидено специално счетоводно третиране, основаващо се на избор между два подхода (СС 32, т. 4.2; МСФО 9, пар. 3.1.2):

 

• дата на търгуване или
• дата на  уреждане.

 

В настоящата статия чрез редица числови примери се разглежда практическото прилагане на двата подхода.

 

2. Общи правила

 

2.1. Дата на търгуване и датата на уреждане

 

Датата на търгуване (trade date) е датата, на която предприятието се ангажира да купи или да продаде даден финансов актив (МСФО 9, пар. Б3.1.5). На практика това е моментът, в който предприятието получава потвърждение, че подаденото от него нареждане за покупка или за продажба ще бъде изпълнено. Именно на тази дата се определят всички съществени параметри на сделката – количество, цена, условия за прехвърляне и място на изпълнение.

 

 

Датата на уреждане (settlement date) е датата, на която финансовият  актив се прехвърля на или от предприятието (МСФО 9, пар. Б3.1.6). Обикновено тогава се извършва плащането или получаването на договорената цена, тъй като съвременните организирани системи за търговия с финансови инструменти функционират на принципа „прехвърляне срещу плащане“ (Delivery versus Payment, DvP). Този механизъм гарантира едновременното прехвърляне на собствеността върху финансовия актив и извършването на плащането, като по този начин се ограничава рискът едната страна да изпълни задълженията си, без да получи насрещната престация. 

 

На Българската фондова борса (БФБ) например към момента сделките с финансови инструменти  се уреждат по цикъла „Т + 2”, където „Т” е датата на търгуване, а „Т + 2” е датата на уреждане. Това означава, че прехвърлянето на финансовите инструменти и на паричните средства се извършва в рамките на два работни дни след сключване на сделката. Същият цикъл понастоящем е стандарт и на повечето регулирани пазари в Европейския съюз, но вече тече подготовка за преминаване към по-краткия цикъл „Т + 1“, при който уреждането ще се извършва на следващия работен ден след датата на търгуване.

 

В периода между датата на търгуване и датата на уреждане протича сложен процес по клиринг и сетълмент, който в обобщен вид преминава през следните фази:

 

• Между купувача и продавача застава централен контрагент (Central Counterparty – CCP), който замества първоначалната отсрещна страна по сделката, превръщайки се в купувач за продавача и в продавач за купувача. По този начин се ограничава рискът от неизпълнение на поетите задължения по сделката.

 

• Централният контрагент извършва нетиране (прихващане) на отворените позиции на участниците в пазарната инфраструктура, за да се намали броят на необходимите прехвърляния на финансови инструменти и на парични средства.

 

• Централният депозитар (Central Securities Depository – CSD) по нареждане на централния контрагент  регистрира прехвърлянето на собствеността върху финансовите инструменти и организира окончателното разплащане по сделките чрез платежна система.

 

През периода между датата на търгуване и датата на уреждане предприятието се намира в своеобразно „междинно положение“ – то все още не е придобило или прехвърлило съответния финансов актив, но е поело обвързващи права и задължения:

 

При покупка предприятието:	При продажба предприятието:
все още не е юридически собственик на придобивания финансов актив;	продължава да е юридически собственик на продавания финансов актив
не е извършило плащане на цената на придобивания актив;	не е получило плащане на цената на продавания актив
има право да получи собствеността върху финансовия актив	​​​​​​​е поело обвързващо задължение да прехвърли собствеността актива
​​​​​​​е поело обвързващо парично задължение да плати договорената цена	​​​​​​​​​​​​​​има право на парично вземане за договорената цена на актива

Именно това междинно положение поражда основния счетоводен въпрос за подходящия момент на признаване на сделката. Въпросът се усложнява  от прагматичното и несъмнено оправдано решение обичайните сделки да бъдат изключени от изискванията за отчитане на деривативи.

 

Теоретични аргументи могат да бъдат приведени в подкрепа и на двата възможни подхода – признаване на сделката на датата на търгуване или на датата на уреждане.

 

Освен това изборът на единия или на другия подход в повечето случаи едва ли би оказал съществено влияние върху цялостното финансово състояние или финансово представяне на предприятието.

 

Същевременно информационните системи на предприятията и на техните инвестиционни посредници, на чиито периодични извлечения предприятията от нефинансовия сектор обичайно разчитат, са конфигурирани по определен начин и всяка промяна в използваната логика  би могла да доведе до съществени разходи.

 

Поради тази причина, от съображения за баланс между ползи и разходи, действащите по настоящем счетоводните стандарти  предоставят право на избор между двата подхода. 

 

Това право на избор обаче е ограничено от изискването за последователно прилагане на един и същ метод по отношение на всички покупки и продажби на финансови активи от дадена отчетна категория (СС 32, т. 4.2; МСФО 9, пар. Б3.1.3; ):

 

При прилагане на НСС	При прилагане на МСС
Финансови активи, държани за търгуване	Финансови активи, задължително оценявани по справедлива стойност през печалбата или загубата
Финансови активи, обявени (на разположение) за продажба при избран приходно-разходен подход	Финансови активи, определени от предприятието като оценявани по справедлива стойност през печалбата или загубата
Финансови активи, обявени (на разположение) за продажба при избран капиталов подход	Капиталови инструменти с упражнено право на избор за оценяване по справедлива стойност през друг всеобхватен доход
	Дългови инструменти, отчитани по справедлива стойност през друг всеобхватен доход
Кредити и вземания	Дългови инструменти, отчитани по амортизирана стойност
Инвестиции, държани до падеж

 

Разбира се, няма пречка предприятието да възприеме и заложи в счетоводната си политика единен подход към всички категории финансови активи.

 

            2.2. Относно понятието „обичайни сделки“ с финансови инструменти

 

Възможността за избор на счетоводна политика между метода „дата на търгуване“ и метода „дата на уреждане“ е ограничена единствено до т. нар. „обичайни сделки с финансови инструменти“[1] (МСФО 9, Допълнение А: Дефинирани термини):

 

Покупка или продажба на финансов актив съгласно договор, чиито условия изискват прехвърлянето на актива в срок, обичайно установен чрез законодателство или пазарна конвенция.

 

В практиката се застъпва погрешното схващане, че концепцията за „обичайни сделки“ е приложима единствено към сделки, осъществявани на регулиран пазар. Подобно стеснително тълкуване не намира опора в разпоредбите на счетоводните стандарти.

 

Дали дадена сделка е „обичайна“ не зависи от пазара, на който е сключена (борсов пазар, многостранна система за търговия или извънборсов пазар), а от това дали срокът и условията за прехвърляне на финансовия актив съответстват на обичайните за съответната пазарна среда.

 

Този извод се потвърждава от Насоките за въвеждане (Implementation Guidance) към МСФО 9 (пар. Б.28), според които:

 

• „Пазарът, както този термин се използва в Приложение А на МСФО 9, не се ограничава до официална фондова борса или организиран извънборсов пазар, а означава средата, в която финансовият актив обичайно се разменя“;
• Понятието включва и „пазара за финансови инструменти, емитирани от частни предприятия“.

 

Следователно определящият критерий за това дали една сделка е „обичайна“ не е мястото на сключването ѝ, а дали уговореният срок за изпълнение съответства на периода, който разумно и обичайно е необходим за приключване на сделката и за изготвяне на необходимата документация.

 

Пример 1

 

Изходни данни:

 

Основният капитал на акционерно дружество А се състои от 10 000 обикновени акции, които се търгуват на Българската фондова борса (БФБ) при среднодневен обем на търговия от 200 акции. Всички сделки на БФБ борса се уреждат при цикъл  „Т+2“.

 

Лице Б притежава 2 000 акции от капитала на предприятие А.

 

На 15.12.20Х1 г. инвеститор В сключва договор с предприятие Б за покупка на 1 000 акции на предприятие А по цена от 100 евро / акция, съответстваща на борсовата цена на акциите.

 

Страните уговарят:

 

• плащането да се извърши в двуседмичен срок от датата на сделката;
• собствеността върху акциите да се прехвърли при плащане на цената.

 

На 31.12.20Х1 г. пазарната цена на акциите вече е 110 евро / акция.

 

На 01.01.20Х2 г. предприятие В заплаща договорената цена от 100 000 евро, след което централният депозитар регистрира прехвърлянето на собствеността върху акциите.

 

Анализ:

 

При така посочените факти и обстоятелства сделката не би могла се третира като „обичайна“, тъй като договореният срок и условията за прехвърляне на собствеността върху акциите съществено се отклоняват от установената за БФБ практика за уреждане на сделки.

 

Поради тази причина не може да се приложи правото на избор между метода „дата на търгуване“ и метода „дата на уреждане“.

 

Вместо това договорът следва да се третира като производен финансов инструмент (форуърден договор за покупко-продажба на акции) и задължително да се оценява по справедлива стойност през печалбата или загубата.

 

На 15.12.20Х1 г. справедливата стойност на форуърдния договор е нулева, тъй като договорената цена за бъдещата размяна съвпада с текущата пазарна цена на акциите на предприятие А.

 

Към 31.12.20Х1 г. обаче пазарната цена на акциите вече е 110 евро / акция.

 

Тогава:

 

• за инвеститор  В е налице нереализирана печалба от изгодна бъдеща покупка, тъй като ще придобие акции на стойност 110 000 евро срещу 100 000 евро.

• за предприятие Б  е налице нереализирана загуба от неизгодна бъдеща продажба, тъй като ще прехвърли акции на стойност 110 000 евро за 100 000 евро.  

 

Тези нереализирани печалби или загуби ще трябва да бъдат отчетени като текущ финансов приход или разход, независимо от отчетната категория, в която: 

 

• инвеститор В ще класифицира придобитите акции;
• предприятие Б е класифицирало продаваните акции.

 

Следва също така  да се има предвид, че преценката дали дадена сделка е „обичайна“ се прави спрямо условията на конкретния пазар, на който е осъществена тя, а не спрямо основния или най-активния пазар за съответния финансов инструмент (пар. Б.30).

 

Пример 2

 

Акциите на предприятие А обичайно се търгуват на различни сегменти на франкфуртската фондова борса при стандартен цикъл на уреждане „Т+2“. На тази борса се извършват 90% от сделките с акции на предприятие А. 

 

В същото време акциите на предприятие А са допуснати до търговия и в многостранна система за търговия в трета държава, където сделките се уреждат в срок от шест работни дни.

 

Инвеститор Б придобива акции от предприятие А чрез сделка с шестдневен срок за уреждане.

 

При това положение:

 

• ако мястото на изпълнение на сделката е Франкфуртската фондова борса, сделката няма да представлява „обичайна сделка“;
• ако сделката е сключена на многостранната система за търговия в третата държава, тя ще се квалифицира като „обичайна сделка“.

 

            2.3. Основни правила за отчитане при двата подхода

 

Основните счетоводни ефекти при прилагането на двата подхода могат да бъдат обобщени по следния начин:

 

	Метод „Дата на търгуване“	Метод „дата на уреждане“
Обичайна покупка на финансов актив
Първоначално признаване на финансовия актив	Финансовият актив се признава още на датата на търгуване, преди формалното прехвърляне на собствеността	Финансовият актив се признава едва на датата на уреждане (при формалното прехвърляне на собствеността)
Счетоводна кореспонденция	На датата на търгуване се отчита задължение за плащане на договорената цена	С признаването на актива се отчита и плащането на цената
Промени в справедливата стойност на финансовия актив	Ако активът е класифициран в категория, изискваща последващо оценяване по справедлива стойност, промените в стойността се признават между датата на търгуване и датата на уреждане	Ако активът подлежи на последващо оценяване по справедлива стойност, промените в стойността между датата на търгуване и датата на уреждане подлежат на счетоводно отчитане, макар самият актив все още да не е признат.
Обичайна продажба на финансов актив
Отписване на финансови актив	Финансовият актив се отписва още на датата на търгуване, преди формалното прехвърляне на собствеността	Финансовият актив се отписва на датата на уреждане
Счетоводна кореспонденция	На датата на търгуване се отчита вземане за договорената продажна цена	С отписването на актива се отчита и получаването на продажната цена
Промени в справедливата стойност на финансовия актив	След датата на търгуване активът повече не се преоценява по справедлива стойност, въпреки че продължава да се отчита	Активът продължава да се преоценява до датата на уреждане, ако е класифициран в категория, изискваща оценяване по справедлива стойност

 

От представената таблица е видно, че между двата подхода съществуват определени различия. Най-важната особеност е, че при прилагане на метода „дата на уреждане“ промените в справедливата стойност на финансов актив, възникнали между датата на търгуване и датата на уреждане:

 

• се признават при купувача, въпреки че самият финансов актив не е признат;
• не се признават при продавача, въпреки че финансовият актив все още не е отписан.  

 

Причината е, че икономическият ефект от промените в справедливата стойност на финансовия актив реално се прехвърля от продавача на купувача още на датата на търгуване, а не при окончателното уреждане на сделката. 

 

Тази и други особености на двата подхода ще бъдат илюстрирани с конкретни числови примери за различните отчетни категории финансови активи в следващата част от изложението.

  

3. Примери

 

3.1. Обичайна покупка на финансов актив

 

Пример 3

 

Изходни данни

 

На 29.12.20Х1 г. предприятие, прилагащо НСС, подава на свой инвестиционен посредник нареждане за покупка на корпоративна облигация по борсовата ѝ цена от 1 000 евро, която съответства на номиналната ѝ стойност. Нареждането е изпълнено незабавно. За целите на примера се приема, че:

 

• сумата от 1 000 евро е блокирана по паричната сметка на предприятието при инвестиционния посредник, но все още не е прехвърлена на продавача;
• не са извършени преки разходи по сделката.

 

Мястото на изпълнение на сделката е Българската фондова борса, където сделките обичайно се уреждат при цикъл „Т+2“.

 

Поради почивните дни около новогодишните празници уреждането на сделката е извършено на 04.01.20Х2 г.

 

Справедливата стойност на облигацията е:

 

• 1002 евро на 31.12.20Х1 г. и
• 1003 евро на 04.01.20Х2 г.

 

Облигацията е класифицирана като:

 

(а) финансов актив, държан до падеж;

(б) финансов актив, държан за търгуване;

(в) финансов актив, обявен (на разположение за продажба) при прилагане на капиталов подход.

 

Анализ:

А. Финансов актив, държан до падеж

 

Финансовите активи, държани до падеж, се оценяват по амортизирана стойност чрез използване на метода на ефективния лихвен процент. Промените в справедливата стойност на инструментите от тази отчетна категория не се признават счетоводно.

 

Лихва по дългови инструменти не се начислява до датата на уреждане, независимо от прилагания метод, тъй като едва тогава предприятието придобива право върху бъдещите парични потоци по инструмента.

 

В примера облигацията е придобита по номинална стойност и няма разходи по сделката. Поради това не е необходимо да се прилага методът на ефективния лихвен процент за амортизиране на разликата между цена на придобиване и номинална стойност. 

 

При тези обстоятелства разликата между двата подхода се свежда единствено до момента на първоначално признаване на облигацията. Изборът на метод не оказва влияние върху финансовия резултат на предприятието.

 

Правят се следните примерни счетоводни записвания:

 

Дата:	Дата на търгуване				Дата на уреждане
29.12.20Х1	Д-т с/ка	Финансови активи	1000		Не се прави записване
	К-т с/ка	Задължения		1000
31.12.20Х1	Не се прави записване				Не се прави записване
04.01.20Х2	Д-т с/ка	Задължения	1000		Д-т с/ка	Финансови активи	1000
	К-т с/ка	Парични средства		1000	К-т с/ка	Парични средства		1000

 

Особености при прилагане на МСС

 

Счетоводното третиране на инвестициите в дългови инструменти, оценявани по амортизирана стойност съгласно МСФО 9, е сходно.

 

Прави впечатление, че при прилагане на метода „дата на уреждане“ облигацията се признава първоначално по стойност 1 000 евро, въпреки че към датата на уреждане нейната справедлива стойност вече е 1 003 евро. Това представлява изключение от общия принцип на МСФО 9 финансовите активи да се оценяват първоначално по тяхната справедлива стойност.

 

Освен това прилагане на МСС възниква допълнителен въпрос, свързан с необходимостта от признаване на коректив за очаквани кредитни загуби.

 

Когато предприятието е избрало метода „дата на уреждане“, изискванията за обезценка се прилагат още от „датата на търгуване“ (МСФО 9, пар. 5.7.4).

 

В контекста на примера това означава, че към 31.12.20Х1 г. предприятието следва да признае коректив за очаквани кредитни загуби по облигацията, въпреки че към тази датата самият актив все още не е признат счетоводно.

 

На пръв поглед подобно третиране изглежда необичайно. То обаче е напълно последователно с логиката на метода „дата на уреждане“, при който икономическите ефекти, свързани с финансовия актив, се признават още преди самото признаване на актива. Същата концепция се проявява и при отчитането на промените в справедливата стойност, разгледано в следващата част от примера.

 

Б. Финансов актив, държан за търгуване

 

Финансовите активи, държани за търгуване, текущо се оценяват по справедлива стойност, като промените в справедливата стойност се признават като текущи приходи или разходи.

При прилагане на метода „дата на търгуване“ това не поражда проблеми, тъй като финансовият актив е признат още на датата на сделката и последващите промени в справедливата му стойност се отчитат по общия ред.

 

По-специфично е счетоводното третиране при прилагане на метода „дата на уреждане“. В този случай предприятието признава промените в справедливата стойност на финансовия актив за периода между датата на търгуване и датата на уреждане, въпреки че самият актив все още не е счетоводно признат.

 

Тъй като балансовата стойност на непризнат актив не може да бъде коригирана, ефектът от промените в справедливата стойност се отчита чрез признаване на своеобразно вземане или задължение.

 

Това вземане или задължение отразява икономическия ефект от изменението в стойността на актива през междинния период.

 

На датата на уреждане съответното вземане или задължение се закрива срещу първоначалната балансова стойност на финансовия актив. В резултат на това активът се признава по стойност, съответстваща на справедливата му стойност към датата на уреждане.

 

Правят се следните примерни счетоводни записвания:

 

Дата:	Дата на търгуване				Дата на уреждане
29.12.20Х1	Д-т с/ка	Финансови активи	1000		Не се прави записване
	К-т с/ка	Задължения		1000
31.12.20Х1	Д-т с/ка	Финансови активи	2		Д-т с/ка	Други вземания	2
	К-т с/ка	Приходи от преоценка		2	К-т с/ка	Приходи от преоценка		2
04.01.20Х2	Д-т с/ка	Задължения	1000		Д-т с/ка	Финансови активи	1003
	К-т с/ка	Парични средства		1000	К-т с/ка	Парични средства		1000
	Д-т с/ка	Финансови активи	1		К-т с/ка	Други вземания		2
	К-т с/ка	Приходи от преоценка		1		Приходи от преоценка		1

 

Както се вижда от примера, нетният ефект на двата метода върху печалбата или загубата на предприятието е идентичен. Разликата е единствено в начина на отчитане на промените в справедливата стойност на актива между датата на търгуване и датата на уреждане.

 

Прилагане на МСС

 

Счетоводното третиране на инвестициите, оценявани по справедлива стойност през печалбата или загубата съгласно МСФО 9, е идентично.

 

В. Финансов актив, обявени за продажба

 

Финансовите активи, обявени за продажба, текущо се оценяват по справедлива стойност, като предприятието може да избере между два подхода за отчитане на промените в справедливата стойност (СС 32, т. 9.3, б. „в“):

 

• като текущи приходи или текущи разходи (приходно-разходен подход) или
• в увеличение или намаление на преоценъчен резерв (капиталов подход).

 

Когато предприятието прилага приходно-разходния подход, счетоводното третиране е аналогично на това при финансовите активи, държани за търгуване.

 

Особености възникват при прилагане на капиталовия подход. В този случай всички промени в справедливата стойност се признават директно в собствения капитал чрез преоценъчен резерв, включително и промените, отнасящи се до периода, през който при метода „дата на уреждане“ финансовият актив все още не е счетоводно признат.

 

Следователно при прилагане на метода „дата на уреждане“ предприятието:

 

• признава промените в справедливата стойност на актива още от датата на търгуване като увеличение или намаление на преоценъчен резерв;
• отчита насрещно  вземане или задължение;
• включва натрупания ефект от преоценките в първоначалната балансова стойност на финансовия актив към датата на уреждане чрез отписване на вземането или задължението;
• продължава да отчита преоценъчния резерв.

 

Правят се следните примерни счетоводни записвания:

 

Дата:	Дата на търгуване				Дата на уреждане
29.12.20Х1	Д-т с/ка	Финансови активи	1000		Не се прави записване
	К-т с/ка	Задължения		1000
31.12.20Х1	Д-т с/ка	Финансови активи	2		Д-т с/ка	Други вземания	2
	К-т с/ка	Преоценъчен резерв		2	К-т с/ка	Преоценъчен резерв		2
04.01.20Х2	Д-т с/ка	Задължения	1000		Д-т с/ка	Финансови активи	1003
	К-т с/ка	Парични средства		1000	К-т с/ка	Парични средства		1000
	Д-т с/ка	Финансови активи	1		К-т с/ка	Други вземания		2
	К-т с/ка	Преоценъчен резерв		1		Преоценъчен резерв		1

 

И при тази отчетна категория крайният ефект от прилагането на двата подхода е идентичен.

 

Прилагане на МСС

 

Сходно е счетоводното третиране и по реда на МСФО 9 по отношение на капиталовите инструменти, за които предприятието е упражнило неотменим избор промените в справедливата стойност да се отчитат през друг всеобхватен доход.

 

При дълговите инструменти, отчитани по справедлива стойност през друг всеобхватен доход (ДВД), следва допълнително да се вземат под внимание очакваните кредитни загуби.

 

При тази отчетна категория балансовата стойност на актива не се намалява с коректива за очаквани кредитни загуби, а с размера на загубата от обезценката се коригира преоценъчния резерв.

 

За илюстрация да приемем допълнително, че към 31.12.20Х1 г. предприятието е оценило очакваните кредитни загуби по облигацията на 0,1% от номиналната ѝ стойност (1 евро).

 

При прилагане на метода „дата на уреждане“ към 31.12.20Х1 г. предприятието трябва да направи следните примерни записвания:

 

	Дебит (€)	Кредит (€)
Д-т с/ка Вземане	2
К-т с/ка Преоценъчен резерв (ДВД)		2
Д-т с/ка Загуба от обезценка (разход)	1
К-т с/ка Преоценъчен резерв (ДВД)		1

 

Това счетоводно третиране изглежда парадоксално, тъй като предприятието признава резерв от последваща оценка и загуба от обезценка за облигация, която все още не е счетоводно призната. По този начин обаче счетоводно се отразява обстоятелството, че от датата на сделката предприятието е изложено на промените в справедливата стойност на облигацията и на кредитния риск на облигацията.

 

(следва продължение)

---

[1] В  СС 32 няма подобно ограничение, но то би следвало да се възприеме по аналогия като „подразбиращо се“ или  като добра счетоводна практика.