АІ. ЗКПО. Относно данъчното третиране на разходи съгласно ЗКПО, предоставени като подарък със закупуване на мотоциклет, резервни части и аксесоари на клиент?

Прегледано от експерт. Преценката е, че аргументите за отговора могат да бъдат подкрепени, тъй като извършването на допълнителни разходи с цел стимулиране на продажбите на клиенти чрез бонуси под различна форма (извън обхвата на тясната дефиниция на разходи за реклама според § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО), е разпространена търговска практика, целяща нарастване на продажбите.

 

Считаме за важно да допълним, защо се приема твърдението, че по предоставените факти, извършеният разход  не е представителен по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като то може да предизвика несъгласие.

 

Според дефиницията на представителен разход в чл. 62, ал. 1  от ППЗДДС (ползвана като ориентир и за целите на ЗКПО), разходи за представителни цели са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.

 

В обхвата й не е включен бонус на клиент в момента на покупка. Затова по представените факти разходът не е представителен разход, по смисъла на цитираната дефиниция: функцията му е да стимулира конкретна продажба, т.е. представлява търговски стимул към клиент в момента на покупка. Поради това считаме, че  не е налице основание този разход да бъде обложен с данък върху разходите само защото е предоставен под формата на подарък към клиент.

 

Бел. ред. Тъй като въвеждане на АІ ДДС Асистент предстои, отговорът по казуса във връзка с третирането му от гледна точка на ЗДДС е изготвен отделно от автор на списанието и публикуван в Рубрика "Въпроси отговори" от настоящия брой. 

 

Въпрос:

 

Какво е данъчното третиране на разходи съгласно ЗКПО, предоставени като подарък със закупуване на мотоциклет, резервни части и аксесоари на клиент?

 

Време за изготвяне на отговор от TITA.AI:

 

Анализът премина през 7 стъпки за 1 мин 33 с

 

І. Кратък отговор

 

Не, при предоставяне на стока автоматично като бонус при покупка на мотоциклет, резервни части или аксесоари разходът по правило не е разход за реклама или дарение, а търговски бонус/отстъпка в натура, който е данъчно признат, ако е насочен към стимулиране на продажбите, е в обичайни размери и е документално обоснован.

 

1. Квалификация на предоставянето. По пряко относимото писмо на НАП от 18.02.2011 г., когато безплатната стока се предоставя само при покупка на определено количество стоки, не е налице безвъзмездност. Това е „по-скоро … търговска отстъпка в натурална форма или бонус“, целяща увеличаване на продажбите. Същото третиране е приложимо и при Вашия модел „подарък със закупуване“ на мотоциклет, части или аксесоари.
2. Реклама и предметна награда. Рекламният режим не е водещият режим при автоматичен бонус към покупка. Според писмото на НАП разходът за реклама предполага популяризиране към неограничен кръг потенциални клиенти, докато бонусът е обвързан с вече извършена покупка. Наличието на търговска марка или наименование върху вещта само по себе си не променя квалификацията на бонуса при покупка в разход за реклама.
3. Стойност и марка. В предоставените извлечени разпоредби няма паричен праг за единична рекламна награда. За да се приложи изложеното от НАП рекламно третиране, материалът посочва рекламна цел, обозначаване на подаръка с търговското наименование или марка и обичайност за дейността. Но при факта, че вещта се дава като насрещен бонус за покупка, водещият извод остава „търговски бонус“, а не реклама.
4. Данъчно признаване. Разходът следва да се признае, ако:
   • е свързан с дейността — при Вас това условие по принцип е изпълнено, когато промоцията стимулира продажбите на мотоциклети, части или аксесоари;
   • е документално обоснован — необходимо е да има документи за условията на промоцията, придобиването и предаването на бонусната стока и връзката ѝ с конкретната продажба;
   • размерът е обичаен за дейността — това е фактически въпрос, който се преценява според стойността на подаръка, вида на продажбата и търговската практика.
5. Данък върху разходите и деклариране. Такъв бонус към клиент не е представителен разход по чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗКПО и не е социален разход в натура. Следователно за него не се дължи данък върху разходите и не се попълва Част VIII – „Данък върху разходите“ в годишната данъчна декларация на това основание. При данъчно признаване не се прави увеличение на счетоводния финансов резултат.

 

Ако обаче подаръкът не е действително обвързан с продажба, не обслужва продажбите или се предоставя безвъзмездно на конкретно лице извън търговска промоция, той може да се квалифицира като дарение. В този случай приложимостта на чл. 31 ЗКПО зависи от статута на получателя, а даренията извън изчерпателно посочените получатели по чл. 31 са непризнати по чл. 26, т. 7 ЗКПО.

 

ІІ. Правна основа

 

1. Връзка с дейността и документална обоснованост

 

Съгласно чл. 26, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) не се признават за данъчни цели:

„разходи, несвързани с дейността“.

 

Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават:

 

„разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон“.

 

А чл. 10, ал. 1 ЗКПО постановява:

 

„Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.“

 

Това означава, че при промоция „при покупка на мотоциклет/части/аксесоари се предоставя определен бонус“ разходът е свързан с дейността, когато реалната му икономическа цел е увеличаване или стимулиране на продажбите. Необходимо е едновременно да са изпълнени следните условия:

 

1. Първото условие е промоционалната връзка с продажбата.
   Следва да е ясно предварително при каква покупка, в какъв период и при какви условия се предоставя бонусът. При автоматично предоставяне след достигане на определена стойност или покупка на определена стока това условие е изпълнено по описаните от Вас факти.
2. Второто условие е реално предоставяне на бонуса.
   Нужно е да се доказва на кой клиент, по коя продажба и каква вещ е предадена.
3. Третото условие е документална обоснованост.
   Следва да се съхраняват най-малко: правила на кампанията, фактури или други документи за придобиване на бонусните стоки, документи за продажбата, приемо-предавателни протоколи или друг вътрешен документ за предаването, както и счетоводно отразяване на операцията.
4. Четвъртото условие е обичайност на размера.
   Ако стойността на бонуса е явно несъразмерна спрямо конкретната продажба или търговската цел не може да се докаже, би възникнал риск разходът да се приеме за несвързан с дейността по чл. 26, т. 1 ЗКПО.

 

2. Разграничение от дарение

 

Чл. 26, т. 7 ЗКПО предвижда непризнаване на:

 

„разходи за дарения извън посочените в чл. 31“.

 

Чл. 31, ал. 1 ЗКПО допуска признаване на разходи за дарения до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат, но само когато получателят е сред изчерпателно изброените в разпоредбата лица и организации. Обикновен клиент, който получава промоционален бонус при покупка, не е такъв получател само поради качеството си на клиент.

 

Това обаче не води автоматично до режим на дарение. Решаващият факт е наличието на насрещна търговска операция: когато клиентът получава стоката като част от промоционалните условия по своята покупка, предоставянето не е безвъзмездно в данъчния смисъл, а е елемент от продажбената политика.

 

3. Неприложимост на данъка върху разходите

 

Чл. 204, ал. 1 ЗКПО определя изчерпателно обектите на облагане с данък върху разходите. Разпоредбата гласи:

 

„С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:

 

1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) …; …
3. … разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване … от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол…“

 

Предоставянето на бонус на клиент при покупка не е разход за служители, не е лично ползване на фирмен актив от наето лице и не представлява представителен разход по предоставените факти. Ето защо чл. 204 ЗКПО е неприложим.

 

Съответно ставката по чл. 216, ал. 1 ЗКПО:

 

„Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 1 и 2 е 10 на сто.“

 

не се прилага за разглеждания търговски бонус.

 

4. Последици при непризнаване

 

Ако при проверка не се докаже връзка с продажбите или не са налице достатъчни документи, разходът попада съответно в чл. 26, т. 1 или т. 2 ЗКПО. Ако предоставянето действително е безвъзмездно и не попада сред допустимите дарения по чл. 31 ЗКПО, прилага се чл. 26, т. 7 ЗКПО.

 

В тези хипотези счетоводният финансов резултат следва да се увеличи с непризнатия счетоводен разход при определяне на данъчния финансов резултат в годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО.

 

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗКПО:

 

„Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.“

 

А съгласно чл. 92, ал. 2 ЗКПО декларацията се подава:

 

„в срок от 1 март до 30 юни на следващата година“.

 

5. Свързано лице и отклонение от данъчно облагане

 

Ако клиентът е съдружник, акционер или свързано с тях лице, следва да се направи отделна проверка. § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО определя:

 

„Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“

 

При предоставяне в полза на съдружник, акционер или свързано с тях лице на стойност, несъответстваща на обичайните пазарни и промоционални условия, е релевантен рискът по чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Разпоредбата гласи:

 

„Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма…“

 

Освен това § 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО определя като скрито разпределение на печалбата:

 

„сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица…“

 

При такава квалификация чл. 26, т. 11 ЗКПО изрично не признава:

 

„разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата“.

 

Не е приложимо да се посочва конкретна част или ред за деклариране на сделки със свързани лица, защото в предоставената нормативна основа не е извлечена действащата разпоредба или образецът на декларацията, уреждащи това деклариране.

 

ІІІ. Становища/публикации

 

1. Пряко приложимо становище на НАП

 

В писмо на ОУИ София, Вх. № 5300728 от 18.02.2011 г. е разгледана практически идентична промоция: при покупка на минимално количество стока клиентът получава безплатно друга стока.

 

НАП приема, че не е налице безвъзмездност, защото допълнителната стока се дава само при извършена покупка.

 

Заключението е, че това е търговска отстъпка в натура или бонус, а не дарение и не разход за реклама. Писмото посочва, че доколкото разходите са насочени към стимулиране на продажбите, документално обосновани са и са в обичайни размери, те са данъчно признати.

 

Това становище е пряко приложимо към Вашия случай, доколкото подаръкът се предоставя на клиент именно като условие или последица от покупката на мотоциклет, резервни части или аксесоари.

 

2. Разграничение при безвъзмездна награда

 

В писмо на ОУИ София, Изх. № 20-00-15 от 06.06.2012 г. е разгледана различна хипотеза — лек автомобил се предоставя безвъзмездно като награда на потенциален клиент след участие в игра. НАП приема, че автомобилът не е пряко свързан с предлаганите от дружеството стоки и услуги и квалифицира операцията като дарение извън чл. 31 ЗКПО.

 

Това становище не променя извода за Вашия случай, ако подаръкът е предварително обявен и автоматично се предоставя като търговски бонус при покупка. То би било относимо, ако наградата се дава без връзка с покупка, чрез томбола, на случаен принцип или на избран клиент без насрещна престация.

 

3. Актуална експертна публикация

 

„Обзор на данъчна практика по Закона за корпоративното подоходно облагане – I част (първо полугодие на 2026 г.)“, актуално към 01.09.2026 г. потвърждава актуалния общ подход: разходите се признават, когато са документално обосновани, свързани са с дейността и не попадат в изричните ограничения на ЗКПО. Това съответства на приложението на чл. 10 и чл. 26 ЗКПО към промоционалния бонус.

 

ІV. Съдебна практика

 

„Съдебна практика при третиране на разходите за реклама по реда на ЗКПО“, актуално към 01.07.2011 г. обобщава, наред с другото, Решение № 5276 от 23.04.2010 г. на ВАС. Според изложеното в публикацията безалкохолни напитки и бира, предоставяни като бонус при покупка на гориво над определено количество, са разходи, свързани с дейността на дружеството, поради което не се увеличава данъчният финансов резултат с техния размер.

 

Практиката подкрепя извода на писмото на НАП от 18.02.2011 г.: бонус, предоставен при определена покупка, може да е разход, свързан с дейността, дори да не представлява разход за реклама.

 

Посоченото в материалите Решение № 5067 от 07.05.2015 г. на ВАС е по въпрос за право на данъчен кредит при автомобил по Закона за данък върху добавената стойност. То е неприложимо към настоящия ЗКПО въпрос, тъй като не разглежда данъчното признаване на промоционални бонуси.

 

V. Ограничения

 

1. Изводът, че разходът е данъчно признат търговски бонус, се основава на факта, че подаръкът се предоставя само при покупка и е част от предварително определена продажбена промоция.
2. Не са предоставени данни за предмета и стойността на бонуса. Високата стойност или явната несъразмерност спрямо продажбата може да постави под съмнение връзката с дейността и обичайността на разхода.
3. Не са предоставени промоционални правила, договорни условия, отчетни документи и документи за предаване. Без такива доказателства е налице риск от непризнаване по чл. 26, т. 2 ЗКПО.
4. Не е уточнено дали получателят е свързано лице. Ако подаръкът се предоставя на съдружник, акционер или свързано с тях лице при условия, различни от общодостъпните промоционални условия, следва отделна проверка за отклонение от данъчно облагане и скрито разпределение на печалбата.
5. Не е приложимо да се прави анализ по Закона за данък върху добавената стойност, тъй като поставеният въпрос е ограничен до ЗКПО.

 

VІ. Източници

 

1. Закон за корпоративното подоходно облагане: чл. 10, чл. 16, чл. 26, чл. 31, чл. 92, чл. 204, чл. 216 и § 1, т. 5 и т. 13 от ДР — предоставени в запитването извлечения.
2. Вх. № 5300728 от 18.02.2011 г., Отг. ОУИ София.
3. Вх. № 200015 от 06.06.2012 г., Отг. ОУИ София.
4. Съдебна практика при третиране на разходите за реклама по реда на ЗКПО, актуално към 01.07.2011 г.
5. Обзор на данъчна практика по Закона за корпоративното подоходно облагане – I част (първо полугодие на 2026 г.), актуално към 01.09.2026 г.

VІ. Източници

 

Публикации

• ЗКПО. Относно служебен компютър, подарен на напускащ служител, при ползван ДК (2025-10-01)
• ЗДДС. ЗКПО. Едномесечно безвъзмездно предоставяне на машина с демонстрационна цел на потенциален клиент (2021-10-01)
• Съдебна практика при третиране на разходите за реклама по реда на ЗКПО (2011-07-01)
• Обзор на данъчна практика по Закона за корпоративното подоходно облагане - І част (първо полугодие на 2026 г.) (2026-09-01)

 

Писма на НАП

• Вх.№ 200067 от 07.03.2019 Отг. ОУИ София (2019-03-07)
• Вх.№ 5300728 от 18.02.2011 Отг. ОУИ София (2011-02-18)
• Вх.№ 200015 от 06.06.2012 Отг. ОУИ София (2012-06-06)

 

Практика на ВАС

• ВАС Решение № 5067 от 2015-05-07 по адм. дело № 10132/2014 (2015-05-07)

 

Контролни бележки

• Писмо от 2019 г. може да отразява стари ставки/срокове (преди изм. 2022 г.).
• Писмо от 2011 г. може да отразява стари ставки/срокове (преди изм. 2022 г.).
• Писмо от 2012 г. може да отразява стари ставки/срокове (преди изм. 2022 г.).
• Писмо от 2011 г. може да отразява стари ставки/срокове (преди изм. 2022 г.).