БРОЙ 232, Ноември 2026 г.

АІ. ЗКПО. Относно третиране на разходи по договор за наем на личен автомобил със собственика на ЕООД, ползван за лични и служебни цели

Отговори от ТITA АI Консултант - ЗКПО

Прегледано от експерт. Преценката е, че отговорът е верен.

 

Въпрос:

 

Собственик на ЕООД, който полага личен труд в дружеството и самоосигуряващо се лице, е предоставил личния си автомобил по договор за наем на дружеството, който ще ползва и за лични, и за служебни цели. Може ли към разходите за наем и за консумативи да се приложи данъкът върху разходите в натура?

 

Време за изготвяне на отговор от TITA.AI:

 

Анализът премина през 7 стъпки за 94,2 сек.

 

Кратък отговор

 

Да, към разхода за наем и към документално обоснованите разходи за консумативи на наетия автомобил се прилага данъкът върху разходите в натура за частта на личното ползване, защото собственикът полага личен труд в ЕООД, а автомобилът е нает актив по чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

 

1. Квалификация на наема и на разходите — въпроси I1 и I4

 

Наемната цена, която ЕООД плаща на собственика — физическо лице, е самостоятелен доход от наем. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

 

„Облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.“

 

Следователно данъкът върху разходите в натура при ЕООД не заменя облагането на наемния доход при физическото лице.

 

Това са два отделни данъчни обекта.

 

По вътрешното право доходът от наем на автомобила е доход от източник в България, когато е начислен/изплатен от местно лице. Чл. 8, ал. 6, т. 5 ЗДДФЛ предвижда:

 

„От източник в Република България са и следните доходи, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България:
…
5. … доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;“

 

Ако собственикът е чуждестранно физическо лице, евентуално прилагане на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане следва да се преценява едва след този извод за облагаемост по българското вътрешно право. В запитването липсват данни за данъчно местожителство и за приложима спогодба.

 

2. Данък върху разходите в натура — въпроси I2 и I4

 

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО с данък върху разходите се облагат:

 

„разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“

 

Предпоставките са изпълнени при описаните факти:

 

  1. Налице е нает актив — автомобилът е предоставен на ЕООД по договор за наем. Нормата изрично обхваща „наети“ активи; не се изисква автомобилът да е собственост на дружеството.
  2. Ползвателят е лице от обхванатия кръг — собственикът полага личен труд в ЕООД. § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ включва в трудовите правоотношения:

 

„правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери…“

 

При ЕООД това обхваща едноличния собственик, когато личният труд е реално положен и документално установим.

 

  1. Автомобилът се използва и за лични нужди — това е заявено изрично във фактите. Самият договор за наем не доказва лично ползване; решаващо е фактическото предоставяне на автомобила и за лични цели.
  2. Разходите следва да са документално обосновани. Чл. 10, ал. 1 ЗКПО гласи:

 

„Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.“

 

Ето защо, в конкретния случай личната част от разхода за наем и от разходите за експлоатация може да бъде обложена по режима на чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО.

 

Друг е въпросът, ако собственикът не полага личен труд, не е по договор за управление и контрол и не е работник или служител на ЕООД. Тогава режимът на данъка върху разходите в натура е неприложим, тъй като лицето не е сред изчерпателно посочените в чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО ползватели.

 

3. Обхват на разходите и определяне на личната част — въпрос I3

 

Чл. 215а, ал. 1 ЗКПО предвижда:

 

„Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е сумата на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, за календарната година.“

 

Предвид текста „сумата на разходите … свързани с … наети … активи“, в данъчната основа за личната част следва да се включат:

 

  • разходът за наем на автомобила;
  • гориво или електроенергия;
  • ремонти, обслужване и поддръжка;
  • застраховки;
  • винетки, паркинг и други разходи, когато са за сметка на ЕООД и са свързани с конкретния автомобил.

 

Това не означава, че целият наем и всички консумативи автоматично се облагат. В облагаемата основа влиза само частта, отговаряща на личното ползване.

 

За превозни средства чл. 215а, ал. 2 ЗКПО установява изчерпателни методи:

 

„При определяне на данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи:

 

  1. по съотношението:
    а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или
    б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или
  2. по 50 на сто.“

 

Следователно ЕООД може да приложи един от следните подходи:

 

  • километрово съотношение — лични километри спрямо всички километри;
  • часово съотношение — лични часове спрямо всички часове на използване;
  • нормативна основа от 50 на сто от всички разходи за автомобила.

 

Когато се приложи методът от 50 на сто, чл. 10, ал. 6 ЗКПО изрично допуска разходите по експлоатацията да бъдат признати и без пътен лист или друг подобен документ:

 

„Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2.“

 

Това не освобождава ЕООД от необходимостта да има договор за наем, документи за начисления наем и първични документи за отделните консумативи.

 

4. Данъчно признаване и риск при отношенията със собственика — въпроси I1 и I5

 

Разходът за наем и експлоатационните разходи са данъчно признати при наличие на реална стопанска операция, документална обоснованост и връзка със стопанската дейност на ЕООД.

 

Чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО предвижда, че не се признават:

 

„1. разходи, несвързани с дейността;
2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон;“

 

Ето защо:

 

  • служебната част от наема и консумативите следва да е обоснована с дейността на ЕООД;
  • личната част следва да е определена по чл. 215а, ал. 2 ЗКПО и да се обложи като разход в натура;
  • разходи извън тази рамка — например недоказани, несвързани с автомобила или изцяло лични разходи, които не са включени в режима — носят риск от непризнаване.

 

Тъй като договорът е между ЕООД и неговия собственик, следва да се съхраняват доказателства, че наемната цена и условията са пазарни. Чл. 16, ал. 1 ЗКПО гласи:

 

„Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.“

 

Ако наемът или други суми превишават обичайните пазарни нива или не са свързани с дейността, може да възникне и риск от скрито разпределение на печалбата. § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО определя като такова:

 

„сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица…“

 

Тези разходи не се признават за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 11 ЗКПО:

 

„Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
…
11. разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата;“

 

5. Данък, избор, деклариране и внасяне — въпроси I2 и I5

 

Данъчната ставка за разходите в натура е установена в чл. 216, ал. 2 ЗКПО:

 

„Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е 3 на сто.“

 

Данъкът е за сметка на ЕООД. Съгласно чл. 206, ал. 1 и 2 ЗКПО:

 

„Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.“

 

„Данъкът върху разходите е окончателен.“

 

Следователно, когато личната част е правилно определена и обложена по чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО, разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването им.

 

Изборът на режима се декларира по реда на чл. 217, ал. 3 ЗКПО:

 

„Данъчно задължените лица декларират избора си по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за текущата година в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година.“

 

Този избор е възможен, тъй като чл. 24, ал. 3 ЗДДФЛ предвижда:

 

„Работодателите могат да изберат да облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане доходите в натура, представляващи разходи в натура … при условията на същия закон. Правото на избор се упражнява по реда на чл. 217, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане и не може да се прилага за отделни физически лица.“

 

Доходите в натура, обложени по този ред, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения. Чл. 24, ал. 4 ЗДДФЛ гласи:

 

„Доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане, не се включват в облагаемия доход по ал. 1.“

 

Данъкът се декларира с годишната данъчна декларация на ЕООД, съгласно чл. 217, ал. 1 ЗКПО:

 

„Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.“

 

Внасянето е до 30 юни на следващата година:

 

„Данъкът върху разходите се внася до 30 юни на следващата година.“ — чл. 217, ал. 2 ЗКПО.

 

Относно взаимоотношението със свързаното лице, наличните материали сочат деклариране в Част VI на годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО. Конкретен ред не е предоставен в извлечените материали и следва да се провери във формуляра за съответната данъчна година.

 

Правна основа

 

  1. Разходи в натура при нает автомобил: чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО, в сила от 01.01.2016 г., изрично обхваща „собствени, наети и/или предоставени за ползване активи“.
  2. Личен труд на собственика: § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ включва правоотношенията за полагане на личен труд от съдружници и собственици в дружеството.
  3. Данъчна основа: чл. 215а, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, нов от ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г., определя годишната основа и методите за разпределяне на разходите за превозни средства.
  4. Документална обоснованост: чл. 10, ал. 1 ЗКПО изисква първичен счетоводен документ, който вярно отразява операцията; чл. 10, ал. 6 ЗКПО допуска липса на пътен лист при прилагане на нормативния метод от 50 на сто.
  5. Данъчно признаване: чл. 206, ал. 1 ЗКПО признава разхода и данъка върху него в годината на начисляване; чл. 26, т. 1, т. 2 и т. 11 ЗКПО урежда непризнаването на несвързани, недокументирани разходи и скрито разпределение на печалбата.
  6. Наемен доход на физическото лице: чл. 31, ал. 1 ЗДДФЛ определя облагаемия доход от наем, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.
  7. Ставка и срокове: чл. 216, ал. 2 ЗКПО определя ставка 3 на сто; чл. 217, ал. 1–3 ЗКПО урежда декларирането, внасянето и избора на режима.

 

Становища/публикации

 

Водещ е актуалният пряко относим материал: ЗДДС. ЗКПО. Относно признаване на разход за гориво при пътуване с личен автомобил във връзка с дейността на собственик на ЕООД, публикуван на 01.07.2025 г. Публикацията приема, че при договор за наем между собственика и ЕООД договорът е документално основание дружеството да отчита разходи за гориво и други текущи експлоатационни разходи, когато автомобилът служи за дейността. При наем, при който автомобилът се използва както служебно, така и лично, се разглежда приложението на чл. 204, ал. 1, т. 4 и чл. 215а от ЗКПО.

 

Същият подход се потвърждава от писмо на НАП, Вх. № 9600179 от 01.08.2022 г., РО Пазарджик, отговор ОУИ Пловдив, което приема, че при личен труд на управителя/собственика и смесено ползване на автомобил разходите в натура се определят по чл. 215а ЗКПО, като в основата влизат всички документално обосновани разходи, свързани с превозното средство.

 

Полезно е и писмо на НАП, Вх. № 9600185 от 17.07.2019 г., РО Пловдив, отговор ОУИ Пловдив, според което решаващо е собственикът да има правоотношение, включено в § 1, т. 26 ДР на ЗДДФЛ — включително правоотношение за полагане на личен труд.

 

Следва да се има предвид и писмо на НАП, Вх. № 54304930 от 23.06.2025 г., отговор ОУИ София. То изрично разграничава случая, при който собственикът не е лице по трудово правоотношение, договор за управление и контрол или правоотношение за личен труд: тогава режимът на чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО не е приложим и лично ползване може да бъде квалифицирано като скрито разпределение на печалбата. Това ограничение не се прилага при заявения от Вас факт, че собственикът полага личен труд в ЕООД.

 

Съдебна практика

 

В предоставените материали не е посочена относима съдебна практика на Върховния административен съд. Поради това не се прави позоваване на съдебни решения.

 

Ограничения

 

  1. Изводът е при допускането, че автомобилът е лична собственост на физическото лице и не е актив на ЕООД или на друго лице.
  2. Необходимо е договорът за наем да установява най-малко автомобила, срока, наемната цена, начина на предоставяне, разпределението на задълженията за гориво, ремонти, поддръжка, застраховки, винетки, паркинг и други консумативи.
  3. Следва да има доказателства за реалното полагане на личен труд от собственика, както и за действителното смесено използване на автомобила.
  4. Ако се избере методът на километри или часове, следва да се поддържа вътрешна отчетност, позволяваща да се установи избраното съотношение. Ако се избере нормативният метод от 50 на сто, пътен лист не е необходим по силата на чл. 10, ал. 6 ЗКПО, но документите за наема и за самите разходи остават необходими.
  5. Не е предоставена данъчна година. Поради това следва да се провери дали изборът по чл. 24, ал. 3 ЗДДФЛ е деклариран своевременно по чл. 217, ал. 3 ЗКПО за конкретната година.
  6. Не е приложим анализ по Закона за данък върху добавената стойност, тъй като липсват данни дали ЕООД е регистрирано по ЗДДС и дали е упражняван данъчен кредит.

 

Източници

 

 

Източници

 

Публикации

 

Писма на НАП

 

Контролни бележки

  • Писмо от 2019 г. може да отразява стари ставки/срокове (преди изм. 2022 г.).
  • Отговорът разчита на заключения от СИДДО анализ, но запитването не предполага приложима СИДДО.