Разбери СИДДО
Първо издание: 2017 година
ISBN 978-619-7088-04-5 (онлайн издание)
Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
Рецензент: доц. д-р Минко Велков
Издател: Трансфер Инкъм Такс Адвайзъри ООД
София, 2017 г.
Съдържание
Първа част. Прилагане на българското законодателство при облагане на чуждестранни лица.
Кратко въведение
Първа глава. Данъчно третиране на доходи на чуждестранни юридически лица по реда на ЗКПО.
1. Кога чуждестранните юридически лица дължат или не дължат данък по реда на ЗКПО?
1.1. Данъчно третиране при наличие на МСД в България
1.2. Данъчно третиране при липса на МСД в България.
1.2.1. Първа група - Доходи от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната;
1.2.2. Втора група - всички останали доходи, изброени в останалите шест разпоредби - ал. 2-5 и ал. 8 -9 на чл. 12 от ЗКПО
1.3. Изясняване на подхода, заложен при определяне на обхвата на доходите, облагани с данък при източника
1.3.1. Какво включват пасивните доходи, обект на облагане с данък при източника?
1.3.2. Какво включват активните доходи, обект на облагане с данък при източника?
1.3.3. Какво включват доходите със смесен характер, обект на облагане с данък при източника?
1.3.4. И още нещо за практиката на облагане на услугите по света.
2. Какво включва всяка от разпоредбите на чл. 12 „Доходи с източник страната“ от ЗКПО?
2.1. Печалба на МСД
2.2. Доходи при липса на МСД - доходи облагани с данък при източника.
2.2.1. Кога се облагат доходи от финансови активи и сделки с тях?
2.2.2. Кога се облагат доходи от дивиденти и ликвидационни дялове?
2.2.2.1. Кога се облагат доходи от дивиденти?
2.2.2.2. Кога се облагат доходи от ликвидационни дялове?
2.2.3. Кои доходи в полза на чуждестранни юридически лица, обхваща разпоредбата на ал. 5 на чл. 12 на ЗКПО, т.е. кои доходи подлежат на облагане при източника?
2.2.3.1. Какъв е обхватът на доходите от лихви, подлежащи на облагане при източника?
2.2.3.2. Какъв е обхватът на доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество, подлежащи на облагане при източника?
2.2.3.3. Какъв е обхватът на авторските и лицензионни възнаграждения, подлежащи на облагане при източника?
2.2.3.4. Какъв е обхватът на възнагражденията за технически услуги, подлежащи на облагане при източника?
Най-често задавани въпроси във връзка с облагането на възнаграждения за технически услуги, начислени на чуждестранни лица?
2.2.3.5. Какъв е обхватът на възнагражденията по договори за франчайз и факторинг, подлежащи на облагане при източника?
2.2.3.6. Какъв е обхватът на възнагражденията за управление или контрол на българско юридическо лице, подлежащи на облагане при източника?
2.2.4. Кога подлежат на облагане дохдите от недвижимо имущество (наем) или от разпореждане (сделки) с недвижимо имущество?
2.2.5. Често срещани възнаграждения в полза на чуждестранни юридически лица без МСД в България, които не попадат в обхвата на чл. 12 от ЗКПО и не са обект на облагане в страната
2.2.6. Какви са особеностите при облагане с данък при източника на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим (офшорни зони)?
3. Преглед на данъчна практика във връзка с доходи, които не са с източник страната или са доходи с източник страната по смисъла на чл. 12 от ЗКПО.
3.1. Доходи, които на са с източник страната, т.е. не подлежат на облагане при източника
3.2. Доходи с източник страната, т.е. подлежат на облагане при източника
Втора глава. Данъчно третиране на доходи на чуждестранни физически лица по реда на ЗДДФЛ.
1. Кога се извършва или не се извършва облагане на възнаграждения в полза на чуждестранни физически лица по реда на ЗДДФЛ?
2. Кои доходи са от източник в България и как се облагат?
2.1. Доходи от стопанска дейност чрез определена база
2.2.Доходи от труд или от услуги на територията на Република България - кога България може да облага доходи от труд или от услуги в полза на чуждестранни физически лица?
2.2.1. Как се облагат доходи от трудови правоотношения на територията на Република България?
2.2.1.1. Кои доходи попадат в обхвата на б. „е“ на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и какво е тяхното третиране? Кога следва да се извърши освен годишно и текущо авансово облагане?
2.2.1.2. Кои доходи попадат в обхвата на б. „ж“ на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и какво е тяхното третиране?
2.2.1.3. Защо е важно да се познават характеристиките на договора за предоставяне на персонал?
2.2.1.4. Какви са характеристика на договорите за предоставяне на персонал и как може да ги различим от договорите за услуга?
2.2.1.5. Каква е процедурата на данъчно третиране на договорите за предоставяне на персонал от чуждестранно лице на българска фирма, извършваща дейност на територията на страната по реда на ЗДДФЛ?
2.2.2. Как се третират доходите от извършване на услуги на територията на България?
2.2.2.1. Какъв е обхватът на доходите от услуги, облагани в страната?
2.2.2.2. Какво следва да бъде облагането на доходите от извършени услуги по извън трудови правоотношения на територията на страната?
2.3. Кога се облагат доходи от дивиденти и ликвидационни дялове?
2.4. Кога се облагат доходи от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, регистриран в Република България?
2.5. Кога се облагат наградите и възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта?
2.6. Кои доходи в полза на чуждестранни физически, третиране като доходи с източник страната, обхваща разпоредбата на ал. 6 на чл. 8 на ЗДДФЛ?
2.6.1. Какви са особеностите по видове доходи?
2.6.2. Кои доходи дублират доходите, посочени в ал. 5 на чл. 12 от ЗКПО и до каква степен? -различия, свързани с лихвите и особености при ДУК.
2.6.2.1. Какви са особеностите при третиране на лихвите?
2.6.2.2. Какви са особеностите при третиране на договорите за управление и контрол и участие в управителни и контролни органи на български предприятия?
2.6.3. Кои доходи, които липсват в ал. 5 на чл. 12 от ЗКПО съгласно ал. 6 на чл. 8 от ЗДДФЛ са с източник страната?
2.7. Как се третират доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях?
2.8. Как се третират доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната?
2.9. Как се третират доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната?
2.10. Има ли особености при третиране на доходи, начислени /изплатени на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим?
3. Преглед на данъчна практика във връзка с доходи, които не са с източник страната или са доходи с източник страната по смисъла на чл. 8 от ЗДДФЛ
3.1. Доходи, които нe са с източник страната
3.2. Доходи с източник страната
Трета глава. Процедура на данъчно облагане на доходите на чуждестранни лица с източник страната по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ
1.Данъчно третиране по реда на ЗКПО
1.1. Кратко встъпление
1.2. Облагане на доходите на МСД
1.3. Облагане с данък при източника по реда на ЗКПО
1.3.1. Общи постановки
1.3.2. Доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранни юридически лица
1.3.3. Доходи, при които данъкът се удържа, внася и декларира от платеца на дохода, когато той е местно юридическо лице, ЕТ, МСД
1.3.4. Доходи, при които данъкът винаги се внася и декларира от получателя на дохода – чуждестранното юридическо лице - независимо кой е платецът на дохода.
1.3.5. Доходи, при които при определени условия е налице освобождаване от данък при източника по реда на ЗКПО (без да е нужно прилагане на СИДДО)
1.3.5.1. Освобождаване от облагане на доходи от дивиденти и ликвидационни дялове
1.3.5.2. Освобождаване от облагане на доходи от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения
1.3.5.3.Освобождаване от облагане на доходи от разпореждане с финансови активи
2.Данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ
2.1. Кратко встъпление
2.2. Облагане на доходите по общия ред приложим за местни физически лица
2.3. Облагане с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ
2.3.1. Общи постановки
2.3.2. Доходи по чл. 37 от ЗДДФЛ
2.3.2.1. Облагане, извършвано от платеца на дохода
2.3.2.2. Облагане от получателя на дохода
2.3.3. Доходи по чл. 38 от ЗДДФЛ
2.3.3.1. Облагане на доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранни физически лица
2.3.3.2. Други доходи по чл. 38 от ЗДДФЛ
Втора част. Прилагане на СИДДО при облагане на чуждестранни лица.
Четвърта глава. Въведение в СИДДО. Механизъм на прилагане.
1. Въведение
2. Какъв проблем решават СИДДО?
3. Модели на СИДДО.
3.1. Модел на данъчна спогодба на ОИСР
3.1.1. Кратка история
3.1.2. Какъв е подходът за разпределяне на облагателните правомощия, заложен в Модела на ОИСР?
3.2. Модел на ООН
3.3. Други модели. Какво представлява т.н. Многостранен инструмент?
3.4. Следва ли се буквално Модела на ОИСР или Модела на ООН в СИДДО, по които България е страна?
4. Принципни постановки, които следва да се познават при прилагане на СИДДО
4.1. Каква е ползваната терминология за различните форми на разпределяне на облагателните правомощия между страните по СИДДО и как следва да се тълкува („може да облага“ и „облага се само“)?
4.1.1. Прилагане на първия начин
(изключително право на данъчно облагане на една от страните)
4.1.2. Прилагане на втория начин
(право на облагане при източника)
4.1.2.1. Първи вид конструкция
(право на неограничено облагане при източника)
4.1.2.2. Втори вид конструкция
(право на ограничено облагане при източника)
4.2. Общо заключение
5. Каква е структурата на СИДДО?
5.1. Структурата на Модела на ОИСР
5.2. Кратък обзор на главите, включени в структурата на Модела на ОИСР
5.2.1. Глава I „Обхват на спогодбата“
5.2.2. Глава ІІ „Определения“
5.2.3. Глава ІІІ „Данъчно облагане на доходите“
5.2.4. Глава IV „Данъци върху имуществото“
5.2.5. Глава V „Методи за премахване на двойното данъчно облагане“
5.2.6. Глава VI „Специални разпоредби“
5.2.7. Глава VII „Заключителни разпоредби“
5.2.7.1. И така от кога разпоредбите на една нова СИДДО могат ефективно да започнат да се прилагат към съответните данъци?
5.2.7.2. Колко са действащите СИДДО, по които България е страна?
5.3. Каква е ролята на протоколите към СИДДО?
5.4. Каква е роля на Коментарите към Модела на ОИСР при прилагане на СИДДО?
5.5. Каква е ролята на бележките към Модела на ОИСР и Коментарите към него на страните членки на ОИСР (observations и reservations) и позицията на страните не членки върху Модела на ОИСР и Коментарите към него?
Пета глава. Член 4 „Местно лице“
1. Общи бележки
2. Понятие „местно лице“ съгласно чл. 4 в Модела на ОИСР (ал.1)
3. Тест за определяне на местно лице само на една страна (tie-breaker rules)
3.1. Тест за определяне на местно физическо лице само на една страна (ал. 2)
3.2. Процедура, която България прилага, за да издаде Удостоверение за местно физическо лице на България за целите на СИДДО
3.3. Тест за определяне на местно лице, различно от физическо лице, само на една страна (ал. 3)
3.4. Процедура, която България прилага, за да издаде Удостоверение за местно юридическо лице на България за целите на СИДДО
4. Местно лице и ограничение на облекченията (LOB)
5. Практически въпроси, свързани с понятието „местно физическо лице“ съгласно българското законодателство
5.1. Различия в данъчното третиране на местни и чуждестранни лица съгласно ЗДДФЛ
5.2. Понятие „местно лице“ съгласно ЗДДФЛ
5.3. Остава ли местно лице за целите на ЗДДФЛ български гражданин, който работи по-голямата част от годината в чужбина (без да е изпратен от български работодател), но е запазил личните си и икономическите връзки с България?
5.4. Кога чуждестранен гражданин става местно лице на България за целите на ЗДДФЛ?
6. Преглед на данъчна практика относно дефиниране на дадено лице като местно
7. Преглед на практика на ВАС относно дефиниране на дадено лице като местно
Шеста глава. Член 5 „Място на стопанска дейност“
1. Относно значението на понятието „място на стопанска дейност“
2.МСД, формирано според базовите правила (материален тип МСД)
2.1. Първо условие - съществуване на място на стопанска дейност в другата страна по СИДДО
2.2. Второ условие - мястото трябва да е определено
2.3. Трето условие – извършване на стопанска дейност чрез МСД
2.3.1. Може ли едно чуждестранно предприятие да създаде повече от едно МСД в дадена страна?
2.3.2. Кога възниква и преустановява дейността си МСД? (кога е точният момент, в който МСД се счита за създадено и кога е точният момент, в който МСД преустановява дейността си?)
2.4. Примерен списък на най-често срещани случаи, при които е налице МСД от базовия тип
3. Други три форми на МСД
3.1. Строително и монтажно МСД (МСД, при което дейността се извършва на строителен или монтажен обект).
3.2. Агентско МСД (Дейност на зависим представител, формираща МСД)
3.3. МСД при предоставяне на услуги
4. Случаи, при които не се формира МСД
4.1. Дейности, които не формират МСД (ал. 4)
4.2. Дейност на независим представител (ал. 6 на Модела на ОИСР и ал. 7 на Модела на ООН)
4.3. Контролирани и контролиращи дружества (ал. 7 на модела на ОИСР и ал. 8 на Модела на ООН)
5. Електронна търговия и МСД
6. Преглед на данъчна практика
7. Преглед на практика на ВАС
Седма глава. Член 7 „Печалби от стопанска дейност“
1. Връзката между чл. 5 „Място на стопанска дейност“ и чл. 7 „Печалби от стопанска дейност“
2. Кратък преглед на разпоредбата на чл. 7 „Печалби от стопанска дейност“ в Модела на ОИСР и СИДДО, по които България е страна
2.1. Къде се облагат печалбите на чуждестранни лица от стопанска дейност в чужбина?
2.2. Кои са случаите, при които печалбите от стопанска дейност на чуждестранни лица, се облагат и при източника в чужбина?
2.3. Какво става, ако доходът/печалбата от извършвана стопанска дейност не е свързан със създадено вече МСД, но и не е упоменат в други разпоредби на СИДДО?
2.4. При формиране на МСД в дадена страна всички ли доходи с източник същата страна следва да се включат в печалбата му?
2.5. Как следва да се подходи при определяне на печалбата на МСД за данъчни цели – двете версии на чл. 7 на Модела на ОИСР (версия до 22. 07. 2010 г. и версия от 22. 07. 2010 г.)?
2.6. Може ли пазарният принцип по пълен аналог с дъщерното дружество да е императивно приложим и за определяне на печалбата на МСД?
3. Разпоредби на Модела на ОИСР в сила до 22.07. 2010 г. и на Модела на ООН
3.1. Ал. 1 на чл. 7 на Модела на ОИСР в сила до 22.07. 2010 г. и на Модела на ООН
3.2. Ал. 2 на чл. 7 на Модела на ОИСР и Модела на ООН
3.3. Ал. 3 на чл. 7 на Модела на ОИСР и Модела на ООН
3.4. Ал. 4 на Модела на ОИСР и на ал. 4 на Модела на ООН
3.5. Ал. 5 на Модела на ОИСР
3.6. Ал. 6 на чл. 7 на Модела на ОИСР и ал. 5 на чл. 7 на Модела на ООН
3.7. Ал. 7 на чл. 7 на Модела на ОИСР и ал. 6 на чл. 7 на Модела на ООН
4. Данъчно третиране на взаимоотношенията (трансферите) между МСД и други части на предприятието съгласно ЗКПО. Дължимост на данък при източника.
4.1. Определяне на печалбата на МСД при вътрешни трансфери
4.1.1.Разпоредби, свързани с приходите
4.1.2. Разпоредби, свързани с разходите
4.1.3. Правила относно признаване на разходи при трансфериране на данъчни амортизируеми активи за вътрешни нужди
4.1.4. Трансфериране на произведени или придобити от МСД активи към друга част на предприятието
4.2. Дължимост на данък при източника
5. Новата разпоредба на чл. 7 на Модела на ОИСР, в сила от 22.07. 2010 г.
6. Преглед на данъчна практика
7. Преглед на практика на ВАС
Осма глава. Член 6 „Доходи от недвижимо имущество“
1.Общи бележки
2. Анализ на разпоредбите на чл. 6 на Модела на ОИСР и модела на ООН кореспонденцията им със СИДДО, по които България е страна
2.1. Начин на разпределяне на облагателните правомощия
2.1.1. Какво е третирането, когато чуждестранно лице, получава доходи от недвижимо имущество, намиращо се в България?
2.1.2. Какво е третирането, когато българско местно лице, получава доходи от недвижимо имущество, намиращо се в страна по СИДДО
2.2. Обхват на понятието недвижимо имущество
2.3. Доходи от недвижимо имущество, притежавано от предприятие
3. Преглед на данъчна практика
4. Преглед на практика на ВАС
Глава девета. Член 10 „ Дивиденти“
1. Общи бележки
2. Анализ на разпоредбите на чл. 10 на Модела на ОИСР и Модела на ООН кореспонденцията им със СИДДО, по които България е страна
2.1. Начин на разпределяне на облагателните правомощия
2.1.1. Кога не следва да се прилага СИДДО, тъй като доходите от дивиденти са освободени от облагане по реда на българското вътрешно законодателство?
2.1.2. Как следва да се постъпи, при наличие на СИДДО, когато българското вътрешно законодателство предвижда облагането им?
2.1.2.1. Чуждестранно лице, получава дивидент, разпределен от българско дружество
2.1.2.2. Българско местно лице, получава дивиденти от чуждестранно дружество
2.2. Обхват на термина "дивиденти" съгласно СИДДО
2.2.1. Как се третира скрито разпределение на печалбата?
2.2.2. Как се третира разпределението на ликвидационните дялове?
2.3. Ограничаване на облагането на печалбата на МСД
3. Преглед на практика на НАП
4. Преглед на практика на ВАС
Десета глава. Член 11 „Лихви“
1. Общи бележки
2. Анализ на разпоредбите на чл. 11 на Модела на ОИСР и модела на ООН и кореспонденцията им със СИДДО, по които България е страна
2.1. Начин на разпределяне на облагателните правомощия
2.1.1. Кога не следва да се прилага СИДДО, тъй като доходите от лихви са освободени от облагане по реда на българското вътрешно законодателство?
2.1.2. Как следва да се постъпи, при наличие на СИДДО, когато българското вътрешно законодателство предвижда облагането им?
2.1.3.СИДДО в съответствие с разпоредбите на ал. 1 и 2 от Модела на ОИСР и ООН
2.1.4. СИДДО, прилагащи ред на разпределяне на облагателните правомощие само в страната на получателя на дохода от лихви.
2.2. Обхват на термина "лихви" съгласно СИДДО
2.3. Наличие на МСД на получателя на дохода, в страната на източник на доход
2.4. Възникване на лихвите и плащане на лихви чрез МСД
2.5. Отклонение от данъчно облагане
3. Преглед на практика на НАП
4. Преглед на практика на ВАС
Единадесета глава. Член 12 „Авторски и лицензионни възнаграждения“
1. Общи бележки
2. Анализ на разпоредбите на чл. 12 на Модела на ОИСР и модела на ООН и кореспонденцията им със СИДДО, по които България е страна.
2.1. Начин на разпределяне на облагателните правомощия
2.1.1. Кога не следва да се прилага СИДДО, тъй като авторските и лицензионни възнаграждения са освободени от облагане по реда на българското вътрешно законодателство?
2.1.2. Как следва да се постъпи, при наличие на СИДДО, когато българското вътрешно законодателство предвижда облагането им?
2.2. СИДДО в съответствие с разпоредбите на ал. 1 от чл. 12 на Модела на ОИСР, т.е. не следва да се извършва облагане при източника
2.2.1. Чуждестранно лице, получава доход от авторски и лицензионни възнаграждения от местно лице на България
2.2.2. Българско местно лице, получава доходи от авторски и лицензионни възнаграждения от чуждестранно дружество
2.3. СИДДО в съответствие с разпоредбите на ал. 1 и 2 от Модела на ООН, т.е. наличие на ограничено облагане при източника
2.3.1. Чуждестранно лице, получава авторски и лицензионни възнаграждения от местно лице на България
2.3.2. Българско местно лице, получава авторски и лицензионни възнаграждения от чуждестранно лице
2.4. Обхват на термина "авторски и лицензионни възнаграждения" съгласно СИДДО
2.4.1 Разпоредба на ал. 2 на чл. 12 от Модела на ОИСР (съдържателен обхват на авторските и лицензионни възнаграждения и ноу-хау)
2.4.1.1. Възможни проблеми при класифициране на различни възнаграждения в или извън обхвата на авторските и лицензионните възнаграждения
2.4.1.1.1. Изготвяне на архитектурен, инженерен проект или идеен проект по желание на българско лице-платец на дохода
2.4.1.1.2. Ползване на компютърни програми
2.4.1.1.3. Особености при третирана софтуерни лицензи
2.4.1.1.4. Ползване на услуга на Интернет доставчици и телекомуникационни доставчици
2.4.1.1.5. Други
2.4.1.2. Последни бележки отношение на дефиницията на авторски и лицензионни възнаграждения в Модела на ОИСР
2.4.2. Разпоредба на ал. 3 на чл. 12 от Модела на ООН– по –широк обхват на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения", вкл. и възнаграждения за наем на оборудване
2.4.3. Какво правим с техническите услуги?
2.5. Наличие на МСД на получателя на дохода, в страната на източник на доход
2.6. Възникване на авторски и лицензионни възнаграждения и плащане на авторски и лицензионни възнаграждения чрез МСД
2.7. Отклонение от данъчно облагане
3. Преглед на практика на НАП
3.1. Разяснения от общ характер
3.2. Разяснения, свързани с възнаграждения за наем на активи
3.3. Разяснения, свързани с възнаграждения със софтуер
3.4. Разяснения, свързани с възнаграждения за технически услуги
4. Преглед на практика на ВАС
4.1.Практика от общ характер
4.2. Практика, свързана с възнаграждения за наем на активи
Дванадесета глава. Член 13 „Печалби от прехвърляне на имущество“
1.Общи бележки
2.Анализ на разпоредбите на чл. 13 на Модела на ОИСР и модела на ООН кореспонденцията им със СИДДО, по които България е страна
2.1. Начин на разпределяне на облагателните правомощия
2.1.1. Кога не следва да се прилага СИДДО, тъй като печалбите от прехвърлянето на имуществото са освободени от облагане по реда на българското вътрешно законодателство?
2.1.2. Как следва да се постъпи, при наличие на СИДДО, когато българското вътрешно законодателство предвижда облагането им?
2.1.3. Продажба на недвижимо имущество, намиращо се в страната – ал. 1
2.1.3.1. Чуждестранно лице, получава доходи от прехвърляне на недвижимо имущество, намиращо се в България
2.1.3.2. Българско местно лице, получава доходи от недвижимо имущество, намиращо се в страна по СИДДО
2.1.4. Прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от активите на МСД или определена база в България
2.1.5. Продажба на активи на кораби и самолети в международния транспорт - ал. 3
2.1.6. Продажба на акции и дялове - ал. 4 от Модела на ОИСР и ал. 4 и 5 от Модела на ООН
2.1.6.1. Какво регламентира ал. 4 от Модела на ОИСР?
2.1.6.2. Какво регламентира ал. 4 и 5 от Модела на ООН
2.1.7. Третиране на всички не упоменати продажби - ал. 5 от Модела на ОИСР и ал. 6 от Модела на ООН
2.1.8. Акции и дялове предоставени на работници и служители и на лица, упражняващи управленски функции
3. Преглед на практика на НАП
4. Преглед на практика на ВАС
Тринадесета глава. Член 15 „Доходи от трудови правоотношения“
1. Общи бележки
1.1. Някои уточнения по повод на това какво следва да се разбира под понятията „трудово правоотношение“ при прилагане на СИДДО. Съществуват ли особености при договорите за управление и контрол?
1.2. Някои уточнения по повод на това какво следва да се разбира под понятията „работодател“ при прилагане на СИДДО
2. Анализ на разпоредбите на чл. 15 на Модела на ОИСР и модела на ООН и кореспонденцията им със СИДДО, по които България е страна
2.1. Начин на разпределяне на облагателните правомощия
2.1.1. Кога не следва да се прилага СИДДО, тъй като доходите от трудови правоотношения са освободени от облагане по реда на българското вътрешно законодателство?
2.1.2. Как следва да се постъпи, при наличие на СИДДО, когато българското вътрешно законодателство предвижда облагането им?
2.1.3. Ал. 1 - Базови правила при полагане на труд от местно лице по трудово правоотношение
2.1.3.1. Какви елементи на доход се третират като свързани с труда, полаган в съответната страна?
2.1.3.2. Чуждестранно лице, получава доход от трудово правоотношение
2.1.3.3. Българско местно лице, полага труд по трудово правоотношение в страна по СИДДО
2.1.4. Ал. 2 - Особености при краткосрочно командироване
2.1.4.1. Първо условие – максимален времеви праг на пребиваване до 183 дни във всеки дванадесетмесечен период
2.1.4.2. Второ условие - възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава.
2.1.4.3. Трето условие - възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност (МСД), което работодателят притежава в другата държава.
2.1.5. Особености при лица, ангажирани в международния транспорт
3. Практически казуси при прилагане на чл. 15 от СИДДО от страна български предприятия и български граждани, полагащи труд в чужбина
3.1. Чуждестранно физическо лице полага труд на територията на България
3.2. Българско предприятие е командировало свои работници в чужбина за извършване на услуги във връзка със сключен от предприятието договор за услуги (договор за строителни услуги или договор за предоставяне на персонал). Особености и проблеми при авансовото облагане.
3.3. Български гражданин, полагащ труд по трудов договор в чужбина при чуждестранен работодател
4. Преглед на практика на НАП
4.1. Разяснения от общ характер
4.2. Разяснения, свързани с третиране на възнаграждения на български моряци
4.3. Разяснения, свързани с третиране на възнаграждения на екипаж на самолет
5. Преглед на практика на ВАС
Четиринадесета глава. Член 14 „Независими лични услуги“.
1. Общи бележки
2. Анализ на разпоредбите на Модела на ОИСР и Модела на ООН при облагане на доходи от професионални услуги и други дейности с независим характер, извършавани от физически лица и кореспонденцията им със СИДДО, по които България е страна.
2.1. Анализ на разпоредбата на член 14 „Независими лични услуги“ все още запазена в Модела на ООН
2.1.1. Разпределяне на облагателните правомощия съгласно ал. 1 на чл. 14 на Модела на ООН
2.1.1.1. Кога не следва да се прилага СИДДО, тъй като доходите от независими лични услуги са освободени от облагане по реда на българското вътрешно законодателство?
2.1.1.2. Как следва да се постъпи, при наличие на СИДДО, когато българското вътрешно законодателство предвижда облагането им?
2.1.1.2.1. Наличие на определена база
2.1.1.2.2. Престой в страната повече от 183 дни
2.1.1.2.3. Дефиниция на „професионални услуги“
2.2. Анализ на Модела на ОИСР (третиране на независими лични услуги при липсваща отделна разпоредба за третирането им). Какво е третирането в този случай?
3. Особености при третиране на възнаграждения по договори за управление и контрол и доходи от участие в управителни и контролни съвети на предприятия по реда на българското вътрешно законодателство и СИДДО.
4. Преглед на практика на НАП
5. Преглед на практика на ВАС
Петнадесета глава. Член 16 „ Директорски възнаграждения“
1. Общи бележки
2. Анализ на разпоредбите на Модела на ОИСР и Модела на ООН при облагане на доходи от директорски възнаграждения и кореспонденцията им със СИДДО, по които България е страна.
2.1. Анализ на разпоредбата на член 16 „ Директорски възнаграждения“ в Модела на ОИСР и ал. 1 на чл. 16 на Модела на ООН – обхваща само възнаграждения членове на борд на директорите
2.2. Анализ на разпоредбата на ал. 2 член 16 „ Директорски възнаграждения“ в Модела на ООН – обхваща и възнаграждения на висши служители на ръководна длъжност
Шестнадесета глава. Член 21 „ Други доходи“
1. Общи бележки – кои доходи попадат в обхвата на т.н. други доходи.
2. Анализ на разпоредбите на чл. 21 на Модела на ОИСР и Модела на ООН кореспонденцията им със СИДДО, по които България е страна.
2.1. Облагане само при получателя на дохода при липса на МСД - ал. 1 и на ал. 2 на чл. 21 „Други доходи“
2.2. Възможност за облагане при източника - ал. 3 на чл. 21 „Други доходи“ в Модела на ООН
2.3. Как следва да се процедира, при изплащане на доходи на чуждестранни лица от български предприятия, които би могли да попаднат в обхвата на т. н други доходи?
Седемнадесета глава. Член 23. Методи за премахване на двойното данъчно облагане
1. Общи бележки
1.1. Как да разберем най-лесно кога е налице пълно освобождаване на получателя на даден доход от данък при източника съгласно СИДДО?
1.2. Какъв е ефектът от метода на освобождаване?
1.3. Какъв ефектът от метода на данъчния кредит?
2. Анализ на разпоредбите на чл. 23 на Модела на ОИСР и Модела на ООН и на кореспонденцията им със СИДДО, по които България е страна.
2.1. Член 23 А Метод на освобождаване
2.1.1. Ал. 1 и ал. 3 на член 23 А Метод на освобождаване
2.1.2. Ал. 2 на член 23 А Метод на освобождаване – ограничаване на прилагането на метода на освобождаване върху някои вида пасивни доходи
2.1.3. Ал. 4 на член 23 А Метод на освобождаване на Модела на ОИСР
2.2. Член 23 Б Метод на данъчния кредит
2.2.1. Ал.1 на Член 23 Б Метод на данъчния кредит
2.2.2. Ал. 2 на Член 23 Б Метод на данъчния кредит
2.3. Кореспонденцията на разпоредбите на чл. 23 на Модела на ОИСР и Модела на ООН със СИДДО, по които България е страна
2.3.1. Практически съвет как да се определи, кой метод се прилага спрямо доходи на българско местно лице с източник извън България, ако СИДДО дава възможност за облагане при източника
2.3.2. Може ли да се ползва някой от методите за избягване на двойно данъчно облагане при неправомерно облагане при източника на българско местно лице?
3. Практически примери за попълване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и при прилагане на метода на освобождаване с прогресия и метода на данъчния кредит.
3.1. Примери относно попълване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО
3.1.1. Кратко описание на процедурата за избягване на двойното данъчно облагане
3.1.1.1. Особености на метода „Освобождаване с прогресия“
3.1.1.2. Особености на метода на данъчния кредит
3.1.2. Примери за попълване на Приложение № 2 на ГДД по чл. 92 от ЗКПО
3.1.2.1. Попълване на Приложение № 2 при наличие на МСД в чужбина - при вариант МСД на печалба и вариант МСД на загуба
3.1.2.2. Попълване на Приложение № 2 при приходи от дивиденти
3.2. Примери относно попълване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
3.2.1. Кратко описание на процедурата за избягване на двойното данъчно облагане
3.2.1.1. Особености на метода „Освобождаване с прогресия“
3.2.1.2. Особености на метода на данъчния кредит
3.2.2. Примери за попълване на Приложение № 9 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
3.2.2.1. Доходи от трудово правоотношение с източник чужбина
3.2.2.2. Доходи от наем на недвижимо имущество с източник чужбина
3.2.2.3. Доходи от дейност като търговец без лицето да е регистрирано като търговец
4. Преглед на практика на НАП
5. Преглед на практика на ВАС
Осемнадесета глава. Процедура на прилагане на СИДДО съгласно българското вътрешно законодателство.
1. Общи бележки
2. Процедура за прилагане на СИДДО съгласно ДОПК
2.1. Какво трябва да се има предвид преди започване на процедура по СИДДО?
2.2. Какви са основанията за прилагане на СИДДО?
2.3. С какъв документ се удостоверяват основанията за прилагане на СИДДО от съответното чуждестранно лице?
2.4. Характеристика на основанията за прилагане на СИДДО
2.4.1. Първо основание - лицето следва местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО.
2.4.2. Второ основание – чуждестранното лице – получател на дохода е притежател на дохода от източник в Република България.
2.4.3. Трето условие – лицето не притежава място на стопанска дейност (МСД) или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан.
2.4.4. Четвърто условие – лицето отговаря на особените изисквания за преференциално третиране, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
2.5. Пред кого чуждестранното лице доказва наличието на основания за прилагане на СИДДО – възможни две процедури?
2.5.1. Как се установява коя от двете възможни процедури за доказване на основанията за прилагане на СИДДО следва да се приложи?
2.5.2. Каква е процедура, изискваща потвърждение от органа по приходите?
2.5.2.1. Какви са изискуемите документи?
2.5.2.2. Какви са стъпките на самата процедура?
2.5.2.3. Как следва да се процедира, когато становището за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО ще се получи след изтичане срока за внасяне на данъка по реда на ЗКПО или ЗДДФЛ?
2.5.3. Каква е особената процедура, при която основанията за прилагане на СИДДО се доказват само пред платеца на дохода?
2.5.4. Как следва да се прилага особеният ред на чл. 142 от ДОПК, когато чуждестранното лице – получател на дохода следва да се самооблага?
2.5.5. Какъв е смисълът на Декларацията по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, която се подава при прилагане на особения ред по чл. 142 от ДОПК?
2.5.6. Кога не следва да се подава Декларация по чл. 142 , ал. 5 от ДОПК?
3. Преглед на практика на НАП
4. Преглед на практика на ВАС
Трета част. Таблици и приложение.
Таблица № 1: Дефиниция на местно лице съгласно СИДДО
Таблица № 2: Третиране на място на стопанска дейност (МСД) съгласно СИДДО и българското вътрешно законодателство
Таблица № 3: Третиране на печалба от стопанска дейност съгласно СИДДО
Таблица № 4: Третиране на доходите от наем и други форми на ползване на недвижимо имущество съгласно СИДДО и българското вътрешно законодателство
Таблица № 5: Третиране на доходите от дивиденти съгласно СИДДО и българското вътрешно законодателство
Таблица № 6: Третиране на доходите от лихви съгласно СИДДО и българското вътрешно законодателство
Таблица № 7: Третиране на доходите от авторските и лицензионни възнаграждения съгласно СИДДО и българското вътрешно законодателство
Таблица № 8: Третиране на доходите печалби от прехвърляне на имущество съгласно СИДДО и българското вътрешно законодателство
Таблица № 9: Третиране на доходите на чуждестранни лица от трудово правоотношение съгласно СИДДО и българското вътрешно законодателство
Приложение: Най-често задавани въпроси във връзка с облагането на възнаграждения за технически услуги, начислени на чуждестранни лица
