Първо издание (2018) Данъци върху разходите - кога и как се прилагат за лични придобивки на работещите във фирмата?

Данъци върху разходите - кога и как се прилагат за лични придобивки на работещите във фирмата?

 

Първо издание: 2018 година

 

ISBN 978-619-7088-06-9 (онлайн издание)

 

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

 

Рецензент: доц. д-р Минко Велков

 

 

Издател: Трансфер Инкъм Такс Адвайзъри ООД

София, 2018 г.

---

---

 

Съдържание

 

Въведение или на какви въпроси за данъците върху разходите ще се търси отговор в тази книга?

 

1. Данък върху представителните разходи

 

Общи бележки

 

1.1. Какъв е обхватът на представителните разходи?

 

1.2. Кой дължи и респ. не дължи данък върху представителните разходи?

 

1.3. Какъв е обхватът на лицата – ползватели на представителните разходи?

 

1.3.1. Може ли разходи в полза на персонала да се приемат за представителни?

 

1.3.2. Може ли лични разходи в полза собственици /съдружници или свързани с тях лица да се приемат за представителни?

 

1.3.3. Два често срещани казуса, при които може погрешно да се реши, че става въпрос за представители разходи

 

 

2. Данък върху социалните разходи в натура

 

Общи бележки

 

2.1. Кога социалните разходи са в пари и следователно данъкът върху тях се удържа при получателя им по реда на ЗДДФЛ?

 

2.2. Кога са налице социалните разходи в натура, при които липсва облагане при получателя им по реда на ЗДДФЛ?

 

2.2.1. Кой дължи данъка върху социалните разходи в натура?

 

2.2.2. Какъв е кръгът на физическите лица - ползватели на социалните придобивки в натура?

 

2.2.3. Какво е третирането, ако собственик/съдружник в ЕООД/ ООД, извършвайки социални разходи в натура в полза на персонала и лицата по ДУК, предостави същата облага и на себе си?

 

2.2.4. Какво е третирането на социални придобивки в полза лицата, работещи във фирмата по договор за предоставяне на персонал?

 

-   Предоставяне на персонал по договор от българско местно лице.

-   Предоставяне на персонал по договор от чуждестранно лице.

 

2.2.5. Какво означава социалните придобивки в натура да са обощодостъпни?

 

2.2.5.1 Може ли да се приеме, че е налице общодостъпност при условие, че на всички наети лица се предоставя възможност да ползват социална придобивка в един и същ размер, но те избират между различни алтернативни социални придобивки, включително избират придобивката да не е в натура, а да им се предостави левовата й равностойност?

 

2.2.5.2. Може ли да се приеме, че е налице общодостъпност, ако се предоставя определена социална придобивка на всички лица, но някои лица не искат да се възползват от нея?

 

2.2.5.3. Възможно ли е едновременно на едни и същи лица да се дават ваучери за храна и безплатна храна по реда на Наредба № 11 от 21.12. 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея?

 

2.2.5.4. Налице ли е спазване на изискването за общодостъпност, ако ваучерите за храна се обвържат с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск?

 

2.2.6. Как се формира данъчната основа на социалните разходи, свързани със закупен дълготраен актив (фитнес уред)?

 

2.2.7. Какво е данъчното третиране, ако при ревизия се приеме, че не е отговорено на изискванията ЗКПО за социален разход в натура?

 

2.3. Някои допълнителни акценти при случаите на преференициално предоставяне на социални разходи в натура, при които е налице освобождаване от облагане и по реда на ЗКПО:

-   доброволно осигуряване и животозастраховане;

-   ваучери за храна;

-   транспортно обслужване от местоживеене до месторабота?

 

 

3. Данък върху разходите в натура

 

Общи бележки

 

3.1. В кои случаи се прилага данъкът върху разходите в натура?

 

3.2. По отношение на кои физически лица може да се прилага данъкът върху разходите в натура?

 

3.3. Кой е данъчно задълженото лице за данъка върху разходите в натура? Може ли да се приложи данъкът върху разходите в натура при смесено ползване на активи от лицата, работещи във фирмата по договор за предоставяне на персонал?

 

3.4. Какъв е механизмът на данъка върху разходите в натура?

 

3.4.1. Избор на прилагане на данъка – може ли да се коригира?

 

3.4.2. Как се формира данъчната основа?

 

3.4.2.1. Какво включва данъчната основа за облагане с данък върху разходите в натура?

 

3.4.2.2. Пътуването от местоживеене до месторабота със служебен автомобил - личен разходи ли е или разход за дейността?

 

3.4.2.3. От посочените методи в чл. 215а, ал. 2 от ЗКПО за избор на определяне на съотношението за лично ползване на леките коли трябва да се избере само един за целия автопарк или може да се прилага различни методи за отделните превозни средства по избор?

 

3.4.2.4. Кога не може да не се издават пътни листа при извършване на разходи за гориво и други експлоатационни разходи при смесено ползване на служебни коли и да се прилага съотношението 50 на 50, предвидено в чл. 10 ал. 6 от ЗКПО?

 

3.4.2.5. Как следва се разбира разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗКПО при прилагане на данъка върху разходите в натура?

 

 

4. Сравнителна характеристика на трите данъка върху разходите.

 

 

5. Разходи в лична полза, които винаги подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.

 

5.1. Пример за разходи в лична полза на лица по трудов договор.

 

5.2. Пример за разходи в лична полза на лица по граждански договор.

 

5.3. Пример за разходи в лична полза на собственици и съдружници.

 

5.4. Обобщение.

 

 

Приложение

 

Табл. 1. Сравнителна характеристика на данъците върху разходите, посочени в чл. 204, ал. 1 от ЗКПО.

 

Табл. 2. Облагане по реда на ЗДДФЛ и осигурителни вноски при извършени социални разходи по реда на ЗКПО.