ЗКПО. ЗДДФЛ. СИДДО. Данъчно облагане на доходи на чуждестранни лица, провеждащи обучение в България

Казус. Българско дружество е дистрибутор на козметика. С цел увеличение на продажбите си, то организира обучение за своите ключови клиенти и кани обучител от Полша, който да проведе обучението в България. Българското дружество получава фактура за проведено бизнес обучение от полско дружество.

 

Подлежи ли доходът, начислен от българското дружество, на облагане с данък при източника в България и приложима ли е СИДДО между България и Полша?

 

 

Отговор: Десислава Канева, адвокат и данъчен консултант, DK Consulting dktax-bg.com

 

Актуално към 07.10.2019 г.

 

Според описаната фактическа обстановка, българско дружество получава услуга по извършване на обучение на територията на България.

 

Услугата се извършва от полско физическо лице, но очевидно това физическо лице е в трудови или в друг тип правоотношения с дружество от Полша, което фактурира услугата.

 

Фактурирането на услугата от полско дружество налага извода, че договорните отношения се развиват между българско и полско дружество, съответно услугата се извършва от името на полско дружество и начисленото възнаграждение е в полза на полско дружество, а не на полско физическо лице.

 

Следователно, в разглеждания случай наличието или липсата на данъчни задължения за данък при източника в България се определя по правилата на ЗКПО, приложим за доходи на чуждестранни юридически лица от източник в България.

 

Българският данъчен закон предвижда облагане с данък при източника само на конкретни и изрично посочени в закона доходи на чуждестранни лица.

 

На първо място, за да бъде обект на облагане в България, един доход на чуждестранно юридическо лице трябва да бъде доход от източник в страната.

 

Българските данъчни претенции спрямо доходи на чуждестранни за България юридически лица се ограничават единствено до доходите или печалбите, които ЗКПО разпознава като доходи или печалби от източник в страната.

 

Чл. 12 от ЗКПО съдържа изчерпателен списък на доходите и печалбите от източник в страната, реализирани от чуждестранни юридически лица.

 

Сред изрично посочените доходи в чл. 12 от ЗКПО, като се имат предвид и дефинициите на отделните видове доходи в § 1 на ДР на ЗКПО, не намираме доходи от обучение.

 

Следователно, доколкото според описаната фактология чуждестранното дружество предоставя услуга по обучение, доходът, който се начислява от българското дружество, не може да бъде квалифициран като някой от облагаемите с данък при източника в България доходи.

 

В случая не са налице и индикации за осъществяване на дейността на полското дружество чрез място на стопанска дейност в страната.

 

От казаното може да се направи заключението, че доходът от провеждане на обучение, начислен към полското дружество в разглеждания случай, не подлежи на облагане в България.

 

СИДДО между България и Полша също предвижда освобождаване на доход от стопанска дейност, реализиран от полско дружество, което не формира място на стопанска дейност в България. Доколкото обаче, още в самия вътрешен закон България не заявява претенции за облагане на коментирания доход, не е необходимо чуждестранно лице да доказва наличието на основания за прилагане на СИДДО с Полша.

 

За целите на изчерпателност, следва да се отбележи, че ако доходът от проведеното в България обучение беше реализиран от полско физическо лице, а не от полско дружество, бихме се сблъскали с различна ситуация.

 

Доходите на чуждестранните физически лица се облагат съгласно правилата на ЗДДФЛ, който предвижда в чл. 8, ал. 2, че доходите от услуги, извършени на територията на страната, са доходи от източник в България.

 

Тази разпоредба е основание за данъчна претенция на България по отношение на доход от обучение, извършено в страната от чуждестранно физическо лице.

 

В такава хипотеза, само въз основа на СИДДО с Полша може да бъде предоставено данъчно облекчение за дохода на полското физическо лице.

 

Чл. 14 от СИДДО с Полша е специфична разпоредба и предвижда освобождаване на доходи от професионални услуги, извършени в България от полски физически лица, само ако тези физически лица пребивават в България за период или периоди, ненадвишаващи 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, независимо от наличието или липсата на определена база на физическото лице в България.

 

Следователно, ако доходът от обучение беше реализиран от полско физическо лице и доколкото не са налице данни за продължителен престой на територията на България на това физическо лице, доходът от обучение отново щеше да бъде освободен от облагане в България, но след доказване по приложимия ред на наличието на основания за прилагане на СИДДО между България и Полша.

 


За абонатите на ТИТА виж още публикации от октомврийския брой от Рубрика Казуси", възникнали при взаимоотношения с чуждестранни лица:

 

Назад