ЗСч. ЗКПО. СИДДО. Относно счетоводно и данъчно третиране на МСД в Австрия

Казус. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България, извършва изцяло дейност в Австрия през 2023 г. с австрийски ДДС номер и австрийско счетоводство. Внася се ДДС и корпоративен данък в Австрия по австрийските закони. Дейността на фирмата е координатор по строителен проект в Австрия (строеж на къщи).

Въпроси:

1. Трябва ли да се въвеждат покупните фактурите, издадени на австрийския ДДС номер, в българския баланс на дружеството? Фактурите са за строителни материали за строеж на къщи в Австрия. Строителните материали се намират в Австрия.
2. Трябва ли продажбите издадени от австрийския ДДС номер да присъстват в българския баланс на дружеството?
3. Трябва ли приходите и разходите свързани с дейността в Австрия да се отразяват в ГДД по чл.92 от ЗКПО? Ако да, по какъв начин?
4. Единственият разход на дружеството издаван към българския ДДС номер към момента са фактури за счетоводно обслужване издадени от българска фирма. Може ли да се ползва данъчен кредит за фактурите за счетоводно обслужване и други административни разходи, които са издадени на българския ДДС номер, при положение че разхода е за извършване на счетоводни услуги само в България (подаване на месечни ДДС декларации, подаване на ГДД по чл. 92, попълване на отчети в НСИ и т.н.)?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

Важно! Имайте предвид, че по отношение на приложимия метод за избягване на двойно данъчно облагане за доходи, придобити от началото на 2024 г. не е достатъчно познаване само на разпоредбите на съответната СИДДО. Те могат да бъде модифицирани от Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (MLI ), която България ратифицира през 2022 г., което се отнася и за СИДДО с Австрия. Затова още от сега се запознайте със Справката (таблица) с обхванатите данъчни спогодби и членовете на MLI, които ще се прилагат по отношение на тях, бр. 179/2022 г., е-сп. Данъци ТИТА, както и може да ползвате BEPS MLI Matching Database (Aricle 5) на сайта на ОИСР.

Актуално към 05.02.2024 г.

За целите на Закона за счетоводството (§ 1, т. 9 от ДР), терминът „място на стопанска дейност“ (МСД) следва да се разбира по смисъла, който му е даден в § 1, т. 5 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

От своя страна ДОПК ни разяснява, че „място на стопанска дейност“ е определено място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната. В конкретния случай след като става въпрос за местно юридическо лице (българско предприятие), МСД представлява определено място, разположено на територията на Австрия (собствено или наето), където българското предприятие, извършва стопанска дейност в Австрия. За целите на данъчното облагане на МСД в Австрия, то следва да води самостоятелна счетоводна отчетност, с оглед коректното определяне на дължимите корпоративни данъци както по реда на австрийското данъчно законодателство, но също така и по реда на българският ЗКПО.

В същото време от счетоводна гледна точка:

МСД и
самото дружество

представляват едно и също предприятие по смисъла на Закона за счетоводството.

Това изисква когато Вашето предприятие съставя своите годишни финансови отчети (ГФО) в съответствие с Националните счетоводни стандарти (НСС) и Закона за счетоводството да включи всички стопански операции и търговско-правни сделки извършени:

както от предприятието,
така и от неговото МСД в чужбина.

По този начин всеки един счетоводен отчетен приход, разход, актив и пасив във връзка със стопанската дейност на МСД ще бъде включен в ГФО, изготвен от предприятието в съответствие с възприетата национална счетоводна база. По този начин ще се постигне достоверно представяне на ГФО на отчитащото се предприятие, тъй като този ГФО ще включва и неговата стопанска дейност, осъществена от МСД в чужбина (в случая в Австрия).

По наше мнение, имайки предвид че МСД представлява неделима част от самото българско предприятие за целите на счетоводната отчетност, счетоводната система и счетоводната отчетност на дружеството следва така да бъде изградена, че да дава възможност да се включат в него всички стопански операции и сделки осъществени от предприятието в страната и от неговото МСД в чужбина. Това предполага, че търговско-правните сделки и стопански операции, извършени чрез МСД в чужбина, следва да се включат в самостоятелна аналитична отчетност така, че да може да се разграничат от стопанските операции, осъществени от предприятието в страната. В крайна сметка в хронологичните счетоводни регистри на дружеството следва да се включат абсолютно всички счетоводни записвания засягащи както сделките, реализирани чрез МСД в Австрия, така и тези, реализирани чрез предприятието в България.

Обръщаме внимание на обстоятелството, че ако за целите на данъчното облагане на МСД в Австрия стопанските операции са осчетоводени на база на друга счетоводна база (австрийско счетоводно законодателство), за целите съставянето на ГФО на предприятието по реда на НСС, всички стопански операции и търговски сделки на МСД следва да бъдат „преосчетоводени“ съобразно изискванията на счетоводната политика на предприятието, изградена и въведена в съответствие с НСС, Общите разпоредби към НСС и Закона за счетоводството. По този начин предприятието ще подсигури, че признаването и оценяването на всички активи, пасиви, приходи и разходи, извършени чрез МСД, са в съответствие с приложимите за целта НСС.

За получените фактури на предприятието под българският ДДС номер, отнасящи се до получени услуги за счетоводно и данъчно обслужване след като представляват разход, свързан с дейността на предприятието по предоставяне на облагаеми доставки (независимо дали са облагаеми под българския или под австрийския данъчен номер), при равни други условия ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност.

От гледна точка на Закона за корпоративнто подхдоно облагане (ЗКПО) трябва да кажем, че чл. 1, т. 1 регламентира, че по реда на данъчния закон се урежда облагането на печалбата на местните юридически лица, а чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО определя, че всички местни юридически лица са данъчно задължени по ЗКПО лица. От своя страна чл. 3, ал. 2 от ЗКПО регламентира, че местните юридически лица се облагат с данъци по реда на ЗКПО за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина – тоест и от печалбите си реализирани чрез МСД в чужбина. Ето защо при попълване на своята годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, предприятието следва да посочи както печалбите/загубите реализирани в страната, така и тези, реализирани посредством МСД в чужбина.

По отношение на международното облагане на печалбите на местните юридически лица чл. 13 от ЗКПО предвижда, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. В конкретният случай подобен международен договор представлява спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) с Република Австрия, която приоритетно се прилага спрямо изискванията на ЗКПО.

При положение че предприятието е формирало МСД в другата държава (Австрия), чл. 7 от СИДДО с Австрия предвижда, че печалбите на предприятието от място на стопанска дейност се облагат в тази друга държава, като обект на облагане е само тази част от печалбата, която е относима към това място на стопанска дейност. Тоест по силата на СИДДО на облагане по реда на приложимото австрийско данъчно законодателство ще подлежи само онази печалба, която е относима към формираното МСД. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност в Австрия, СИДДО допуска приспадането както на разходите, възникнали за целите на мястото на стопанска дейност, така и на общите управленски и административни разходи на предприятието (тоест и на част от тези, които са реализирани в България), които задължително следва да се определят от вашето предприятие ежегодно по един и същ начин, спазвайки възприетата от предприятието счетоводна политика (освен ако не съществува сериозна и достатъчна причина за противното). При положение че вашата дейност се разглежда като място на стопанска дейност в Австрия, чл. 23 от СИДДО предвижда България да премахва двойното данъчно облагане, като изключи от облагане по реда на ЗКПО онази печалба, която е обложена със съответния корпоративен данък по реда на австрийското данъчно законодателство. Тоест за печалбите от място на стопанска дейност се използва методът за освобождаване от двойно данъчно облагане, наречен – освобождаване с прогресия (ОП). В този случай Вашето предприятие когато попълва своята ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО следва да знае, че в нея следва да се посочи световния си доход, тоест:[1]

приходите и разходите, реализирани както в страната, така и
от място на стопанска дейност в Австрия. В същото време следва да се попълни и Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане (образец 1012).

В Справка 2 „Данни за печалби (доходи), обложени в чужбина при прилагане на метода „освобождаване с прогресия” и/или методи на данъчен кредит към Приложение № 2 следва да се посочи:

държавата, в която предприятието е придобило доходи (колона 2) – в случая Австрия;
вида на придобития доход (колона 3) – в случая печалби от стопанска дейност;
приложения метод за избягване на двойното данъчно облагане (колона 4) – в случая освобождаване с прогресия;
брутният размер на дохода/прихода от съответната държава (колона 6); и
данъчния финансов резултат от съответната държава (колона 7) – тоест преобразуваната по реда на ЗКПО счетоводна печалба, реализирана чрез МСД в Австрия.

Така посоченият данъчен финансов резултат в колона 7 на Справка 2 – печалба от МСД в Австрия, за която се прилага методът „Освобождаване с прогресия”, следва да се пренесе на ред 1.1 (шифър 1001) на Справка 1 Определяне на дължимия годишен корпоративен данък при прилагане на метода „освобождаване с прогресия” и/или методи на данъчен кредит от Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане (образец 1012).

На следващо място следва да се определи данъчната печалба на предприятието, която служи като база за определяне на размера на дължимия корпоративен данък по реда на ЗКПО. За целта от общата данъчна печалба на предприятието (счетоводната печалба от световния доход, преобразувана съгласно правилата на ЗКПО), следва да се приспадне (извади) данъчната печалба, която е реализирана чрез място на стопанска дейност в Австрия и която подлежи на облагане по реда на австрийското данъчно законодателство. Получената сума Вашето предприятие следва да впише на ред 2 (шифър 2000) на Справка 1 от Приложение № 2 (образец 1012). След това върху така определената данъчна печалба следва да се приложи данъчната ставка от 10% по реда на ЗКПО и да се определи полагащият се корпоративен данък при прилагане на метода „Освобождаване с прогресия”, който се вписва на ред 3 (шифър 3000) на Справка 1 от Приложение № 2 (образец 1012).

Така определената сума на полагащия се корпоративен данък от шифър 3000 се пренася в ГДД образец 1010 – в част V Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък, на ред 15 Полагащ се корпоративен данък при прилагане на методи за избягване на двойно данъчно облагане (шифър 1500).

[1] Доколкото актуалният образец на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. (и приложенията към него) все още не е обнародван, са използвани редовете и колоните на Приложение № 2 (образец 1012) и ГДД по чл. 92 от ЗКПО (образец 1010) за 2022 г.