Беларус

Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото


Ратифицирана със закон, приет от 38-то Народно събрание на 28.01.1998 г. - ДВ, бр. 15 от 1998 г. Издадена от Министерството на финансите. Обн., ДВ, бр. 40 от 8.04.1998 г., в сила от 17.02.1998 г.


Правителството на Република България и
правителството на Република Беларус,
желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, в потвърждение на стремежа си за развитие и улесняване на икономическите си отношения, се договориха,
както следва:

Глава първа
ОБХВАТ НА СПОГОДБАТА

Член 1
Обхват по отношение на лицата
Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи се държави.

Член 2
Данъци, за които се прилага спогодбата
1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите и имуществото, налагани от страна на всяка договаряща държава или на нейни органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.
2. За данъци върху доходите и имуществото се считат всички данъци върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху отделни елементи на доходите или имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаване на имущество и данъците върху общата сума на надниците и заплатите, изплащани от предприятията.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по-конкретно:
а) за Република България:
I. данъкът върху общия доход;
II. данъкът върху печалбата и
III. данъкът върху сградите
(по-нататък наричани "български данък");
б) за Република Беларус :
I. данъкът върху дохода и печалбата на юридическите лица;
II. данъкът върху дохода на физическите лица;
III. данъкът върху недвижимото имущество;
IV. поземленият данък
(по-нататък наричани "беларуски данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.

Глава втора
ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 3
Общи определения
1. За целите на тази спогодба, ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
б) терминът "Беларус" означава Република Беларус, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията, върху която Република Беларус упражнява съгласно законите на Беларус и в съответствие с международното право суверенни права и юрисдикция;
в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Беларус според изискванията на контекста;
г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
д) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "гражданин" означава:
I. всяко физическо лице, притежаващо гражданството на една от договарящите държави;
II. всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чието правно положение се определя съгласно законодателството на всяка договаряща държава;
з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с морски или речен кораб, самолет, влак или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако морският или речният кораб, самолетът, влакът или шосейното транспортно средство се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;
и) терминът "компетентен орган" означава:
I. по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;
II. по отношение на Беларус - Главната държавна данъчна инспекция при Кабинета на министрите на Република Беларус или нейни упълномощени представители.
2. При прилагането на спогодбата от договарящите държави всеки термин, който не е определен, ще има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на съответната държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата, освен ако от съдържанието не следва друго. Всяко значение, определено в данъчното законодателство на тази държава, ще е меродавно по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.

Член 4
Местно лице
1. За целите на тази спогодба понятието "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето гражданство, местожителство, местопребиваване, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази договаряща държава единствено поради получаване на доходи от източници в тази държава или за имущество, намиращо се в нея.
2. Когато в съответствие с разпоредбата на ал. 1 едно физическо лице е местно и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на тази държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на тази държава, на която е гражданин;
г) ако то e гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато съгласно разпоредбата на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, съгласно законодателството на която е създадено.

Член 5
Място на стопанска дейност
1. За целите на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница;
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера и всяко друго място за добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представляват място на стопанска дейност само ако работата, свързана с тях, продължава повече от 12 месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че изразът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място изключително за дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието; и
е) поддържане на определено място изключително за осъществяване на всяко съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 6, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут при условие, че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не е основание да се счита което и да е от дружествата за място на стопанска дейност на другото.

Глава трета
ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ

Член 6
Доходи от недвижимо имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби, лодки, самолети, железопътни и шосейни транспортни средства не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

Член 7
Печалби от стопанска дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
5. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
6. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8
Международен транспорт
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на морски и речни кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства в международния транспорт се облагат само в тази държава.
2. За целите на този член печалбите от експлоатация на морски и речни кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства са печалбите, получени от превоз с посочените транспортни средства на пътници, поща, добитък или стоки, като включват и:
а) печалбите от отдаване под наем на празни морски и речни кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства;
б) печалбите от използване, поддържане или отдаване под наем на вагони и контейнери (включително на трейлери и необходимото оборудване за транспортиране на контейнери), използвани за превоз на стоки;
ако отдаването под наем, използването или поддържането по букви "а" и "б", в зависимост от случая, е инцидентно по отношение на експлоатацията на морски и речни кораби, самолети, вагони или шосейни транспортни средства в международния транспорт.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Член 9
Свързани предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.
2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такова уточнение ще се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.

Член 10
Дивиденти
1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят на дивидентите е и техен притежател, наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на дивидентите.
Компетентните органи на договарящите се държави по взаимно споразумение ще уточнят начина на прилагане на тези ограничения.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права, с изключение на вземания за дълг, даващи право на участие в печалбите, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.

Член 11
Лихви
1. Лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят е и притежател на лихвите, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на лихвите.
Компетентните органи на договарящите се държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени на правителството на другата договаряща държава или на техен законоустановен орган или на националната банка на тази друга държава, се освобождават от данъчно облагане в първата посочена държава.
4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и награди, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако получателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими професионални или други услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, неин орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и тези лихви са свързани с такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 12
Авторски и лицензионни възнаграждения
1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутния размер на дохода от авторските и лицензионните възнаграждения.
3. Изразът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми или дискови и магнетофонни записи за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация (ноу-хау), отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на едната договаряща държави или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за плащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че те възникват в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 13
Печалби от прехвърляне на имущество
1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне правото на собственост върху недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Печалбите от прехвърляне на имущество, различно от недвижимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на имущество, различно от недвижимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични или други услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или от подобна определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
3. Печалбите от прехвърляне на морски и речни кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства, използвани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, или на имущество, различно от недвижимо имущество, предназначено за използването на посочените транспортни средства, се облагат само в тази държава.
4. Печалбите от прехвърляне на имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.

Член 14
Доходи от независими професионални и други лични услуги
1. Доходите, получени от физическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава, от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава, освен ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за извършване на своята дейност. Ако то има такава определена база, доходите могат да се облагат в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към тази определена база.
2. Изразът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, стоматолози, адвокати, инженери, архитекти и счетоводители.

Член 15
Доходи от трудово правоотношение
1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18, 19, 20 и 21, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за полагане на труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
(а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период;
(б) възнаграждението е платено от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата държава; и
(в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата държава.
3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на борда на морски или речен кораб, самолет или шосейно транспортно средство, използвано в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага с данък само в тази държава.

Член 16
Директорски възнаграждения
Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

Член 17
Художествени изпълнители и спортисти
1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител, като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или музикант или като спортист от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Когато доходи от личната дейност на художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв се получават не от самия художествен изпълнителен или спортист, а от друго лице, тези доходи, независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15, могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 на този член посочените в този член доходи ще бъдат освободени от данъчно облагане в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста, когато тази дейност е изцяло финансирана от публични фондове на която и да е договаряща държава или на неин орган на местна власт или когато дейността се осъществява въз основа на споразумение за сътрудничество в областта на културата или спорта между договарящите държави.

Член 18
Пенсии
1. Пенсии и други подобни плащания, възникващи в едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава във връзка с трудово правоотношение в миналото, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбата на ал. 1 пенсии и други подобни плащания, изплатени от едната договаряща държава въз основа на законодателството й по социалното осигуряване, се облагат с данък само в тази държава.

Член 19
Държавна служба
1. а) Възнаграждение, различно от пенсия, изплатено от едната договаряща държава или неин орган на местна власт, на физическо лице за извършени услуги на тази държава или орган на местна власт, се облагат с данък само в тази държава.
б) Такова възнаграждение обаче се облага с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази друга държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:
I. е гражданин на тази държава; или
II. не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.
2. а) Пенсии, изплатени чрез или от фондове, създадени от едната договаряща държава, на физическо лице във връзка с извършени услуги на тази държава, се облагат с данъци само в тази държава.
б) Такива пенсии обаче се облагат само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази държава.
3. Разпоредбите на чл. 15, 16 и 18 се прилагат и по отношение на възнаграждение за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или неин орган на местна власт.

Член 20
Студенти
1. Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в тази държава при условие, че плащанията са от източници извън тази държава.

Член 21
Преподаватели и научни работници
1. Физическо лице, което посещава едната договаряща държава по покана на университет, колеж, училище или друга легитимна образователна институция в тази държава с цел обучение или извършване на научни изследвания в тази държава и което е или е било непосредствено преди посещението си местно лице на другата договаряща държава, ще бъде освободено от данъчно облагане в първата посочена държава по отношение на всяко възнаграждение за такова обучение или изследване, в продължение на период, ненадвишаващ две години от датата на първото му пристигане с такава цел в тази държава.
2. Разпоредбата на предходната алинея няма да се прилага спрямо доходи от изследователска дейност, ако тази дейност е предприета от физическото лице не в интерес на първата посочена държава, а предимно за лично облагодетелстване на някое лице или лица.

Член 22
Други доходи
1. Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 няма да се прилагат за доходи, които не са доходи от недвижимо имущество, както са определени с ал. 2 на чл. 6, ако получателят на такива доходи, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплаща доходът, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 14.

Глава четвърта
ОБЛАГАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО

Член 23
Имущество
1. Имущество, състоящо се от недвижимо имущество, както е определено в ал. 2 на чл. 6, притежавано от местно лице на едната договаряща държава и намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага с данък в тази друга държава.
2. Имущество, състоящо се от движимо имущество, образуващо част от актива на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава притежава в другата договаряща държава, или имущество, различно от недвижимо имущество, принадлежащо към определена база, която местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, може да се облага с данък в тази друга държава.
3. Имущество, състоящо се от морски и речни кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства, експлоатирани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, както и другите движими вещи, необходими за експлоатацията на посочените транспортни средства, се облагат само в тази държава.
4. Всички други елементи от имуществото на местно лице на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава.

Глава пета
МЕТОДИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА
ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ

Член 24
Премахване на двойното данъчно облагане
1. В България двойното данъчно облагане се избягва, както следва:
а) когато местно лице на България получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Беларус, България ще приспадне от данъка върху дохода или имуществото на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Беларус. Това приспадане обаче в никой случай няма да надвишава тази част от данъка върху дохода или имуществото, който е изчислен, преди да е извършено приспадането, и който се отнася до дохода или имуществото, които могат да бъдат обложени с данък в Беларус;
б) когато в съответствие с която и да е разпоредба на спогодбата полученият доход или притежаваното имущество от местно лице на България са освободени от облагане с данък в България, България независимо от това при изчисляване размера на данъка върху останалия доход или имущество на това местно лице може да вземе предвид и освободения доход или имущество.
2. В Беларус двойното данъчно облагане се избягва, както следва:
Когато местно лице на Беларус получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат в България, Беларус допуска:
а) като приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в България;
б) като приспадане от данъка върху имуществото на това местно лице сума, равна на данъка върху имуществото, платен в България.
Това приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка върху дохода или данъка върху имуществото, който е изчислен, преди да е направено приспадането, отнасящ се до дохода или имуществото, които могат да се обложат с данък в България.

Глава шеста
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25
Недискриминация
1. Гражданите на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на тази друга държава при същите обстоятелства. Тази разпоредба ще се прилага независимо от разпоредбата на чл. 1 и по отношение на лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
2. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга договаряща държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност. Тази разпоредба обаче не задължава едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични намаления, приспадания или облекчения за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.
3. Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 или ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, за целите на определяне на облагаемите печалби на такова предприятие, ще се изключват от облагане при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава. По същия начин задълженията на предприятие на едната договаряща държава към местно лице на другата договаряща държава за целите на определяне на облагаемото имущество на такова предприятие подлежат на приспадане при същите условия, както ако биха били договорени с местно лице на първата държава.
4. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира пряко или непряко от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава.

Член 26
Процедура на взаимно споразумение
1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своето възражение пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е във връзка с ал. 1 на чл. 25, пред този орган на договарящата държава, на която е гражданин. Възражението трябва да бъде представено в срок три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.
2. Компетентният орган, ако счете че възражението е основателно и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата. Всяко постигнато споразумение ще се приложи независимо от сроковете, предвидени в националното законодателство на договарящите държави.
3. Компетентните органи на договарящите държави ще полагат усилия да разрешават посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата. Те могат също така да се консултират взаимно за отстраняване на двойното данъчно облагане за случаи, непредвидени в тази спогодба.
4. Компетентните органи на договарящите държави могат също така да се консултират пряко помежду си с цел да постигнат споразумение по смисъла на предходните алинеи. Когато за постигането на споразумението се налага устна размяна на мнения, тази размяна може да се осъществи чрез комисия, съставена от представители на компетентните органи на договарящите държави.

Член 27
Размяна на информация
1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за прилагане разпоредбите на тази спогодба или на националните си законодателства по отношение на данъците, за които се прилага спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата. Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна, също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, правоприлагането или принудителното изпълнение, или за произнасянето по жалби във връзка с данъците, обхванати от спогодбата. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да предоставят информацията на публични съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.
2. Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:
(а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;
(б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по нормалната административна процедура в тази или в другата договаряща държава;
(в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред.

Член 28
Членове на дипломатически представителства и консулски служби
Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства или на консулските служби съгласно общите норми на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.

Глава седма
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 29
Влизане в сила
1. Тази спогодба подлежи на ратификация. Всяка договаряща държава ще уведоми другата договаряща държава за изпълнението на конституционните изисквания за влизане в сила на тази спогодба.
2. Спогодбата влиза в сила от датата на последното уведомление по ал. 1 и нейните разпоредби ще се прилагат:
а) по отношение на данъците, удържани при източника - за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила; и
б) по отношение на другите данъци върху доходите и имуществото - за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила.
3. До влизане в сила на тази спогодба ще намира приложение Многостранната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото на физическите лица, подписана в Мишколц на 27 май 1977 г., и Многостранната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото на юридическите лица, подписана в Улан Батор на 19 май 1978 г.

Член 30
Прекратяване на действието
Тази спогодба остава в сила, докато не бъде прекратена от една от договарящите се държави. Всяка договаряща държава може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път чрез писмено съобщение за прекратяването най-малко шест месеца преди края на всяка календарна година, след изтичането на период от пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила. В такъв случай спогодбата ще престане да действа:
а) по отношение на данъците, удържани при източника за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е изпратено уведомлението; и
б) по отношение на другите данъци върху дохода и имуществото - за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е изпратено уведомлението.
В удостоверение на горното долуподписаните, съответно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.
Съставена в два екземпляра в София на 9 декември хиляда деветстотин деветдесет и шеста година на български, беларуски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.

За правителството
За правителството
на Република България:
на Република Беларус:
Димитър Костов,
Николай Демчук,
министър на финансите
председател на ГДА
при Кабинета на министрите
на Република Беларус

ПРОТОКОЛ

При подписване на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото долуподписаните се споразумяха следните определения да представляват неразделна част от спогодбата:
1. За целите на спогодбата терминът "капитал" по отношение на Беларус означава "имущество".
2. Към чл. 6:
До въвеждането на подходящи изменения в законодателството на Беларус ще се разбира, че терминът "недвижимо имущество", така както е определен в ал. 2 на чл. 6 от спогодбата, ще се прилага от Беларус единствено в тази част, която се съдържа в нейното законодателство.
3. Към чл. 11, ал. 3:
Ще се разбира, че терминът "законоустановен орган" означава всяко юридическо лице от публичен характер, създадено съгласно законодателството на едната договаряща държава, в което никой освен самата държава или неин орган на местна власт не притежава дял.
4. Към член 14:
За целите на тази спогодба изразът "определена база" означава определено място, като офис или помещение (кантора), чрез което физическо лице осъществява дейността си, като извършва независими лични услуги изцяло или частично.
В удостоверение на горното долуподписаните, съответно упълномощени за това от техните правителства, подписаха този протокол.
Съставен в два екземпляра в София на 9 декември 1996 г. на български, беларуски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.

За правителството
За правителството
на Република България:
на Република Беларус:
Димитър Костов,
Николай Демчук,
министър на финансите
председател на ГДА
при Кабинета на
министрите на
Република Беларус

Назад