Иран

Спогодба между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и на протокола към нея


Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 30.09.2004 г. – ДВ, бр. 89 от 2004 г. В сила за Република България от 29.06.2006 г., обн., ДВ, бр. 100 от 12.12.2006 г.


Правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран,
Желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите,
се договориха, както следва:

Член 1
Обхват по отношение на лицата
Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Член 2
Данъци, за които се прилага спогодбата
1. Тази спогодба се прилага за данъци върху дохода, наложени от едната договаряща държава или нейни органи на местна власт, независимо от начина, по който се събират.
2. За данъци върху дохода се считат всички данъци, наложени върху общия доход или върху елементи от дохода, включително данъците върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост, данъците върху общата сума на надниците или заплатите, изплащани от предприятията, както и данъците върху увеличената стойност на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са:
а) в Ислямска република Иран:
(i) данъкът върху недвижимото имущество;
(ii) данъкът върху доходите от селско стопанство;
(iii) данъкът върху заплатите;
(iv) данъкът върху доходите от стопанска дейност;
(v) данъкът върху дохода на юридическите лица;
(vi) данъкът върху случайните доходи (по-нататък наричани "ирански данък");
б) в Република България:
(i) данъкът върху дохода на физическите лица;
(ii) корпоративният подоходен данък;
(iii) патентният данък (по-нататък наричани "български данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.

Член 3
Общи определения
1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго, значението на термините е, както следва:
а) терминът "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означава Ислямска република Иран или България според изискванията на контекста;
б) терминът "Ислямска република Иран" означава територията под суверенитета и/или юрисдикцията на Ислямска република Иран;
в) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията, включително териториалните води, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право;
г) терминът "лице" означава:
(i) всяко физическо лице;
(ii) всяко дружество или друго сдружение от лица;
д) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
е) терминът "главен офис" означава централен офис, който е регистриран съгласно съответните закони на всяка една от двете договарящи държави;
ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет, шосейно или железопътно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен когато корабът, самолетът, шосейното или железопътното транспортно средство се експлоатира единствено между места, намиращи се в една от двете договарящи държави;
и) терминът "национално лице" означава:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданството на едната договаряща държава;
(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто статут се определя от действащото законодателството в едната договаряща държава;
й) терминът "компетентен орган" означава:
(i) в Ислямска република Иран: министъра на икономиката и финансите или негов упълномощен представител;
(ii) в Република България: министъра на финансите или негов упълномощен представител.
2. При прилагането на разпоредбите на спогодбата по всяко време от едната договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в приложимото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.

Член 4
Местно лице
1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава или неин орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 на този член едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то не е гражданин на нито една от държавите, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 едно дружество е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице само на държавата, в която е учредено; ако статутът му не може да бъде определен, компетентните органи ще решат въпроса по взаимно споразумение и ще определят начина на прилагане на спогодбата по отношение на такова дружество.

Член 5
Място на стопанска дейност
1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което предприятие на едната договаряща държава извършва цялостно или частично стопанската дейност в другата договаряща държава.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за изследване, използване или добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен, монтажен или инсталационен обект или надзорни дейности, свързани с тях, представляват място на стопанска дейност само ако такава площадка, обект или дейности продължават за период, надвишаващ 12 месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член не се счита, че следните дейности на предприятие на едната договаряща държава в другата договаряща държава се извършват чрез място на стопанска дейност:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране или излагане на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране или излагане;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място изключително за извършване на рекламна или научноизследователска дейност за предприятието или извършването на всяка друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;
е) поддържане на определено място единствено за осъществяване на което и да е съчетание от дейности, посочени в букви от "а" до "д", при положение че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице (различно от представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 6) действа в едната договаряща държава от името на предприятие на другата договаряща държава и има и обичайно упражнява в първата посочена държава правото да сключва договори от името на предприятието, то ще се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че предприятие на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази друга държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност. Все пак, когато дейностите на такъв представител са предназначени изцяло или почти изцяло за това предприятие и между това предприятие и представителя в техните търговски и финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, той няма да се счита за представител с независим статут по смисъла на тази алинея.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.

Член 6
Доходи от недвижимо имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско или горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси (като нефт, газ и кариери). Кораби, самолети, шосейни или железопътни транспортни средства не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбата на ал. 1 на този член се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 на този член се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

Член 7
Печалби от стопанска дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата договаряща държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3 на този член, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, които са извършени за целите на дейността на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е възприето печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение. Приетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член.
5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
6. Печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
7. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8
Международен транспорт
Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, самолети, шосейни или железопътни транспортни средства в международния транспорт се облагат само в тази договаряща държава.

Член 9
Свързани предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава; или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.
2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга договаряща държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава може да направи съответната корекция на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази спогодба и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.

Член 10
Дивиденти
1. Дивидентите, платени от дружество, местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят е местно лице на другата договаряща държава и действителен притежател на дивидентите, така начисленият данък няма да надвишава 7,5 процента от брутната сума на дивидентите.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции от всякакъв вид или други права (с изключение на вземания за дълг, даващи право на участие в печалбите), както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството (освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга договаряща държава), нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга договаряща държава.

Член 11
Лихви
1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.
2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят е местно лице на другата договаряща държава и действителен притежател на лихвите, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на лихвите.
3. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
4. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, възникнали в едната договаряща държава и получени от другата договаряща държава, правителството, правителствените институции, общините, централната банка и други банки, притежавани изцяло от другата договаряща държава, са освободени от облагане с данък в първата посочена държава.
5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга договаряща държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е самата държава, орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 12
Авторски и лицензионни възнаграждения
1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.
2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят е действителен притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения.
3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени като възнаграждение за използване или за правото на използване на всяко авторско право върху литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и филми или ленти и други средства за възпроизводство на образ или звук за радио- или телевизионно излъчване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит, или за използването или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е самата държава, орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, с които правото или собствеността, във връзка с които възникват авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано, и тези авторски и лицензионни възнаграждения са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези авторски и лицензионни възнаграждения възникват в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото на използване или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 13
Печалби от прехвърляне на имущество
1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.
2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.
3. Печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от прехвърляне на кораби, самолети, шосейни или железопътни транспортни средства, използвани в международния транспорт, или на движимо имущество, предназначено за използването на такива кораби, самолети, шосейни или железопътни транспортни средства, се облагат само в тази договаряща държава.
4. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на акции или други корпоративни права на дружество, чийто активи се състоят пряко или косвено от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.
5. Печалбите от прехвърляне на всякакво имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2, 3 и 4, се облагат с данъци само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.

Член 14
Независими лични услуги
1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава във връзка с професионални услуги или други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава, освен ако то има редовно на разположение в другата договаряща държава определена база за целите на осъществяваните от него дейности. Ако лицето има на разположение такава определена база, доходът може да се обложи с данък в другата договаряща държава, но само онази част от него, която е причислима към тази определена база.
2. Терминът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, инженери, експерти, адвокати, архитекти, стоматолози и счетоводители.

Член 15
Доходи от трудово правоотношение
1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18, 19 и 20 на тази спогодба, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.
2. Независимо от разпоредбата на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година; и
б) възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава; и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, която работодателят притежава в другата договаряща държава.
3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, изплатено от предприятие на едната договаряща държава за положен труд на борда на кораб, самолет, шосейно или железопътно транспортно средство, използвани в международния транспорт, се облага с данък само в тази договаряща държава.

Член 16
Директорски възнаграждения
Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или като член на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.

Член 17
Художествени изпълнители и спортисти
1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител, като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист, или като музикант или спортист от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга договаряща държава.
2. Когато доходи от личната дейност, извършвана от художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв, се получават не от самия художествен изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.
3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се отнасят за доходи, получени във връзка с дейността на художествен изпълнител или спортист, извършвана в рамките на споразумения за културен обмен, сключени между договарящите държави.

Член 18
Пенсии
1. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 2 на чл. 19, пенсии и други подобни плащания, изплатени на местно лице на едната договаряща държава във връзка с трудово правоотношение в миналото, и получени анюитети, се облагат с данък само в тази договаряща държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 изплатени пенсии и всякакви други плащания, извършени на основание на обществена схема, представляваща част от социално-осигурителната система на едната договаряща държава, се облагат с данъци само в тази договаряща държава.
3. Терминът "анюитет" означава определена сума, която се изплаща периодично в определено време пожизнено или в течение на определен или определим период от време в изпълнение на задължението за пълно и съответно възстановяване на извършени плащания в пари или в тяхна равностойност.

Член 19
Държавна служба
1. а) Заплати, надници и други подобни възнаграждения, изплатени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава или неин орган, се облагат с данък само в тази договаряща държава.
б) Такива заплати, надници и други подобни възнаграждения обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази държава от физическо лице, което е местно лице на тази държава, което:
(i) е гражданин на тази друга договаряща държава; или
(ii) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.
2. а) Всяка пенсия, изплатена от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт, на физическо лице за извършени услуги на тази държава или неин орган, се облага с данък само в тази договаряща държава.
б) Такива пенсии обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази друга държава.
3. Разпоредбите на чл. 15, 16, 17 и 18 се прилагат по отношение на възнаграждения и пенсии за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или неин орган на местна власт.

Член 20
Преподаватели, студенти и научни работници
1. Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в тази държава при условие, че тези плащания са от източници извън тази държава.
2. По същия начин възнаграждения, получени от физическо лице, което е или е било непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава основно с цел извършване на преподавателска дейност, изнасяне на лекции или осъществяване на научни изследвания, се облагат с данък в първата посочена държава за период или периоди от две години от датата на първото му посещение в първата посочена държава.
Този член не се прилага по отношение на възнаграждения и доходи от научни изследвания, ако тези дейности са предприети за целите на стопанската дейност на лица и предприятия.

Член 21
Други доходи
1. Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава независимо от техния източник, които не са изрично посочени в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази договаряща държава.
2. Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на чл. 6, когато получателят на такива доходи като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност или осъществява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплаща доходът, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай ще се прилагат разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

Член 22
Методи за премахване на двойното данъчно облагане
Двойното данъчно облагане ще се избягва, както следва:
1. В Ислямска република Иран:
а) Когато местно лице на Ислямска република Иран получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в България, Ислямска република Иран ще допусне, като приспадане от данъка върху доходите на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в България.
Такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към този доход.
б) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на спогодбата доходи, получени от местно лице на Ислямска република Иран, са освободени от облагане с данък в Ислямска република Иран, Ислямска република Иран може при определяне размера на данъка върху останалите доходи на това местно лице независимо от освобождаването да вземе предвид освободените доходи.
2. В България:
а) Когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Ислямска република Иран, България ще освободи от облагане с данък този доход в съответствие с разпоредбите на букви "б" и "в".
б) Когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 могат да се облагат с данък в Ислямска република Иран, България ще допусне, като приспадане от данъка върху тези доходи на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Ислямска република Иран. Такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от българския данък, както е изчислен преди приспадането, която е свързана с тези доходи, произхождащи от Иран.
в) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на тази спогодба доходи, получени от местно лице на България, са освободени от облагане с данък в България, България може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалите доходи на това местно лице да вземе предвид освободените доходи.

Член 23
Равенство в третирането
1. Националните лица на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени при същите обстоятелства, и по-специално по отношение на качеството местно лице, националните лица на тази друга държава. Независимо от разпоредбите на чл. 1 тази алинея се прилага и по отношение на лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
2. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност.
3. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира, пряко или непряко, от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава.
4. Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 или ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания, извършени от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава за целите на определянето на облагаемите печалби на това предприятие, ще се изключват от облагане при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава.
5. Разпоредбите на този член няма да се считат като задължаващи едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични намаления, облекчения или приспадания за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.

Член 24
Процедура на взаимно споразумение
1. Когато едно лице счита, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своя случай пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е по ал. 1 на чл. 23, пред компетентния орган на договарящата държава, на която е национално лице. Случаят трябва да бъде представен в срок три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.
2. Компетентният орган, ако счита, че възражението е основателно, и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед избягване на данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата. Всяко постигнато споразумение ще се приложи независимо от сроковете, предвидени в националното законодателство на договарящите държави.
3. Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата. Те също така могат да се консултират взаимно за избягване на двойното данъчно облагане по случаи, които не са предвидени в спогодбата.
4. Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват директно помежду си с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи. Компетентните органи ще разработят чрез консултации съответните процедури, условия, методи и ред за прилагане на процедурата по взаимно споразумение, предвидена в този член.

Член 25
Размяна на информация
1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за изпълнение разпоредбите на тази спогодба или на националните законодателства, отнасящи се до данъците, обхванати от спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата. Обменът на информация не е ограничен от чл. 1. Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи, включително съдилища и административни органи, занимаващи се с определянето или събирането, принудителното изпълнение или наказателното преследване, както и решаването на жалби във връзка с данъците, обхванати от спогодбата. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да предоставят информацията на съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.
2. Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:
а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;
б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по обичайна административна процедура на тази или на другата договаряща държава;
в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).

Член 26
Членове на дипломатически представителства и консулски служби
Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства и на консулските служби, предоставяни съобразно общите норми на международното право или разпоредбите на специални споразумения.

Член 27
Влизане в сила
1. Тази спогодба подлежи на ратификация от всяка от договарящите държави и влиза в сила на датата на последното уведомление от една от договарящите държави за изпълнение на изискванията на нейното законодателство за влизане в сила на тази спогодба.
2. Разпоредбите на спогодбата се прилагат:
а) по отношение на данъците, удържани при източника:
(i) в Ислямска република Иран, за доходите, получени на или след 1 Фарвардин по иранския слънчев календар, съответстващ на 21 март, на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;
(ii) в България, за доходите, получени на или след 1 януари, съответстващ на 11 Дей по иранския слънчев календар, на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;
б) по отношение на другите данъци върху дохода:
(i) в Ислямска република Иран, за тези данъци, които са начислени за всеки данъчен период, започващ на и след 1 Фарвардин по иранския слънчев календар, съответстващ на 21 март, на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;
(ii) в България, за тези данъци, които са начислени за всеки данъчен период, започващ на и след 1 януари, съответстващ на 11 Дей по иранския слънчев календар, на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила.

Член 28
Прекратяване
Тази спогодба остава в сила, докато бъде прекратена от една от договарящите държави. Всяка от договарящите държави може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път, като уведоми другата за прекратяването поне шест месеца преди края на всяка календарна година след изтичането на пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила. В такъв случай спогодбата ще престане да действа:
а) по отношение на данъците, удържани при източника:
(i) в Ислямска република Иран, за доходите, получени на или след 1 Фарвардин по иранския слънчев календар, съответстващ на 21 март, на календарната година, следваща годината, в която е направено уведомлението;
(ii) в България, за доходите, получени на или след 1 януари, съответстващ на 11 Дей по иранския слънчев календар, на календарната година, следваща годината, в която е направено уведомлението;
б) по отношение на другите данъци върху доходите:
(i) в Ислямска република Иран, за тези данъци, които са начислени за всеки данъчен период, започващ на и след 1 Фарвардин по иранския слънчев календар, съответстващ на 21 март, на календарната година, следваща годината, в която е направено уведомлението;
(ii) в България, за тези данъци, които са начислени за всеки данъчен период, започващ на и след 1 януари, съответстващ на 11 Дей по иранския слънчев календар, на календарната година, следваща годината, в която е направено уведомлението.
Съставена в два оригинални екземпляра в Техеран на 28 април 2004 г., съответстващ на 9 ордибехешт 1383 г. по иранския слънчев календар, на български, персийски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.
В удостоверение на горното долуподписаните, съответно упълномощени за това от техните правителства, подписаха тази спогодба.

Протокол правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран

При подписването на спогодбата между двете държави за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода в Техеран на 28 април 2004 г., съответстващ на 9 ордибехешт 1383 г. по иранския слънчев календар, се договориха относно следната разпоредба, която ще бъде неразделна част от посочената спогодба:
към ал. 4 на чл. 11:
Счита се, че по отношение на банките, изцяло притежавани от едната договаряща държава, разпоредбите на ал. 4 на чл. 11 се прилагат след потвърждение от правителствата на двете договарящи държави.
Съставен в два оригинални екземпляра в Техеран на 28 април 2004 г., съответстващ на 9 ордибехешт 1383 г. по иранския слънчев календар, на български, персийски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.

Назад