Португалия
Спогодба между Република България и Португалската република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите
Ратифицирана със закон, приет от 37-то Народно събрание на 14.09.1995 г. - ДВ, бр. 86 от 1995 г. В сила за Република България от 18.07.1996 г. Издадена от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 80 от 20.09.1996 г.
Република България и Португалската република, желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, се договориха, както следва:
Глава първа
ОБХВАТ НА СПОГОДБАТА
Члeн 1
Обхват по отношение на лицата
Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи се държави.
Член 2
Данъци, за които се прилага спогодбата
1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на всяка договаряща държава, нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.
2. За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху отделни елементи на доходите, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, данъците върху общата сума на надниците и заплатите, изплащани от предприятията, както и данъците върху нарастването на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по-конкретно:
а) за Португалия:
i) данъкът върху дохода на физическите лица (Imposto sobre o Rendimento das Pessoas Singulares - IRS);
ii) данъкът върху дохода на юридическите лица (Imposto sobre o Rendimento das Pessoas Colectivas - IRC);
iii) местният данък върху данъка върху дохода на юридическите лица (Derrama)
(по-нататък наричани "португалски данъци");
б) за България:
i) данъкът върху общия доход;
ii) данъкът върху печалбата
(по-нататък наричани "български данъци").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички еднакви или подобни по естеството си данъци, които ще се събират след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите се държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.
Глава втора
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 3
Общи определения
1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "Португалия" означава територията на Португалската република, разположена на Европейския континент, архипелазите Азорс и Мадейра, съответстващото териториално море и всяка друга зона, върху която в съответствие със законодателството на Португалия и международното право Португалската република упражнява своята юрисдикция или суверенни права по отношение на проучването и добиването на природни богатства от морското дъно и подпочва, както и от прилежащите води;
б) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Португалия според изискванията на контекста;
г) терминът "лице" означава физическо лице, юридическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
д) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или общност, която се счита за корпоративно тяло за целите на данъчното облагане;
е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие, чието място на действително управление се намира в едната договаряща държава, освен когато корабът, самолетът или шосейното транспортно средство се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;
з) терминът "компетентен орган" означава:
(i) по отношение на Португалия - министъра на финансите, генералния директор на данъчното облагане (Director-Geral das Contribuicoes e Impostos) или техни упълномощени представители;
(ii) по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;
и) терминът "гражданин" означава:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданството на една от договарящите държави;
(ii) всяко юридическо лице, асоциация или друга общност, чието правно положение се определя от законодателството на договарящите се държави.
2. При прилагането на спогодбата към определен момент от всяка от договарящите се държави всеки термин, който не е изрично определен, ще има значението, което към този момент му придава законодателството на тази договаряща държава за данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако от контекста не се налага друго. Всяко значение, определено съгласно приложимото данъчно законодателство на тази държава, ще е меродавно по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.
Член 4
Местно лице
1. За целите на тази спогодба едно лице е местно лице на едната договаряща държава:
а) за България, ако лицето подлежи на данъчно облагане съобразно българското законодателство поради своето гражданство, седалище на управление или регистрация;
б) за Португалия, ако лицето подлежи на облагане там поради своето местожителство, местопребиваване, място на управление или друг критерий от подобен характер.
Но този термин не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
2. Ако в съответствие с разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно и на двете договарящи се държави, неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице на тази договаряща държава, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена, то се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която се намира мястото на действителното му управление.
Член 5
Място на стопанска дейност
1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което едно предприятие извършва цялостно или частично стопанската си дейност.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място на добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка или строителен, инсталационен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако работата, свързана с тях, продължава повече от 12 месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място изключително за дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържане на определено място изключително за осъществяване на всяко съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 6, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не е основание да се счита което и да е от дружествата за място на стопанска дейност на другото.
Глава трета
ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ
Член 6
Доходи от недвижимо имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби, самолети и шосейни транспортни средства не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 на този член се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие, и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.
5. Предходните разпоредби ще се прилагат и по отношение на доходи от движимо имущество или доходи, получени за услуги, свързани с ползването или правото на ползване на недвижимо имущество, които съгласно данъчното законодателство на договарящата държава, в която е разположено въпросното имущество, са приравнени към доходи от недвижимо имущество.
Член 7
Печалби от стопанска дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
5. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
6. Когато печалбите включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Международен транспорт
1. Печалбите от експлоатация на кораби, самолети или шосейни транспортни средства в международния транспорт ще се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
2. Ако мястото на действително управление на корабоплавателно предприятие се намира на борда на кораб, ще се счита, че то се намира в договарящата държава, в която е разположено пристанището на домуване на кораба, или ако няма такова пристанище на домуване - в договарящата държава, на която лицето, експлоатиращо кораба, е местно лице.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на печалбите от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
Член 9
Свързани предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава; или
б) едни и същи лица участват пряко или косвено в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данъци.
2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такова уточнение ще се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.
Член 10
Дивиденти
1. Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, наложеният данък няма да надвишава 15 на сто от брутната сума на дивидентите.
Компетентните органи на договарящите държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на тези ограничения.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2, ако притежателят е дружество, което за непрекъснат период от две години, предхождащ изплащането на дивидентите, притежава пряко най-малко 25 на сто от имуществото (общественото имущество) на дружеството, изплащащо дивидентите, наложеният данък върху дивидентите, платени след 31 декември 1996 г., няма да надвишава 10 на сто от тяхната брутна сума.
4. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции, привилегировани акции или други права, с изключение на вземания за дълг, даващи право на участие в печалбите, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
6. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.
Член 11
Лихви
1. Лихвите, възникващи в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това тези лихви могат да бъдат облагани с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на лихвите.
Компетентните органи на договарящите държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, възникващи в едната договаряща държава, се освобождават от облагане с данък в тази държава:
а) ако длъжник на лихвите е правителството на тази държава, нейно политическо или административно подразделение или орган на местна власт; или
б) ако лихвите са платени на правителството на другата договаряща държава, неин орган на местна власт, институция или образувание (включително и финансова институция) във връзка със заеми, отпуснати от тях по силата на споразумение между правителствата на договарящите държави; или
в) по отношение на заеми или кредити, отпуснати от централните банки на договарящите държави и всякаква друга финансова институция, контролирана от държавата и финансираща външнотърговската дейност, за което може да се постигне споразумение между компетентните органи на договарящите държави.
4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото за участие в печалбите на длъжника и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и награди, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 няма да се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и тези лихви са свързани с такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите се държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
Член 12
Авторски и лицензионни възнаграждения
1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данъци и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутния размер на дохода от авторските и лицензионните възнаграждения. Компетентните органи на договарящите се държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.
3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, видеофилми или филми или записи за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес или за използване или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
5. Авторските и лицензионните възнаграждения ще се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения и тези авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че те възникват в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое трето лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
Член 13
Печалби от прехвърляне на имущество
1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
3. Печалбите от прехвърляне на кораби, самолети или шосейни транспортни средства, използвани в международния транспорт, или на движимо имущество, свързано с тяхната експлоатация, се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
4. Печалбите от прехвърляне на имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.
Член 14
Независими професионални услуги
1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат с данъци само в тази държава, освен ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за извършване на своята дейност. Ако то има такава определена база, доходите могат да се облагат в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към тази определена база.
2. Терминът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.
Член 15
Трудово правоотношение
1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18, 19, 20 и 21, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данъци само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за полагане на труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период; и
б) възнаграждението е платено от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава; и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата договаряща държава.
3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд на борда на кораб, самолет или шосейно транспортно средство, използвано в международния транспорт, може да се облага с данъци в договарящата държава, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
Член 16
Директорски възнаграждения
Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната от договарящите държави в качеството му на член на управителен съвет или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
Член 17
Артисти и спортисти
1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител като театрален, кино, радио- или телевизионен артист или музикант или като спортист от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Когато доходи от личната дейност на художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв се получават не от самия художествен изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15 могат да се облагат в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 посочените в този член доходи ще бъдат освободени от данъчно облагане в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста, когато тази дейност е финансирана изцяло или в по-голямата си част от обществени фондове на тази или на другата държава или когато дейността се извършва въз основа на споразумение или програма между договарящите се държави за сътрудничество в областта на културата.
Член 18
Пенсии
1. Предвид разпоредбите на чл. 19, ал. 2 пенсии и други подобни плащания, изплатени на местно лице на едната договаряща държава във връзка с трудово правоотношение в миналото, се облагат само в тази договаряща държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 пенсии и други плащания, получени в съответствие със законодателството по социалното осигуряване на едната договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази държава.
Член 19
Държавна служба
1. а) Заплати, надници и други подобни възнаграждения, различни от пенсия, изплатени от едната договаряща държава, нейно политическо или административно подразделение или орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава, подразделение или орган на местна власт, ще се облагат с данъци само в тази държава.
б) Такива заплати, надници и други подобни възнаграждения обаче ще се облагат с данъци само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази друга държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:
(i) е гражданин на тази държава; или
(ii) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.
2. а) Всички пенсии, изплатени чрез или от фондове, създадени от едната договаряща държава, нейно политическо или административно подразделение или орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава, подразделение или орган на местна власт, ще се облагат само в тази държава.
б) Тези пенсии обаче ще се облагат само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази държава.
3. Разпоредбите на чл. 15, 16, 17 и 18 ще се прилагат по отношение на заплати, надници и други подобни възнаграждения, както и по отношение на пенсии за услуги, извършени в миналото - във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава, нейно политическо или административно подразделение или орган на местна власт.
Член 20
Студенти
Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данъци в първата посочена държава при условие, че плащанията са от източници извън тази държава.
Член 21
Преподаватели
Възнаграждение, получено за преподаване или научни изследвания от физическо лице, което непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава е или е било местно лице на другата договаряща държава и се намира в първата посочена държава за период не по-голям от две години с цел научни изследвания или преподаване в университет, колеж, институт за висше образование или в подобна институция, се освобождава от облагане с данък в първата посочена държава само при условие, че такава институция представлява организация с идеална цел.
Член 22
Други доходи
1. Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава независимо от това, къде възникват, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, ще се облагат с данъци само в тази държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на чл. 6, когато получателят на такива доходи като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност или осъществява в тази друга държава независими лични услуги чрез постоянна база, разположена там, и правото или собствеността, по отношение на които се получават доходите, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай ще се прилагат разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
Глава четвърта
МЕТОДИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
Член 23
Избягване на двойното данъчно облагане
Двойното данъчно облагане се избягва, както следва:
1. В Република България двойното данъчно облагане се избягва, както следва:
а) когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Португалия, България, като има предвид разпоредбите на букви "б" и "в", ще освободи от данъчно облагане такива доходи;
б) когато местно лице на България получава елементи от доход, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 могат да бъдат облагани с данъци в Португалия, България ще допусне приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Португалия. Това приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, който е изчислен, преди да е направено приспадането, отнасящо се до тези елементи от дохода, получени в Португалия;
в) когато в съответствие с други разпоредби на тази спогодба полученият доход от местно лице на България е освободен от данъчно облагане в България, България може въпреки това при определяне размера на данъка за останалия доход на това местно лице да включи и освободения доход.
2. В Португалската република двойното данъчно облагане се избягва, както следва:
а) когато местно лице на Португалия получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да бъдат обложени с данъци в България, Португалия ще допусне приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка, платен в България. Това приспадане обаче не може да надвишава тази част от данъка върху дохода, изчислена, преди да е направено приспадането, която е причислима към дохода, който може да се обложи в България;
б) когато в съответствие с други разпоредби на тази спогодба полученият доход от местно лице на Португалия е освободен от данъчно облагане в Португалия, Португалия може въпреки това при определяне размера на данъка за останалия доход на това местно лице да включи и освободения доход.
Глава пета
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 24
Недискриминация
1. Гражданите на едната договаряща държава не могат да бъдат подлагани в другата договаряща държава на каквото и да е облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на тази друга държава при същите обстоятелства, и особено във връзка с качеството им на местни лица. Тази разпоредба ще се прилага независимо от разпоредбата на чл. 1 и по отношение на лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
2. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга договаряща държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност. Тази разпоредба обаче не задължава едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични намаления, облекчения или приспадания за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.
3. Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 и ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава за целите на определянето на облагаемите печалби на такова предприятие ще се изключват от облагане при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава. По същия начин задълженията на предприятие на едната договаряща държава към местно лице на другата договаряща държава за целите на определяне на облагаемото имущество на такова предприятие подлежат на приспадане при същите условия, както ако биха били договорени с местно лице на първата държава.
4. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира пряко или непряко от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да бъдат подлагани в първата договаряща държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата договаряща държава.
5. Независимо от разпоредбите на чл. 2 разпоредбите на този член се прилагат по отношение на данъци от всякакъв вид и естество.
Член 25
Процедура на взаимно споразумение
1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своето възражение пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е във връзка с ал. 1 на чл. 24, пред органа на тази договаряща държава, на която е гражданин. Възражението трябва да бъде представено в срок от три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.
2. Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно, и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата. Всяко постигнато споразумение ще се приложи независимо от сроковете, предвидени в националните законодателства на договарящите държави.
3. Компетентните органи на договарящите държави ще полагат усилия да разрешават посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата. Те могат също така да се консултират взаимно за отстраняване на двойното данъчно облагане за случаи, непредвидени в тази спогодба.
4. Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват пряко помежду си, включително и чрез съставени от тях или от техни представители съвместни комисии, с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи.
Член 26
Размяна на информация
1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за прилагането на разпоредбите на тази спогодба или на националните си законодателства във връзка с данъците, за които се прилага спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата. Размяната на информация не е ограничена от чл. 1. Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, правоприлагането или принудителното изпълнение или за решаването на жалби във връзка с данъците, обхванати от спогодбата. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да предоставят информацията на публични съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.
2. Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:
а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;
б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по нормалната административна процедура в тази или в другата договаряща държава;
в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).
Член 27
Членове на дипломатически представителства и консулски служби
Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства и консулските служби съгласно общите норми на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.
Глава шеста
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 28
Влизане в сила
1. Тази спогодба подлежи на ратификация и ратификационните документи ще бъдат разменени в Лисабон възможно най-скоро.
2. Спогодбата влиза в сила от датата на размяна на ратификационните документи и ще се прилага:
а) за България:
(i) по отношение на данъците, удържани при източника - за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;
(ii) по отношение на другите данъци върху доходите - за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;
б) за Португалия:
(i) по отношение на данъците, удържани при източника - от възникването на факта, даващ основание за тяхното налагане на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;
(ii) по отношение на другите данъци - за доходите, реализирани през която и да е данъчна година, започваща на или след 1 януари на годината, следваща годината, през която тази спогодба влиза в сила.
Член 29
Прекратяване на действието
Тази спогодба остава в сила, докато не бъде прекратена от една от договарящите държави. Всяка договаряща държава може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път чрез писмено съобщение за прекратяването най-малко шест месеца преди края на всяка календарна година след изтичането на период от пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила. В такъв случай спогодбата ще престане да действа:
а) за България:
(i) по отношение на данъците, удържани при източника - за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е изпратено съобщението;
(ii) по отношение на другите данъци върху доходите - за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, през която е изпратено съобщението;
б) за Португалия:
(i) по отношение на данъците, удържани при източника - от възникването на факта, даващ основание за тяхното налагане на или след 1 януари, следващ датата, на която определеният в съобщението период за прекратяване изтича;
(ii) по отношение на другите данъци - за доходите, реализирани през данъчната година, започваща на или след 1 януари, следващ датата, на която определеният в съобщението период за прекратяване изтича.
В удостоверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.
Съставена в два екземпляра в София на 15 юни хиляда деветстотин деветдесет и пета година на български, португалски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила.
В случай на различия в тълкуването или прилагането меродавен е английският текст.
ПРОТОКОЛ
При подписването на спогодбата между Република България и Португалската република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите договарящите държави се споразумяха по отношение на следните разпоредби, които са неделима част от спогодбата:
1. По отношение на член 4, алинея 1
Всяко лице, което е гражданин на България и местно лице на трета държава и което получава доходи от източници в Португалия, няма да ползва облекченията, предоставени с тази спогодба.
2. По отношение на член 10, алинея 4
(i) По отношение на Португалия привилегировани акции са тези акции, които дават преференция на притежателя си както при получаване на дивидентите, така и при плащания в случай на ликвидация или и двата случая. Те представляват по-конкретно "жюисанс" акции или "жюисанс" права, минни акции и учредителни акции.
(ii) Разпоредбите на този член ще се прилагат и за доходи, получени от лице, обвързано от стопанска дейност, осъществявана от друго лице, въз основа на споразумение за участие в печалбите съгласно законодателството на всяка договаряща държава (в случай с Португалия - сдружение за съвместно участие).
В удостоверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.
За Република
За Португалската
България:
република:
Георги Пирински,
Дурао Борозо,
министър
министър
на външните работи
на външните работи