Чехия

Спогодба между Република България и Чешката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото

Ратифицирана със закон, приет от 38-то Народно събрание на 16.06.1999 г. - ДВ, бр. 57 от 25.06.1999 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г., в сила от 2.07.1999 г.


Република България и Чешката република,
желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, се договориха, както следва:

Член 1
Обхват по отношение на лицата
Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Член 2
Данъци, за които се прилага спогодбата
1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите и имуществото, налагани от страна на всяка договаряща държава или нейни органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.
2. За данъци върху доходите и имуществото се считат всички данъци върху дохода и имуществото в тяхната цялост или върху елементи на дохода или имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, данъците върху общата сума на надниците и заплатите, изплащани от предприятията, както и данъците върху увеличение стойността на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по-специално:
а) за България:
1. данъкът върху доходите на физическите лица;
2. корпоративният подоходен данък;
3. данъкът върху имуществото;
(по-нататък наричани "български данък")
б) за Чешката република:
1. данък върху доходите на физическите лица;
2. данък върху доходите на юридическите лица;
3. данък върху недвижимата собственост.
(по-нататък наричани "чешки данък")
4. Спогодбата се прилага също и за всички подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните данъчни закони.

Член 3
Общи определения
1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Чехия според изискванията на контекста;
б) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
в) терминът "Чешка република" означава територията на Чешката република, върху която тя съгласно чешкото законодателство и в съответствие с международното право упражнява своите суверенни права;
г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
д) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "гражданин" означава:
1. всяко физическо лице, притежаващо гражданство на една от договарящите държави;
2. всяко юридическо лице, неперсонифицирано лице или асоциация, чието правно положение се определя от действащото законодателство на договарящите държави;
з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет или железопътно или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен когато корабът, самолетът, железопътно или шосейно транспортно средство се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;
и) терминът "компетентен орган" означава:
I. по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;
II. по отношение на Чехия - министъра на финансите или негов упълномощен представител.
2. При прилагането на спогодбата от договарящата държава всеки термин, който не е изрично определен, ще има значението, което към момента на прилагането му придава законодателството на съответната държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата. Всяко значение, определено съгласно приложимото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.

Член 4
Местно лице
1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, гражданство, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, а така също включва самата държава или неин орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава или имущество, разположено в нея.
2. Ако в съответствие с разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на тази държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита местно лице на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще разрешат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, според законите на която то е учредено.

Член 5
Място на стопанска дейност
1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което предприятие извършва цялостно или частично стопанската си дейност.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място на добиване на природни богатства.
3. Терминът "място на стопанска дейност" включва също така:
а) строителна площадка, строителен или монтажен обект или надзорна дейност във връзка с тях, но само когато такава площадка, обект или дейност продължава повече от 12 месеца;
б) предоставянето на услуги, включително консултантски или управленски услуги от предприятие на едната договаряща държава чрез работници или друг персонал, нает от предприятието за предоставянето на услугите, но само когато дейностите с такъв характер продължават на територията на другата договаряща държава повече от шест месеца за всеки 12-месечен период.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член счита се, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място изключително за дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържане на определено място изключително за осъществяване на всяко съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности при положение, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 7, действа от името на предприятие, което има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Независимо от предходните разпоредби на този член застрахователно предприятие на едната договаряща държава (с изключение на дейностите по презастраховане) ще се счита, че има място на стопанска дейност в другата договаряща държава, ако то събира застрахователни премии на територията на тази друга държава или застрахова рискове в нея чрез лице, различно от представител с независим статут, за когото се прилага ал. 7.
7. Не се счита, че предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут при условие, че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
8. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не е основание да се счита което и да е от дружествата за място на стопанска дейност на другото.

Член 6
Доходи от недвижимо имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Корабите и самолетите не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 на този член се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

Член 7
Печалби от стопанска дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Доколкото в една от договарящите държави съществува практика печалбите, които се причисляват към място на стопанска дейност, да бъдат определяни чрез разпределение на общата печалба на предприятието между неговите различни подразделения, нищо в ал. 2 на този член няма да възпрепятства тази договаряща държава да определя облагаемите печалби съгласно възприетата обичайна практика; все пак възприетият метод на разпределение следва да бъде такъв, че резултатът да е в съответствие със съдържащите се в този член принципи.
5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
7. Когато печалбите включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8
Международен транспорт
1. Печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от експлоатацията на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства в международния транспорт, ще се облагат само в тази държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на печалбите от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Член 9
Свързани предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава; или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данъци.

Член 10
Дивиденти
1. Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато притежателят на дивидентите е местно лице на втората договаряща държава, наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на дивидентите.
Компетентните органи на договарящите държави по взаимно споразумение ще определят начина за прилагане на тези ограничения.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права, с изключение на вземания за дълг, даващи право на участие в печалбите, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, като местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.

Член 11
Лихви
1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произтичат и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е действителен притежател на лихвите, наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на лихвите.
Компетентните органи на договарящите държави по взаимно споразумение ще определят начина за прилагане на ограниченията по ал. 3.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите няма да се облагат в договарящата държава, от която произхождат, ако са:
а) получени и действително притежавани от:
(i) правителството на другата договаряща държава, включително органите й на местната власт, националната банка или всяка финансова институция, притежавана изцяло от правителство; или
(ii) местно лице на другата договаряща държава във връзка със заем или кредит, гарантиран от правителството на тази държава;
б) платени във връзка с фирмен кредит за всяко оборудване или стоки.
4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото за участие в печалбите на длъжника и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 няма да се прилагат, ако притежателят на лихвите, като местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и тези лихви са свързани с такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 12
Авторски и лицензионни възнаграждения
1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутния размер на дохода от авторските и лицензионните възнаграждения.
Компетентните органи на договарящите държави чрез взаимно споразумение ще определят начина на прилагане на това ограничение.
3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми, магнетофонни или записи на дискове за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или на промишлено търговско или научно оборудване или на информация относно промишлен, търговски или научен опит (know-how).
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, като местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или имуществото, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на едната договаряща държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от такова място на стопанска дейност или определена база, тогава ще се счита, че те възникват в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 13
Печалби от прехвърляне на имущество
1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
3. Печалбите от прехвърляне на имущество, притежавано от предприятие на едната договаряща държава и състоящо се от кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства, използвани от предприятието в международния транспорт, или от прехвърлянето на движимо имущество, притежавано от такова предприятие, свързано с експлоатацията на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства, се облагат само в тази държава.
4. Печалбите от прехвърляне на имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.

Член 14
Професионални и други независими лични услуги
1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава освен при следните обстоятелства, когато такива доходи могат да се облагат също и в другата договаряща държава:
а) ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за извършване на своята дейност; в такъв случай в тази друга държава може да се облага такава част от доходите, каквато е причислима към тази определена база; или
б) ако неговият престой в другата договаряща държава е за период или периоди, надвишаващи общо 183 дни през всеки дванадесетмесечен период, започващ или свършващ в съответната данъчна година. В такъв случай само такава част от доходите може да се облага в тази друга държава, каквато е получена от дейността му, извършена в същата държава.
2. При изчисляването на периодите по ал. 1, буква "б" се включват следните дни:
а) всички дни на физическо присъствие в съответната държава, включително дните на пристигане и заминаване; и
б) дните, прекарани извън държавата, в която се извършва дейността, като събота и неделя, национални празници, ваканции и командировки, директно свързани с дейността на получателя на доходите в тази държава, след изтичането на които дейността е възобновена на територията на тази държава.
3. Терминът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.

Член 15
Трудов договор
1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18, 19 и 20, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудов договор, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за полагане на труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако са налице едновременно следните условия:
а) получателят работи по трудов договор в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или приключващ в съответната данъчна година; и
б) възнаграждението е платено от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава, и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата договаряща държава.
3. При изчисляването на периодите по ал. 2, буква "а" се включват следните дни:
а) всички дни на физическо присъствие в съответната държава, включително дните на пристигане и заминаване; и
б) дните, прекарани извън държавата, в която се извършва дейността, като събота и неделя, национални празници, ваканции и командировки, директно свързани с дейността на получателя на възнаграждението по трудовия договор, доходите в тази държава, след изтичането на които дейността е възобновена на територията на тази държава.
4. Терминът "работодател", използван в ал. 2, буква "б", означава лице, което притежава правата върху резултата от положения труд и носи отговорността и риска, свързани с полагането на труда.
5. Независимо от разпоредбите на предходните алинеи възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб, самолет, железопътно или шосейно транспортно средство, използвано в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, може да се облага в тази държава.

Член 16
Директорски възнаграждения
Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната от договарящите държави в качеството му на член на управителен съвет или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

Член 17
Артисти и спортисти
1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител, като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или музикант, или като спортист от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Когато доходи от личната дейност на художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв се получават не от самия художествен изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи, независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15, могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.

Член 18
Пенсии
1. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 2 от чл. 19, пенсии и други подобни възнаграждения, платени на местно лице на едната договаряща държава във връзка с трудово правоотношение в миналото, се облагат само с данък в тази държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 пенсии и други подобни плащания, получени в съответствие със законодателството по социалното осигуряване на едната договаряща държава, се облагат само в тази държава.

Член 19
Държавна служба
1. а) Заплати, надници и други подобни възнаграждения, различни от пенсия, изплатени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава или орган на местна власт, ще се облагат с данък само в тази държава.
б) Такива заплати, надници и други подобни възнаграждения обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази друга държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:
I. е гражданин на тази държава; или
II. не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.
2. а) Всички пенсии, изплатени чрез или от фондове, създадени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава или орган на местна власт, се облагат само в тази държава.
б) Тези пенсии обаче ще се облагат само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази държава.
3. Разпоредбите на чл. 15, 16, 17 и 18 се прилагат по отношение заплати, надници и други подобни възнаграждения и пенсии, платени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или неин орган на местна власт.

Член 20
Студенти
1. Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данъци в първата посочена държава при условие, че плащанията са от източници извън тази държава.
2. По отношение плащания на субсидии, стипендии, както и възнаграждения въз основа на трудов договор, различни от посочените в ал. 1, студентът или стажантът по ал. 1 допълнително се ползва по време на обучението или стажа от същото освобождаване, облекчение или намаляване на данъците, от които се ползват местните лица на държавата, в която той пребивава.

Член 21
Други доходи
Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази държава, освен ако такива доходи са получени от източник в другата договаряща държава - тогава те могат да се облагат с данък и в тази друга държава.

Член 22
Имущество
1. Имущество, състоящо се от недвижимо имущество, както е определено в чл. 6, притежавано от местно лице на едната договаряща държава и намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага с данък в тази друга държава.
2. Имуществото, състоящо се от движимо имущество, образуващо част от стопанския актив на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава притежава в другата договаряща държава, или движимо имущество, принадлежащо към определена база, която местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, може да се облага с данък в тази друга държава.
3. Имущество, състоящо се от кораби, самолети, железопътни и шосейни транспортни средства, експлоатирани в международния транспорт от местно лице на едната договаряща държава, както и други движими вещи, необходими за експлоатацията на посочените транспортни средства, се облагат само в тази държава.
4. Всички други елементи от имуществото на местно лице на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава.

Член 23
Избягване на двойното данъчно облагане
1. Когато местно лице на едната договаряща държава получава доход или притежава имущество, които според разпоредбите на тази спогодба могат да бъдат обложени с данък в другата договаряща държава, първата спомената държава ще допусне:
а) като намаление от дължимия данък върху доходите на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в другата държава;
б) като намаление от дължимия данък върху имуществото на това местно лице сума, равна на данъка върху имуществото, платен в другата договаряща държава.
Това намаление обаче и в двата случая няма да надвишава тази част от данъка върху дохода или имуществото, който е изчислен, преди да е извършено приспадането, и който се отнася до дохода или имуществото, които могат да бъдат обложени с данък в тази друга държава.
2. Когато в съответствие с която и да е разпоредба на спогодбата полученият доход или притежаваното имущество от местно лице на едната договаряща държава са освободени от облагане с данък в тази държава, същата държава независимо от това при изчисляване размера на данъка върху останалия доход или имущество на това местно лице може да вземе предвид и освободения доход или имущество.

Член 24
Недискриминация
1. Местни лица на едната договаряща държава не могат да бъдат подлагани в другата договаряща държава на каквото и да е облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени местните лица на тази друга държава при същите обстоятелства.
2. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга договаряща държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност.
3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не задължават едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични намаления, облекчения или приспадания за целите на данъчното облагане, с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.
4. Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 и ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава за целите на определянето на облагаемите печалби на такова предприятие ще се приспадат като разходи при същите условия, както, ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава. По същия начин задълженията на предприятие на едната договаряща държава към местно лице на другата договаряща държава за целите на определяне на облагаемото имущество на такова предприятие подлежат на приспадане при същите условия, както, ако биха били договорени с местно лице на първата държава.
5. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира, пряко или непряко, от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да бъдат подлагани в първата договаряща държава на данъчно облагане, или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата договаряща държава.

Член 25
Процедура на взаимно споразумение
1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своето възражение пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице. Възражението трябва да бъде представено в срок от три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.
2. Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно, и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата. Всяко постигнато споразумение ще се приложи независимо от давностните срокове, предвидени в националните законодателства на договарящите държави.
3. Компетентните органи на договарящите държави ще полагат усилия да разрешават посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата. Те могат също така да се консултират взаимно за отстраняване на двойното данъчно облагане за случаи, непредвидени в тази спогодба.
4. Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват пряко помежду си с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи.

Член 26
Размяна на информация
1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за прилагането на разпоредбите на тази спогодба или на националните си законодателства във връзка с данъците, за които се прилага спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата. Размяната на информация не е ограничена от чл. 1. Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето, събирането, принудителното изпълнение, съдебното преследване или определянето на процедурите по обжалване във връзка с данъците, обхванати от спогодбата. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да предоставят информацията на публични съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.
2. Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:
а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;
б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по нормалната административна процедура в тази или в другата договаряща държава;
в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).

Член 27
Членове на дипломатически представителства и консулски служби
Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства и консулските служби съгласно общите норми на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.

Член 28
Влизане в сила
1. Тази спогодба подлежи на ратификация. Договарящите държави писмено ще се уведомят взаимно за изпълнението на конституционните изисквания за влизане на спогодбата в сила.
2. Спогодбата влиза в сила от датата на последното уведомление съгласно ал. 1 и нейните разпоредби ще се прилагат:
а) по отношение на данъците, удържани при източника, за доходите, платени на или след първи януари на календарната година, следваща тази, в която спогодбата влиза в сила;
б) по отношение на другите данъци върху доходите и имуществото, за доходите и имуществото, отнасящи се за всяка данъчна година, започваща на или след първи януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила.
3. От датата на влизане в сила на тази спогодба в отношенията между Чешката република и Република България прилагането на Многостранната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на доходите и имуществото на физическите лица, подписана в Мишколц на 27 май 1977 г., и Многостранната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на доходите и имуществото на юридическите лица, подписана в Улан Батор на 19 май 1978 г., ще прекратят действието си.

Член 29
Прекратяване на действието
Тази спогодба остава в сила, докато не бъде прекратена от една от договарящите държави. Всяка договаряща държава може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път чрез писмено съобщение за прекратяването най-малко шест месеца преди края на всяка календарна година след изтичането на период от пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила. В такъв случай спогодбата ще престане да действа:
а) по отношение на данъците, удържани при източника, за доходи, платени на или след първи януари на календарната година, следваща тази, в която спогодбата влиза в сила;
б) по отношение на другите данъци върху доходите и имуществата, за доходи и имущества, отнасящи се за всяка данъчна година, започваща на или след първи януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила.

В удостоверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.

Съставена в два екземпляра в София на 9 април хиляда деветстотин деветдесет и осма година на български, чешки и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.

За Република
За Чешката
България:
република:
Надежда Михайлова,
Яр. Шедиви,
министър на
министър на
външните работи
външните работи

Назад