Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност
Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година
за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност
(текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 42 и 308 от него,
като взеха предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (1), и по-специално член 89 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),
като имат предвид, че:
(1) Регламент (ЕО) № 883/2004 осъвременява правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки, като определя мерките и реда за тяхното прилагане и ги опростява за всички участващи страни. Следва да бъдат определени правила за прилагане.
(2) По-тясното и ефективно сътрудничество между институциите за социална сигурност е основен фактор, даващ възможност на лицата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004, да се възползват от правата си във възможно най-кратък срок и при оптимални условия.
(3) Електронната комуникация е подходящо средство за бърз и надежден обмен на данни между институциите на държавите-членки. Електронното обработване на данни следва да спомогне за ускоряването на процедурите за всички участващи страни. Съответните лица следва да се възползват и от всички гаранции, предвидени в разпоредбите на Общността за закрила на физическите лица с оглед на обработването и свободното движение на лични данни.
(4) Наличието на данните (включително в електронен форма) на националните органи, които вероятно ще участват в прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004, във форма, позволяваща актуализирането им в реално време, следва да улесни обмена между институциите на държавите-членки. Този подход, който се съсредоточава върху чисто фактическата информация и непосредствения достъп до нея от страна на гражданите, представлява ценно улеснение, което следва да бъде въведено с настоящия регламент.
(5) Постигането на възможно най-гладко функциониране и ефективно управление на сложните процедури по прилагане на правилата за координация на системите за социална сигурност изисква създаването на система за незабавно актуализиране на приложение 4. Подготовката и прилагането на разпоредби в този смисъл изисква тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията, като изпълнението им следва да става бързо предвид последствията от забавянето както за гражданите, така и за административните органи. Ето защо на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за създаване и управление на база данни и за осигуряване на функционирането на тази база не по-късно от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Комисията следва по-специално да предприеме необходимите мерки за интегриране в тази база данни на информацията, посочена в приложение 4.
(6) Подобряването на определени процедури следва да осигури по-голяма правна сигурност и прозрачност за лицата, които се ползват от Регламент (ЕО) № 883/2004. Например определянето на общи срокове за изпълнението на дадени задължения или извършването на дадени административни задачи следва да спомогне за изясняването и структурирането на отношенията между осигурените лица и институциите.
(7) Лицата, обхванати от настоящия регламент, следва да получат от компетентната институция навременен отговор на техните искания. Отговорът следва да бъде предоставен най-късно в сроковете, определени от законодателство в областта на социалната сигурност на съответната държава-членка, ако съществуват такива срокове. Би било желателно държавите-членки, чието законодателство в областта на социалната сигурност не предвижда такива срокове, да обмислят приемането им и оповестяването им на заинтересованите лица, ако е необходимо.
(8) На държавите-членки, техните компетентни органи и институциите за социална сигурност следва да се осигури възможност да се споразумеят помежду си за опростени процедури и административни договорености, които считат за по-ефективни и по-добре съобразени с особеностите на съответните им системи за социална сигурност. Тези договорености обаче не следва да засягат правата на лицата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004.
(9) Сложността, присъща на областта на социалната сигурност, изисква всички институции на държавите-членки да положат особени усилия в подкрепа на осигурените лица, за да се избегне санкционирането на онези, които не са подали искане или не са предоставили определена информация на институцията, отговорна за обработването на това искане в съответствие с правилата и процедурите, определени в Регламент (ЕО) № 883/2004 и в настоящия регламент.
(10) За да се определи компетентната институция, а именно тази, чието законодателство се прилага или която е отговорна за изплащането на определени обезщетения, данните на осигуреното лице и на членовете на семейството му трябва да се проверят от институциите на повече от една държава-членка. За да се гарантира, че съответното лице е защитено по време на необходимата комуникация между институциите, следва да се предвиди разпоредба за предварително членство в система за социална сигурност.
(11) Държавите-членки следва да си сътрудничат за определяне мястото на пребиваване на лицата, за които се прилагат настоящият регламент и Регламент (ЕО) № 883/2004 и, в случай на спор, да вземат предвид всички приложими критерии за разрешаване на въпроса. Държавите-членки могат включат критериите, посочени в съответния член на настоящия регламент.
(12) Много от предвидените в настоящия регламент мерки и процедури имат за цел да осигурят по-голяма прозрачност относно критериите, които трябва да се прилагат от институциите на държавите-членки съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004. Такива мерки и процедури произтичат от практиката на Съда на Европейските общности, решенията на Административната комисия и повече от 30 години опит в осъществяване на координацията на системите за социална сигурност в контекста на основните свободи, залегнали в Договора.
(13) Настоящият регламент предвижда мерки и процедури за насърчаване на мобилността на заетите и безработните лица. Погранични работници, които са станали напълно безработни, могат да се регистрират към службите по заетостта както в държавата на пребиваване, така и в държавата-членка, където последно са били заети. Но при всички случаи те следва да имат право на обезщетения само от държавата-членка на пребиваване.
(14) Изискват се определени специални правила и процедури с оглед определяне на законодателството, приложимо за отчитане на периодите, през които едно осигурено лице е посветило време на отглеждането на деца в различните държави-членки.
(15) Също така определени процедури следва да отразяват необходимостта от балансирано поделяне на разходите между държавите-членки. Особено в областта на осигуряването при болест, такива процедури следва да отчитат позицията на държавите-членки, които поемат разходите за предоставяне на достъп на осигурените лица до системата си за здравеопазване, и позицията на държавите-членки, чиито институции поемат разходите за обезщетенията в натура, получавани от техните осигурени лица в държава-членка, различна от държавата, в която пребивават.
(16) В специфичния контекст на Регламент (ЕО) № 883/2004 е необходимо да се изяснят условията за поемане на разходите по обезщетенията за болест в натура като част от леченията по график, тоест такива, за които осигуреното лице отива в държава-членка, различна от онази, в която е осигурено или пребивава. Следва да се уточнят задълженията на осигуреното лице във връзка с искането за предварително разрешение, както и задълженията на институцията към пациента във връзка с условията за разрешение. Следва да се изяснят също и последствията от таксуването на разходите за медицински грижи, получени в друга държава-членка въз основа на разрешение.
(17) Настоящият регламент и особено разпоредбите, засягащи престоя извън компетентната държава-членка и лечението по график, не следва да възпрепятстват прилагането на по-благоприятни национални разпоредби, по-специално по отношение на възстановяването на разходите, извършени в друга държава-членка.
(18) Наличието на повече задължителни процедури, които да намалят времето, необходимо за извършване на разплащанията по тези вземания между институциите на държавите-членки, е от основно значение за поддържането на доверие в този обмен и за удовлетворяване на потребността от добро управление на системите за социална сигурност на държавите-членки. Ето защо процедурите за разглеждане на искания за обезщетения за болест и за безработица следва да бъдат подобрени.
(19) Процедурите между институциите за взаимопомощ при събирането на вземания в областта на социалната сигурност следва да бъдат засилени, за да се гарантира по-ефективно събиране и гладко функциониране на правилата за координация. Ефективното събиране е също и средство за предотвратяване на злоупотребите и измамите и справяне с тях, и начин да се гарантира устойчивостта на схемите за социална сигурност. Това включва приемането на нови процедури, като се вземат за основа съществуващите разпоредби в Директива 2008/55/ЕО на Съвета от 26 май 2008 г. относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки (4). Такива нови процедури за събиране следва да бъдат преразгледани предвид придобития опит след пет години прилагане и адаптирани, ако е необходимо, по-специално за да се гарантира, че са напълно действащи.
(20) За целите на разпоредбите за взаимна помощ по отношение на събиране на предоставени, но недължими обезщетения, събиране на предварителни плащания и вноски, прихващане и съдействие за събиране, компетентността на държавата-членка, получила искането, е ограничена до действия, свързани с мерките за изпълнение. Всички останали действия попадат в кръга на компетентността на държавата-членка, отправила искането.
(21) Мерките за изпълнение, взети в държавата-членка, получила искането, не предполагат признаване от тази държава-членка на вземането по същество или на основанието му.
(22) Уведомяването на заинтересованите лица за техните права и задължения е съществен елемент на отношенията на доверие с компетентните органи и институциите на държавите-членки. Информацията следва да съдържа насоки за административните процедури. Заинтересовани лица могат да бъдат според случая осигурените лица, членовете на техните семейства и/или преживелите ги лица и/или други лица.
(23) Доколкото целта на настоящия регламент, а именно приемането на мерки за координация, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на свободното движение на хора, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба и ефекта му може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(24) Настоящият регламент следва да замени Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността (5),
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА I
Определения
Определения
1. За целите на настоящия регламент:
а) „основен регламент“ означава Регламент (ЕО) № 883/2004;
б) „регламент по прилагане“ означава настоящият регламент; и
в) прилагат се определенията, уредени в основния регламент.
2. В допълнение към посочените в параграф 1 определения,
а) „точка за достъп“ означава образувание, което предоставя:
I. електронна точка за контакт;
II. автоматична маршрутизация въз основа на адреса; и
III. интелигентна маршрутизация въз основа на софтуер, който позволява автоматична проверка и маршрутизация (например приложение за изкуствен интелект) и/или човешка намеса.
б) „орган за връзка“ означава органът, определен от компетентния орган на държава-членка за един или повече клонове на социалната сигурност, посочени в член 3 от основния регламент, който отговаря на искания за информация и съдействие за целите на прилагането на основния регламент и регламента по прилагане, и който трябва да изпълнява задачите, възложени му съгласно дял IV от регламента по прилагане;
в) „документ“ означава съвкупност от данни, независимо от използвания носител, структурирани по начин, който позволява обменянето им по електронен път, които трябва да бъдат съобщени, за да се позволи функционирането на основния регламент и на регламента по прилагане;
г) „структуриран електронен документ“ означава всеки документ, структуриран във формат, предназначен за електронен обмен на информация между държавите-членки;
д) „предаване по електронен път“ означава предаване чрез използване на електронни средства за обработване (включително цифрова компресия) на данни и използване на кабели, радиопредаване, оптични технологии или други електромагнитни средства;
е) „Одиторски съвет“ означава органът, предвиден в член 74 отосновния регламент.
ГЛАВА II
Разпоредби относно сътрудничеството и обмена на данни
Приложно поле и правила за обмен между институциите
1. За целите на регламента по прилагане, обменът между органии институции на държавите-членки и лица, попадащи в приложното поле на основния регламент, се основава на принципите на обществени услуги, ефективност, активно подпомагане, бързо предоставяне и достъпност, включително електронна достъпност, особено за лицата с увреждания и възрастните хора.
2. Институциите незабавно предоставят или обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата, за които е приложим основният регламент. Предаването на такива данни между държавите-членки се извършва пряко от самите институции или косвено посредством органите за връзка.
3. В случаите когато лице погрешно е подало информация, документи или искания до институция на територията надържава-членка, различна от тази, в която се намира посочената всъответствие с регламента по прилагане институция, информацията, документите или исканията се пренасочват незабавно от първата институция към институцията, определена съгласно регламента по прилагане, като се посочва първоначалната дата наподаването им. Тази дата е обвързваща за последната институция. Независимо от това, институциите на държава-членка не носят отговорност, нито се счита, че са взели решение въз основа насвоето бездействие поради късно предоставяне на информация,документи или искове от институции на други държави-членки.
4. Когато данните се предават косвено посредством органа за връзка на държавата-членка по местоназначение, сроковете заотговор на подадените искания започват да текат от датата, накоято този орган за връзка е получил искането, така както ако то е било получено от институцията на тази държава-членка.
Приложно поле и правила за обмен между заинтересованите лица и институциите
1. Държавите-членки гарантират предоставянето на необходимата информация на заинтересованите лица, с цел последните да бъдат информирани за измененията, въведени с основния регламент и с регламента по прилагането му, за да им се даде възможност да предявяват правата си. Те предоставят също така лесни за ползване услуги.
2. От лицата, за които се прилага основният регламент, се изисква да препращат на съответната институция информацията,документите и подкрепящите ги доказателства, необходими за установяване на тяхното положение или това на техните семейства, за установяване или запазване на техните права и задължения, и за определяне на приложимото законодателство и задълженията им съгласно него.
3. Когато събират, изпращат или обработват лични данни съгласно своето законодателство за целите на прилагането на основния регламент, държавите-членки гарантират, че съответните лица имат възможност да упражняват напълно правата си във връзка със защитата на лични данни, в съответствие с разпоредбите на Общността относно защитата на физическите лица приобработването на лични данни и свободното движение на такива данни.
4. Доколкото е необходимо за прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, съответните институции незабавно препращат информацията и издават документите на заинтересованите лица без забавяне и във всички случаи в крайните срокове, предвидени от законодателството на съответната държава-членка.
Съответната институция уведомява за своето решение претендиращото за обезщетение лице, което пребивава или е в престой в другадържава-членка, пряко или чрез органа за връзка на държавата-членка на пребиваване или престой. В случай че откаже обезщетения, тя посочва също основанията за отказа, правните средства за обжалване и предвидените за това срокове. Копие от това решение се изпраща на другите заинтересовани институции.
Формат и метод за обмен на данни
1. Административната комисия определя структурата, съдържанието, формата и подробните способи за обмен на документитеи структурираните електронни документи.
2. Предаването на данни между институциите или органите завръзка се извършва по електронен път пряко или косвено посредством точките за достъп в защитена обща рамка, която може дагарантира поверителността и защитата на обмена на данни.
3.При комуникацията си със заинтересованите лица съответните институции използват подходящите за всеки случай способии доколкото е възможно отдават предпочитание на използванетона електронни средства. Административната комисия определяпрактическите условия и ред за изпращането на информация,документи или решения по електронен път до заинтересованото лице.
Правна стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в друга държава-членка
1. Документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.
2. При съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в негосведения, институцията на държавата-членка, която получавадокумента, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията заиздаването на документа и, при необходимост, го отнема.
3. По силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността нададен документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престойили пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане накомпетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.
4. Ако не бъде постигнато споразумение между съответнитеинституции, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано отедин месец след датата, на която институцията, получила документа, е отправила искането си. Административната комисия полага усилия за отстраняване на различията в становищата в срокот шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея.
Временно прилагане на законодателството и предварително предоставяне на обезщетения
1. Освен ако в регламента по прилагане не е предвидено друго, при различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави-членки относно определянето на приложимото законодателство, спрямо заинтересованото лице временно сеприлага законодателството на една от тези държави-членки, катоприоритетът се определя, както следва:
а) законодателството на държавата-членка, където лицето вдействителност упражнява дейност като заето или самостоятелно заето лице, при положение че тази дейност се упражнява само в една държава-членка;
б) законодателството на държавата-членка на пребиваване,където заинтересованото лице упражнява част от своята(ите)дейност(и), или където лицето не е заето или самостоятелнозаето;
в) законодателството на държавата-членка, чието прилагане ебило поискано най-напред, когато лицето упражнява дейностили дейности в две или повече държави-членки;
2. Когато има различия в становищата на институциите илиорганите на две или повече държави-членки относно това кояинституция следва да предостави парични обезщетения или обезщетения в натура, съответното лице, което би могло да претендираза обезщетения, ако нямаше спор, има право предварително даполучава обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията по мястото му на пребиваване, или, ако товалице не пребивава на територията на нито една от съответнитедържави-членки, обезщетенията, предвидени в законодателството,прилагано от институцията, до която първо е било подаденоискането.
3. Когато между съответните институции и органи не се постигне споразумение, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която са възникнали различията в становищата, посочени в параграфи 1 или 2. Административната комисиясе стреми да отстрани различията в становищата в срок от шестмесеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея.
4. Когато се установи, че или приложимото законодателство не е това на държавата-членка на предварителното членство или институцията, която предварително е предоставила обезщетенията, не е компетентната институция, определената за компетентна институция се счита да е била такава със задна дата, сякашне е имало такова различие в становищата, най-късно от датата напредварителното членство или от първото предварително предоставяне на съответните обезщетения.5.
Ако е необходимо, определената за компетентна институцияи институцията, която предварително е изплатила паричните обезщетения или която предварително е получила вноските, определят финансовото състояние на съответното лице по отношение напредварително изплатените вноски и парични обезщетения, когато е целесъобразно, в съответствие с дял IV, глава III от регламента по прилагане.
Обезщетенията в натура, предварително предоставени от институция в съответствие с параграф 2, се възстановяват от компетентнатаинституция в съответствие с разпоредбите на дял IV от регламента по прилагане.
Предварително изчисляване на обезщетенията и вноските
1. Освен ако в регламента по прилагане не е предвидено друго, когато дадено лице има право на обезщетение или е задължено да плати вноска в съответствие с основния регламент, но компетентната институция не разполага с цялата информация относно положението в друга държава-членка, която е необходима за окончателното изчисляване на размера на обезщетението или вноската,тази институция по искане на заинтересованото лице предоставя обезщетението или предварително изчислява вноската, ако изчислението е възможно въз основа на информацията, с кояторазполага.
2. Когато на съответната институция се предоставят всичкинеобходими подкрепящи доказателства или документи, съответното обезщетение или вноска се преизчислява.
ГЛАВА III
Други общи разпоредби за прилагането на основния регламент
Административни договорености между две или повече държави-членки
1. Разпоредбите на регламента по прилагане заменят разпоредбите, установени в договореностите за прилагане на конвенциите, посочени в член 8, параграф 1 от основния регламент, с изключение на разпоредбите, свързани с договореностите относно конвенциите, посочени в приложение II към основния регламент, приусловие че разпоредбите на тези договорености са включени в приложение 1 към регламента по прилагане.
2. При необходимост държавите-членки могат да сключватпомежду си договорености относно прилагането на конвенциите,посочени в член 8, параграф 2 от основния регламент, при условие че тези договорености не се отразяват неблагоприятно на правата и задълженията на съответните лица и са включени вприложение 1 към регламента по прилагане.
Други процедури между органите и институциите
1. Две или повече държави-членки или компетентните иморгани може да се договорят за процедури, различни от предвидените в регламента по прилагане, при условие че такива процедури не се отразяват неблагоприятно върху правата изадълженията на съответните лица.
2. Всички споразумения, сключени с тази цел, се съобщават на Административната комисия и се изброяват в приложение 1 към регламента по прилагане.
3. Разпоредбите, съдържащи се в сключените между две илиповече държави-членки споразумения за прилагане, със същата целкато или подобни на посочените в параграф 2, които са в сила вденя, предхождащ влизането в сила на регламента по прилагане, икоито са включени в приложение 5 към Регламент (ЕИО)№ 574/72, продължават да се прилагат за целите на отношениятамежду тези държави-членки, при условие че са включени и в приложение 1 към регламента по прилагане.
Предотвратяване на съвпадането на обезщетения
Независимо от други разпоредби в основния регламент, когатообезщетенията, дължими по силата на законодателството на двеили повече държави-членки, взаимно се намаляват, спират илипрекратяват, сумите, които не биха били изплатени в случай настрого прилагане на правилата за намаляване, спиране или прекратява, установени в законодателството на съответните държави-членки, се разделят на броя на обезщетенията, които подлежат нанамаление, спиране или прекратяване.
Елементи за определяне на пребиваването
1. При различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може поцелесъобразност да включват:
а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки;
б) положението на лицето, включително:
I. естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайносе упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
II. семейното положение и роднинските връзки на лицето;
III. упражняването на неплатена дейност;
IV. когато става въпрос за студенти, източникът на технитедоходи;
V. жилищното положение на лицето, по-специалнодоколко е постоянен характерът му;
VI. държавата-членка, в която се счита, че лицето пребиваваза целите на данъчното облагане.
2. Когато съобразяването на различните критерии, основаващисе на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води допостигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства,особено причините за преместването на лицето, се приемат зарешаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.
Сумиране на периоди
1. За целите на прилагането на член 6 от основния регламент компетентната институция се свързва с институциите на държавите-членки, чието законодателство също се е прилагалоспрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди,завършени съгласно тяхното законодателство.
2. Съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелназаетост или пребиваване, завършени съгласно законодателствотона държава-членка, се прибавят към тези, завършени съгласнозаконодателството на всяка друга държава-членка, доколкото товае необходимо за целите на прилагането на член 6 от основния регламент, при условие че тези периоди не съвпадат.
3. Когато период на осигуряване или на пребиваване, който езавършен в съответствие с осигуряване, което е задължителносъгласно законодателството на една държава-членка, съвпадне спериод на осигуряване, завършен въз основа на доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор съгласно законодателството на друга държава-членка, се отчита единственопериодът, завършен въз основа на задължителното осигуряване.
4. Когато период на осигуряване или пребиваване, различен от приравнен период, завършен съгласно законодателството на еднадържава-членка, съвпадне с приравнен период, основаващ се назаконодателството на друга държава-членка, се отчита единственопериодът, различен от съответния приравнен период.
5. Всеки период, считан за приравнен съгласно законодателството на две или повече държави-членки, се отчита само отинституцията на държавата-членка, чието законодателствопоследно задължително се е прилагало спрямо съответното лицепреди споменатия период. В случай че законодателството надържава-членка не се е прилагало задължително спрямо съответното лице преди споменатия период, този период се отчита отинституцията на държавата-членка, чието законодателство задължително се е прилагало спрямо съответното лице за първи пътслед споменатия период.
6. В случай че не може точно да се определи времето, в коетоопределени периоди на осигуряване или пребиваване са завършенисъгласно законодателството на една държава-членка, се приема, четези периоди не се припокриват с периоди на осигуряване или пребиваване, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, и те се отчитат, когато това е благоприятно за съответнотолице, и доколкото може основателно да се вземат предвид.
Правила за преобразуване на периоди
1. Когато периоди, завършени съгласно законодателството наедна държава-членка, са изразени в единици, различни от тези,предвидени в законодателството на друга държава-членка, необходимото преобразуване за целите на сумирането по член 6 отосновния регламент се извършва при спазване на следните правила:
а) периодът, който трябва да се използва като базисен за преобразуването, е този, който се съобщава от институцията надържавата-членка, съгласно чието законодателство е билзавършен периодът.
б) в случай на схеми, където периодите са изразени в дни, преобразуването от дни в други единици и обратно, както имежду различни схеми на основата на дни, се изчислява последната таблица:
|
Схема наосновата на
|
1 денотговаря на
|
1 седмицаотговаря на
|
1 месецотговаря на
|
1 тримесечиеотговаря на
|
Максимален бройдни в еднакалендарнагодина
|
|
5 дни
|
9 часа
|
5 дни
|
22 дни
|
66 дни
|
264 дни
|
|
6 дни
|
8 часа
|
6 дни
|
26 дни
|
78 дни
|
312 дни
|
|
7 дни
|
6 часа
|
7 дни
|
30 дни
|
90 дни
|
360 дни
|
в) В случай на схеми, където периодите са изразени в единици,различни от дни,
I. три месеца или тринадесет седмици се равняват на еднотримесечие и обратно;
II. една година се равнява на четири тримесечия, 12 месецаили 52 седмици и обратно;
III. за преобразуването на седмици в месеци и обратното,седмиците и месеците се преобразуват в дни в съответствие с правилата за преобразуване за схемите на основата на шест дни съгласно таблицата в буква б).
г) В случай на периоди, изразени в дробни числа, тези числа сепреобразуват в следващата по-малка цяла единица, като сеприлагат правилата, предвидени в букви б) и в). Части отгодини се преобразуват в месеци, освен ако съответната схемане се основава на тримесечия.
д) Ако при преобразуваното по настоящия параграф се получичаст от единица, като резултат на преобразуването по настоящия параграф се отчита следващата по-висока цяла единица.
2. За общия сбор на периодите, завършени в рамките на еднакалендарна година, прилагането на параграф 1 не води до размер,надвишаващ броя на дните, посочени в последната колона на таблицата в параграф 1, буква б), 52 седмици, 12 месеца или четиритримесечия.
Ако периодите, които се преобразуват, отговарят на максималнатагодишна продължителност на периодите съгласно законодателството на държавата-членка, в която са завършени, прилагането напараграф 1 не води в рамките на една календарна година допериоди, които са по-кратки от максимално възможната годишнапродължителност на периодите, предвидена съгласно съответното законодателство.
3. Преобразуването се извършва или чрез една единствена операция, обхващаща всички периоди, представени като сбор, или завсяка година, ако периодите са представени по години.
4. Когато институция предоставя информация за периодите,изразена в дни, едновременно с това тя посочва дали схемата,която използва, се основава на пет, шест или седем дни.
ДЯЛ II
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Подробности относно членове 12 и 13 от основния регламент
1. За целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент „лице, което осъществява дейност като заето лице вдържава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка“ включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият работодател.
2. За целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която еустановен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.
3. За целите на прилагането на член 12, параграф 2 от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице“ се отнася до лице, което обичайно извършва значителни по обхват дейности на територията на държавата-членка, в която е установено. По-специално, това лице трябва да е упражнявало дейността си определено време преди датата, на която би искало да се възползва от разпоредбите насъщия член, като за всеки период, в който упражнява временна дейност в друга държава-членка, трябва да продължи да отговаряна изискванията за упражняване на дейността си в държавата-членка, в която е установено, за да може да я извършва след завръщането си.
4. За целите на прилагането на член 12, параграф 2 от основния регламент, критерият за определяне на това дали дейността, която самостоятелно заето лице отива да упражнява в другадържава-членка, е „подобна“ на обичайно упражняваната дейностпри самостоятелната заетост, е самото естество на дейността, а неопределянето и като дейност на заето или самостоятелно заетолице от другата държава-членка.
5. За целите на прилагането на член 13, параграф 1 от основния регламент, лице, което „обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки“ се отнася, по-специално, до лице, което:
а) докато извършва дейност в една държава-членка, същевременно упражнява отделна дейност в една или повече държави-членки, независимо от продължителността или естеството натази отделна дейност;
б) продължително време редува дейности, с изключение натакива, които са незначителни по своето естество, в две или повече държави-членки, независимо от честотата или периодичността на редуването им.
6. За целите на прилагането на член 13, параграф 2 от основния регламент, лице, което „обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки“ се отнася, по-специално, до лице, което едновременно извършва илиредува една или повече отделни дейности като самостоятелнозаето лице, независимо от естеството на тези дейности, в две илиповече държави-членки.
7. За целите на разграничаването на дейностите по параграфи 5 и 6 от положенията, описани в член 12, параграфи 1 и 2 от основния регламент, определящ критерий е продължителността на дейността в една или повече други държави-членки (независимодали е от постоянно естество или от еднократно или временноестество). За тази цел се прави цялостна оценка на всички приложими факти, включително и по-специално, когато става въпрос за заето лице — мястото на работа, определено в договора за заетост.
8. За целите на прилагането на член 13, параграфи 1 и 2 отосновния регламент, „значителна част от дейността като заето или самостоятелно заето лице“, упражнявана в държава-членка означава, че значителна като количество част от всички дейностина заето или самостоятелно заето лице се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности.
За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава-членка, се вземат предвид следните примерни критерии:
а) в случай на извършване на дейност като заето лице — работното време и/или възнаграждението; и
б) в случай на извършване на дейност като самостоятелно заетолице — оборотът, работното време, броят на предоставенитеуслуги и/или доходът.
В рамките на цялостната оценка, по-малък от 25 % дял по отношение на посочените по-горе критерии представлява показател затова, че в съответната държава-членка не се извършва значителначаст от дейностите.
9. За целите на прилагането на член 13, параграф 2, буква б) отосновния регламент, „мястото на съсредоточаване“ на дейността,извършвана в качество на самостоятелно заето лице, се определя,като се вземат предвид всички аспекти на професионалната дейност на това лице и по-специално местонахождението на постоянното седалище, обичайното естество или продължителността наупражняваната дейност, броят на предоставените услуги и намерението на съответното лице, за което свидетелстват всички обстоятелства.
10. За определяне на приложимото законодателство по параграфи 7 и 8, съответните институции отчитат предполагаемото бъдещо положение през следващите 12 календарни месеца.
11. Ако едно лице извършва дейност като заето лице в две или повече държави-членки от името на работодател, установен извън територията на Съюза, и това лице пребивава в държава-членка без да упражнява значителна дейност в нея, спрямо него се прилага законодателството на държавата-членка на пребиваване.
Процедури за прилагането на член 11, параграф 3, буква б) и г), член 11, параграф 4 и член 12 от основния регламент (относно предоставянето на информация на съответните институции)
1. Освен ако в член 16 от регламента по прилагане не е предвидено друго, когато дадено лице упражнява дейността си в държава-членка, различна от компетентната държава-членка съгласно дял II от основния регламент, работодателят, или когато става въпрос за лице, което не упражнява дейност като заето лице— съответното лице информира, при възможност предварително, компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство се прилага. Тази институция незабавно предоставя информация относно приложимото законодателство спрямо съответното лице, съгласно член 11, параграф 3, буква б) или член 12 от основния регламент, на заинтересованото лице и на институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, в която се упражнява дейността.
2. Параграф 1 се прилага mutatis mutandis за лицата, попадащив обхвата на член 11, параграф 3, буква г) от основния регламент.
3. Работодател по смисъла на член 11, параграф 4 от основния регламент, чието заето лице работи на борда на плавателен съд,плаващ под знамето на друга държава-членка, информира при възможност предварително компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство се прилага. Тази институция незабавно предоставя информация относно законодателството, приложимо спрямо съответното лице съгласно член 11, параграф 4 от основния регламент, на институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, под чието знаме плаваплавателния съд, на борда на който заетото лице извършва дейността.
Процедура за прилагането на член 13 от основния регламент
1. Лице, което упражнява дейности в две или повече държави-членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка по пребиваване.
2. Определената институция по мястото на пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид член 13 от основния регламент и член 14 от регламента по прилагане. Това първоначално определяне е временно. Институцията уведомява определените институции на всяка държава-членка, в която се извършва дейност, за временното определяне.
3. Временното определяне на приложимото законодателство, предвидено в параграф 2, става окончателно в срок от два месеца след информирането на институциите, определени от компетентните власти на заинтересованите държави-членки, в съответствиес параграф 2, освен ако законодателството вече не е окончателноопределено въз основа на параграф 4 или поне една от заинтересованите институции не е информирала институцията, определенаот компетентния орган на държавата-членка на пребиваване до изтичане на двумесечния срок, че не приема определянето или има различно становище по въпроса.
4. Когато поради съмнения при определяне на приложимото законодателство възникне необходимост от контакт между институции или органи на две или повече държави-членки, по искане на една или повече от институциите, определени от компетентнитеоргани на заинтересованите държави-членки или на самите компетентни органи, законодателството, приложимо за съответнотолице се определя по взаимно съгласие, като се отчитат член 13 отосновния регламент и съответните разпоредби на член 14 от регламента по прилагане.
При различие в становищата на съответните институции или компетентни органи, те се стремят към постигане на съгласие в съответствие с посочените по-горе условия и се прилага член 6 отрегламента по прилагане.
5. Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо временно или окончателно, незабавно информира съответното лице.
6. Ако съответното лице не предостави информацията, посочена в параграф 1, разпоредбите на настоящия член се прилагат по инициатива на институцията, определена от компетентния органна държавата-членка на пребиваване веднага след като се изясниположението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция.
Процедура за прилагането на член 15 от основния регламент
Договорно наетият персонал на Европейските общности упражнява правото на избор, предвидено в член 15 от основния регламент, при сключване на договора за заетост. Органът, упълномощен да сключи този договор, уведомява определената институция на държавата-членка, чието законодателство е избрал членът на договорно наетия персонал на Европейските общности.
Процедура за прилагането на член 16 от основниярегламент
Искане от работодателя или от съответното лице за допускане на изключения от членове 11—15 от основния регламент се представя, при възможност предварително, на компетентния орган илина органа, определен от този орган на държавата-членка, за прилагането на чието законодателство заетото или съответното лице саотправили искане.
Предоставяне на информация на съответните лица и на работодателите
1. Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от основния регламент, информира съответното лице и, когато е уместно, неговият(ите) работодател(и) относно задълженията, установени от същото законодателство. Тя им осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателствоформалности.
2. По искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата-членка, чието законодателствое приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, къдетое уместно, посочва до коя дата и при какви условия.
Сътрудничество между институциите
1. Съответните институции съобщават на компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство се прилага зададено лице по силата на дял II от основния регламент, необходимата информация за установяване на датата, на която същото законодателство става приложимо, и вноските, които това лице инеговият(ите) работодател(и) са длъжни да плащат съгласно товазаконодателство.
2. Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство става приложимо за дадено лице по силата на дял II от основния регламент, предоставя информацията, посочваща датата, на която прилагането на това законодателство пораждадействие, на институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство последно се е прилагало.
Задължения на работодателя
1. Работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заетолице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището илимясто му на дейност се намираха в компетентната държава-членка.
2. Работодател, чието място на дейност не е в държавата-членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задължениятана работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка.
ДЯЛ III
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
ГЛАВА I
Обезщетения за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата
Общи разпоредби за прилагане
1. Компетентните органи или институции гарантират, че осигурените лица имат достъп до необходимата информация относнопроцедурите и условията за предоставяне на обезщетения в натура,в случаите когато такива обезщетения се получават на териториятана държава-членка, различна от държавата на компетентнатаинституция.
2. Независимо от член 5, буква а) от основния регламент,държава-членка може да носи отговорност за разходите за обезщетения в съответствие с член 22 от основния регламент, само акоосигуреното лице е подало искане за пенсия съгласно законодателството на същата държава-членка или ако то в съответствие счленове 23—30 от основния регламент получава пенсия съгласнозаконодателството на същата държава-членка.
Режим, който се прилага в случаите на повече от единрежим в държавата-членка на пребиваване или престой
Ако законодателството на държавата-членка на пребиваване илипрестой обхваща повече от една схема на осигуряване за болест,майчинство и за гледане на малко дете от бащата, за повече от еднакатегории осигурени лица, приложимите разпоредби по силата начлен 17, член 19, параграф 1 и членове 20, 22, 24 и 26 от основния регламент са разпоредбите на законодателството относнообщата схема за заети лица.
Пребиваване в държава-членка, различна откомпетентната държава-членка
1. За целите на прилагането на член 17 от основния регламент,осигуреното лице и/или членовете на неговото семейство садлъжни да се регистрират в институцията по мястото на пребиваване. Правото им на обезщетения в натура в държавата-членка напребиваване се удостоверява с документ, издаден от компетентнатаинституция, при поискване от осигуреното лице, или при поискване от институцията по мястото на пребиваване.
2. Документът, посочен в параграф 1, остава валиден, докатокомпетентната институция уведоми институцията по мястото напребиваване за отмяната му.
Институцията по мястото на пребиваване информира компетентната институция за всяка регистрация по реда на параграф 1,както и за всяка промяна или отмяна на тази регистрация.
3. Настоящият член се прилага mutatis mutandis по отношениена лицата, посочени в членове 22, 24, 25 и 26 от основния регламент.
Престой в държава-членка, различна от компетентнатадържава-членка
А. Процедура и обхват на правото
1. За целите на прилагането на член 19 от основния регламентосигуреното лице представя пред осигуряващите здравни услуги в държавата-членка на престой документ, издаден от компетентната институция, удостоверяващ правото му на обезщетения в натура.Ако осигуреното лице не разполага с подобен документ, институцията по мястото на престой се свързва, при поискване или ако е необходимо, с компетентната институция, за да получи такъв документ
2. Този документ удостоверява, че осигуреното лице има право на обезщетения в натура съгласно условията, установени в член 19 от основния регламент, при същите условия, както за лицата, осигурени съгласно законодателството на държавата-членка на престой.
3. Обезщетенията в натура, посочени в член 19, параграф 1 отосновния регламент се отнасят за обезщетенията в натура, които сапредоставяни в държавата-членка на престой, в съответствие с нейното законодателство, необходимостта от които е медицинскиобоснована, с оглед на това да се избегне принудителното връщанена осигуреното лице в компетентната държава-членка преди краяна предвидената продължителност на престоя, с цел получаване нанеобходимото лечение.
Б. Процедура и условия за покриване на разходите и възстановяване на обезщетенията в натура
4. Ако осигуреното лице в действителност е изплатило разходите за пълния или частичен размер на обезщетенията в натура почлен 19 от основния регламент, и ако прилаганото законодателство от институцията по мястото на престой позволява възстановяване на тези разходи на осигуреното лице, то може да изпратиискане за възстановяване до институцията по мястото на престой.В такъв случай, тази институция възстановява пряко на това лицесумата на разходите за тези обезщетения при ограниченията иусловията на предвидените в законодателството ставки за възстановяване на разходи.
5. В случай че възстановяването на такива разходи не е поискано пряко от институцията по мястото на престой, извършенитеразходи се възстановяват на съответното лице от страна на компетентната институция съгласно ставките за възстановяване, регулирани от институцията по мястото на престой или съгласно сумите,които биха подлежали на възстановяване на институцията помястото на престой, ако в съответния случай е бил приложенчлен 62 от регламента по прилагане.
При поискване институцията по мястото на престой предоставя накомпетентната институция цялата необходима информация за тезиставки или суми.
6. Чрез дерогация от параграф 5 компетентната институцияможе да извърши възстановяване на направените разходи при ограниченията на и при условията на ставките за възстановяване, предвидени в нейното законодателство, при условие че осигуреното лицесе е съгласило тази разпоредба да се прилага спрямо него.
7. В случай че законодателството на държавата-членка на престой не предвижда възстановяване съгласно параграфи 4 и 5 в конкретния случай, компетентната институция може възстановиразходите при ограниченията и условията на ставките за възстановяване, предвидени в нейното законодателство, без съгласието наосигуреното лице.
8. При всички случаи, възстановяването на разходи на осигуреното лице не превишава сумата на реално извършените от негоразходи.
9. В случай на съществени разходи, компетентната институцияможе да изплати на осигуреното лице съответен аванс при подаване на искането от лицето за възстановяване.
В. Членове на семейството
10. Параграфи 1—9 се прилагат mutatis mutandis за членоветена семейството на осигуреното лице.
Лечение по график
А. Процедура за получаване на разрешение
1. За целите на прилагането на член 20, параграф 1 от основния регламент осигуреното лице представя на институцията помястото на престой документ, издаден от компетентната институция. За целите на настоящия член компетентната институция означава институцията, която поема разходите за лечението по графикв случаите, посочени в член 20, параграф 4 и член 27, параграф 5от основния регламент, при които обезщетенията в натура, предоставени в държавата-членка на пребиваване, се възстановяват възоснова на фиксирани суми, компетентната институция означаваинституцията по мястото на пребиваване.
2. Ако осигуреното лице не пребивава в компетентнатадържава-членка, то отправя искане за получаване на разрешениеот институцията по мястото на пребиваване, която незабавно гопрепраща на компетентната институция.
В този случай институцията по мястото на пребиваване удостоверява с декларация дали условията, уредени в член 20, параграф 2,второ изречение от основния регламент, са изпълнени в държавата-членка на пребиваване.
Компетентната институция може да откаже да даде исканото разрешение само ако в съответствие с оценката, извършена от институцията по мястото на пребиваване, условията, уредени в член 20,параграф 2, второ изречение от основния регламент, не са изпълнени в държавата-членка на пребиваване на осигуреното лице, илив случай че същото лечение може да бъде осигурено в самата компетентна държава-членка, в рамките на медицински обосновансрок, като се вземе предвид здравословното състояние на съответното лице към момента и вероятното протичане на болестта му.
Компетентната институция уведомява институцията на държавата-членка на пребиваване за своето решение.
При липса на отговор в сроковете, определени от нейното национално законодателство, разрешението се счита за предоставено откомпетентната институция.
3. Ако осигурено лице, което не пребивава в компетентнатадържава-членка, се нуждае от спешно жизнено необходимо лечение и разрешението не може да бъде отказано в съответствие счлен 20, параграф 2, второ изречение от основния регламент, торазрешението се предоставя от институцията по мястото на пребиваване от името на компетентната институция, която незабавнобива уведомена от институцията по мястото на пребиваване.
Компетентната институция приема констатациите и възможностите за лечение, посочени от лекарите, одобрени от институциятапо мястото на пребиваване, която издава разрешението относнонуждата от спешно жизнено необходимо лечение.
4. Във всеки един момент по време на процедурата за издаванена разрешение компетентната институция запазва правото даизиска осигуреното лице да бъде прегледано от посочен от неялекар в държавата-членка на престой или пребиваване.
5. Без да се засяга решението относно разрешението, институцията по мястото на престой уведомява компетентната институция, ако се окаже медицински целесъобразно да се допълнилечението, обхванато от действащото разрешение.
Б. Покриване на разходите за обезщетенията в натура, извършени от осигуреното лице
6. Без да се засяга параграф 7, mutatis mutandis се прилагачлен 25, параграфи 4 и 5 от регламента по прилагане.
7. Ако осигуреното лице действително е поело пълния размерили част от разходите за разрешеното медицинско лечение, и разходите, които компетентната институция е задължена да възстанови на институцията по мястото на престой или на осигуренотолице в съответствие с параграф 6 (действителни разходи), са по-малки от разходите, които би поела за същото лечение в компетентната държава-членка (условни разходи), компетентнатаинституция възстановява, при поискване, разходите за лечението,поети от осигуреното лице до сумата, с която условните разходинадвишават действителните разходи. Възстановената сума обаче не може да надвишава разходите, действително направени от осигуреното лице, и може да отчита сумата, която лицето би трябвалода плати, ако лечението е било предоставено в компетентната държава-членка.
В. Поемане на пътните разходи и разходите за престой каточаст от лечението по график
8. В случаите когато националното законодателство на компетентната институция предвижда възстановяването на пътните разходи и разходите за престой, които са неделима част от лечениетона осигуреното лице, такива разходи за съответното лице и, принеобходимост, за лице, което се налага да го/я придружава, се поемат от институцията, при издадено разрешение в случай на лечение в друга държава-членка.
Г. Членове на семейството
9. Параграфи 1—8 се прилагат mutatis mutandis за членовете насемейството на осигурените лица.
Парични обезщетения за неработоспособност в случай напрестой или пребиваване в държава-членка, различна откомпетентната държава-членка
А. Процедура, която да бъде следвана от осигуреното лице
1. Ако законодателството на компетентната държава-членкаизисква осигуреното лице да представи удостоверение, за да имаправо на парични обезщетения за неработоспособност съгласночлен 21, параграф 1 от основния регламент, осигуреното лицеотправя искане към лекаря от държавата-членка на пребиваване,който е установил здравословното му състояние, да удостоверинеговата неработоспособност и вероятната и продължителност.
2. Осигуреното лице изпраща удостоверението на компетентната институция в срока, установен в законодателството на компетентната държава-членка.
3. Когато лекарите, осигуряващи лечение в държавата-членкана пребиваване, не издават удостоверения за неработоспособност,а тези удостоверения се изискват съгласно законодателството накомпетентната държава-членка, съответното лице подава исканепряко към институцията по мястото на пребиваване. Тази институция незабавно осигурява извършването на медицинска оценка нанеработоспособността на лицето и издаването на удостоверението,посочено в параграф 1. Удостоверението незабавно се препраща накомпетентната институция.
4. Препращането на посочения в параграфи 1, 2 и 3 документне освобождава осигуреното лице от изпълнение на задълженията,предвидени от приложимото законодателство, и по-специалнозадълженията към работодателя му. Работодателят и/или компетентната институция могат да потърсят заетото лице, когато е целесъобразно, за да участва в дейности, предназначени да съдействати да подпомогнат връщането на лицето към трудова заетост.
Б. Процедура, която да бъде следвана от институцията надържавата-членка на пребиваване
5. По искане на компетентната институция, институцията помястото на пребиваване извършва необходимите административнипроверки или медицински прегледи на съответното лице в съответствие със законодателството, прилагано от последната. Докладът на преглеждащия лекар, засягащ по-специално вероятната продължителност на неработоспособността, се препраща незабавно на компетентната институция от институцията по мястотона пребиваване.
В. Процедура, която да бъде следвана от компетентнатаинституция
6. Компетентната институция си запазва правото да поиска осигуреното лице да бъде прегледано от посочен от нея лекар.
7. Без да се засяга член 21, параграф 1, второ изречение отосновния регламент, компетентната институция изплаща паричните обезщетения директно на съответното лице и, при необходимост, уведомява за това институцията по мястото на пребиваване.
8. За целите на прилагането на член 21, параграф 1 от основния регламент, сведенията от удостоверението за неработоспособност на осигурено лице, съставено в друга държава-членка набазата на медицинските заключения на преглеждащия лекар илиинституция, имат същата юридическа стойност като удостоверение, съставено в компетентната държава-членка.
9. Ако компетентната институция откаже паричните обезщетения, тя уведомява за решението си осигуреното лице и едновременно с това уведомява институцията по мястото на пребиваване.
Г. Процедура при престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка
10. Параграфи 1—9 се прилагат mutatis mutandis, когато осигуреното лице има престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка.
Член 28
Парични обезщетения за дългосрочна грижа при престойили пребиваване в държава-членка, различна откомпетентната държава-членка
А. Процедура, която да бъде следвана от осигуреното лице
1. За да има право на парични обезщетения за дългосрочнагрижа съгласно член 21, параграф 1 от основния регламент, осигуреното лице подава искане до компетентната институция. Принеобходимост компетентната институция уведомява за това институцията по мястото на пребиваване.
Б. Процедура, която да бъде следвана от институцията помястото на пребиваване
2. По искане от компетентната институция институцията помястото на пребиваване проучва състоянието на осигуреното лицепо отношение на неговата необходимост от дългосрочна грижа.Компетентната институция предоставя на институцията помястото на пребиваване цялата необходима информация за таковапроучване.
В. Процедура, която да бъде следвана от компетентнатаинституция
3. За да определи доколко има необходимост от дългосрочнагрижа, компетентната институция има право да изиска осигуреното лице да бъде прегледано от посочен от нея лекар или другспециалист.
4. Член 27, параграф 7 от регламента по прилагане се прилагаmutatis mutandis.
Г. Процедура при престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка
5. Параграфи 1—4 се прилагат mutatis mutandis, когато осигуреното лице има престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка.
Д. Членове на семейството
6. Параграфи 1—5 се прилагат mutatis mutandis към членоветена семейството на осигуреното лице.
Член 29
Прилагане на член 28 от основния регламент
Ако държавата-членка, в която бившият пограничен работник еупражнявал последно своята дейност, вече не е компетентнадържава-членка, и съответният работник или член на неговотосемейство пътува в тази посока с цел получаване на обезщетения внатура по силата на член 28 от основния регламент, той представяна институцията по мястото на престой документ, издаден от компетентната институция.
Член 30
Вноски от пенсионери
Ако дадено лице получава пенсия от повече от една държава-членка, сумата на вноските, приспадната от всички изплатени пенсии, при никакви обстоятелства не надвишава сумата, приспаднатапо отношение на лице, което получава пенсия в същия размер откомпетентната държава-членка.
Член 31
Прилагане на член 34 от основния регламент
А. Процедура, която да бъде следвана от компетентнатаинституция
1. Компетентната институция уведомява съответното лице заразпоредбата, която се съдържа в член 34 от основния регламент,относно предотвратяване съвпадането на обезщетения. Прилагането на подобни правила гарантира, че лицето, което не пребивавав компетентната държава-членка, има право на обезщетения с общразмер или стойност не по-малки от тези, на които би имало право,ако пребиваваше в тази държава-членка.
2. Компетентната институция също така уведомява институцията по мястото на пребиваване или престой за изплащането напарични обезщетения за дългосрочна грижа, когато законодателството, прилагано от последната институция, предвижда обезщетения в натура за дългосрочна грижа, включени в списъка, посоченв член 34, параграф 2 от основния регламент.
Б. Процедура, която да бъде следвана от институцията помястото на пребиваване или на престой
3. След като получи информацията, предвидена в параграф 2,институцията по мястото на пребиваване или престой уведомяванезабавно компетентната институция за всяко обезщетение внатура за дългосрочна грижа, предвидено за същата цел, което тяпредоставя съгласно своето законодателство на съответното лице,както и за приложимата към него ставка за възстановяване наразходи.
4. При необходимост Административната комисия определямерки за прилагане на настоящия член.
Член 32
Специални мерки за прилагане
1. В случаите когато дадено лице или група лица са освободени, при поискване, от задължително осигуряване за болест и потози начин такива лица не са обхванати от осигурителната схемаза болест, за която се прилага основният регламент, институциятана друга държава-членка не носи отговорност, единствено порадитова освобождаване, за поемането на разходите за парични обезщетения или обезщетения в натура, предоставяни на такива лицаили на член от тяхното семейство съгласно дял III, глава I от основния регламент.
2. За държавите-членки, посочени в приложение 2, разпоредбите на дял III, глава I от основния регламент относно обезщетенията в натура се прилагат за лицата с право на обезщетения внатура единствено въз основа на специална схема за държавни служители, до съответно уточнената степен.
Институцията на друга държава-членка не носи отговорност самона тези основания за поемането на разходите за парични обезщетения или обезщетения в натура, предоставяни на тези лица илина членове на тяхното семейство.
3. Когато лицата, посочени в параграфи 1 и 2, и членовете натехните семейства пребивават в дадена държава-членка, в коятоправото за получаване на обезщетения в натура не подлежи наусловия за осигуряване или за извършване на дейност като заетоили самостоятелно заето лице, те са отговорни за изплащането напълните разходи за обезщетенията в натура, предоставяни в тяхната държава на пребиваване.
ГЛАВА II
Обезщетения при трудови злополуки и професионалниболести
Член 33
Право на парични обезщетения и на обезщетения внатура при пребиваване или престой в държава-членка,различна от компетентната държава-членка
1. За целите на прилагането на член 36 от основния регламентпроцедурите, предвидени в членове 24—27 от регламента по прилагане, се прилагат mutatis mutandis.
2. Когато предоставя специални обезщетения в натура въввръзка с трудови злополуки или професионални болести съгласнонационалното законодателство на държавата-членка на престойили пребиваване, институцията на тази държава-членка незабавноуведомява компетентната институция.
Член 34
Процедура при трудова злополука или професионалнаболест, настъпили в държава-членка, различна откомпетентната държава-членка
1. Ако е настъпила трудова злополука или е поставена диагнозаза професионална болест за първи път в държава-членка, различнаот компетентната държава-членка, декларацията или уведомяването за трудова злополука или професионална болест, когато декларацията или уведомяването съществуват съгласно националнотозаконодателство, се прави в съответствие със законодателството накомпетентната държава-членка, без да се засягат, когато е целесъобразно, каквито и да е други действащи приложими правни разпоредби в държавата-членка, в която е настъпила трудоватазлополука, или съответно в която е поставена първата медицинскадиагноза за професионална болест, които в тези случаи оставатприложими. Декларацията или уведомяването се адресират докомпетентната институция.
2. Институцията на държавата-членка, на чиято територия енастъпила трудовата злополука или в която за първи път е поставена диагноза за професионалната болест, уведомява компетентната институция за медицинските свидетелства, изготвени натериторията на тази държава-членка.
3. Когато в резултат на настъпила по време на пътуване до илиот работното място злополука на територията на държава-членка,различна от територията на компетентната държава-членка, енеобходимо да се извърши проучване на територията на първатадържава-членка, за да се определят евентуалните права за обезщетения, компетентната институция може да назначи вещо лице затази цел, което информира органите на тази държава-членка. Институциите си сътрудничат при оценяване на цялата полезнаинформация и при справка с докладите и всички други документи,свързани със злополуката.
4. След края на лечението по искане на компетентната институция се изпраща подробен доклад, придружен от медицинскиудостоверения за трайните последици от злополуката илиболестта, и по-специално за текущото състояние на пострадалия иза възстановяването или стабилизирането на уврежданията. Съответните разходи се заплащат според случая от институцията помястото на пребиваване или на престой по ставката, прилагана оттази институция, за сметка на компетентната институция.
5. По искане на институцията по мястото на пребиваване илина престой, по целесъобразност, компетентната институция уведомява същата за решението, с което се определя датата на възстановяване или на стабилизиране на уврежданията, и принеобходимост за решението за отпускане на пенсия.
Член 35
Спор относно професионалния характер на злополукатаили болестта
1. Когато компетентната институция оспорва прилагането назаконодателството за трудовите злополуки или професионалнитеболести съгласно член 36, параграф 2 от основния регламент, тянезабавно информира институцията по мястото на пребиваванеили на престой, предоставила обезщетенията в натура, които втакъв случай ще се считат за обезщетения за болест.
2. След като по този въпрос бъде взето окончателно решение,компетентната институция незабавно информира институцията помястото на пребиваване или на престой, която е предоставилаобезщетенията в натура.
Когато не бъде установена трудова злополука или професионалнаболест, тогава обезщетенията в натура продължават да се предоставят под формата на обезщетения за болест, ако съответнотолице има право на тях.
Когато бъде установена трудова злополука или професионалнаболест, предоставените на съответното лице обезщетения в натурасе считат за обезщетения за трудова злополука или за професионална болест от датата, на която е настъпила трудовата злополукаили на която за първи път е била поставена медицинска диагнозаза професионална болест.
3.Член 6, параграф 5, втора алинея от регламента по прилагане се прилага mutatis mutandis.
Член 36
Процедура при излагане на риск от професионална болеств повече от една държава-членка
1. В случая, посочен в член 38 от основния регламент, декларацията или уведомяването за професионална болест се изпращана компетентната институция за професионални болести напоследната държава-членка, съгласно чието законодателство съответното лице е упражнявало дейност, която би могла да причинивъпросната болест.
Когато институцията, до която е изпратена декларацията или уведомяването, установи, че дейността, която би могла да причинивъпросната професионална болест, е била последно упражняванасъгласно законодателството на друга държава-членка, тя изпращадекларацията или уведомяването и всички придружаващи ги удостоверения на съответната институция в тази държава-членка.
2. Когато институцията на последната държава-членка, съгласно чието законодателство съответното лице е упражнявало дейност, която би могла да причини въпросната професионалнаболест, установи, че съответното лице или преживелите го лица неотговарят на изискванията на това законодателство, inter aliaпоради факта, че съответното лице никога не е упражнявало в тазидържава-членка дейност, която е причинила професионалнатаболест, или че тази държава-членка не признава професионалнияхарактер на болестта, посочената институция препраща незабавнодекларацията или уведомяването и всички придружаващи ги удостоверения, включително констатациите и докладите от медицинските прегледи, извършени от първата институция наинституцията на предишната държава-членка, съгласно чиетозаконодателство съответното лице е упражнявало дейност, коятоби могла да причини въпросната професионална болест.
3. По целесъобразност институциите повтарят процедурата,установена в параграф 2, докато стигнат до съответната институция в държавата-членка, по чието законодателство съответнотолице за първи път е упражнявало дейност, която би могла да причини въпросната професионална болест.
Член 37
Обмен на информация между институциите и авансовиплащания при обжалване на отказ
1. При обжалване на решение за отказ на обезщетения, взето отинституцията на една от държавите-членки, по чието законодателство съответното лице е извършвало дейност, която би могла дапричини въпросната професионална болест, тази институцияинформира институцията, до която е изпратена декларацията илиуведомяването, при спазване на процедурата, предвидена вчлен 36, параграф 2 от регламента по прилагане, а впоследствие яинформира за взетото окончателно решение.
2. Когато дадено лице има право на обезщетения съгласно законодателството, прилагано от институцията, до която е изпратенадекларацията или уведомяването, тази институция извършваавансовите плащания в размер, който се определя по целесъобразност след провеждане на консултации с институцията, взела обжалваното решение, и по такъв начин, че да се избегнат надплащания.Последната институция възстановява направените авансови плащания, ако в резултат на обжалването бъде задължена да предоставитези обезщетения. След това тази сума се приспада от дължимитена съответното лице обезщетения в съответствие с процедурата,предвидена в членове 72 и 73 от регламента по прилагане.
3. Член 6, параграф 5, втора алинея от регламента по прилагане се прилага mutatis mutandis.
Член 38
Влошаване на професионална болест
В случаите, обхванати от член 39 от основния регламент, претендиращото за обезщетение лице трябва да представи на институцията в държавата-членка, пред която претендира за право наобезщетения, всички данни относно обезщетенията, отпуснати мудо този момент за съответната професионална болест. Тази институция може да се свърже с всяка друга институция, която предитова е била компетентна, за да получи информацията, която считаза необходима.
Член 39
Оценка на степента на неработоспособност в случай натрудови злополуки или професионални болести,настъпили преди или впоследствие
Когато предишна или последваща неработоспособност е причинена от злополука, настъпила в момент, когато спрямо съответното лице се е прилагало законодателството на държава-членка,която не прави разграничение според причините за неработоспособността, компетентната институция или органът, определен откомпетентния орган на въпросната държава-членка:
а) по искане на компетентната институция на друга държава-членка предоставя информация за степента на предишнатаили последваща неработоспособност и по възможност информация, позволяваща да се определи дали неработоспособността е резултат от трудова злополука по смисъла назаконодателството, прилагано от институцията в другатадържава-членка;
б) взема предвид степента на неработоспособност, причинена оттези предишни или последващи случаи, когато определя правото на обезщетения и техния размер в съответствие с приложимото законодателство.
Член 40
Подаване и проучване на искания за пенсии илидопълнителни помощи
За да получи пенсия или допълнителна помощ по законодателството на дадена държава-членка, съответното лице или преживелите го лица, пребиваващи на територията на другадържава-членка, подават искане, когато е целесъобразно, до компетентната институция или до институцията по мястото на пребиваване, която го препраща до компетентната институция.
Искането се придружава от информацията, изисквана съгласнозаконодателството, прилагано от компетентната институция.
Член 41
Специални мерки за прилагане
1. По отношение на държавите-членки, посочени в приложение 2, разпоредбите на дял III, глава 2 от основния регламентотносно обезщетенията в натура се прилагат за лицата с право наобезщетения в натура единствено въз основа на специална схема задържавни служители и само в определения в същата обхват.2.
Член 32, параграф 2, втора алинея и член 32, параграф 3 отрегламента по прилагане се прилагат mutatis mutandis.
ГЛАВА III
Помощи при смърт
Член 42
Искане за помощи при смърт
За целите на прилагането на членове 42 и 43 от основния регламент искането за помощи при смърт се изпраща до компетентнатаинституция или до институцията по мястото на пребиваване на претендиращото за обезщетение лице, която го изпраща до компетентната институция.
Искането се придружава от информацията, изисквана съгласнозаконодателството, прилагано от компетентната институция.
ГЛАВА IV
Обезщетения за инвалидност, пенсии за старост ипенсии за преживели лица
Член 43
Допълнителни разпоредби за изчисляване на обезщетение
1. За целите на изчисляването на теоретичния и на действителния размер на обезщетението в съответствие с член 52, параграф 1,буква б) от основния регламент, се прилагат правилата, предвидени в член 12, параграфи 3, 4, 5 и 6 от регламента по прилагане.
2. Когато периодите на доброволно или продължено осигуряване по избор не са взети предвид съгласно член 12, параграф 3 отрегламента по прилагане, институцията на държавата-членка,съгласно чието законодателство са завършени тези периоди, изчислява размера, съответстващ на тези периоди, съобразно прилаганото от нея законодателство. Действителният размер наобезщетението, изчислен в съответствие с член 52, параграф 1,буква б) от основния регламент, се увеличава с размера, съответстващ на периодите на доброволно или продължено осигуряванепо избор.3.
Институцията на всяка държава-членка изчислява съгласноприлаганото от нея законодателство дължимата сума, съответстваща на периодите на доброволно или продължено осигуряванепо избор, по отношение на която съгласно член 53, параграф 3,буква в) от основния регламент, не се прилагат разпоредбите запрекратяване, намаляване или спиране на друга държава-членка.
Когато прилаганото от компетентната институция законодателствоне позволява размерът да бъде определен пряко, тъй като товазаконодателство установява различни стойности за периодите наосигуряване, може да бъде определен условен размер. Административната комисия определя подробните условия за определянето на този условен размер.
Член 44
Отчитане на период за гледане на малко дете
1. За целите на настоящия член, „период за гледане на малко дете“ се отнася до всеки период, който се зачита по силата на пенсионното законодателство на държава-членка или който осигурявадобавка към пенсията изрично по причина, че лицето е отглеждаломалко дете, независимо от метода, използван за изчисляване натези периоди, и дали те се натрупват по време на гледането намалко дете или са признати с обратна сила.
2. Когато съгласно законодателството на държавата-членка,която е компетентна съгласно дял II от основния регламент, периодът за отглеждане на малко дете не се отчита, институцията надържавата-членка, чието законодателство съгласно дял II от основния регламент е било приложимо към съответното лице, тъй катото е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заетолице към датата, на която съгласно това законодателство за съответното дете е започнал да се отчита периодът за отглеждане намалко дете, продължава да отговаря за отчитането на този периодкато период за отглеждане на малко дете съгласно собственото сизаконодателство, така както ако отглеждането на детето е било осъществено на собствената й територия.
3. Параграф 2 не се прилага, ако спрямо съответното лице сеприлага или започва да се прилага законодателството на другадържава-членка поради осъществяването на дейност като заетоили самостоятелно заето лице.
Член 45
Искане за обезщетение
A. Подаване на искане за обезщетение съгласно законодателствотип А на основание член 44, параграф 2 от основниярегламент.
1. За да получи обезщетение съгласно законодателство тип А наоснование член 44, параграф 2 от основния регламент, претендиращото за обезщетение лице подава искане пред институцията на държавата-членка, чието законодателство е билоприложимо към момента на настъпване на неработоспособността,последвана от инвалидност, или влошаване на тази инвалидност,или пред институцията по мястото на пребиваване, която препраща искането до първата институция.
2. Ако са отпуснати парични обезщетения за болест, датата наизтичане на срока за отпускане на тези обезщетения, когато е целесъобразно, се счита за дата на подаване на искането за пенсия.
3. В случая, посочен в член 47, параграф 1 от основния регламент, институцията, в която съответното лице последно е билоосигурено, информира институцията, която първоначално е изплатила обезщетенията, за размера и началната дата на обезщетениятасъгласно приложимото законодателство. От тази дата обезщетенията, дължими преди влошаването на инвалидността, сепрекратяват или намаляват до размера на добавката, посочена вчлен 47, параграф 2 от основния регламент.
Б. Подаване на други искания за обезщетение
4. В случаи, различни от посочените в параграф 1, претендиращото за обезщетение лице подава искане до институцията помястото на неговото пребиваване или до институцията на последната държава-членка, чието законодателство е било приложимо.Ако съответното лице никога не се е подчинявало на законодателството, прилагано от институцията по мястото на пребиваване,тази институция препраща искането до институцията на последната държава-членка, чието законодателство е било приложимо.
5. Датата на подаване на искането се зачита във всички съответни институции.
6. Чрез дерогация от параграф 5, ако претендиращото за обезщетение лице не съобщи, въпреки че е било приканено да гонаправи, фактът, че е било заето или е пребивавало в другидържави-членки, датата, на която лицето допълва своето първоначално искане или подава ново искане за липсващите периоди назаетост или/и пребиваване в държава-членка, се счита за дата наподаване на искането до институцията, прилагаща въпроснотозаконодателство, при спазване на по-благоприятните разпоредби на това законодателство.
Член 46
Удостоверения и информация, подавани заедно сискането от претендиращото за обезщетение лице
1. Искането се подава от лицето в съответствие с разпоредбитена законодателството, прилагано от институцията, посочена вчлен 45, параграфи 1 или 4 от регламента по прилагане, и се придружава от необходимите подкрепящи документи, изисквани съгласно това законодателство. По-специално претендиращото заобезщетение лице предоставя всякаква налична информация повъпроса и подкрепящи документи относно периодите на осигуряване (институции, идентификационни номера), периодите на заетост (работодатели) или периодите на самостоятелна заетост(естество и място на дейността) и периодите на пребиваване(адреси), които могат да бъдат завършени по друго законодателство, както и относно продължителността на тези периоди.
2. Когато в съответствие с член 50, параграф 1 от основния регламент, претендиращото за обезщетение лице поиска отлагане наотпускането на обезщетение за старост по силата на законодателството на една или повече държави-членки, то заявява това в искането си и конкретизира съгласно кое законодателство е поисканоотлагането. За да се позволи на претендиращото за обезщетениелице да упражни това право, съответните институции, по искане на лицето, му съобщават цялата информация, с която разполагат,така че то да може да прецени последиците от паралелно илипоследователно отпускане на обезщетения, за които може да претендира.
3. Ако лицето, претендиращо за обезщетение, оттегли исканетоси за обезщетения, предвидени в законодателството на определенадържава-членка, това оттегляне не се счита за паралелно оттеглянена исканията за обезщетения съгласно законодателството на другидържави-членки.
Член 47
Проучване на искания от съответните институции
А. Институция за контакт
1. Институцията, до която се подава или препраща искане заобезщетение в съответствие с член 45, параграфи 1 или 4 от регламента по прилагане, се нарича по-нататък „институция за контакт“. Институцията по мястото на пребиваване не се посочва катоинституция за контакт, ако съответното лице никога не се еподчинявало на законодателството, което тази институцияприлага.
Освен че проучва искането за обезщетение съгласно законодателството, което прилага, тази институция, в качеството си на институция за контакт, насърчава обмена на данни, съобщаването нарешения и операциите, необходими за проучване на искането отсъответните институции, и предоставя на лицето, при поискване,всякаква информация, свързана с общностните аспекти на проучването, както и го информира за хода на проучването.
Б. Проучване на искания за обезщетение съгласно законодателство тип А по член 44 от основния регламент.
2. В случая, посочен в член 44, параграф 3 от основния регламент, институцията за контакт изпраща всички документи на съответното лице до институцията, в която то е било осигуренопо-рано, която на свой ред проучва случая.
3. Членове 48—52 от регламента по прилагане не се прилагатпри проучване на исканията, посочени в член 44 от основния регламент.
В. Проучване на други искания за обезщетения
4. В случаи, различни от тези, посочени в параграф 2, институцията за контакт незабавно изпраща исканията за обезщетенияи всички документи, с които разполага, и когато е уместно, съответните документи, предоставени от претендиращото за обезщетение лице до всички въпросни институции, за да могат те дазапочнат едновременно проучване на искането. Институцията законтакт уведомява останалите институции за периодите на осигуряване или пребиваване, подчинени на нейното законодателство.Тя също така посочва кои документи се подават на по-късен етапи допълва искането при първа възможност.
5. Всяка от въпросните институции уведомява при първа възможност институцията за контакт и останалите институции запериодите на осигуряване или пребиваване, подчинени на нейнотозаконодателство.
6. Всяка от въпросните институции изчислява размера на обезщетенията в съответствие с член 52 от основния регламент и уведомява институцията за контакт и съответните други институцииза решението си, за размера на дължимите обезщетения и за всякадруга информация, необходима за целите на членове 53—55 отосновния регламент.
7. Ако въз основа на информацията, посочена в параграфи 4и 5 от настоящия член, някоя институция установи, че са приложими член 46, параграф 2 или член 57, параграфи 2 или 3 отосновния регламент, тя информира институцията за контакт исъответните други институции.
Член 48
Уведомяване претендиращото за обезщетение лице зарешенията
1. Всяка институция уведомява претендиращото за обезщетение лице за своето решение, взето в съответствие с приложимотозаконодателство. Във всяко решение се посочват правните средстваза защита и предвидените срокове за обжалване. След като институцията за контакт бъде уведомена за всички решения, взети отвсяка институция, тя изпраща на претендиращото за обезщетениелице и на съответните други институции обобщение на тези решения. Образец на това обобщение се изготвя от Административнатакомисия. Обобщението се изпраща на лицето, което претендира заобезщетения, на езика на институцията или по искане на лицето,претендиращо за обезщетение, на език по негов избор, който епризнат за официален език на институциите на Общността в съответствие с член 290 от Договора.
2. Ако след получаване на обобщението претендиращото заобезщетение лице сметне, че правата му са засегнати от взаимодействието на решения, взети от две или повече институции, то имаправо на преразглеждане на решенията от съответните институциив сроковете, установени в съответното национално законодателство. Сроковете започват да текат от датата на получаване на обобщението. Претендиращото за обезщетение лице се уведомяваписмено за резултата от преразглеждането.
Член 49
Определяне на степента на инвалидност
1. Когато се прилага член 46, параграф 3 от основния регламент, единствената институция, оправомощена да вземе решение относно степента на инвалидност на претендиращото за обезщетение лице, е институцията за контакт, ако законодателството, прилагано от същата институция, е включено в приложение VII къмосновния регламент или ако това е невъзможно, институцията,чието законодателство е включено в посоченото приложение и накоето последно се е подчинявало лицето. Институцията взема товарешение веднага щом бъде възможно да се определи дали саизпълнени условията за допустимост, предвидени в приложимотозаконодателство, вземайки предвид, където е целесъобразно, членове 6 и 51 от основния регламент. Тя незабавно уведомява другите съответни институции за това решение.
Когато не са изпълнени критериите за допустимост, предвидени вприложимото законодателство, различни от критериите, отнасящисе до степента на инвалидност, вземайки предвид членове 6 и 51от основния регламент, институцията за контакт незабавно информира компетентната институция на последната държава-членка, начието законодателство се е подчинявало претендиращото за обезщетение лице. Последната институция има правото да вземе решение относно степента на инвалидност на претендиращото заобезщетение лице, ако са изпълнени условията за допустимост,предвидени в приложимото законодателство. Тя незабавно уведомява за своето решение съответните други институции.
Когато се определя допустимостта, ако е необходимо, въпросътможе да бъде отнесен обратно при същите условия до компетентната по отношение на инвалидността институция на държавата-членка, на чието законодателство първоначално се е подчинявало претендиращото за обезщетение лице.
2. Когато член 46, параграф 3 от основния регламент не е приложим, всяка институция в съответствие със своето законодателство има възможност да поиска претендиращото за обезщетениелице да бъде прегледано от посочен от нея лекар или друг експерт,за да се определи степента на инвалидност. Институцията на еднадържава-членка, обаче, взема предвид документите, медицинскитедоклади и административните данни, събрани от институцията навсяка друга държава-членка, така както би направила, ако те саизготвени в нейната държава-членка.
Член 50
Предварителни вноски и авансово изплащане на обезщетения
1. Независимо от член 7 от регламента по прилагане, всякаинституция, която в процеса на проучване на дадено искане за обезщетение установи, че лицето, претендиращо за обезщетение, имаправо на независимо обезщетение съгласно приложимото законодателство, в съответствие с член 52, параграф 1, буква a) от основниярегламент изплаща това обезщетение незабавно. Това плащане сесчита за предварително, ако размерът му би могло да бъде променен вследствие на процедурата по проучване на искането.
2. Когато от наличната информация е очевидно, че претендиращото за обезщетение лице има право на плащане от институция по член 52, параграф 1, буква б) от основния регламент, тази институция извършва авансово плащане в размер, възможно най-близъкдо този, който вероятно ще бъде изплатен съгласно член 52, параграф 1, буква б) от основния регламент.
3. Всяка институция, която има задължение да изплаща предварителните обезщетения или авансовото плащане по параграфи 1и 2, информира незабавно претендиращото обезщетение лице,като насочва вниманието му върху предварителния характер намярката и всички права на обжалване в съответствие с нейното законодателство.
Член 51
Преизчисляване на обезщетения
1. Когато се извършва преизчисляване на обезщетения в съответствие с член 48, параграфи 3 и 4, член 50, параграф 4 и член 59,параграф 1 от основния регламент, член 50 от регламента по прилагане се прилага mutatis mutandis.
2. Когато обезщетението се преизчислява, прекратява илиспира, институцията, взела решението, уведомява незабавно съответното лице и информира всяка от институциите, от които съответното лице има право да получава обезщетения.
Член 52
Мерки за ускоряване на процеса на изчисляване на пенсиите
1. За да се улесни и ускори проучването на исканията и изплащането на обезщетения, институциите, на чието законодателстволицето е било подчинено:
а) обменят или предоставят на институциите на други държави-членки елементите за идентифициране на лицата, които преминават от едно приложимо национално законодателствокъм друго, и заедно гарантират, че тези елементи за идентифициране се запазват и са в съответствие, или в противен случай, предоставят на тези лица средства за пряк достъп доелементите за идентифицирането им;
б) достатъчно преди минималната възраст за придобиване напенсионни права или преди навършване на определена отнационалното законодателство възраст, обменят или осигуряват на съответното лице и на институциите на други държави-членки информация (завършени периоди или други важниелементи) относно пенсионните права на лицата, които сапреминали от едно приложимо законодателство към друго,или в противен случай, информират тези лица относно бъдещите им права на обезщетения или им осигуряват възможностза запознаване с тях.
2. За целите на прилагането на параграф 1 Административнатакомисия определя елементите на информацията, която се обменяили предоставя, и установява подходящи процедури и механизми,отчитайки характеристиките, административната и техническатаорганизация, и технологичните средства, с които разполагатнационалните пенсионни схеми. Административната комисиягарантира изпълнението на тези пенсионни схеми като организирапоследващ контрол върху предприетите мерки и тяхнотоприлагане.
3. За целите на прилагането на параграф 1 информацията, посочена в настоящия член, следва да се предоставя на институцията впървата държава-членка, където на лицето е предоставен личен идентификационен номер (PIN) за целите на администрацията засоциална сигурност.
Член 53
Мерки за координация в държавите-членки
1. Без да се засяга член 51 от основния регламент, когатонационалното законодателство предвижда разпоредби за определяне на отговорната институция или на приложимата схема илиза определяне на периоди на осигуряване към конкретна схема,тези разпоредби се прилагат, като се вземат предвид само периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството насъответната държава-членка.
2. Когато националното законодателство предвижда разпоредби за координация на специалните схеми за държавни служители и на общата схема за заети лица, тези разпоредби не се засягатот разпоредбите на основния регламент и на регламента по прилагане.
ГЛАВА V
Обезщетения за безработица
Член 54
Сумиране на периоди и изчисляване на обезщетения
1. Член 12, параграф 1 от регламента по прилагане се прилагаmutatis mutandis спрямо член 61 от основния регламент. Без да сезасягат задълженията на ангажираните институции, съответнотолице може да представи пред компетентната институция документ,издаден от институцията на държавата-членка, на чието законодателство се е подчинявала дейността му като заето или самостоятелно заето лице, като посочи завършените периоди по силата натова законодателство.
2. За целите на прилагането на член 62, параграф 3 от основния регламент, компетентната институция на държавата-членка,чието законодателство се е прилагало спрямо съответното лице поотношение на неговата последна дейност като заето или самостоятелно заето лице, предоставя незабавно, по искане на институцията по мястото на пребиваване, цялата информация, необходимаза изчисляване на обезщетенията за безработица, която може да сеполучи в държавата-членка на пребиваване, по-специално получаваната заплата или професионален доход.
3. За целите на прилагането на член 62 от основния регламенти независимо от член 63 от него, компетентната институция надържава-членка, чието законодателство предвижда изчисляванетона обезщетенията да варира в зависимост от броя на членовете насемейството, взема предвид също така членовете на семейството насъответното лице, пребиваващи в друга държава-членка, както акобиха пребивавали в компетентната държава-членка. Тази разпоредба не се прилага, когато в държавата-членка на пребиваване начленовете на семейството, друго лице има право на обезщетения забезработица, изчислени на базата на броя на членовете на семейството.
Член 55
Условия и ограничения относно запазването на правотона обезщетения за безработни лица, отиващи в другадържава-членка
1. За да попадне в обхвата на член 64 от основния регламент,безработно лице, което отива в друга държава-членка, информиракомпетентната институция преди заминаването си и изисква документ, удостоверяващ, че то запазва правото си на обезщетения приусловията, предвидени в член 64, параграф 1, буква б) от основния регламент.
Тази институция информира съответното лице за неговите задължения и му предоставя посочения по-горе документ, който включва следната информация:
а) датата, на която безработното лице е престанало да бъде наразположение на службите по заетостта на компетентнатадържава;
б) срокът, предвиден в съответствие с член 64, параграф 1,буква б) от основния регламент, за регистрация като търсещоработа лице в държавата-членка, в която е отишло безработното лице;
в) максималният срок, през който правото на обезщетения можеда бъде запазено в съответствие с член 64, параграф 1, буква в)от основния регламент;
г) обстоятелствата, които биха могли да повлияят на правото наполучаване на обезщетения.
2. Безработното лице се регистрира като търсещо работа лицев службите по заетостта на държавата-членка, в която отива в съответствие с член 64, параграф 1, буква б) от основния регламент, ипредоставя документа, посочен в параграф 1, на институцията натази държава-членка. Ако то е информирало компетентната институция в съответствие с параграф 1, но не успее да представи тозидокумент, институцията в държавата-членка, където е отишло безработното лице, се обръща към компетентната институция, за даполучи необходимата информация.
3. Службите по заетостта в държавата-членка, в която безработното лице е отишло да търси работа, информират безработнотолице за неговите задължения.4.
Институцията в държавата-членка, където е отишло безработното лице, незабавно изпраща на компетентната институциядокумент, в който е посочена датата, на която това лице се е регистрирало в службите по заетостта, и неговия нов адрес.
Ако по време на периода, в който безработното лице запазва правото си на обезщетения, възникне каквото и да било обстоятелство, което би могло да засегне правото на обезщетения,институцията в държавата-членка, където безработното лице еотишло, незабавно изпраща на компетентната институция и назасегнатото лице документ, съдържащ съответната информация.
По искане на компетентната институция, институцията вдържавата-членка, където е отишло безработното лице, предоставяежемесечно съответна информация относно проследяването наположението на безработното лице, по-специално дали последното все още е регистрирано в службите по заетостта и дали спазваорганизираните процедури за проверка.
5. Институцията в държавата-членка, където е отишло безработното лице, извършва или урежда извършването на проверкитака, както ако съответното лице е безработно лице, получаващообезщетения съгласно собственото му законодателство. При необходимост тази институция незабавно информира компетентнатаинституция за възникването на някое от обстоятелствата, посоченив параграф 1, буква г).6.
Компетентните органи или компетентните институции надве или повече държави-членки могат да се споразумеят помеждуси за специфични процедури и срокове за проследяване на положението на безработното лице, както и за други мерки за улесняване на дейностите по търсене на работа на безработни лица, коитоотиват в една от тези държави-членки, по силата на член 64 отосновния регламент.
Член 56
Безработни лица, които са пребивавали в държава-членка,различна от компетентната държава-членка
1. Когато в съответствие с член 65, параграф 2 от основния регламент, безработното лице реши да бъде на разположение и наслужбите по заетостта в държавата-членка, в която е упражнявалопоследната си дейност като заето или самостоятелно заето лице,като се регистрира там като лице, търсещо работа, то информираза това институцията и службите по заетостта на държавата-членкапо мястото му на пребиваване.
По искане на службите по заетостта на държавата-членка, в коятото е упражнявало последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице, службите по заетостта по мястото на пребиваване изпращат необходимата информация, отнасяща се дорегистрацията и търсенето на работа от безработното лице.
2. Когато приложимото законодателство в съответнатадържава-членка изисква изпълнението на определени задълженияи/или дейности за търсене на работа от безработното лице, предимство имат задълженията и/или дейностите за търсене на работа,извършвани от безработното лице в държавата-членка напребиваване.
Неизпълнението от страна на безработното лице на всички задължения и/или дейности за търсене на работа в държавата-членка, вкоято то е упражнявало последната си дейност, не засяга обезщетенията, отпуснати в държавата-членка на пребиваване.
3. За целите на прилагането на член 65, параграф 5, буква б) отосновния регламент, институцията на държавата-членка, чиетозаконодателство последно се е прилагало спрямо работника,информира институцията по мястото на пребиваване, по поискване от последната, дали работникът има право на обезщетения почлен 64 от основния регламент.
Член 57
Разпоредби за прилагането на членове 61, 62, 64 и 65 отосновния регламент по отношение на лица, обхванати отспециална схема за държавни служители
1. Членове 54 и 55 от регламента по прилагане се прилагатmutatis mutandis за лица, обхванати от специална схема за безработица за държавни служители.
2. Член 56 от регламента по прилагане не се прилага за лица,обхванати от специална схема за безработица за държавни служители. Безработно лице, което е обхванато от специална схема забезработица за държавни служители и е частично или напълнобезработно и което по време на последната си работа е пребивавало на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, получава обезщетения съгласно специалнатасхема за безработица за държавни служители в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало на територията на тази държава-членка. Тези обезщетения се предоставят от компетентнатаинституция за нейна сметка.
ГЛАВА VI
Семейни обезщетения
Член 58
Правила за предимство в случай на съвпадане
За целите на прилагането на член 68, параграф 1, буква б), подточки i) и ii) от основния регламент, в случаите когато редът напредимство не може да бъде установен на базата на мястото напребиваване на децата, всяка от заинтересованите държави-членкиизчислява размера на обезщетенията, включвайки децата, които непребивават на нейна територия. При прилагане на член 68, параграф 1, буква б), подточка i) компетентната институция надържавата-членка, чието законодателство предвижда най-високразмер на обезщетения, изплаща пълния размер на тези обезщетения и си възстановява половината от тази сума от компетентнатаинституция на другата държава-членка до размера, предвиден взаконодателството на последната държава-членка.
Член 59
Приложими правила при промяна в приложимотозаконодателство и/или в компетентността за предоставянена семейни обезщетения
1. Когато приложимото законодателство и/или компетентността за предоставяне на семейни обезщетения се променят междудържавите-членки в рамките на календарния месец, независимо отдатите за изплащане на семейните обезщетения по силата на законодателството на тези държави-членки, институцията, която еизплатила семейните обезщетения по силата на законодателството,по което тези обезщетения са присъдени в началото на съответниямесец, продължава да прави това до края на този месец.
2. Тя информира институцията на другата заинтересованадържава-членка или държави-членки за датата, на която прекратява изплащането на тези семейни обезщетения. Изплащането наобезщетения от другата заинтересована държава-членка илидържави-членки се осъществява от тази дата.
Член 60
Процедура за прилагане на членове 67 и 68 от основниярегламент
1. Искането за семейни обезщетения се адресира до компетентната институция. За целите на прилагането на членове 67 и 68от основния регламент се отчита положението на цялото семейство, така както ако всички ангажирани лица биха се подчинявали на законодателството на съответната държава-членка и пребиваваха там, по-специално по отношение на правото на лицето даподава искане за подобни обезщетения. Когато лице, което имаправо да подаде искане за обезщетения, не упражни правото си,компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо, взема предвид искането за семейни обезщетения, подадено от другия родител, от лице, което се приема зародител, или от лице или институция, която упражнява настойничество върху детето или децата.
2. Институцията, до която е подадено искане в съответствие спараграф 1, проучва това искане на базата на подробната информация, предоставена от лицето, подало искането, вземайки предвид цялостното фактическо и правно положение на семейството наподалото искането лице.
Ако тази институция приеме, че законодателството ии с приоритет в съответствие с член 68, параграфи 1 и 2 от основния регламент, тя предоставя семейните обезщетения съгласнозаконодателството, което прилага.
Ако според тази институция може да съществува право за диференцираща добавка по силата на законодателството на другадържава-членка в съответствие с член 68, параграф 2 от основниярегламент, същата институция препраща незабавно искането докомпетентната институция на другата държава-членка и информира съответното лице; освен това тя информира институцията надругата държава-членка за решението си относно искането и засумата на изплатените семейни обезщетения.
3. Когато институцията, до която е отправено искането, установи, че нейното законодателство е приложимо, но не по силатана правило за предимство в съответствие с член 68, параграфи 1и 2 от основния регламент, тя незабавно взема предварителнорешение кои правила за предимство да се прилагат и в съответствие с член 68, параграф 3 от основния регламент препраща искането до институцията на другата държава-членка и същоинформира подалия искането за това. Тази институция взема становище по взетото предварително решение в срок от два месеца.
Ако институцията, до която е препратено искането, не вземе позиция в рамките на два месеца след получаване на искането, се прилага посоченото по-горе предварително решение и институциятаизплаща обезщетенията, предвидени в законодателството ии информира институцията, до която искането е било подадено, засумата на изплатените обезщетения.
4. Когато съществува разлика в становищата на съответнитеинституции относно това чие законодателство е приложимо с предимство, се прилага член 6, параграфи 2—5 от регламента по прилагане. За тази цел институцията по мястото на пребиваване,посочена в член 6, параграф 2 от регламента по прилагане, еинституцията по мястото на пребиваване на детето или децата.
5. Ако институцията, която предварително е предоставилаобезщетения, е изплатила повече от сумата, за която в крайнасметка е отговорна, тя може да потърси възстановяване на надплатената сума от институцията, която носи основната отговорност в съответствие с процедурата, предвидена в член 73 отрегламента по прилагане.
Член 61
Процедура за прилагане на член 69 от основниярегламент
За целите на прилагането на член 69 от основния регламент Административната комисия изготвя списък с допълнителни или специални семейни обезщетения за сираци, обхванати от същия член.Ако за институцията, компетентна да предоставя по силата на правило за предимство такива допълнителни или специални семейни обезщетения за сираци, не съществува разпоредба за предоставянето им в законодателството, което прилага, тя незабавно препраща всяко искане за семейни обезщетения, заедно с всичкинеобходими документи и данни, до институцията на държавата-членка, чието законодателство се е прилагало за най-дълъг периодот време спрямо съответното лице и която предоставя такивадопълнителни или специални семейни обезщетения за сираци. В някои случаи това може да означава връщане, при същите условия, към институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство съответното лице е завършило най-краткия си периодна осигуряване или пребиваване.
ДЯЛ IV
ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА I
Възстановяване на разходи за обезщетения приприлагането на член 35 и член 41 от основниярегламент
Раздел 1
Възстановяване на базата на действителните разходи
Член 62
Принципи
1. За целите на прилагането на членове 35 и 41 от основниярегламент действителният размер на разходите за обезщетения внатура съгласно данните в счетоводните сметки на институцията,която ги е предоставила, се възстановява на същата институция откомпетентната институция, освен когато се прилага член 63 от регламента по прилагане.
2. Ако в счетоводните сметки на институцията, която е предоставила обезщетенията по параграф 1, не е посочен действителниятразмер на разходите за тях или част от него, подлежащата на възстановяване сума се определя като еднократно плащане, което сеизчислява въз основа на цялата подходяща справочна информация, получена от наличните данни. Административната комисияопределя основите, които следва да се използват за изчисляване наеднократното плащане, както и неговия размер.
3. При възстановяване не могат да се вземат под вниманиеставки, по-високи от приложимите за обезщетенията в натура, предоставени на осигурени лица, спрямо които се прилага законодателството, прилагано от институцията, предоставяща посочените в параграф 1 обезщетения.
Раздел 2
Възстановяване на базата на фиксирани суми
Член 63
Определяне на съответните държави-членки
1. Държавите-членки, посочени в член 35, параграф 2 от основния регламент, чиито правни или административни структури сатакива, че не е подходящо да се използва възстановяване на базатана действителните разходи, са изброени в приложение 3 към регламента по прилагане.
2. По отношение на държавите-членки, изброени в приложение 3 към регламента по прилагане, размерът на обезщетенията внатура, предоставяни на:
а) членове на семейството, които не пребивават в една и същадържава-членка с осигуреното лице, съгласно член 17 отосновния регламент, и на
б) пенсионери и членове на техните семейства съгласно член 24,параграф 1 и членове 25 и 26 от основния регламент,
се възстановява от компетентните институции на институциите,предоставящи посочените обезщетения, на базата на фиксиранасума, която се определя за всяка календарна година. Тази фиксирана сума е възможно най-близка до действителните разходи.
Член 64
Метод за изчисляване на месечните фиксирани суми и наобщата фиксирана сума
1. За всяка държава-членка кредитор месечната фиксиранасума за едно лице (Fi) за календарна година се определя, като средните годишни разходи за едно лице (Yi), с разбивка по възрастовигрупи (i), се разделят на 12 и полученият резултат се намали с (X)по следната формула:
Fi = Yi*1/12*(1-X)
където:
—
индексът (i = 1, 2 и 3) представлява трите възрастови групи,използвани за изчисляване на фиксираните суми:
i = 1: лица на възраст под 20 години
i = 2: лица на възраст от 20 до 64 години
i = 3: лица на 65 години и над тази възраст—
Yi представлява средните годишни разходи за лице от възрастова група i, определени в параграф 2.—
коефициентът Х (0,20 или 0,15) представлява намалението,посочено в параграф 3.
2. Средните годишни разходи за едно лице (Yi) във възрастовагрупа i се получават, като годишните разходи за всички обезщетения в натура, предоставяни от институциите на държавата-членкакредитор на всички лица в съответната възрастова група, спрямо които се прилага нейното законодателство и които пребивават нанейна територия, се разделят на средния брой лица в тази възрастова група през съответната календарна година. Изчислението себазира на разходите по схемите, посочени в член 23 от регламентапо прилагане.
3. Намалението, което се прилага към месечната фиксиранасума, по принцип е равно на 20 % (X = 0,20). Когато компетентната държава-членка не е включена в приложение IV към основния регламент, за пенсионерите и членовете на семействата им тое равно на 15 % (X = 0,15).
4. За всяка държава-членка длъжник общата фиксирана сума закалендарна година е равна на сумата от резултатите, получени чрезумножаване за всяка възрастова група i на определените месечнификсирани суми за едно лице по броя на месеците, завършени отсъответните лица в държавата-членка кредитор от тази възрастовагрупа.
Броят на месеците, завършени от съответните лица в държавата-членка кредитор, е сумата от календарните месеци в рамките накалендарна година, през които лицата, поради пребиваването си натериторията на държавата-членка кредитор, са имали право наобезщетения в натура на тази територия за сметка на държавата-членка длъжник. Тези месеци се определят на основата на списък,който се води за тази цел от институцията по мястото на пребиваване, основан на доказателствена документация за правата набенефициерите, предоставена от компетентната институция.
5. Не по-късно от 1 май 2015 г. Административната комисияпредставя специален доклад относно прилагането на настоящиячлен, и по-конкретно относно намаленията, посочени в параграф 3. Въз основа на този доклад Административната комисияможе да внесе предложение, съдържащо изменения, които могатда се окажат необходими, за да се гарантира, че изчисляването нафиксираните суми се доближава максимално до действителнонаправените разходи и че намаленията, посочени в параграф 3, неводят до небалансирани плащания или дублиране на плащания задържавите-членки.
6. Административната комисия установява методите за определяне на елементите за изчисляване на фиксираните суми, посоченив параграфи 1—5.7.
Независимо от параграфи 1—4, държавите-членки могат дапродължат да прилагат членове 94 и 95 от Регламент (ЕИО)№ 574/72 за изчисляването на фиксираната сума до 1 май 2015 г.,при условие че се приложи намалението, предвидено в параграф 3.
Член 65
Уведомяване за средните годишни разходи
1. Одиторският съвет се уведомява за средните годишни разходи за едно лице във всяка възрастова група за конкретна годинане по-късно от края на втората година след въпросната година.Ако при изтичане на този срок не е изпратено уведомяване, сеприемат средните годишни разходи за лице, които Административната комисия последно е определила за предходна година.
2. Средните годишни разходи, определени в съответствие спараграф 1, се публикуват ежегодно в Официален вестник на Европейския съюз.
Раздел 3
Общи разпоредби
Член 66
Процедура за възстановяване на суми между институции
1. Възстановяването на суми между съответните държавите-членки се извършва във възможно най-кратък срок. Всяка съответна институция е задължена да възстанови сумите по искания,веднага щом има възможност преди сроковете, посочени в настоящия раздел. Спор по отношение на определено искане не възпрепятства възстановяването на суми по друго искане или искания.
2. Възстановяването на суми между институциите надържавите-членки, предвидени в членове 35 и 41 от основниярегламент се извършва чрез органа за връзка. Може да се определиотделен орган за връзка за възстановяванията на суми по реда начлен 35 и член 41 от основния регламент.
Член 67
Срокове за подаване и уреждане на искания
1. Искания, основаващи се на действителни разходи, се подават до органа за връзка на държавата-членка длъжник в рамкитена 12 месеца след края на календарното полугодие, по време накоето сумите по тези искания са били осчетоводени по сметкитена институцията кредитор.
2. Искания за фиксирани суми за календарна година се подават до органа за връзка на държавата-членка длъжник в12-месечния срок от изтичане на месеца, през който в Официален вестник на Европейския съюз са публикувани средните разходи за съответната година. Списъците, посочени в член 64, параграф 4 отрегламента по прилагане, се представят до края на годината, следваща референтната година.
3. В случая, посочен в член 6, параграф 5, втора алинея от регламента по прилагане, срокът, установен в параграфи 1 и 2 от настоящия член, не започва да тече преди да се определи компетентната институция.
4. Искания, подадени след изтичане на сроковете, посочени впараграфи 1 и 2, не се разглеждат.
5. Институцията длъжник изплаща сумите по исканията наоргана за връзка на държавата-членка кредитор, посочен в член 66 от регламента по прилагане, в срок от 18 месеца, считано от краяна месеца, през който са подадени до органа за връзка надържавата-членка длъжник. Това не важи за искания, отхвърлениот институцията длъжник по основателна причина в рамките натози срок.
6. Всеки спор по искане се урежда най-късно в рамките на 36месеца след месеца, през който е направено искането.
7. Одиторският съвет съдейства за окончателното уреждане насметките в случаите, когато не може да се постигне споразумениев рамките на посочения в параграф 6 срок, и при мотивираноискане на една от страните дава становище по спора в шестмесечен срок след месеца, през който въпросът е бил отнесен до него.
Член 68
Лихва за просрочени плащания и авансови плащания
1. От края на 18-месечния срок, установен в член 67, параграф 5 от регламента по прилагане, институцията кредитор може даначислява лихва върху неуредените искания, освен ако институцията длъжник не извърши авансово плащане в размер най-малкона 90 % от общата сума по искането, подадено съгласно член 67,параграфи 1 или 2 от регламента по прилагане, в рамките на шестмесечен срок от края на месеца, през който е подаден искът. Затази част от сумата по искането, която не е покрита от авансовотоплащане, може да се начислява лихва само след края на срока от36 месеца, уреден в член 67, параграф 6 от регламента поприлагане.
2. Тази лихва се изчислява на базата на референтния лихвенпроцент, прилаган от Европейската централна банка за основнитеоперации по рефинансиране. Приложимият референтен лихвенпроцент е този, който е в сила в първия ден от месеца, през койтое дължимо плащането.
3. Никой орган за връзка не е задължен да приеме авансовоплащане, предвидено в параграф 1. Ако обаче орган за връзкаоткаже такова предложение, то институцията кредитор нямаповече право да начислява друга лихва върху просрочени плащания по въпросните искания, освен посочената в параграф 1, второ изречение.
Член 69
Годишен счетоводен отчет
1. Административната комисия установява състоянието наподадените искания за всяка календарна година съгласно член 72,буква ж) от основния регламент въз основа на доклада на Одиторския съвет. За тази цел органите за връзка уведомяват Одиторскиясъвет в сроковете и съгласно реда, установен от него, за размера наподадените, уредените или оспорваните искания (позиция накредитора) и размера на приетите, уредените или оспорванитеискове (позиция на длъжника).
2. Административната комисия може да извърши всички подходящи проверки на статистическите и счетоводни данни, използвани за основа при изготвяне на годишния счетоводен отчет,посочен в параграф 1, по-специално с цел да се увери, че отговарят на определените в настоящия дял правила.
ГЛАВА II
Възстановяване на обезщетения за безработица съгласночлен 65 от основния регламент
Член 70
Възстановяване на обезщетения за безработица
Ако няма споразумение съгласно член 65, параграф 8 от основниярегламент, институцията по мястото на пребиваване отправяискане за възстановяване на обезщетенията за безработица посилата на член 65, параграфи 6 и 7 от основния регламент, отинституцията на държавата-членка, на чието законодателствопоследно се е подчинявал бенефициерът. Искането се отправя всрок от шест месеца, считано от края на календарното шестмесечие, през което е изплатено обезщетението за безработица, закоето се отправя искане за възстановяване. В искането се посочваразмерът на обезщетенията, изплатени през три- или петмесечнияпериод, посочен в член 65, параграфи 6 и 7 от основния регламент, периодът, за който са изплатени обезщетенията, и данните засамоличност на безработното лице. Исканията се отправят иизплащат чрез органите за връзка на съответните държави-членки.
Няма изискване за разглеждане на искания, отправени след изтичане на посочения в първата алинея срок.
Член 66, параграф 1 и член 67, параграфи 5—7 от регламента поприлагане се прилагат mutatis mutandis.
След края на 18-месечния срок, посочен в член 67, параграф 5 отрегламента по прилагане, институцията кредитор може да начислява лихва върху неизплатени искания. Лихвата се изчислява всъответствие с член 68, параграф 2 от регламента по прилагане.
Максималният размер на възстановената сума, посочен в член 65, параграф 6, трето изречение от основния регламент, при всекиотделен случай е размерът на обезщетението, на което съответнотолице би имало право според законодателството на държавата-членка, на което то последно се е подчинявало, ако лицето ерегистрирано в службите по заетостта на тази държава-членка. В отношенията между държавите-членки, изброени в приложение 5 към регламента по прилагане, обаче, компетентните институции наедна от тези държави-членки, на чието законодателство последносе е подчинявало съответното лице, определят максималния размер при всеки отделен случай въз основа на средния размер наобезщетенията за безработица, предоставени по силата на законодателството на тази държава-членка през предходната календарна година.
ГЛАВА III
Събиране на предоставени, но недължими обезщетения,събиране на предварителни плащания и вноски,прихващане и съдействие за събиране
Раздел 1
Принципи
Член 71
Общи разпоредби
За целите на прилагане на член 84 от основния регламент и в рамките, определени в него, събирането на вземания се извършва,когато е възможно, чрез прихващане или между институциите насъответните държави-членки, или по отношение на съответнитефизически или юридически лица в съответствие с членове 72—74от регламента по прилагане. Ако не е възможно да се съберепълният размер на вземането или част от него чрез тази процедурана прихващане, остатъкът от дължимата сума се събира в съответствие с членове 75—85 от регламента по прилагане.
Раздел 2
Прихващане
Член 72
Неоснователно получени обезщетения
1. Ако институция на държава-членка е платила недължимиобезщетения на дадено лице, тази институция може при условиятаи ограниченията, установени в законодателството, което прилага,да поиска от институцията на всяка друга държава-членка, отговорна за изплащането на обезщетенията на съответното лице, даприхване недължимата сума от просрочени или текущи плащания,дължими на съответното лице, без значение на дела от областта насоциална сигурност, по който се изплаща обезщетението. Институцията на тази държава-членка прихваща съответната сума, катоспазва условията и ограниченията, приложими за този вид процедура на прихващане в съответствие с прилаганото от нея законодателство, по същия начин, както ако самата тя беше извършиланадплащането, и превежда прихванатата сума на институцията,която е извършила недължимото плащане.
2. Чрез дерогация от параграф 1, ако при отпускането или преразглеждането на обезщетения за инвалидност, старост или пенсии за преживели лица съгласно разпоредбите на дял III, глава 4и 5 от основния регламент, институцията на държава-членка еизплатила на дадено лице като обезщетения недължима сума, тазиинституция може да поиска от институцията на всяка другадържава-членка, която отговаря за изплащането на съответнитеобезщетения на въпросното лице, да прихване надплатената сумаот просрочените суми, платими на същото лице. След като последната институция е информирала институцията, извършила плащането на недължима сума; за свои просрочени плащания,институцията, извършила плащането на недължима сума съобщаванейния размер в срок от два месеца. Ако институцията, която трябва да изплати просрочените суми, получи това съобщение врамките на крайния срок, тя превежда прихванатата сума наинституцията, която е извършила плащането на недължиматасума. Ако крайният срок изтече, последната институция незабавноизплаща просрочените суми на съответното лице.
3. Ако дадено лице е получавало социални помощи в еднадържава-членка през период, когато е имало право на обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, органът,който е предоставял помощта, може, ако има законово право навъзстановяване на дължимите на това лице обезщетения, да поискаот институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря заизплащането на обезщетения в полза на това лице, да прихванеизплатената помощ от сумите, които тази държава-членка изплащана същото лице.
Тази разпоредба се прилага mutatis mutandis за всеки член насемейството на съответното лице, което е получило помощи натериторията на държава-членка през период, когато е имало правона обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка във връзка с въпросния член на семейството.
Институцията на държава-членка, която е платила недължимасума от помощите, изпраща справка за дължимата сума на институцията на другата държава-членка, която след това прихващасумата, като спазва условията и ограниченията, определени за тозивид процедура на прихващане, в съответствие с прилаганото от неязаконодателство и незабавно превежда сумата на институцията,която е извършила недължимото плащане.
Член 73
Предварително изплатени парични обезщетения или вноски
1. За целите на прилагането на член 6 от регламента по прилагане, не по-късно от три месеца след като приложимото законодателство е било определено или институцията, която отговаря заизплащането на обезщетенията, е била посочена, институцията, която предварително е изплатила паричните обезщетения, съставясправка за предварително изплатената сума и я изпраща на институцията, която е определена за компетентна.
Институцията, определена за компетентна за изплащането на обезщетенията, приспада дължимата за предварителните плащаниясума от просрочените суми по съответните обезщетения, коитодължи на въпросното лице, и незабавно превежда приспаднататасума на институцията, която предварително е изплатила паричните обезщетения.
Ако сумата на предварително изплатените обезщетения надхвърляпросрочените суми или такива не съществуват, определената закомпетентна институция приспада тази сума от текущите плащания при спазване на условията и ограниченията, приложими затози вид процедура на прихващане съгласно законодателството,прилагано от нея, и незабавно превежда приспаднатата сума наинституцията, която предварително е изплатила паричнитеобезщетения.
2. Институция, която предварително е получила вноски отюридическо и/или физическо лице, не възстановява въпроснитесуми на лицето, което ги е платило, докато от институцията, посочена за компетентна, не бъдат потвърдени дължимите ии съгласно член 6, параграф 4 от регламента по прилагане.
По искане на институцията, определена за компетентна, което сеотправя най-късно три месеца след като бъде определено приложимото законодателство, институцията, която предварително еполучила вноски, ги превежда на институцията, посочена за компетентна за същия период с цел да бъде уредено положението поотношение на вноските, дължими от юридическото и/или физическото лице. Преведените вноски със задна дата се считат за платени на институцията, определена за компетентна.
Ако сумата на предварително изплатените вноски надхвърля сумата, която юридическото и/или физическото лице дължи наинституцията, която е определена за компетентна, предварителнополучилата вноските институция възстановява надплатената сума на съответното юридическо и/или физическо лице.
Член 74
Разходи, свързани с прихващането
Когато дългът се събира чрез процедурата на прихващане, предвидена в членове 72 и 73 от регламента по прилагане, не се дължатникакви разходи.
Раздел 3
Събиране
Член 75
Определения и общи разпоредби
1. За целите на настоящия раздел:
- „вземане“ означава всякакви вземания, свързани с неоснователно платени или предоставени вноски или обезщетения,включително лихви, глоби, административни санкции и всякакви други такси и разходи, свързани с вземането в съответствие със законодателството на държавата-членка, коятоизвършва вземането;—
- „орган заявител“ означава, по отношение на всяка държава-членка, всяка институция, която е отправила искане за информация, уведомяване или събиране във връзка с вземане, кактое определено по-горе;—
- „орган, получил искането“ означава, по отношение на всякадържава-членка, всяка институция, към която може да бъдеотправено искане за информация, уведомяване или събиране.
2. Исканията и всякакви свързани с тях съобщения междудържавите-членки по принцип се изпращат чрез определениинституции.
3. Практическите мерки за прилагане, в това число и мерките,свързани с член 4 от регламента по прилагане и с определянето наминимален праг за сумите, за които може да се отправя искане за събиране, се вземат от Административната комисия.
Член 76
Искания на информация
1. По искане на органа заявител органът, получил искането,предоставя всякаква информация, която може да е от полза наоргана-заявител за събирането на неговото вземане.
За да получи тази информация, органът, получил искането, използва правомощията, предоставени по силата на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, приложими присъбиране на такива вземания в неговата държава-членка. 2. Искането за информация съдържа име, последен известенадрес и всякаква друга информация, свързана с установяването насамоличността на съответното юридическо или физическо лице, закоето се отнася информацията, която ще се предостави, както иестеството и размера на вземането, във връзка с което е отправеноискането.
3. Органът, получил искането, не е длъжен да предостави информация:
а) която не би могъл да получи за целите на събирането натакива вземания, възникващи в собствената мудържавата-членка;
б) която би представлявала разкриване на търговска, промишлена или професионална тайна; или
в) чието разкриване може да накърни сигурността или да нарушава обществения ред на държавата-членка.
4. Органът, получил искането, уведомява органа-заявителотносно мотивите за отказ на искането за предоставяне наинформация.
Член 77
Уведомяване
1. По искане на органа заявител органът, получил искането,уведомява адресата в съответствие с действащите правила относноуведомяването за подобни правни инструменти или решения всвоята държава-членка, за всички правни инструменти и решения,включително тези от съдебно естество, произхождащи отдържавата-членка на органа заявител и свързани с вземане и/илинеговото събиране.
2. Искането за уведомяване съдържа името и адреса на съответния адресат, както и всякаква друга свързана с установяването насамоличността му информация, до която органът заявител обикновено има достъп, естеството и предмета на правния инструментили решението, за което уведомява, и, ако е необходимо, име,адрес и всякаква друга информация, свързана с установяването надлъжника и на вземането, до които се отнася правният инструментили решението, както и всяка друга полезна информация.
3. Органът, получил искането, своевременно информира органазаявител относно действията, предприети във връзка с искането зауведомяване, и по-специално относно датата на препращане нарешението или правния инструмент до адресата.
Член 78
Искане за събиране
1. Към искането за събиране на вземане, отправено от органазаявител към органа, получил искането, се прилага официален препис или заверено копие от правния инструмент, позволяващ неговото изпълнение, издаден в държавата-членка на органа заявител,и, когато е приложимо, оригинал или заверено копие от другинеобходими за събирането документи.
2. Органът заявител може да отправи искане за събиране самоако:
а) вземането и/или правният инструмент, позволяващ неговотоизпълнение, не са оспорени в собствената му държава-членкаосвен в случаите, когато се прилага член 81, параграф 2, втораалинея от регламента по прилагане;
б) той е приложил в своята държава-членка подходящи процедури за събиране, налични въз основа на правния инструмент,посочен в параграф 1, но предприетите мерки няма да доведат до пълното изплащане на вземането;
в) давностният срок не е изтекъл съгласно националното музаконодателството.
3. Искането за събиране на вземания посочва:
а) име, адрес и всякаква друга полезна информация, свързана сустановяването на самоличността на съответното физическоили юридическо лице и/или на трета страна, държаща активите му;
б) име, адрес и всякаква друга полезна информация, свързана сустановяването на органа заявител;
в) посочване на правния инструмент, позволяващ изпълнението,издаден в държавата-членка на органа заявител;
г) естеството и размера на вземането, включително главницата,лихвата, глоби, административни санкции и всякакви другидължими такси и разходи, посочени в паричните единици надържавите-членки на органа заявител и на органа, получилискането;
д) датата на уведомяване на адресата за правния инструмент оторгана заявител и/или от органа, получил искането;
е ) началната дата и срока, в който е възможно изпълнението посилата на действащото законодателство в държавата-членкана органа заявител;
ж) всяка друга полезна информация.
4. Искането за събиране на вземания съдържа също декларацияот органа заявител, с която се потвърждава, че са изпълнени предвидените в параграф 2 условия.
5. Органът заявител изпраща на органа, получил искането, всякаква полезна информация, свързана с въпроса, който е довел доискането за събиране, която му е станала известна.
Член 79
Правен инструмент, позволяващ изпълнението насъбирането
1. В съответствие с член 84, параграф 2 от основния регламент,правният инструмент, позволяващ изпълнението на вземането, сепризнава пряко и автоматично се приема за правен инструмент,позволяващ изпълнението на вземането от държавата-членка наоргана, получил искането.
2. Независимо от параграф 1 правният инструмент, позволяващизпълнението на вземането, когато е целесъобразно и в съответствие с действащите разпоредби в държавата-членка на органа,получил искането, може да бъде приет, признат, допълнен илизаменен с правен инструмент, позволяващ изпълнението на територията на тази държава-членка.
В срок от три месеца от датата на получаване на искането за събиранедържавите-членки полагат усилия да извършат формалностите поприемането, признаването, допълването или замяната на документа,освен в случаите, когато се прилага трета алинея от настоящия параграф. Държавите-членки не може да откажат да извършат тези действия, когато правният инструмент, позволяващ изпълнението, есъставен правилно. Органът, получил искането, уведомява органазаявител относно основанията за неспазването на тримесечния срок.
Ако някое от тези действия предизвика спор относно вземанетои/или правния инструмент, позволяващ изпълнението, издаден оторгана заявител, се прилага член 81 от регламента по прилагане.
Член 80
Ред и срокове за плащане
1. Вземанията се събират в паричната единица на държавата-членка на органа, получил искането. Органът, получил искането,превежда на органа заявител цялата сума по вземането, която е събрана.
2. Когато действащите законови, подзаконови или административни разпоредби в неговата държава-членка го позволяват и следконсултация с органа заявител, органът, получил искането, можеда даде на длъжника допълнителен срок за плащане или да разреши разсрочено плащане. Лихвите, начислени от органа, получилискането, за така удължения срок за плащане, също се превеждатна органа заявител.
От датата, на която правният инструмент, позволяващ изпълнението на събирането на вземането, бъде пряко признат в съответствие с член 79, параграф 1 от регламента по прилагане или приет,признат, допълнен или заменен в съответствие с член 79, параграф 2 от регламента по прилагане, се начисляват лихви за просрочено плащане съгласно действащите законови, подзаконови иадминистративни разпоредби в държавата-членка на органа, получил искането, които също се превеждат на органа заявител.
Член 81
Оспорване на вземането или правния инструмент,позволяващ изпълнението на събирането и оспорване намерките за изпълнение
1. Ако в хода на процедурата по събиране заинтересованастрана оспори вземането и/или правния инструмент, позволяващнеговото изпълнение и издаден в държавата-членка на органазаявител, тази страна отнася въпроса до компетентните органи вдържавата-членка на органа заявител в съответствие с действащотов тази държава-членка законодателство. Органът заявител уведомява незабавно органа, получил искането, за това действие. Заинтересованата страна също може да уведоми органа, получилискането, за това действие.
2. Веднага след като органът, получил искането, получи уведомлението или информацията, посочени в параграф 1 от органа заявител или от заинтересованата страна, той спира процедурата поизпълнение до вземане на решение от компетентния по този въпросорган, освен ако органът заявител не внесе искане за обратното всъответствие с втора алинея на настоящия параграф. Ако органът,получил искането, прецени, че е необходимо, и без да се засягачлен 84 от регламента по прилагане, той може да предприемезащитни мерки, за да осигури събирането, доколкото действащитезаконови или подзаконови разпоредби на неговата държава-членка разрешават такова действие при подобни вземания.
Независимо от първа алинея органът заявител, в съответствие сдействащите законови, подзаконови и административни практикив своята държава-членка, може да поиска от органа, получил искането, да събере оспорено вземане, доколкото съответните законови, подзаконови и административни практики в държавата-членка на органа, получил искането, го позволяват. Ако спорът бъде уреден в полза на длъжника, органът заявител е длъжен давъзстанови всички събрани суми, както и всяка компенсация, дължима в съответствие с действащото законодателство в държавата-членка на органа, получил искането.
3. Когато спорът се отнася до изпълнителни мерки, предприетив държавата-членка на органа, получил искането, въпросът сеотнася до компетентния орган на тази държава-членка в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби.
4. Когато компетентният орган, до когото е отнесен въпросът всъответствие с параграф 1, е съд или административен орган, неговото решение, доколкото е благоприятно за органа заявител и позволява събиране на вземането в държавата-членка на същия,представлява „правен инструмент, позволяващ изпълнението“ посмисъла на членове 78 и 79 от регламента по прилагане, и събирането на вземането се извършва въз основа на това решение.
Член 82
Ограничения по отношение на съдействието
1. Органът, получил искането, не е длъжен:
а) да оказва съдействието, предвидено в членове 78—81 от регламента по прилагане, ако събирането на вземането може,поради положението на длъжника, да предизвика сериозниикономически или социални затруднения в държавата-членкана органа, получил искането, доколкото действащите законови, подзаконови или административни практики вдържавата-членка на органа, получил искането, позволяваттакова действие при подобни национални вземания;
б) да оказва съдействието, предвидено в членове 76—81 от регламента по прилагане, ако първоначалното искане по членове 76—78 от регламента по прилагане се отнася довземания, по-стари от пет години, считано от момента, в койтое бил установен правният инструмент, позволяващ събирането, в съответствие с действащите законови, подзаконови илиадминистративни практики в държавата-членка на органазаявител към датата на искането. Ако вземането или правниятинструмент бъдат оспорени, обаче, срокът започва да тече отмомента, в който държавата-членка на органа заявител установи, че вземането или заповедта за изпълнение, която позволява събирането, вече не могат да бъдат оспорвани.
2. Органът, получил искането, уведомява органа заявителотносно мотивите за отказ на искането за предоставяне насъдействие.
Член 83
Давностни срокове
1. Въпросите, свързани с давностните срокове, се уреждат,както следва:
а) съгласно действащото законодателство в държавата-членка наоргана заявител, доколкото касаят вземането и/или правнияинструмент, позволяващ неговото изпълнение; и
б) съгласно действащото законодателство в държавата-членка наоргана, получил искането, доколкото се отнасят до мерките заизпълнение в държавата-членка, получила искането.
Давностните срокове съгласно действащото законодателство вдържавата-членка на органа, получил искането, започват да текатот датата на прякото признаване или от датата на приемане, признаване, допълване или заменяне в съответствие с член 79 от регламента по прилагане.
2. Действията по събиране на вземането, предприети от органа,получил искането, във връзка с искане за съдействие, които, ако сабили извършени от органа заявител, биха имали като последствиеспиране или прекъсване на давностния срок съгласно действащотозаконодателство в държавата-членка на органа заявител, се считат за предприети в тази държава-членка по отношение на таковапоследствие.
Член 84
Защитни мерки
При обосновано искане от органа заявител органът, получил искането, предприема защитни мерки за осигуряване на събирането навземането, доколкото действащите законови и подзаконови актовев държавата-членка на органа, получил искането, го позволяват.
За целите на прилагането на първа алинея условията и процедурите, установени в членове 78, 79, 81 и 82 от регламента по прилагане, се прилагат mutatis mutandis.
Член 85
Разходи, свързани със събирането
1. Органът, получил искането, събира от съответното физическо или юридическо лице и удържа всички направени разходи посъбирането, в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби в държава-членка на органа, получил искането, приложимикъм такива вземания.
2. Предоставяната съгласно настоящия раздел взаимопомощ поправило е безплатна. Когато обаче по събирането възникне конкретен проблем или то се отнася до разходи в много голям размер,органът заявител и органът, получил искането, може да се споразумеят за специфичен ред на възстановяване за конкретнитеслучаи.
3. Държавата-членка на органа заявител остава задължена къмдържавата-членка на органа, получил искането, за изплащането навсички разходи и загуби, произтичащи от действия, счетени за необосновани, доколкото засягат същността на вземането иливалидността на правния инструмент, издаден от органа заявител.
Член 86
Клауза за преразглеждане
1. Не по-късно от четвъртата пълна календарна година следвлизането в сила на регламента по прилагане, Административнатакомисия представя сравнителен доклад относно сроковете, уредени съответно в член 67, параграфи 2, 5 и 6 от регламента по прилагане.
Въз основа на този доклад Европейската комисия може, ако еуместно, да внесе предложения за преразглеждане на тези сроковес цел значителното им намаляване.
2. Не по-късно от датата, посочена в параграф 1, административната комисия също оценява правилата за преобразуване напериоди, посочени в член 13, с оглед на опростяването на тезиправила, ако е възможно.
3. Не по-късно от 1 май 2015 г. Административната комисияпредставя доклад специално за оценка на прилагането на глави Iи III от дял IV от регламента по прилагане, по-специално по отношение на процедурите и сроковете, посочени в член 67, параграфи 2, 5 и 6 от регламента по прилагане, както и по отношениена процедурите по събиране, посочени в членове 75—85 от регламента по прилагане.
Предвид този доклад Европейската комисия може, ако е необходимо, да представи подходящи предложения, за да направи тезипроцедури по-ефективни и балансирани.
ДЯЛ V
ДРУГИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 87
Медицински прегледи и административни проверки
1. Без да се засягат други разпоредби, когато лице, което получава обезщетения или претендира за такива, или член на неговотосемейство, има престой или пребивава на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията длъжник, медицинският преглед се извършва по искане на последнатаинституция от институцията по мястото на престой или пребиваване на бенефициера в съответствие с процедурите, установени взаконодателството, прилагано от тази институция.
Институцията длъжник информира институцията по мястото напрестой или пребиваване за всякакви специални изисквания,които трябва да се изпълнят, и при необходимост за това каквотрябва да се включи в медицинския преглед.
2. Институцията по мястото на престой или пребиваване препраща доклад до институцията длъжник, която е поискала медицинския преглед. Институцията длъжник е обвързана отзаключенията на институцията по място на престой или пребиваване.
Институцията длъжник си запазва правото да поиска бенефициерът да бъде прегледан от посочен от нея лекар. От бенефициераобаче може да бъде поискано да се завърне в държавата-членка наинституцията длъжник, само ако е в състояние да извърши товапътуване, без то да навреди на здравето му, като разходите за пътуване и нощувки се поемат от институцията длъжник.
3. Когато лице, което получава обезщетения или претендира за такива, или член на неговото семейство има престой или пребивава на територията на държава-членка, различна от тази, в коятосе намира институцията длъжник, административната проверка сеизвършва по искане на институцията длъжник от институцията помястото на престой или пребиваване на бенефициера.
В този случай също се прилага параграф 2.
4. Параграфи 2 и 3 се прилагат също за определяне или проверяване на състоянието на зависимост на лице, получаващо илипретендиращо за обезщетения за дългосрочна грижа, посочени вчлен 34 от основния регламент.
5. Компетентните органи или институции на две или повечедържави-членки могат да се споразумеят относно конкретни разпоредби и процедури за пълно или частично подобряване наготовността за реализация на пазара на труда на лицата, получаващи или претендиращи за обезщетения, както и на участието имвъв всякакви схеми и програми, съществуващи за целта вдържавата-членка на престой или пребиваване.
6. По изключение от принципа за безплатна административнавзаимопомощ по член 76, параграф 2 от основния регламент,действителният размер на разходите за проверките, посочени впараграфи 1—5, се възстановява на институцията, към която ебило отправено искане да ги извърши, от институцията длъжник,поискала проверките.
Член 88
Нотификации
1. Държавите-членки нотифицират на Европейската комисия данните за органите, определени в член 1, букви м), р) и с) от основния регламент и член 1, параграф 2, букви а) и б) от регламента по прилагане, и на институциите, определени в съответствиес регламента по прилагане.
2. На посочените в параграф 1 органи се осигурява електроннасамоличност под формата на идентификационен код и електроненадрес.
3. Административната комисия определя структурата, съдържанието и подробните условия, включително общ формат и образец, за нотификация на данните, посочени в параграф 1.
4. Приложение 4 към регламента по прилагане предоставяданни за публичната база данни, съдържаща посочената в параграф 1 информация. Базата данни се създава и управлява от Европейската комисия. Държавите-членки обаче са отговорни завъвеждане на информацията относно собствените им националникоординати в тази база данни. Освен това държавите-членкигарантират точността на въведената информация относно националните координати, изисквани съгласно параграф 1.
5. Държавите-членки отговарят за актуализирането на посочената в параграф 1 информация.
Член 89
Информация
1. Административната комисия изготвя необходимата информация, така че заинтересованите страни да бъдат запознати с правата си и с административните формалности, свързани спредявяването на тези права. Когато е възможно, тази информациясе разпространява по електронен път чрез публикуване онлайн напублично достъпни страници. Административната комисия правинеобходимото за редовното актуализиране на информацията инаблюдава качеството на предоставяното на клиентитеобслужване.
2. Консултативният комитет, посочен в член 75 от основния регламент, може да дава становища и препоръки за подобряване наинформацията и нейното разпространяване.
3. Компетентните органи правят необходимото техните институции да са запознати и да прилагат всички общностни разпоредби, законодателни и други, включително решенията наАдминистративната комисия, в областите, обхванати от основниярегламент и регламента по прилагането му, и съгласно техните разпоредби.
Член 90
Превръщане на парични единици
За целите на прилагането на основния регламент и регламента поприлагане за обменен курс между две парични единици служиреферентният курс, обявен от Европейската централна банка.Датата, която се взема предвид при определяне на обменния курс,се посочва от Административната комисия.
Член 91
Статистика
Компетентните органи изготвят статистика относно прилаганетона основния регламент и регламента по прилагане и я изпращат насекретариата на Административната комисия. Тези данни се събират и организират в съответствие с плана и метода, определени отАдминистративната комисия. Европейската комисия отговаря за разпространяване на информацията.
Член 92
Изменение на приложенията
Приложения 1, 2, 3, 4 и 5 към регламента по прилагане и приложения VI, VII, VIII и IХ към основния регламент могат да бъдатизменени с регламент на Комисията по искане на Административната комисия.
Член 93
Преходни разпоредби
Член 87 от основния регламент се прилага в случаите, обхванатиот регламента по прилагане.
Член 94
Преходни разпоредби относно пенсиите
1. При възникване на осигурителния случай преди датата навлизане в сила на регламента по прилагане на територията на съответната държава-членка и ако искането за пенсия не е довело доотпускане на обезщетение преди тази дата, това искане дава основание, доколкото за съответния осигурителен риск трябва да сеотпуснат обезщетения, за двойно отпускане на обезщетения запериод преди тази дата:
а) за периода преди датата на влизане в сила на регламента поприлагане на територията на съответната държава-членка всъответствие с Регламент (ЕИО) № 1408/71 или със споразумения, които са в сила между съответните държави-членки,
б) за периода, започващ да тече от датата на влизане в сила нарегламента по прилагане на територията на съответнатадържава-членка, в съответствие с основния регламент.
Ако обаче сумата, изчислена съгласно разпоредбите по буква а), е по-голяма от сумата, изчислена съгласно разпоредбите по буква б),съответното лице продължава да има право на сумата, изчисленасъгласно разпоредбите по буква а).
2. Искане за обезщетение за инвалидност, старост или запреживели лица, представено на институция на държава-членка отдатата на влизане в сила на регламента по прилагане на територията на съответната държава-членка, автоматично налага преоценка на обезщетенията, които са били отпуснати за същияосигурителен случай преди тази дата от институцията или институциите на една или повече държави-членки, в съответствие сосновния регламент; такава преоценка не може да води до намаляване на размера на отпуснатите обезщетения.
Член 95
Преходен период за електронен обмен на данни
1. Всяка държава-членка може да се ползва от преходен периодза обмен на данни по електронен път, както е предвидено в член 4,параграф 2 от регламента по прилагане.
Тези преходни периоди не надвишават 24 месеца от датата на влизане в сила на регламента по прилагане.
Ако обаче предоставянето на необходимата общностна инфраструктура (системата за електронен обмен на данни за социалнасигурност — EESSI) се забави значително спрямо влизането в силана регламента по прилагане, Административната комисия може дапостигне съгласие за подходящо удължаване на тези периоди.
2. Конкретният ред и условия за всички необходими преходнипериоди, посочени в параграф 1, се определят от Административната комисия с оглед да се осигури обменът на данни, необходимиза прилагане на основния регламент и регламента по прилагане.
Член 96
Отмяна
1. Регламент (ЕИО) № 574/72 се отменя, считано от 1 май 2010 г.
Независимо от това Регламент (ЕИО) № 574/72 остава в сила ипродължава да има правно действие за целите на:
а) Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета от 14 май 2003 година за разширяване на обхвата на разпоредбите на Регламент(ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 до гражданина трети страни, които все още не са обхванати от тези разпоредби единствено на основание тяхното гражданство (6),докато посоченият регламент не бъде отменен или изменен;
б) Регламент (ЕИО) № 1661/85 на Съвета от 13 юни 1985 г.относно техническите адаптации на правилата на Общносттаза социална сигурност на работниците мигранти по отношение на Гренландия (7), докато посоченият регламент не бъде отменен или изменен;
в) Споразумението за Европейското икономическо пространство (8) и Споразумението между Европейската общност инейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движениена хора. (9), както и други споразумения, съдържащи позоваване на Регламент (ЕИО) № 574/72, докато посочените споразумения не бъдат изменени въз основа на регламента по прилагане.
2. В Директива 98/49/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 година за запазване на правото на допълнителна пенсия на заети лица и самостоятелно заети лица, движещи се в границите на Общността (10), и най-общо във всички останали актове на Общността позоваванията на Регламент (ЕИО) № 574/72 се разбират като позовавания на регламента по прилагане.
Член 97
Публикуване и влизане в сила
Настоящият регламент се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Той влиза в сила на 1 май 2010 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Страсбург на 16 септември 2009 година.
За Европейския парламент
Председател
J. BUZEK
За Съвета
Председател
C. MALMSTRÖM
(1) ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.
(2) ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 59.
(3) Становище на Европейския парламент от 9 юли 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 17 декември 2008 г. (ОВ C 38 E, 17.2.2009 г., стр. 26) и Позиция на Европейския парламент от 22 април 2009 г. Решение на Съвета от 27 юли 2009 г.
(4) ОВ L 150, 10.6.2008 г., стр. 28.
(5) ОВ L 74, 27.3.1972 г., стр. 1.
(6) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 1.
(7) ОВ L 160, 20.6.1985 г., стр. 7.
(8) ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 1.
(9) ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 6
(10) ОВ L 209, 25.7.1998 г., стр. 46
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Разпоредби за прилагане на двустранни споразумения, които продължават да са в сила, и нови двустранни споразумения за прилагане
(посочени в член 8, параграф 1 и член 9, параграф 2 от регламента по прилагане)
БЕЛГИЯ — ДАНИЯ
Размяна на писма от 8 май 2006 г. и 21 юни 2006 г. относно Споразумението за възстановяване на действителната стойност на обезщетение, предоставено на членовете на семейството на заето или самостоятелно заето лице, осигурено в Белгия, когато членът на семейството пребивава в Дания, и на пенсионери и (или членове на техните семейства), осигурени в Белгия, но пребиваващи в Дания.
БЕЛГИЯ — ГЕРМАНИЯ
Споразумението от 29 януари 1969 г. за събирането на вноски за социална сигурност.
БЕЛГИЯ — ИРЛАНДИЯ
Размяната на писма от 19 май и 28 юли 1981 г. относно член 36, параграф 3 и член 70, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (взаимен отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура и обезщетения за безработица съгласно дял III, глави 1 и 6 от Регламент (ЕИО) № 1408/71) и член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (взаимен отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи).
БЕЛГИЯ — ИСПАНИЯ
Споразумението от 25 май 1999 г. относно възстановяване на обезщетенията в натура в съответствие с разпоредбите на регламенти (ЕИО) № 1408/71 и 574/72.
БЕЛГИЯ — ФРАНЦИЯ
а) Споразумението от 4 юли 1984 г. относно медицинските прегледи на погранични работници, които пребивават в една държава, а работят в друга.
б) Споразумението от 14 май 1976 г. относно отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи, прието съгласно член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
в)Споразумението от 3 октомври 1977 г. за прилагане на член 92 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (събиране на вноски за социална сигурност).
г) Споразумението от 29 юни 1979 г. за взаимен отказ от възстановяване на разходите, предвиден в член 70, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (разходи за обезщетения за безработица).
д) Административната договореност от 6 март 1979 г. за реда за прилагане на допълнителната конвенция от 12 октомври 1978 г. за социална сигурност между Белгия и Франция по отношение на разпоредбите и за самостоятелно заети лица.
е) Размяната на писма от 21 ноември 1994 г. и 8 февруари 1995 г. относно процедурите за уреждане на взаимни искания съгласно членове 93, 94, 95 и 96 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
БЕЛГИЯ — ИТАЛИЯ
а) Споразумението от 12 януари 1974 г. за прилагане на член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
б) Споразумението от 31 октомври 1979 г. за прилагане на член 18, параграф 9 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
в) Размяната на писма от 10 декември 1991 г. и 10 февруари 1992 г. относно възстановяването на разходи по взаимни искания съгласно член 93 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
г) Споразумението от 21 ноември 2003 г. относно условията за уреждане на взаимни искания съгласно членове 94 и 95 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета.
БЕЛГИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ
а) Споразумението от 28 януари 1961 г. за събирането на вноски за социална сигурност.
б) Споразумението от 16 април 1976 г. относно отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи, предвиден в член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
БЕЛГИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ
а) Споразумението от 21 март 1968 г. за събиране на вноски за социална сигурност заедно с Административната договореност от 25 ноември 1970 г. за прилагане на това споразумение.
б) Споразумение от 13 март 2006 г. за осигуряване за здравни грижи.
в) Споразумението от 12 август 1982 г. за осигуряване за болест, майчинство и инвалидност.
БЕЛГИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
а) Размяната на писма от 4 май и 14 юни 1976 г. във връзка с член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи).
б) Размяната на писма от 18 януари и 14 март 1977 г. във връзка с член 36, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (разпоредба за възстановяване или за отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура, предвидени съгласно дял III, глава 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71), изменена с размяната на писма от 4 май и 23 юли 1982 г. (споразумение за възстановяване на разходите, направени в съответствие с член 22, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71).
БЪЛГАРИЯ — ЧЕШКА РЕПУБЛИКА
Член 29, параграфи 1 и 3 от Спогодбата от 25 ноември 1998 г. и член 5, параграф 4 от Административното споразумение от30 ноември 1999 г. относно отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи.
БЪЛГАРИЯ — ГЕРМАНИЯ
Членове 8 и 9 от Административното споразумение за прилагане на Спогодбата за социална сигурност от 17 декември 1997 г. в сферата на пенсионното осигуряване.
ЧЕШКА РЕПУБЛИКА — СЛОВАКИЯ
Членове 15 и 16 от Административната договореност от 8 януари 1993 г. относно спецификацията на място на работодателя и мястото на пребиваване за прилагане на член 20 от Конвенцията от 29 октомври 1992 г. относно социалната сигурност.
ДАНИЯ — ИРЛАНДИЯ
Размяната на писма от 22 декември 1980 г. и 11 февруари 1981 г. относно взаимен отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура, предоставени за болест, майчинство, трудови злополуки и професионални болести, и на разходите за обезщетения за безработица, както и на разходите за административни проверки и медицински прегледи (член 36, параграф 3, член 63, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72).
ДАНИЯ — ГЪРЦИЯ
Споразумение от 8 май 1986 г. относно частичен взаимен отказ от възстановяване на разходи за обезщетения в натура за болест, майчинство, трудови злополуки и професионални болести, и от възстановяване на разходи за административни проверки и медицински прегледи.
ДАНИЯ — ИСПАНИЯ
Споразумение от 11 декември 2006 г. относно авансово плащане, давностни срокове и възстановяване на действителната стойност на обезщетение, предоставено на членовете на семейството на наето или самостоятелно заето лице, осигурено в Испания, когато членът на семейството пребивава в Дания, и на пенсионери и (или членове на техните семейства, осигурени в Испания, но пребиваващи в Дания.
ДАНИЯ — ФРАНЦИЯ
Договореността от 29 юни 1979 г. и допълнителната договореност от 2 юни 1993 г. относно частичния отказ от възстановяване на разходите в съответствие с член 36, параграф 3 и член 63, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и взаимния отказ от възстановяване на разходите в съответствие с член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (частичен отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура по отношение на болест, майчинство, трудова злополука и професионални болести, както и отказ за възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи).
ДАНИЯ — ИТАЛИЯ
Споразумение от 18 ноември 1998 г. относно възстановяване на разходите за обезщетения в натура за болест, майчинство, трудови злополуки и професионални болести, както и на разходите за административни проверки и медицински прегледи.
ДАНИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ
Споразумението от 19 юни 1978 г. за взаимен отказ от възстановяване на разходи, предвиден в член 36, параграф 3, член 63, параграф 3 и член 70, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (разходи за обезщетения в натура за болест, майчинство, трудови злополуки и професионални болести, разходи за обезщетения за безработица и разходи за административни проверки и медицински прегледи).
ДАНИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ
Размяната на писма от 30 март и 25 април 1979 г., изменена със споразумение от 12 декември 2006 г. относно възстановяване на разходите за обезщетения в натура за болест, майчинство, трудови злополуки и професионални болести.
ДАНИЯ — ПОРТУГАЛИЯ
Споразумение от 17 април 1998 г. относно частичен отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура за болест, майчинство, трудови злополуки и професионални болести, както и разходите за административни проверки и медицински прегледи.
ДАНИЯ — ФИНЛАНДИЯ
Член 15 на Скандинавската конвенция за социална сигурност от 18 август 2003 г. Споразумение относно взаимен отказ от възстановяване в съответствие с членове 36, 63 и 70 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (разходи за обезщетения в натура за болест, майчинство, трудови злополуки и професионални болести, както и обезщетения за безработица) и член 105 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (разходи за административни проверки и медицински прегледи).
ДАНИЯ — ШВЕЦИЯ
Член 15 на Скандинавската конвенция за социална сигурност от 18 август 2003 г.: Споразумение относно взаимен отказ от възстановяване в съответствие с членове 36, 63 и 70 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (разходи за обезщетения в натура във връзка с болест, майчинство, трудови злополуки и професионални болести, както и обезщетения за безработица) и член 105 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (разходи за административни проверки и медицински прегледи).
ДАНИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Размяната на писма от 30 март и 19 април 1977 г., изменена с размяна на писма от 8 ноември 1989 г. и 10 януари 1990 г., относно споразумение за отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура и за административни проверки и медицински прегледи.
ГЕРМАНИЯ — ФРАНЦИЯ
Споразумението от 26 май 1981 г. за прилагане на член 92 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (събиране на вноски за социална сигурност).
ГЕРМАНИЯ — ИТАЛИЯ
Споразумението от 3 април 2000 г. за събиране на вноски за социална сигурност.
ГЕРМАНИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ
а) Споразумението от 14 октомври 1975 г. за отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи, прието съгласно член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
б) Споразумението от 14 октомври 1975 г. за събирането на вноски за социална сигурност.
в) Споразумението от 25 януари 1990 г. във връзка с прилагането на членове 20 и 22, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71.
ГЕРМАНИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ
а) Член 9 от административните договорености от 18 април 2001 г. относно конвенцията от 18 април 2001 г. (изплащане на пенсии).
б) Споразумението от 21 януари 1969 г. за събиране на вноски за социална сигурност.
ГЕРМАНИЯ — АВСТРИЯ
Раздел II, точка 1 и раздел III от споразумението от 2 август 1979 г. за прилагане на Конвенцията за осигуряване при безработица от 19 юли 1978 г. продължават да бъдат в сила за лица, които към 1 януари 2005 г. или преди това са упражнявали дейност като погранични работници и са станали безработни на и преди 1 януари 2011 г.
ГЕРМАНИЯ — ПОЛША
Споразумението от 11 януари 1977 г. за прилагането на конвенцията от 9 октомври 1975 г. относно пенсиите за старост и обезщетенията за трудови злополуки.
ЕСТОНИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Договореност, финализирана на 29 март 2006 г. между компетентните органи на Република Естония и на Обединеното кралство в съответствие с член 36, параграф 3 и член 63, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, за други методи за възстановяване на разходите за обезщетения в натура, които се предоставят съгласно този регламент и от двете държави, считано от1 май 2004 г.
ИРЛАНДИЯ — ФРАНЦИЯ
Размяната на писма от 30 юли 1980 г. и 26 септември 1980 г. относно член 36, параграф 3 и член 63, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура) и член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (разходи за административни проверки и медицински прегледи).
ИРЛАНДИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ
Размяната на писма от 26 септември 1975 г. и 5 август 1976 г. относно член 36, параграф 3 и член 63, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура съгласно дял III, глава 1 или 4 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и на разходите за административни проверки и медицински прегледи, посочени в член 105 от Регламент (ЕИО) № 574/72).
ИРЛАНДИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ
Размяната на писма от 22 април и 27 юли 1987 г. относно член 70, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (отказ от възстановяване на разходите за обезщетения, предоставени съгласно член 69 от Регламент (ЕИО) № 1408/71) и член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи, посочени в член 105 от Регламент (ЕИО) № 574/72).
ИРЛАНДИЯ — ШВЕЦИЯ
Споразумение от 8 ноември 2000 г. относно отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура за болест, майчинство, трудови злополуки и професионални болести, както и на разходите за административни проверки и медицински прегледи.
ИРЛАНДИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Размяната на писма от 9 юли 1975 г. във връзка с член 36, параграф 3 и член 63, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (договореност за възстановяване или за отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура съгласно дял III, глави 1 или 4 от Регламент (ЕИО) № 1408/71) и член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи).
ГЪРЦИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ
Размяната на писма от 8 септември 1992 г. и 30 юни 1993 г. относно методите за възстановяване на разходи между институциите.
ИСПАНИЯ — ФРАНЦИЯ
Споразумението от 17 май 2005 г., установяващо конкретните разпоредби за управление и уреждане на взаимни искания във връзка с обезщетения за здравни грижи съгласно регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72.
ИСПАНИЯ — ИТАЛИЯ
Споразумението за нова процедура за подобряване и опростяване на възстановяването на разходи за здравни грижи от21 ноември 1997 г. в съответствие с член 36, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (възстановяване на обезщетения в натура за болест и майчинство) и членове 93, 94, 95, 100 и 102, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (процедури за възстановяване на обезщетения за болест и майчинство и просрочени искания).
ИСПАНИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ
Споразумението от 21 февруари 2000 г. между Нидерландия и Испания за улесняване на уреждането на взаимните искания във връзка с обезщетения за болест и майчинство при прилагането на разпоредбите на регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72.
ИСПАНИЯ — ПОРТУГАЛИЯ
а) Членове 42, 43 и 44 от Административната договореност от 22 май 1970 г. (прехвърляне на обезщетения за безработица). Този текст ще бъде валиден за период от две години от датата на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
б) Споразумението от 2 октомври 2002 г., установяващо подробни правила за управлението и уреждането на взаимни искания за здравни грижи с оглед улесняване и ускоряване на уреждането на тези искания
ШВЕЦИЯ — ИСПАНИЯ
Споразумението от 1 декември 2004 г. за възстановяване на разходите за обезщетения в натура съгласно разпоредбите на регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72.
ИСПАНИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Споразумение от 18 юни 1999 г. за възстановяване на разходите за обезщетения в натура съгласно разпоредбите на регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72.
ФРАНЦИЯ — ИТАЛИЯ
а) Размяната на писма от 14 май и 2 август 1991 г. относно условията за уреждане на взаимни искания съгласно член 93 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
б) Допълнителната размяна на писма от 22 март и 15 април 1994 г. относно процедурите за уреждане на взаимните задължения съгласно членове 93, 94, 95 и 96 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
в) Размяната на писма от 2 април 1997 г. и 20 октомври 1998 г. за изменение на размяната на писма, посочени в букви а) и б) относно процедурите за уреждане на взаимни задължения в съответствие с членове 93, 94, 95 и 96 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
г) Споразумението от 28 юни 2000 г. за отказ от възстановяване на разходите, посочени в член 105, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72 за административни проверки и медицински прегледи, поискани съгласно член 51 от посочения по-горе регламент.
ФРАНЦИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ
а) Споразумението от 2 юли 1976 г. за отказ от възстановяване на разходите, предвиден в член 36, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г., за обезщетения в натура за болест или майчинство на членове на семейството на работник, които не пребивават в същата държава, в която пребивава работникът.
б) Споразумението от 2 юли 1976 г. за отказ от възстановяване на разходите, предвиден в член 36, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г., за обезщетения в натура за болест или майчинство, предоставяни на бивши погранични работници, членовете на техните семейства или преживелите ги лица.
в) Споразумението от 2 юли 1976 г. за отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи, предвиден в член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г.
г) Размяната на писма от 17 юли и 20 септември 1995 г. относно условията за уреждане на взаимни искания в съответствие с членове 93, 95 и 96 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
ФРАНЦИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ
а) Споразумението от 28 април 1997 г. за отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи съгласно член 105 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
б) Споразумението от 29 септември 1998 г., определящо специалните условия за определяне на сумите за възстановяване при обезщетения в натура съгласно регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72.
в) Споразумението от 3 февруари 1999 г., определящо специалните условия за управление и уреждане на взаимни задължения във връзка с обезщетения за болест съгласно регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72.
ФРАНЦИЯ — ПОРТУГАЛИЯ
Споразумението от 28 април 1999 г., определящо специални подробни правила за управление и уреждане на взаимни искания за медицинско лечение съгласно регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72.
ФРАНЦИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
а) Размяната на писма от 25 март и 28 април 1997 г. във връзка с член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи).
б) Споразумението от 8 декември 1998 г. относно конкретните методи за определяне на сумите за възстановяване за обезщетения в натура съгласно разпоредбите на регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72.
ИТАЛИЯ — ЛЮКСЕМБУРГ
Член 4, параграфи 5 и 6 от Административната договореност от 19 януари 1955 г. относно разпоредбите за прилагане на Общата конвенция за социална сигурност (осигуряване за болест за работещите в селското стопанство).
ИТАЛИЯ — НИДЕРЛАНДИЯ
Споразумението от 24 декември 1996 г./27 февруари 1997 г. относно член 36, параграф 3 и член 63, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71.
ИТАЛИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Договореността, подписана на 15 декември 2005 г. между компетентните органи на Италианската република и на Обединеното кралство в съответствие с член 36, параграф 3 и член 63, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 за други методи за възстановяване на разходите за обезщетения в натура, които се предоставят съгласно този регламент и от двете държави, считано от 1 януари 2005 г.
ЛЮКСЕМБУРГ — НИДЕРЛАНДИЯ
Споразумението от 1 ноември 1976 г. за отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи, прието съгласно член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72.
ЛЮКСЕМБУРГ — ШВЕЦИЯ
Договореността от 27 ноември 1996 г. за възстановяване на разходите в областта на социалната сигурност.
ЛЮКСЕМБУРГ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Размяната на писма от 18 декември 1975 г. и 20 януари 1976 г. във връзка с член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи, посочени в член 105 от Регламент (ЕИО) № 574/72).
УНГАРИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Договореността, финализирана на 1 ноември 2005 г. между компетентните органи на Република Унгария и на Обединеното кралство в съответствие с член 35, параграф 3 и член 41, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 883/2004, за други методи за възстановяване на разходите за обезщетения в натура, които се предоставят съгласно този регламент и от двете държави, считано от 1 май 2004 г.
МАЛТА — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Договореност, финализирана на 17 януари 2007 г. между компетентните органи на Малта и на Обединеното кралство в съответствие с член 35, параграф 3 и член 41, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 883/2004, за други методи за възстановяване на разходите за обезщетения в натура, които се предоставят съгласно този регламент и от двете държави, считано от 1 май 2004 г.
НИДЕРЛАНДИЯ — ПОРТУГАЛИЯ
Споразумението от 11 декември 1987 г. за възстановяване на разходите за обезщетения в натура за болест и майчинство.
НИДЕРЛАНДИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
а) Второто изречение на член 3 от Административната договореност от 12 юни 1956 г. за прилагане на Конвенцията от11 август 1954 г.
б) Размяната на писма от 25 април и 26 май 1986 г. във връзка с член 36, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (възстановяване или отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура), съгласно направените изменения.
ПОРТУГАЛИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Договореността от 8 юни 2004 г. за други методи за възстановяване на разходите за обезщетения в натура, които се предоставят и от двете държави, считано от 1 януари 2003 г.
ФИНЛАНДИЯ — ШВЕЦИЯ
Член 15 на Скандинавската конвенция за социална сигурност от 18 август 2003 г.: Споразумение относно взаимен отказ от възстановяване в съответствие с членове 36, 63 и 70 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (разходи за обезщетения в натура за болест, майчинство, трудови злополуки и професионални болести, както и обезщетения за безработица) и в съответствие с член 105 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (разходи за извършване на административни проверки и медицински прегледи).
ФИНЛАНДИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Размяната на писма от 1 и 20 юни 1995 г. относно членове 36, параграф 3 и член 63, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (възстановяване или отказ от възстановяване на разходите за обезщетения в натура) и член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (отказ от възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи).
ШВЕЦИЯ — ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
Споразумението от 15 април 1997 г. във връзка с член 36, параграф 3 и член 63, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (възстановяване или отказ за възстановяване на разходите за обезщетения в натура) и член 105, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72 (отказ за възстановяване на разходите за административни проверки и медицински прегледи).
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Специални схеми за държавни служители
(посочени в членове 31 и 41 от регламента по прилагане)
А. Специални схеми за държавни служители, които не са обхванати от дял III, глава 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 относно обезщетенията в натура
Германия
Специални схеми за болест за държавни служители
Б. Специални схеми за държавни служители, които не са обхванати от дял III, глава 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, с изключение на член 19, член 27, параграф 1 и член 35 относно обезщетенията в натура.
Испания
Специална схема за социална сигурност за държавни служители.
Специална схема за социална сигурност за въоръжените сили.
Специална схема за социална сигурност за съдебните служители и административния персонал.
В. Специални схеми за държавни служители, които не са обхванати от дял III, глава 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 относно обезщетенията в натура
Германия
Специални схеми за злополуки за държавни служители.
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
Държави-членки, изискващи възстановяване на разходите за обезщетения в натура на базата на фиксирани суми
(посочени в член 63, параграф 1 от регламента по прилагане)
ИРЛАНДИЯ
ИСПАНИЯ
ИТАЛИЯ
МАЛТА
НИДЕРЛАНДИЯ
ПОРТУГАЛИЯ
ФИНЛАНДИЯ
ШВЕЦИЯ
ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
Подробности за базата данни, посочена в член 88, параграф 4 от регламента по прилагане
1. Съдържание на базата данни
Електронният справочник (URL) на заинтересованите органи съдържа:
а) наименованията на органите на официалния език/езици на държавата-членка, както и на английски език
б) идентификационния код и електронните адреси в EESSI (системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност)
в) тяхната функция във връзка с определенията в член 1, букви м), р) и с) от основния регламент и член 1, букви а) и б) от регламента по прилагане
г) тяхната компетентност по отношение на различните рискове, видове обезщетения, схеми и географски обхват
д) коя част от основния регламент прилагат органите
е) следните координати: пощенски адрес, телефон, телефакс, електронен адрес и съответния адрес URL
ж) всякаква друга информация, необходима за прилагането на основния регламент или на регламента по прилагане.
2. Управление на базата данни
а) Електронният справочник е с хостинг в EESSI на равнище Европейска комисия.
б) Държавите-членки носят отговорност за събирането и проверяването на необходимата информация за органите, както и за своевременното представяне на Европейската комисия на всяка нова информация или промяна на информация, която е под тяхна отговорност.
3. Достъп
Информацията, използвана за оперативни и административни цели, не е достъпна за обществеността.
4. Сигурност
Всички промени в базата данни (вписване, актуализиране, заличаване) се регистрират. Преди получаване на достъп до справочника с цел изменение на информация потребителите се идентифицират и удостоверяват своята автентичност. Преди всеки опит за промяна се прави проверка дали потребителят има разрешение за подобно действие. Всяко неразрешено действие се отхвърля и регистрира.
5. Eзиков режим
Общият езиков режим на базата данни е английски. Наименованията на органите и техните координати следва да бъдат вписани и на официалния/официалните език/езици на държавата-членка.
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
Държави-членки, които определят на взаимна основа максималния размер на възстановяването, посочен в третото изречение от член 65, параграф 6 от основния регламент, въз основа на средния размер на обезщетенията за безработица, предвиден в техните законодателства през предходната календарна година
(посочени в член 70 от регламента по прилагане)
БЕЛГИЯ
ЧЕШКА РЕПУБЛИКА
ГЕРМАНИЯ
АВСТРИЯ
СЛОВАКИЯ
ФИНЛАНДИЯ