Бележка

Ще припомним, че според цитираната разпоредба данък се дължи само за дивиденти, разпределени в полза на:

- местни юридически лица, които не са търговци (например, фондации, сдружения, учредени по реда на Закона за юридичските лица с нестопанска цел), включително на общини. За дивиденти, начислени на местни юридически лица (дружества и кооперации), учредени с търговска цел по реда на Търговски закон и Закона за кооперациите данък не се дължи;
- чуждестранни юридически лица, извън случаите на дивиденти, разпределени от български дружество в полза на чуждестранни юридически лица, местни лица за данъчни цели на държава - членка на ЕС или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП. Както посочихме по-горе от 01. 0. 2010 г. това изключение няма място в случаите на скрито разпределние на печалбата.

Затова разширяването на дефиницията на понятието “скрито разпределние” с включване на суми, които нямат характер на разходи, например, поради това ,
че се капитализират, на практика ще има отношение към случаите на облагане с 5 на сто данък върху дивидентите разпределени в полза на :

- местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини и
- чужестранни юридически лица, на които са изплатени подобни суми. Ще допълним, че според нас, ако в цитирания пример, ставаше въпрос за възнаграждение в полза на съдружник- чуждестранно юридическо лице, върху което е удържан данък при източника 10 на сто по реда на чл.195 от ЗКПО във връзка с чл.12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО, защото услугата е била представена като услуга с технически характер, то според нас, независимо от това възнаграждението следва да се обложи с данък върху дивидентите, а данъкът по реда на чл.195 от ЗКПО в размер на 10 на сто да се възстанови по реда на чл.129 от ДОПК като недължимо внесен. Би било редно този данък да се възстанови като недължимо венес по реда на чл. 129 от ДОПК