Спогодба с Русия. Относно осигуряване на руски гражданин - управител на българско дружество, пребиваващ в Русия

Спогодба с Русия. Въпрос. Руски гражданин е управител на регистрирано в България търговско дружество, за което му е определено и му се изплаща възнаграждение. Лицето извършва дейността по управление на дружеството изцяло от територията на Русия.

Въпрос:

Кое е приложимото спрямо лицето осигурително законодателство и дължат ли се за него осигурителни вноски в България?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, управител на Бойчев консултинг

Актуално към 15.12.2025 г.

По въпросите в областта на социалната сигурност, България и Русия прилагат договор, която е в сила от 20 март 2010 г. (Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, обнародван в Държавен вестник, брой 20 от 12 март 2010 г.).

Договорът се прилага на територията на двете договарящи страни (териториален обхват) спрямо лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни - основание чл. 3 от договора.

Важно е да се подчертае, че договорът се прилага за законодателството, посочено в чл. 2(1) от него, което по отношение на България се отнася до:

• обезщетения за временна неработоспособност;
• обезщетения за майчинство;
• семейни помощи за деца;
• пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
• пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
• наследствени пенсии;
• пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, персонална пенсия);
• помощ при смърт.

С други думи, материалният обхват на договора с Русия касае вноските:

• във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО) и
• във фонд “Трудова злополука и професионална болест” на ДОО и
• във фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО.

На свой ред обаче това означава, че сред уредените с договора въпроси не попада законодателството, свързано с вноските:

• във фонд “Безработица” на ДОО и
• за задължително здравно осигуряване в България.

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от договора, при условие че е налице трансгранична ситуация (движение между договарящите страни, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора). В конкретния случай изглежда ще е налице (специфичен случай на) трансгранична ситуация, защото гражданин на едната договаряща страна (Русия) ще работи на територията на същата тази страна, но като управител на дружество, което е установено в другата договаряща страна (България).

Основно правило при определяне на приложимото право по договора е, че осигурените лица, спрямо които се прилага договорът, се подчиняват изключително на законодателството на договарящата страна, на територията на която:

• за Република България са наети лица или са самоосигуряващи се, а
• за Руската федерация – извършват трудова и/или друга дейност (основание чл. 6(1) от договора),

т.е. в тези случаи се прилага осигурителното законодателство на страната по трудова заетост.

След като ще работи само на територията на Русия, то за въпросния руски гражданин не би следвало да се дължат осигурителни вноски в България, но съобразено с материалния обхват на договора (т.е. на база договора не би следвало да се дължат осигурителни вноски в България за фонд “Пенсии”, фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО), тъй като за тези рискове въпросното лице би следвало да е подчинено на осигурителното законодателство на Русия (в съответствие с качеството или правоотношението, въз основа на което ще се полага трудът на територията на тази страна). Но това означава, също така,  че по отношение на такива осигурителни вноски (включените в материалния обхват на договора) за българското дружество не е изключено да възникнат задължения в другата договаряща страна, като това зависи изцяло от спецификата на националното осигурително законодателство на Русия. С оглед на гореизложеното вероятно е препоръчително дружеството да проучи възникват ли за него задължения по отношение на такива осигурителни вноски съгласно осигурителното законодателство на другата договаряща страна (Русия) за тази трудова дейност на лицето на нейна територия.

Освен това е необходимо да се подчертае, че за останалите задължителни осигурителни вноски (тези, които не са включени в материалния обхват на договора - в случая вноските за фонд “Безработица” на ДОО, както и вноските за задължително здравно осигуряване в България) би следвало да се направи и допълнителна преценка съобразно националното осигурително законодателство на България.

За целите на ДОО управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по КСО (основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса), в т.ч. осигуряване във фонд “Безработица” на ДОО.

С други думи, дружеството не е освободено от осигурителни вноски в България за руския гражданин по отношение въпросния фонд на ДОО (т.е. независимо, че на база договора за лицето се прилага законодателството на другата договаряща страна не е изключено да се дължат вноски и по българското законодателство, във връзка с тази част от него, която не попада в материалния обхват на двустранното споразумение). Би било добре  да се отбележи, че и в тези специфични ситуации (дължимостта на осигурителни вноски по българското законодателство в случая евентуално само за фонд “Безработица” на ДОО) е свързано със задължение за представяне на данни за осигурените лица в Националната агенция за приходите (основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО). За целта при подаване на декларация образец № 1 по Наредба № Н-13 от 17 Декември 2019 г. на министъра на финансите, би следвало да се използва код за вид осигурен - 94 - за лица, подчинени на законодателството на друга държава съгласно международно споразумение в сферата на социалната сигурност, по което Република България е страна, за които извън материалния обхват на съответното споразумение се дължат задължителни осигурителни вноски и/или вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", и за лица, подчинени на законодателството на Република България съгласно международно споразумение в сферата на социалната сигурност, по което Република България е страна, за които се дължат задължителни осигурителни вноски само съгласно материалния обхват на съответното споразумение.

Задължителните здравноосигурителни вноски също не са сред уредените с договора въпроси. Това означава, че за руския гражданин гражданин би следвало да е валиден общия ред за задължително здравно осигуряване на чужденците съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са само тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Съответно и задължение за здравно осигуряване по отношение на такова лице би възникнало само при евентуално получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България (основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).