Някои специфики относно задължителните осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица
Полезна информация
Някои специфики относно задължителните осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица
Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, управител на Бойчев консултинг
Актуално към 15.02.2026 г.
|
Представяме четвъртия материал от поредица, в която се разглеждат някои специфики относно задължителните осигурителни вноски на различни категории осигурени лица. В предходни три броя бяха разгледани:
|
Бел. ред. Доколкото материалът засяга и отделни аспекти на годишното изравняване на осигурителния доход, считаме за полезно да разгледате и друг материал на автора от същия брой: "Годишно изравняване на осигурителния доход за 2025 г. на самоосигуряващите се лица", включващ редица числови примери.
Самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, т.е. във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО) - основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса.
По свой избор обаче тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство във фонд “Общо заболяване и майчинство” (“ОЗМ”) на ДОО (основание чл. 4, ал. 4 от КСО).
Видът на осигуряването (във фонд “Пенсии” или във фонд “Пенсии” и във фонд “ОЗМ” на ДОО) се определя от самоосигуряващо се лице с декларация по образец (Окд-5), която се подава в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. В това отношение, е необходимо да се отбележи, че когато декларацията е подадена извън горепосочения (7-дневeн) срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, т.е. само във фонд “Пенсии” на ДОО - основание чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година чрез същата декларация (образец Окд-5), но ако е подадена в рамките на определения по наредбата срок, а именно - от 1 до 31 януари на съответната календарна година. В тази връзка, самоосигуряващите се по КСО лица, които желаят да променят вида на осигуряването си могат да го правят, но при стриктно съобразяване с въпросния срок (т.е. от 01 януари до 31 януари). Това е така, защото извън този срок самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването за календарната година, в т.ч. при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година (основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ)[1].
Предвид гореизложеното, ограничението по отношение определяне вида на осигуряването, въведено с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, се прилага:
- при всички случаи на започване на трудова дейност от самоосигуряващото се по КСО лице;
- когато самоосигуряващото се лице възобновява трудова дейност, но в година, различна от годината, в която е прекъсната дейността, тъй като при прекъсване и възобновяване на трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се по КСО лице не би следвало да може да променя вида на осигуряването си (с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
При изплащане на възнаграждения за труд без трудово правоотношение (по т.нар. граждански договори) на самоосигуряващи се по КСО лица, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Това е така, защото задължителните социални и здравноосигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение се правят от самите самоосигуряващи се по КСО лица, и по-специално при годишното изравняване на осигурителния доход (основание чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ).
Годишното изравняване по отношение възнагражденията от граждански договори касае вноски и за фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО, за тези от самоосигуряващите се по КСО лица, които са избрали да се осигуряват за този фонд (вж. Указанията за попълване на Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2024 г.[2]). Но от друга страна, КСО свежда обхвата на ДОО спрямо гражданските договори единствено до осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, т.е. вноски само във фонд “Пенсии” на ДОО. В това отношение, едва ли са напълно лишени от основание резервите доколко е концептуално правилно такова разширяване в обхвата на осигуряването по гражданските договори (и за фонд “Общо заболяване и майчинство”), без да е определено в КСО, да се урежда само на база подзаконов нормативен акт (НООСЛБГРЧМЛ) и указанията за попълване към справката за окончателния размер на осигурителния доход.
Друг аспект, който може би си заслужава да бъде припомнен, касае внасянето на авансови вноски, когато се извършва дейност на различни основания в качеството на самоосигуряващо се по КСО лице. В тези случаи авансовите вноски би следвало да се внасят само за едно от основанията по избор на лицето. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ. В зависимост от това помесечно се подава и само една декларация образец № 1 със съответния с код за вид осигурен - 12 (или 13) по Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.). Но се извършва също така годишно изравняване на осигурителния доход и то въз основа на действително реализираните доходи от трудовата дейност като самоосигуряващо се лице, включително от различните дейности в това качество.
Вероятно тук е моментът да се отбележи, че горепосочената разпоредба (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ) все още разграничава минималния осигурителен доход за регистрираните като земеделски стопани или тютюнопроизводителите от този за останалите самоосигуряващи се по смисъла на КСО лица[3]. Това вече не е необходимо, а донякъде и объркващо, тъй като тенденцията е Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) да определя минималeн осигурителен доход общо за всички самоосигуряващи се по КСО лица, в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите (вж. в тази връзка чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2024 г. и чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2025 г.). В този смисъл не би било излишно да се обмисли заличаването на съответния текст от въпросната разпоредба (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
Може да се отбележи също така, че по отношение на авансовия (минимален) осигурителен доход е предвидена възможност за прилагане на пропорционалност. Основание за това е разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, според която:
"Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността."
С други думи, по отношение на авансовите осигурителни вноски, самоосигуряващите се лица могат да избират минимален осигурителен доход, определен пропорционално на действително отработеното от тях време през месеца (за разлика от годишното изравняване на осигурителния доход, при което правилата определят, че ако са налице някакви отработени дни, то към съответния месец се разпределя облагаем доход равен на този за месеците, през които са отработени всички дни, т.е. облагаемият доход се разпределя поравно между месеците, през които са налице отработени дни - дори и да е само един отработен в месеца ден). Това е така, защото авансовите вноски за периодите на трудова дейност имат един вид само предварителен характер (без пряка връзка с доходите от трудова дейност), но въз основа на действително реализираните доходи от трудовата дейност като самоосигуряващо лице, задължително се извършва и годишно изравняване на осигурителния доход за същите тези периоди на трудова дейност. На свой ред това предполага, че ако се прекъсне трудова дейност за пълен месец, то за този период не би следвало да се правят както авансови осигурителни вноски, така и годишно изравняване на осигурителния доход.
Социалноосигурителни вноски не се внасят и за периодите на:
- временна неработоспособност,
- бременност и раждане,
- отглеждане на дете до 2-годишна възраст,
- отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и
- при осиновяване на дете до 5-годишна възраст,
но само що се касае до самоосигуряващите се лица, които са осигурени и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ)[4]. Същевременно е важно да се подчертае, че това не се отнася за самоосигуряващите се, които са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (т.е. само във фонд “Пенсии” на ДОО), като в наредбата изрично е определено, че въпросните лица са длъжни да правят социалноосигурителни вноски за горепосочените периоди (основание чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ)[5].
Самоосигуряващото се по КСО лице не би следвало да прави месечни авансови (или окончателни) осигурителни вноски за периоди, за които приоритетно е осигурено на друго основание върху максималния месечен размер на осигурителния доход (например в качеството на работник/служител, управител на търговско дружество и др.)[6].
По отношение на тези случаи би било добре да се отбележи, че съобразно вида на осигуряването на самоосигуряващото се лице, декларация образец № 1:
- се подава без данни за осигурителен доход (ако самоосигуряващото се лице е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство) или
- може изобщо да не се наложи да се подава (ако на база да речем трудови правоотношения лицето е осигурено за пълен месец върху максималния месечен размер на осигурителния доход, а като самоосигуряващо се е избрало да се осигурява само във фонд “Пенсии” на ДОО).
За лицата, които са осигурени на различни основания по чл. 4 от КСО, се подават декларации образец № 1 и в случаите, при които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход (основание чл. 4, ал. 8 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.).
В това отношение наредбата въвежда само две изключения, като едното от тях касае именно самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват само във фонд “Пенсии” на ДОО. По-конкретно става въпрос за разпоредбата на чл. 4, ал. 9, т. 2 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г., според която горепосоченото правило не се прилага за лицата, които са осигурени на основание чл. 4, ал. 1 от КСО за пълен месец върху максималния месечен размер на осигурителния доход и са самоосигуряващи се лица, които са избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Иначе казано, едно такова самоосигуряващо се по КСО лице няма задължение да подава декларация образец № 1, ако за същия този месец лицето е осигурено по чл. 4, ал. 1 от кодекса:
- за пълен месец и
- върху максималния осигурителен доход.
Що се касае до декларация образец № 6 от самоосигуряващите се по КСО лица, тя се подава еднократно за дължимите за предходната календарна година осигурителни вноски (основание чл. 4, ал. 3, т. 2, б. “а” от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.)[7]. Но в тази връзка би било добре да се има предвид, че ако не се дължат осигурителни вноски за цялата година в качеството на самоосигуряващо се по КСО лице, то няма да са налице задължения, които да бъдат декларирани, респективно не би следвало да възниква и основание за подаване на въпросната декларация (образец № 6) от самоосигуряващото се лице.
Не на последно място бихме желали да насочим внимание към упражняващите трудова дейност, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, т.е. упражняващите стопанска дейност физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не са регистрирани като еднолични търговци.
Тези лица са определени като самоосигуряващи се по КСО на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса. Това предполага, че осигуряването им би следвало да се провежда съобразно общия ред за самоосигуряващите се по смисъла на КСО лица, който е предвиден в кодекса, Закона за здравното осигуряване и подзаконовите нормативни актове.
Същевременно, липсата на регистрация по ТЗ продължава да поражда предизвикателства при провеждане осигуряването на тези лица - най-вече от гледна точка възможността за деклариране на данни (основно що се касае до подаването на декларация образец Окд-5 - при започване на трудовата дейност и определяне вида на осигуряването, както и декларациите образец № 1 по Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.). Това се поражда най-вече от липсата на разпознаваем идентификатор (валиден ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ), който да се попълва в съответните точки от въпросните две декларации.
Гореизложеното не се отнася до декларация образец № 6, тъй като по отношение на самоосигуряващите се лица, същата се подава чрез ЕГН (що се касае до идентификацията).
[1] Отнася се също така и за самоосигуряващите се, на които е отпусната пенсия, тъй като въпросните лица могат да променят вида на осигуряването си по общия ред на наредбата (основание чл. 1, ал. 8 от НООСЛБГРЧМЛ).
[2] Образецът на справката е обнародван в неофициалния раздел на Държавен вестник, брой 109 от 28 декември 2024 г.
[3] Разпоредбата продължава да гласи, че: Лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.
[4] Става въпрос само за социалноосигурителните вноски, т.к. по отношение на здравните вноски би било добре да се съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.
[5] И тук що се касае до здравните вноски би било добре да се съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.
[6] Поредността на доходите с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход е определена в чл. 6, ал. 11 от КСО; по отношение на самоосигуряващите се лица вж. също чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
[7] Както и за задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.