Трудовоправни последици при смърт на работодател едноличен търговец

Трудовоправни последици при смърт на работодател едноличен търговец

 

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

 

Актуално към 15.06.2026 г.

 

Повод за написването на настоящата публикация са оформилите се през годините различни становища относно съдбата на трудовото правоотношение при смърт на работодател едноличен търговец и евентуалното основание, на което то следва да бъде прекратено.

 

Затова и по-долу в изложението ще направим опит да обобщим различните становища и накрая да представим нашето мнение по поставения за разглеждане въпрос, като на основата на анализа ще бъдат изведени и някои препоръки към законодателя.

 

За да се отговори на този въпрос, е необходимо първо да се изясни качеството на едноличния търговец (ЕТ).

 

Неговата правна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 56-60а Търговския закон (ТЗ).

 

Като субект на търговското право той е физическо лице, което се регистрира като търговец, за да има право да осъществява търговска дейност.

 

С регистрирането на ЕТ в Търговския регистър не възниква нов правен субект, а само се разширява правоспособността на физическото лице като се създава предприятие, което по смисъла на чл. 15 ТЗ представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Именно чрез него физическото лице осъществява търговската си дейност.

 

Когато наема самостоятелно работници и служители за осъществяване на своята дейност, ЕТ придобива качеството на „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ).

 

Въпросът е обаче, какво се случва с трудовото правоотношение с работника или служителя, когато работодателят ЕТ почине.

 

Разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ предвижда, че трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му.

 

С „оглед личността му“ означава, че работникът или служителят не би бил сключил трудов договор, ако не е бил конкретно този работодател и затова с неговата смърт отпада мотивацията на работника или служителя да продължи да изпълнява трудовите задължения, защото неговата престация е строго специфична. Работната сила в този случай е била отдавана не въобще, а заради и поради определени качества на работодателя, които не е възможно в същата степен да бъдат притежавани от друго лице[1].

 

Българското трудово законодателство обаче не дава ясен отговор дали посочената разпоредба обхваща и случаите на смърт на работодател ЕТ и какво се случва с трудовото правоотношение в този случай.

 

Първото становище, което се застъпва в някои съдебни решения по граждански дела е, че отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като не е изпълнено изискването договорът да е сключен с оглед на личността на работодателя (Решение № 1378 от 08.11.2023 г. на РС - Велико Търново /нямаме данни дали е влязло в сила/; Решение № 1266 от 20.10.2023 г. на РС - Велико Търново, частично потвърдено с Решение № 271 от 07.05.2024 г. на ОС – Велико Търново /окончателно/).

 

Поради това според някои от тях трудовият договор следва да се приеме за прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ – от работника или служителя без предизвестие поради преустановяване на дейността на работодателя (Решение № 1378 от 08.11.2023 г. на РС - Велико Търново /нямаме данни дали е влязло в сила/; Решение № 1266 от 20.10.2023 г. на РС - Велико Търново).

 

Правилно според нас в разгледаните в тези решения казуси трудовият договор не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като не е изпълнено основното изискване на тази разпоредба той да е сключен с оглед личността на работодателя, като се имат предвид длъжностите, които са изпълнявали работниците и служителите по тези договори („технически изпълнител“ и „работник строителство“).

 

Дали обаче е възможно трудовото правоотношение да бъде прекратено и на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ, както се допуска в някои от тези решения? Посочената разпоредба урежда случай на прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие, т.е. за да настъпи прекратяване на посоченото основание е необходимо изрично волеизявление за това от работника или служителя.

 

Това волеизявление следва да достигне до работодателя и едва от този момент по силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ се приема, че трудовото правоотношение е прекратено. Без подобно волеизявление на работника или служителя, не може да се приложи това основание за прекратяване.

 

Но основанието по чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ има и още един недостатък, който е това, че към момента на смъртта, не е много сигурно, че дейността на ЕТ ще бъде преустановена. Това зависи от волята на наследниците (вж. по-долу).

 

Второ становище е застъпено в други решения по гражданскоправни дела, като например в Решение № 271 от 07.05.2024 г. на ОС – Велико Търново (окончателно), в което се приема, че при смърт на работодател ЕТ трудовото правоотношение не се прекратява на специалните основания в Кодекса на труда, а по общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предвид

 

• характера на самото трудово правоотношение, което е гражданско такова и
• на вида работодател - ЕТ,
• доколкото не е настъпило правоприемство в лицето на наследниците.

 

Недостатък на това становище обаче е обстоятелството, че дори и по общите правила на ЗЗД само договорите, които са сключени с оглед личността на длъжника, се прекратяват с неговата смърт.

 

В тази връзка в разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД е изрично посочено, че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на предвидени в закона основания. Примери за такова предвидено в закона прекратяване на договор при смърт на съконтрахент се съдържат в разпоредбите на:

 

• чл. 41, ал. 1 ЗЗД (прекратяване на пълномощието със смъртта на упълномощителя или на пълномощника);
• чл. 269, ал. 1 ЗЗД (прекратяване на договорa за изработка при смърт на изпълнителя, когато договорът е сключен с оглед на личността му);
• чл. 287 ЗЗД (прекратяване на договора за поръчка със смъртта на довереника или доверителя);
• чл. 363 ЗЗД (прекратяване на договора за гражданското дружество със смъртта на един от съдружниците, ако не е уговорено друго между тях);
• чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ (прекратяване на трудовия договор при смърт на работодателя, когато е сключен с оглед личността му);
• чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ (прекратяване на трудовия договор при смърт на работника или служителя).

 

Както правилно според нас се отбелязва в Решение № 239 от 13.07.2016 г. на ОС – Враца /окончателно/, в останалите случаи, за които не е предвидено изрично в закона, че договорите се прекратяват, следва да се приеме, че договорите запазват действието си по отношение на наследниците в качеството им на универсални правоприемници.

 

Трето становище се застъпва в някои решения по административни дела, в които се приема, че:

 

• не във всички случаи, смъртта на ET има за пряка последица, прекратяване на трудовите правоотношение с работещите в предприятието му работници и служители, доколкото не във всички случаи, тези договори са сключени с оглед личността на търговеца, но
• наследяването на предприятието на ET и продължаване на неговата дейност от един от наследниците (в цитираните решения - съпругата на починалия, която е заемала длъжност „барман“) квалифицират трудовия договор на наследника с починалия като сключен с оглед личността (intuitu personae) и съответно като прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ (Решение № 559 от 01.07.2022 г. на АС – Пазарджик, потвърдено с Решение № 2031 от 23.02.2023 г. на ВАС, VІ отд.).

 

Действително не във всички случаи трудовите договори са сключени с оглед личността на ЕТ и съответно могат да се прекратят на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ.

 

Остава обаче неясно на какво основание в тези решения се приема, че съпружеските отношения между работника и служителя и работодателя ЕТ квалифицират договора като сключен с оглед личността на ЕТ, още повече предвид обстоятелството, че той е сключен за длъжността „барман“. Трудно ни се струва би могло да се изложат мотиви, че тази длъжност е свързана по някакъв начин с личността на физическото лице работодател ЕТ и че тя е била заемана поради някакви специфични качества на последния. Подобна длъжност би могла да бъде заета при всеки един друг работодател, ако тя е в обхвата на неговия предмет на стопанска дейност.

 

От друга страна, продължавайки дейността на починалия работодател ЕТ в разглеждания в тези решения казус, макар и да не е посочено като аргумент от съдилищата, за съпругата възниква несъвместимост едновременно с това да бъде и работник и служител в самото ЕТ, тъй като това би означавало да бъде работодател сама на себе си.

 

Същевременно в трудовото законодателство липсва конкретно общо основание, на което трудовото й правоотношение да бъде прекратено от момента на смъртта или от момента на вписване на решението в търговския регистър по чл. 60, ал. 4 във връзка с ал. 2 ТЗ, с което тя поема предприятието и дейността на ЕТ. Поради това като краен резултат, изглежда съдът е подходил правилно и тълкувайки разширително разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ за конкретния случай е приел за прекратено трудовото правоотношение със съпругата (работничка и служителка) на починалия работодател ЕТ от момента на неговата смърт.

 

Необходимо е обаче този въпрос в бъдеще да бъде изрично уреден в трудовото законодателство (вж. по-долу препоръките в края на публикацията), за да е ясно, че в разгледания в тези съдебни решения случай,

 

• съпругата (работничка и служителка или друг наследник) ще бъде безработна

 

- от момента на смъртта (когато трудовото правоотношение е прекратено по чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ)

- до вписване на решението по чл. 60, ал. 4 във връзка с ал. 2 ТЗ в търговския регистър, с което тя поема предприятието на починалия наследодател работодател ЕТ.

 

Това би й позволило за този период да ползва например обезщетение за безработица.

 

Но уредбата на този въпрос е необходима и с оглед на правната сигурност, тъй като от момента на смъртта,

 

• наследниците на починалия работодател ЕТ встъпват в неговите права и задължения по пътя на универсалното правоприемство (вж. по-долу), поради което
• за тях от този момент възниква несъвместимост да са едновременно работник или служител и работодател.

 

Видно от изложените съображения, по-голямата част от становищата в представената по-горе съдебна практика, не могат да бъдат безрезервно споделени, като към почти всички от тях могат да бъдат отправяни определени критики.

 

По наше мнение при смърт на работодател ЕТ трудовото правоотношение не може да бъде прекратено:

 

• на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, освен ако се докаже, че е сключено с оглед личността на работодателя ЕТ,
• нито на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като липсва изрично волеизявление на работника или служителя за това,
• нито на общите основания, предвидени в ЗЗД, тъй като между тях не е посочено изрично прекратяването на трудов договор с ЕТ, както изисква разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.

 

Затова според нас отговорът на поставения въпрос при действащата законодателна уредба е, че при смърт на ЕТ:

 

• трудовите договори с работниците и служителите продължават да действат и преминават по пътя на универсалното правоприемство към наследниците на починалия работодател ЕТ,
• освен тези договори, за които се установи, че са били сключени с оглед личността на работодателя, включително тези, сключени с неговите наследници, при които трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ.

 

Това е така, тъй като както отбелязахме по-горе при описанието на характеристиките на ЕТ, с регистрирането му в Търговския регистър не възниква нов правен субект, различен от физическото лице, а само се разширява правоспособността на последното, като създаде търговско предприятие, да извършва търговска дейност. Затова дори и при работодател ЕТ е възможно да е бил сключен трудов договор с оглед на неговата личност.

 

Дали обаче това е така е необходимо да се преценява за всеки конкретен случай, като се изхожда основно от:

 

• длъжността, която заема работникът или служителят и
• трудовите му функции, описани в длъжностната характеристика, като е необходимо да се изследва по-специално:

 

- тяхното значение за дейността на предприятието и

- дали те са пряко свързани и се изчерпват с личността на починалото лице.

 

За сключени с оглед личността на работодателя следва да се приемат трудовите договори за длъжности и трудови функции, които обслужват пряко физическото лице работодател, какъвто би могло да се приеме, че би бил случаят на наемане на личен секретар, личен шофьор, персонална охрана, личен асистент и други.

 

Не следва да се приемат според нас за такива, длъжностите и трудовите функции, които обслужват дейността на предприятието, като например счетоводител, юрисконсулт, строителен работник, общ работник, сервитьор, барман и други подобни, които не би могло да се свържат пряко с личността на работодателя.

 

Трудовите договори, които не са сключени с оглед личността на работодателя физическо лице и съответно не са били прекратени с неговата смърт на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, преминават по пътя на универсалното правоприемство към наследниците на починалия ЕТ, които поемат правата и задълженията на работодателя.

 

В тази връзка следва да се има предвид, че при смърт на физическо лице - ЕТ се открива наследството, а в наследствената маса се включва:

 

• както личното имущество на починалия,
• така и предприятието му на едноличен търговец.

 

Наследяването се извършва по правилата на Закон за наследството (ЗН), а според чл. 48, ал. 1 от него наследството се придобива с приемането му, което може да се извърши:

 

• както с конклудентни действия по силата на чл. 49, ал. 2 ЗН, когато наследникът извърши действия, които дават основание да се приеме, че той има намерение да приеме наследството,
• така и с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай по силата на чл. 49, ал. 1 ЗН приемането се вписва в особена за това книга - [1] от ТЗ.

 

И при двете хипотези приемането произвежда действие от откриване на наследството, което по силата на чл. 1 ЗН настъпва в момента на смъртта на наследодателя.

 

В тази връзка всеки от наследниците има право:

 

• да приеме наследството, в който случай отговаря за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получава (чл. 60, ал. 1 ЗН);
• да се откаже от наследство, в който случай неговият дял уголемява дяловете на останалите наследници (чл. 53 ЗН) или
• да го приеме по опис, като в последния случай отговаря само до стойността на полученото от наследодателя (чл. 60, ал. 2 ЗН).

 

До предприемане на някои от тези действия, по силата на чл. 58 ЗН лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им. Това се отнася и за търговското предприятие на ЕТ.

 

Именно защото от момента на смъртта наследниците встъпват в правата и задълженията на починалия работодател ЕТ, за тях от този момент възниква и несъвместимост да са работници и служители, тъй като би означавало да съвместяват едновременно и двете страни по трудовото правоотношение. Това налага и неговото прекратяване посредством разширителното тълкуване на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, както е направил съдът в Решение № 559 от 01.07.2022 г. на АС – Пазарджик, потвърдено с Решение № 2031 от 23.02.2023 г. на ВАС, VІ отд., макар както посочихме по-горе съгласно действащата трудовоправна уредба да могат да бъдат отправени критики към това становище.

 

Що се отнася до съдбата на ЕТ при смърт на работодател ЕТ, възможностите са две:

 

Първо, разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ предоставя възможност на наследниците да продължат търговската дейност на своя наследодател.

 

В този случай носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието.

 

След като наследниците определят кой поема дейността на предприятието на ЕТ, избраният наследник подава в Търговския регистър към Агенцията по вписванията заявление, с което се стартира процедура по регистрация на ЕТ (ако самият наследник вече не е регистриран ЕТ ) и прехвърляне на предприятието.

 

Втората възможност е наследниците по силата на чл. 60а, т. 2 ТЗ да преустановят дейността на ЕТ и да поискат заличаването му от търговския регистър. До заличаването обаче от търговския регистър, ЕТ вече като съсобственост на неговите наследници, по пътя на универсалното правоприемство продължава:

 

• да съществува,
• да функционира и
• да бъде работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ,

 

с всички произтичащи от това правни последици.

 

В тази връзка правилно според нас е становището, застъпено в Решение № 16293 от 06.12.2013 г. на ВАС, VІ отд., в което с посочените мотиви (че дейността на починалия ЕТ преминава към наследниците) се приема, че предприятието на ЕТ продължава да бъде и осигурител на работниците и служителите и тези негови осигурителни задължения се включват в понятието „съвкупност от права, задължения и фактически отношения“, наследени от наследниците на починалия ЕТ.

 

Затова по наше мнение на поставения за разглеждане въпрос в заключение следва да се отговори, че при смърт на работодател ЕТ:

 

• трудовите правоотношения, които са възникнали с оглед на неговата личност, включително тези с неговите наследници, се прекратяват на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ от момента на настъпване на смъртта, а
• трудовите правоотношения с останалите работници и служители продължават да действат и преминават към неговите наследници, които са негови универсални правоприемници и като такива встъпват в неговите права и задължения, които той е имал приживе.

 

Ако някой от наследниците продължи дейността на ЕТ, в съответствие с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 Търговския закон, той поема неговите права и задължения, като в този случай трудовите правоотношения с работниците и служителите също се запазват.

Запазването на правоотношенията настъпва по силата на чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ, която изрично предвижда това при смяна на собствеността на предприятието[2].

 

Ако обаче наследниците преценят да не продължат дейността на ЕТ,

 

• следва да поискат неговото заличаване от търговския регистър, като
• от този момент, т.е. от момента, в който длъжностното лице по регистрацията заличи ЕТ от търговския регистър,
• трудовите правоотношения с работниците и служителите се прекратяват.

 

По наше мнение в този случай прекратяването следва да бъде направено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – поради закриване на предприятието, което се изразява в пълното преустановяване за в бъдеще на неговата производствена и стопанска дейност, което от своя страна налага и прекратяването на трудовите правоотношения с работници и служителите[3].

 

Разбира се до заличаването на ЕТ от търговския регистър трудовите правоотношения с работниците и служителите могат да бъдат прекратени и на другите основания, уредени в трудовото законодателство, когато са налице предпоставките за тяхното прилагане.

 

Така например работниците и служителите могат да прекратят трудовото си правоотношение с ЕТ:

 

• по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
• с предизвестие по или чл. 326 или чл. 334 КТ или
• без предизвестие на някои от основанията по чл. 327 КТ

 

като адресират предизвестието съответно уведомлението за прекратяване до някой от наследниците на ЕТ, които по силата на чл. 58 ЗН управляват имуществото на починалия до приемането на наследството, а след това до всеки от наследниците, който е приел наследството.

 

Наследниците също биха могли от своя страна да прекратят трудовите правоотношения с работниците и служителите:

 

• с предизвестие по чл. 328 или 334 КТ,
• без предизвестие по чл. 330 КТ или
• по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ или
• по взаимно съгласие срещу обезщетение по чл. 331 КТ,

 

когато са налице предпоставките за прилагане на някои от тези основания.

 

Наследниците на починалия ЕТ отговарят за правата и задълженията към работниците и служителите до заличаването му от търговския регистър и прекратяване на трудовите правоотношения с тях, освен ако са направили изричен отказ от наследство или са приели наследството по опис, като в последния случай отговарят само до стойността на полученото от наследодателя.

 

По отношение на правните последици при смърт на работодател ЕТ, които настъпват в данъчното и осигурителното законодателство, е релевантно Разяснение изх. № 96-00-208 от 09.04.2012 г. на НАП относно: прилагане на данъчното и осигурителното законодателство при смърт на собственик на предприятие на ЕТ.

 

Препоръки:

 

На основата на направения анализ, с оглед решаването изрично на въпроса за съдбата на трудовото правоотношение при смърт на работодател ЕТ, е препоръчително de lege ferenda в разпоредбата на чл. 325, ал. 1 КТ да бъде добавено едно ново общо основание за прекратяване на трудовото правоотношение:

 

• 10а. при смърт на работодател ЕТ – с работниците и служителите, които са негови наследници.

 

Това ще разреши проблема с несъвместимостта, която възниква за всеки от наследниците, да е едновременно работодател и работник и

служител в предприятието на починалия ЕТ до поемане на неговата дейност от някои от наследниците или до неговото закриване.

 

По този начин ще се запълни и законовата празнота, ще създаде правна сигурност за работниците и служителите, които са наследници на починалия работодател ЕТ, а със сигурност ще се улесни и правоприлагането.

---

[1] В този смисъл вж. Мингов, Е. Прекратяване на трудовия договор поради общи основания. С., 2004, с. 70.

[2] По този въпрос вж. Илиев, М., Мангачев И. Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя, публ. в бр. 147 от месец март 2021 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 15.06.2026 г.).

[3] За закриването на предприятието като основание за прекратяване на трудовия договор вж. Илиев, М. Преглед на съдебната практика относно основанията по чл. 328 от Кодекса на труда за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие, публ. в бр. 135 от месец октомври 2020 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.06.2026 г.), т. 1.