БРОЙ 56, Юли 2026 г.

Основни задължения на работодателя при горещо време

Актуално

Основни задължения на работодателя при горещо време

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

Актуално към 15.07.2026 г.

В разгара на летния сезон е особено актуално да припомним основните задължения на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за защита на работниците и служителите от горещите вълни.

Този въпрос придобива все по-важно значение в световен мащаб предвид промените в климата и повишаващите се температури. Проучване от 2020 г. показва, че при температури над 30°C рискът от трудови злополуки се увеличава с до 7%, а при надвишаване над 38°C - с до 15% Anchor [1]. Това поставя много големи предизвикателства пред закрилата на трудещите се.

По принцип излагането на топлина на работното място представлява риск за всички работници и служители, но то е особено опасно за някои уязвими групи от тях, като например:

по-възрастни работници с хронични сърдечно-съдови и респираторни заболявания,
диабет,
затлъстяване,
метаболитни нарушения, както и
за бременните жени.

Това налага към тези групи работници и служители да се подхожда изключително внимателно в горещите дни.

1. Правна уредба

За адресиране на очертаните предизвикателства, от 2014 г. към работодателите в страната се прилага Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места (Наредбата).

Тази наредба определя какви следва да бъдат граничните стойности на параметрите на микроклимата на работни места в сгради, като отчита взаимодействието между няколко основни параметъра в работните помещения и по-специално:

температура,
влажност
скорост на движение на въздуха и
топлинно излъчване,

като въвежда минимални изисквания за защита на работниците и служителите от рискове за здравето и безопасността, причинени от:

тези параметри на микроклимата на работни места в сгради и
от неблагоприятни климатични условия при работа на открито.

Наредбата се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност,

като обаче предвидените в нея гранични стойности за експозиция на температура, влажност скорост на движение на въздуха и топлинно излъчване се прилагат
доколкото не са предвидени специални изисквания в друг нормативен акт.

Изключени от приложеното поле на Наредбата са и работните места в сгради, предназначени за:

отглеждане на птици и животни,
съхраняване на селскостопанска продукция,
хладилни помещения и
подземни рудници.

2. Какви са гранични стойности за температура?

Конкретните гранични стойности на изброените в т. 1 по-горе четири параметъра на микроклимата на работната среда са посочени в разпоредбите на чл. 4 – 13 Наредбата.

Граничните стойности се разделят на оптимални и допустими.

По силата на чл. 4, ал. 2 Наредбата оптималните гранични стойности зависят от:

периода на годината и
категорията на работата.

Те се прилагат при климатизирани производствени помещения и за постоянни работни места в климатизирани кабини за управление и контрол.

Що се отнася до допустимите гранични стойности по силата на чл. 4, ал. 3 Наредбата те зависят от:

периода на годината,
категорията на работата и
вида на работното място.

Те се прилагат в случаите, когато:

поради технически или технологични причини не е възможно да се осигури спазване на оптималните гранични стойности, както и
за топлинното облъчване.

По отношение на оптималната граничната стойност на температурата, по силата на чл. 5, ал. 1, т, 2 Наредбата през топлия период на годината тя е в интервала:

от 22 до 25 °C - за лека физическа работа;
от 20 до 23 °C - за средно тежка физическа работа;
от 18 до 21 °C - за тежка физическа работа.

По силата на §1, т. 7 ДР на Наредбата, топлият период обхваща тази час от годината, която се характеризира със средноденонощна температура на външния въздух 10 °С и повече.

Максималните гранични стойности на температурата са посочени в чл. 8 Наредбата и са диференцирани за постоянни и непостоянни работни места.

По силата на §1, т. 1 ДР на Наредбата за постоянно се приема работно място, където се предвижда:

извършването на работата в помещения или
на което и да е място на територията на предприятието, или
до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа

за повече от половината от законоустановеното работно време.

По аргумент за противното за непостоянно следва да се приеме работното място до което работникът или служителят има достъп за по-кратка продължителност от половината от законоустановеното работно време.

За постоянни работни места граничната стойност е:

не по-висока от 28 °C - за лека и средно тежка физическа работа и
не по-висока от 26 °C - за тежка физическа работа.

По силата на §1, т. 6 Наредбата категорията на работата зависи от степента на физическото натоварване на организма:

За лека се приема работата, която се извършва в седнало положение, в стоящо положение или в движение, но не изисква системно физическо напрежение или повдигане и пренасяне на тежести при енергоразход до 210 W.

Средно тежка физическа е работата, свързана с постоянно ходене, пренасяне на неголеми тежести (до 10 kg) и дейности, които се извършват непрекъснато в стоящо положение при енергоразход от 210 W до 350 W.

Тежка физическа е работата, свързана със системно физическо натоварване, с постоянно придвижване и пренасяне на значителни (повече от 10 kg) тежести при енергоразход над 350 W.

При определени условия, посочени в чл. 8, ал. 2 Наредбата, посочените максимални гранични стойности могат да бъдат повишавани:

в помещения с незначително топлинно натоварване - с 3 °C, но не повече от 31 °C за лека и средно тежка физическа работа, и 29 °C за тежка физическа работа;
в помещения със значително топлинно натоварване - с 5 °С, но не повече от 33 °С за лека и средно тежка физическа работа, и 31 °С за тежка физическа работа;
в помещения, в които технологичният процес изисква изкуствено поддържане на температурата и влажността на въздуха - с 2 °С, но не повече от 30 °С.

По силата на §1, т. 2 и 3 ДР на Наредбата:

помещения с незначително топлинно натоварване са тези, в които остатъчното количество явна топлина не е по-голямо от 23 W/m^-3, а
помещения със значително топлинно натоварване са тези, в които остатъчното количество явна топлина е по-голямо от 23 W/m^-3.

Що се отнася до максималната гранична стойност на температурата на въздуха на непостоянни работни места през топлия период тя е равна:

на температурата на външния въздух в 14 ч., превишена с не повече от 3 °C за помещения с незначително топлинно натоварване и
на температурата на външния въздух в 14 ч., превишена с не повече от 5 °C за помещения със значително топлинно натоварване.

3. Какви мерки следва да предприемат работодателите при риск от превишаване на температурните гранични стойности?

При риск от превишаване на температурите над посочените гранични стойности, Наредбата урежда няколко основни изисквания към работодателите:

Първо, по силата на чл. 14, ал. 1 Наредбата, всеки работодател има задължение да оцени риска за здравето и безопасността на работниците и служителите:

от параметрите на микроклимата на работни места в сгради или
от неблагоприятните климатични въздействия при работа на открито и
когато е необходимо, да направи съответните измервания.

Оценката на риска се извършва по правилата на Наредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Тя се състои в задължението на работодателя периодично да прави преглед на:

работните процеси,
работното оборудване,
помещенията,
работните места,
организацията на труда,
използването на суровини и материали,
и други странични фактори, които могат да породят риск от увреждане на живота и здравето работниците и служителите.

Целта е оценката да обхваща всички аспекти на трудовата дейност, за да могат да се установят всички възможни опасности и рискове за работниците и служителите, а и за други лица, които се намират на територията на предприятието Anchor [2].

В контекста на разглежданата тема, работодателят следва да направи и съответните измервания на температурата, след консултации с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 Кодекса на труда (КТ) и с комитета/групата по условия на труд Anchor [3].

Разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и 2 Наредбата изискват измерванията на температурата, влажността и скоростта на движение на въздуха на работните места да се извършват:

най-малко в два последователни дни съответно през топлия и през студения период на годината, освен ако:

- спецификата на производствения процес или режимът на работа не позволяват това или

- при обичайни работни условия и организация на производствения процес, при които не се очаква промяна на параметрите на микроклимата в два последователни дни,

които случаи е допустимо замерването да се прави в един ден.

Самото измерване по силата на чл. 16, ал. 1 Наредбата следва да се извършва:

през равни интервали от време в зависимост от характера на работния процес или от особеностите на работното място, като
интервалът между първото и последното измерване за деня не трябва да бъде по-малък от половината от установената продължителност на работното време, а броят им най-малко 3.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 3 Наредбата изисква също така за определяне на максималните гранични стойности на температурата през топлия период на годината да се провежда и:

допълнително измерване на температурата на външния въздух в 14.00 часа
в точка, разположена:

- на сянка откъм подветрената страна на сградата,

- на разстояние не по-малко от 2 м. от нея и

- на височина 1,50 м. от земната повърхност.

Методите и апаратурата, които се използват за измерване трябва да отговарят на техническите и метрологичните изисквания към тях съгласно Закона за измерванията.

За получаването на достоверни данни е необходимо измерванията да се извършват през равни интервали от време, като за краен резултат от измерването на плътността на потока на топлинно облъчване на определеното работно място се приема:

най-голямата стойност, получена чрез
осредняване на резултатите от измерванията на трите нива - главата, гърдите и коленете на работника или служителя (чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 17, ал. 4 Наредбата).

За резултатите от замерванията, разпоредбата на чл. 19, ал. 1 Наредбата изисква да се състави протокол. Желателно е тези протоколи да се пазят от работодателя за представянето им пред органите на инспекцията по труда при извършването на евентуална проверка.

Въз основа на тези замервания като част от оценката на риска работодателят следва да установи евентуалното наличие например на риск от топлинен удар, спазми вследствие обилни изпотявания, промени в имунната реактивност и т.н.

Както отбелязахме в началото, препоръчително е при направата на оценката на риска да се обърне специално внимание на уязвими работници и служители, предвид по-голямата опасност от настъпване на трудова злополука при тях вследствие на горещото време.

Второ, да предприеме съответни мерки за защита на работниците и служителите.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 Наредбата задължава работодателя да разработи и приложи технически и/или организационни мерки за защита на работниците и служителите, когато при оценката на риска се установи,

че резултатите от измерванията на параметрите на микроклимата не съответстват на установените оптимални или допустими гранични стойности или
че съществува риск от слънчев или топлинен удар.

Самите мерки, които би могъл да предприеме работодателят са посочени неизчерпателно в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 Наредбата, като те могат да включват, наред с друго:

промени в организацията на работното време – например разделяне на работния ден на части в хладните периоди от деня рано сутрин и късно следобед;
осигуряване на почивки с подходяща честота и продължителност – например прекъсване на работа по няколко минути на 1-2 часа за охлаждане на специално обособени климатизирани помещения;
осигуряване на колективни и лични предпазни средства за защита – като например шапки, слънцезащитни кремове;
осигуряване на достатъчни количества питейна вода, студени напитки и други течности за възстановяване на водно-солевия и топлинния баланс на организма, като е желателно работниците и служителите да пият хладна питейна вода около 10 – 15 °C на всеки 15 – 20 минути дори ако не се чувстват жадни;
и други.

При неспазване на граничните стойности за температура в работните помещения и на открито, работодателят може да бъде подведен под административнонаказетелна отговорност за нарушение на трудовото законодателство (вж. Решение № 1011 от 08.05.2018 г. на АС – Пловдив /окончателно/).

В тази връзка при определени случаи, работата на открито може дори да бъде преустановена.

Те са посочени в разпоредбата на 22, ал. 1 Наредбата и обхващат:

опасно ниски или високи температури,
гръмотевични бури,
обилен валеж,
силен вятър и
гъста мъгла,

определени с код „оранжево“ или „червено“ от Националния институт по метеорология и хидрология, ако създават заплаха за живота и здравето на работниците и служителите и за безопасното изпълнение на трудовата дейност.

Работата в тези случаи може да не бъде преустановена само по изключение за:

извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
за предотвратяване на бедствия и аварии и за овладяване и преодоляване на последиците от тях;
извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ.

Това са част от случаите, при които по изключение е допустимо и полагането на извънреден труд (чл. 144, т. 1, 3 и 4 КТ), тъй като законът отдава приоритет на спешността на извършваните дейности и тяхното голямо обществено значение[4].

За строителите работи, които са особено интензивни през летния сезон, задължение за преустановяване на работа е уредено и в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в която е предвидено, че:

извършването на открито на такива работи се преустановява
при неблагоприятни климатични условия (гръмотевична буря, обилен снеговалеж, силен дъжд и/или вятър, гъста мъгла, през тъмната част на денонощието или при прекъсване на изкуственото осветление и др,).

В тези случаи законодателят не е предвидил възможност за преценка дали да се спре или не работата на открито, а го е вменил с императив на участниците в строителството (вж. Решение № 371 от 01.06.2023 г. на АС – Монтана /нямаме данни дали е влязло в сила/).

Други секторни правила в областта на строителството също ограничават извършването на определени строително-монтажни дейности под или над определени температури, като например:

Трето, предоставяне на допълнителен платен годишен отпуск.

Разпоредбата на чл. 2, т. 30 Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (Наредба за допълнителния отпуск) въвежда правото на такъв допълнителен отпуск за работници и служители, които работят:

постоянно на открито при

среднодневни температури под 10 °С или над 30 °С.

По силата на чл. 4 Наредбата за допълнителния отпуск, правото на него възниква при работа на открито при посочените температури за период не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време.

Размерът на този отпуск по силата на чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ е минимум 5 работни дни, който се добавя към основния платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ Anchor [5].

Полезни практически съвети за работа през горещите дни могат да бъдат намерени и в издадените от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа насоки, публикувани на сайта на Агенцията, озаглавени „Топлина на работното място — насоки за работните места“.

В тях се съдържа полезна информация за:

оказване на първа помощ при неблагоприятно въздействие на топлината върху човешкия организъм, като например при топлинен удар, топлинни крампи, топлинен оток и други, както и
възможни технически, организационни и защитни мерки, които биха могли да предприемат работодателите.

Anchor [1] Parks R. et al. (2020) Anomalously warm temperatures are associated with increased injury deaths, Nature Medicine, 26 (1) (достъпен към 15.07.2026 г.), 65-70.

Anchor [2] Повече за оценката на риска вж. Илиев, М. Здравословни и безопасни условия на труд (част II - основни общи задължения на работодателите), публ. в бр. 52 от месец март 2026 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.07.2026 г.), т. 1.

Anchor [3] За комитетите и групите за условия на труд вж. Илиев, М. Здравословни и безопасни условия на труд (част I – правна уредба и органи), публ. в бр. 51 от месец февруари 2026 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.07.2026 г.), т. 2.2.

Anchor [4] За случаите, при които е допустимо полагането на извънреден труд вж. Илиев, М. Работно време (част III – извънреден труд), публ. в бр. 33 от месец август 2024 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.07.2026 г.), т. 2.

Anchor [5] За допълнителния платен годишен отпуск вж. Илиев, М. Отпуски (част I – платени годишни отпуски), публ. в бр. 35 от месец август 2024 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.07.2026 г.), т. 4.4.