ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и отклонения от облагане
Попълване на Приложение № 2 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г.
доц. д-р. Людмила Мермерска, данъчен консултант
Колона А. Увеличения
…..........................................................
|
Ред 15.1
|
ЕТ, отчели счетоводно
през 2009 г.:
- разходи от обезценка на вземания;
- отписали като разход необезценени вземания
|
Отчетените:
- разходи от обезценка на вземания;
- отписали като разход необезценени вземания
|
Не се посочват:
- разходи отобезценка на вземания;
- разходи от отписване на вземания като несъбираеми, ако през 2009 г. е налице или предходна година е било налице, някое от условията по чл. 37 от ЗКПО.
(Виж Пример)
|
Пазарната цена като данъчна основа по сделки между свързани лица
Ивайло Кондарев, данъчен консултант
Един от случаите, при които данъчната основа на доставката трябва да е равна на пазарната цена на доставяната стока или услуга, е този на извършвани сделки между свързани лица (чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). Едва ли някой поставя под съмнение верността на тази постановка. Изглежда логично и оправдано, когато доставчик и получател са свързани лица, поради което между тях могат да се уговарят цени и условия на доставката, различни от обичайните, да се облагат съобразно данъчна основа, която съответства на пазарните равнища на цените на съответната стока или услуга. Авторът си позволява да изкаже едно по-различно становище, което на мнозина може да се стори неправилно. Той приема, че в определени случаи за данъчна основа на доставката трябва да се приеме договорената между страните сума, а не пазарната цена, независимо че тя се осъществява между свързани лица.
Отклонение от данъчно облагане при заеми или финансова помощ
доц. д.р Людмила Мермерска, данъчен консултант
При отклонение от данъчно облагане ЗКПО за разлика от ЗДДС предвижда преработване на данъчната основа не само при сделки между свързани лица, но и при сделки между несвързани лица. Затова потенциално резултатът от всяка сделка може да бъде обект на преработка, ако участващите в нея лица не могат да докажат, че сделката е сключена без отклонение от пазарните цени. През призмата на възможно отклонение от данъчно облагане се разглеждат и взаимоотношение, свързани с предоставяне на финансови средства, както и движимо и недвижимо имущество, ако не е договорени лихва или наем, или ако те са твърде ниски или високи. Въпросите, свързани с отклонение от данъчно облагане предизвикват много въпроси в стопанската практика. Затова в няколко последователни броя ще разгледаме различни случаи на отклонение от данъчно облагане: сделки, извършени при отклонение от пазарните цени, безвъзмездно временно предоставяне на имущество, безвъзмездно временно предоставяне на финансови средства. Ще започнем с безвъзмездното временно предоставяне на финансови средства.
Искане за спиране на изпълнението на ревизионен акт
Александра Атанасова, адвокат
Съгласно чл. 127, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт (РА) подлежи на принудително изпълнение след изтичане на 14 дневния срок от връчването му, освен ако изпълнението му не е спряно по реда на ДОПК. В чл.153 и чл.157 от ДОПК е указан реда за спиране на изпълнението на РА. Абсолютна положителна предпоставка за подаване на искане за спиране на изпълнението е обжалването на РА. Ако РА е обжалван само в една част, то искането за спиране на изпълнението не може да бъде подадено за целия РА, а само за онази част, която е обжалвана (чл.153, ал. 2 от ДОПК и чл.157, ал. 2 от ДОПК). Компетентен да разгледа искането е онзи орган пред когото е висящо производството по обжалване на РА .