Командироване и ГФО

Въпроси-отговори

ЗДДС. Относно закупуване на лек автомобил от страна от ЕС

ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС по член 97а от закона, извършва само доставка на услуги в рамките на ЕС като данъкът е изискуем от получателя. Фирмата иска да закупи лек автомобил от регистрирана по ДДС фирма в Германия за сума над 20 000 лв. Въпросите са:

Следва ли фирмата да се регистрира по общия ред по ЗДДС в рамките на 7 дневен срок след извършването на ВОП?
Фирмата ще трябва ли да самоначисли ДДС и внесе 20% от покупната цена на целия автомобил или само за сумата над 20 000 лв.?
Как ще се отрази фактурата в дневниците за покупки и продажби за съответния месец?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно договор за консигнация

ЗДДС. Въпрос. Българската фирма, регистрирана по ЗДДС в България, произвежда стоки. В САЩ, американска фирма, която е и свързано лице с българската фирма, продава тези стоки чрез сайт.

Законосъобразно ли е между двете фирми да се сключи договор за консигнация, според който:

стоките ще се изпратят в САЩ на консигнация и там ще се продават от американската фирма. Всички разходи за склад, реклама, консултации с адвокати ще се префактурират веднъж на година (или по-рано) от американската фирма към българската.
плащането за продадените на краен клиент стоки ще се осъществява от краен клиент към американската фирма и съответно от американската фирма към българската като 10-20% ще остават за американската фирма като печалба, за което ще се издава фактура от американската фирма към българската.

Възможно ли прилагането на "0" ставка за износ при така оформените взаимоотношения?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно предоставяне на услуга като местен екскурзовод на лице от ЕС

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва услуги като местен екскурзовод на туристи. Друг вид услуги не предлага на клиентите си. През 2017 г. сключва договор за този вид услуга с дружество от страна от ЕС, което също е данъчно регистрирано по ДДС в съответната страна (не е България). Услугите ще бъдат извършени от 01. 06. 2017 г.

Къде следва да бъде мястото на изпълнение на доставката?
Правилно ли е основанието ни за издаване на фактурата за услугата да бъде чл. 21, ал. 2 от ЗДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно износ от клон в Гърция на машини, закупени от страна от ЕС

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, има клон в Гърция, с гръцка ДДС регистрация. Закупуват се машини от Италия, които се доставят от Италия в Гърция (складират се в склада на клона) и след това се изнасят от Гърция за САЩ. Италианското дружество издава фактурите на името на българското дружество.

В този случай кой следва да декларира ВОП за закупуването на машините:

- българското дружество,

- гръцкият клон или

- по наш избор?

При последващия износ на стоката за САЩ, за да отговаря доставката на изискванията на чл. 28 от ЗДДС, износ с нулева данъчна ставка, кой трябва да бъде вписан като износител в Митническата декларация от Гърция:

- българското дружество,

- гръцкият клон или

- по наш избор?

Възможно ли е една доставка като ВОП да бъде декларирана от българското дружество, а като износ от клона и да отговаря документално на изискванията за износ с нулева данъчна ставка и обратно?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

Актуално към 05. 06. 2017 г.

ЗДДС. Относно определяне мястото на изпълнение на доставка

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, закупува от гръцка фирма, регистрирана по ДДС в Гърция (фабрика), хранителни стоки, при условия EX-WORKS. Гръцката фирма издава на българската фирма фактура без ДДС. Тъй като стоката не се придвижва в ЕС, българската фирма не отразява ВОП.

Стоките се продават от българската фирма на канадска фирма. Стоките се изнасят от Гърция директно за Канада. Износител за Канада по митническа декларация е гръцката фирма, а изпращач на стоката е българското юридическо лице. Българската фирма издава на канадска фирма фактура без ДДС с основание за неначисляване на ДДС - чл. 69 от ЗДДС.

Как се третира покупката и продажбата на стоките от гледна точка на българския ЗДДС?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Относно прилагане на ЗДДС при международен транспорт на пътници

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, е закупила самолетни билети за свои наети лица, командировани до Австрия, от посредник – българска фирма, чрез online-платформа. Полетът ще се извърши чрез австрийските авиолинии. Фирмата е получила от посредника Протокол за доставка на самолетен билет, с издател: данните на посредника и подробно поименно описание за всеки пътуващ на маршрут, дата, час на полета, резервационен номер. В Протокола не фигурира името на превозвача.

Във връзка с прилагането на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС и изготвянето на Протокол по чл. 117 от закона за самоначисляване на ДДС с 0% за пробега над територията на страната съм затруднена от определянето на това кой се явява доставчик за фирмата:

- превозвачът – австрийски авиолинии или

- посредникът – българската фирма?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Относно облагане с ДДС при особен случай на хотелско настаняване

ЗДДС. Въпрос. Хотелиер „А“ предоставя в собствен категоризиран обект хотелско настаняване на туристи, включително хранене и транспорт, като използва услугите както на резервационни интернет сайтове, така и на туроператори.

Друг хотелиер „Б“ със собствена хотелска база възлага на хотелиер „А“ от името и за сметка на хотелиер „Б“ да настанява туристи в собствената на хотелиер „Б“ база.

Хотелиер „А“ настанява туристи в обектите, собственост на хотелиер „Б“, като осигурява клиенти чрез туроператори и чрез интернет сайтове за резервации.

Хотелиер „А“ издава на туроператорите фактури за хотелско настаняване включително за хотелската база на хотелиер „Б“ със ставка 9% за данъка върху добавената стойност. За хотелското настаняване, осъществено в базата, собственост на хотелиер „Б“, хотелиер „Б“ издава на хотелиер „А“ фактура за хотелско настаняване също с 9% ДДС.

Правилно ли е приложена намалената ставка за ДДС в описаните по-горе случаи?
Предвид разясненията, дадени от НАП с Указание, изх. № УК-2 от 10. 07. 2012 г., точка 2. 2 доставка по настаняване и/или хранене, предоставена от хотелиер на друг хотелиер, може ли да се счита, че намалената ставка от 9% е приложима от хотелиер „Б“ само в случай, че хотелиер „А“ настанява туристи в базата на хотелиер „Б“ при дублирани резервации?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Относно третиране при издадена фактура за авансовото плащане при бъдещ ВОП

ЗДДС. Въпрос. Дружество е сключило договор за изработка на машина в Италия. Направен е авансов превод за 20 000 евро. Италианското дружество е издало фактура за авансовото плащане.

Следва ли на базата на тази фактура да бъде издаден протокол по чл.117 от ЗДДС и следва ли той да бъде включен в дневниците за покупки и продажби за месеца, през който е издаден?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Относно прилагане на чл. 10, ал. 1 от ЗДДС при прехвърляне на обособена част на предприятието

ЗДДС. Въпрос. Дружество „А“ продава на дружество “Б“ част от предприятието си, а именно ДМА, ДНМА, материални запаси и работници съгласно чл. 15 от ТЗ.

Моля за Вашето становище тази сделка попада ли в обхвата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС?

Има ли разлика в тълкуването по отношение на начисляване на ДДС по посочената разпоредба при продажба на цяло предприятие и на част от предприятие?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно данъчната основа на продажбата на активи между свързани лица

ЗДДС. Въпрос. Дружество „А“ продава на дружество „Б“ ДМА, ДНМА и материални запаси с оценка на вещи лица в размер на 6 млн. лв. Договорената пазарна цена на активите е 12 млн. лв.

Би ли имало проблем при фактуриране на сделката между двете дружества на 12 млн. лв. в частта на теглене на данъчен кредит в дружество „Б“, във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 1, б. „в“ от ЗДДС?
В случая дружествата имат ли ограничение в договорената пазарна цена между тях съобразно оценката на вещите лица?

Условия:

- Дружествата са регистрирани на територията на България и регистрирани по ЗДДС.

- Дружествата са свързани лица - физическо лице „Х“ притежава 100 % от капитала на дружество „А“ и 33 % от капитала на „Б“.

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно третиране на суми по чл. 60, ал. 1 и чл. 64 от ЗУО при доставка по обработка на отпадъци

ЗДДС. Въпрос. Прилагам фактура, в която са описани сделките със съответните стойности:

- обработка на отпадъци - 246,08

- обезпечение по чл. 60, ал. 1 от ЗУО - 43,68

- отчисление по чл. 64 от ЗУО - 615,20

Основанието за издаването на фактурата е чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС.

Как би следвало да се отрази фактурата в регистрите на получателя? Според нас, трябва да включим фактурата във дневник покупки с попълнени колони от 1 до 8а и трябва да се отрази протокол за обратно начисление с данъчна основа - 246, 08 и ДДС - 49, 22.
Обезпечението и отчислението трябва ли да се включат в данъчната основа за обратно начисление?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Относно прилагане на чл. 33 от ЗКПО при съдружник в ООД

ЗКПО. Въпрос. Съдружник и управител в ООД е пенсионер. От гледна точка на осигуряване е самоосигуряващо се лице и получава "трудов доход" по ЗДДФЛ. Включен е в месечната ведомост с 2100 лв. заплата, здравни осигуровки за негова сметка и данък. Социални осигуровки за ДОО не плаща.

Въпрос: Има ли право на командировъчни пари и ако не - защо и по кой точно закон и член на закона?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно третиране на доходи от продажба на имущество на български гражданин - местно лице на Дания

ЗДДФЛ. Въпрос. Български гражданин живее със семейството си и работи в Дания от 7 години, има статут на постоянно пребиваващ там и е местно лице за данъчни цели на Дания. Лицето притежава апартамент в София, който е придобит с покупка през 2008 г., ведно с обзавеждането и кухненското оборудване, като в нотариалния акт е вписана обща цена –например - 100 хил. евро. Предстои продажба на апартамента, като по желание на купувача сделката се разделя на две части , но се осъществява в един и същ момент:

продажба на недвижимия имот с нотариален акт – за 60 хил. евро;
продажба на движимите вещи – мебели и кухненско оборудване – с договор за покупко-продажба , без нотариална заверка – за 30 хил. евро. Тази сума ще се преведе по сметка на родителите на продавача за покриване на кредит на тяхно име, обезпечен с ипотека върху продавания имот. Ще се изготви договор за дарение на парична сума между продавача и родителите му.

Сумата от 60 хил. евро ще се преведе по доверителна сметка на нотариуса, при който ще се изповяда сделката и който ще е отговорен за заличаване на ипотеката. След заличаването, нотариусът ще преведе сумата по сметка на продавача.

При така описаната ситуация, какви задължения възникват за продавача:

- относно дължимост на данъци (вкл. авансово);

- относно деклариране на получени доходи;

- относно деклариране на други обстоятелства, свързани със сделката и дарението?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно допълнително договорените суми при командироване по реда на чл. 121а от КТ

ЗДДФЛ. Въпрос. Възможно ли е допълнително договорените суми, които се предоставят на основание на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги да се третират като дневни командировъчни пари и за тях да се приложи чл. 24, ал. 2, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ДОПК. Относно подаване уведомление до НАП за допусната фактическа грешка в декларация

ДОПК. Въпрос. Имам питане относно публикация на ТИТА, озаглавена „Процедури по коригиране на подадена декларация по ЗКПО, ЗМДТ и ЗДДФЛ, предвидени в ДОПК“ (бр. 5 от 2010 г.).

Въпросът е: Какво е основанието за подаване на уведомление до НАП за допусната фактическа грешка в декларация, когато срокът е изтекъл (чл. 104, ал. 1 от ДОПК)?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

КТ. Относно реда на командироване в предприятие от същата група за обучение или бизнес - срещи

КТ. Въпрос. Ние сме дъщерно дружество на многонационална компания. В тази връзка служители на фирмата често пътуват на бизнес срещи и обучения в компанията майка, която се намира във Франция (от 1-2 дена до 2 седмици).

Потвърди ли се мнението, че тези пътувания остават по старата наредба, че командироването в рамките на групата с цел обучение и координационни бизнес срещи е по - общия ред на НСКСЧ?

Какво е третирането, ако служители на българското дружество се командироват с цел обучение от седмица до месец в страна от ЕС, като обучението се провежда от трето лице – извън групата или с цел преговори с нови клиенти извън групата?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Относно размера на командировъчни пари на шофьори при международен транспорт

КТ. Въпрос. Във фирма за международен транспорт може ли на всеки от шофьорите да се определи различен размер на командировъчните при еднакви маршрути (например България – Хърватска – Германия – Франция - България)? Може ли да имат различни размери на командировъчните пари на един и същи шофьор при различни или еднакви курсове по отделни заповеди за командировка? Как следва да се командироват шофьорите за международните курсове за 2017г. със заповед за командировка по НКСЧ или със споразумение съгласно Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при условие че шофьорите изпълняват работа понякога в една страна-членка или в няколко страни-членки?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП