Игри и отговорност на управителя

ЗДДС. Относно неотразено в дневника за покупките кредитно известие
ЗДДС. Въпрос. След 14. 06. 2017 г. сме получили кредитно известие (КИ) от наш доставчик с дата 31. 05. 2017 г. То не е отразено в дневниците за м. 05. 2017 г. Особеност в случая е, че фактурата, към която е издадено неосчетоводеното известие също не е осчетоводена. 

При осчетоводяване на двата документа резултатът е „0“.
 
Попадаме ли в хипотезата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, където санкцията е в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. при положение, че при осчетоводяване на двата документа дружеството няма да има задължение за внасяне на ДДС по това КИ? 
 
Попада ли случаят в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно доставка за монтаж и инсталиране на оборудване в Германия
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма „А” е сключила договор за доставка, монтаж и инсталиране на оборудване на бар в Германия с фирма „Б”. Нашата фирма „А” - доставчик е регистрирана по ДДС в България, а получателят (клиента) фирма „Б” е регистриран по ДДС в Германия. Българската фирма „А“ ще закупува материали със собствени средства и ще наема подизпълнители (фирма „В”) в България за изработка на оборудването. За монтажа също ще бъде наета, като подизпълнител българска фирма (регистрирана по ЗДДС лице).
 
Въпросите са следните:
  1. За закупените материали и за извършената работа от подизпълнителите имаме ли право да ползваме данъчен кредит?
  2. Фактурата за монтажа на оборудването, издадена от „В” към „А”, на кое основание следва да бъде издадена, тъй като мястото на изпълнението на услугата е извън България?
  3. На кое основание следва да бъде издадена фактурата за доставка, монтаж и оборудване от фирма „А” към фирма „Б”, тъй като е налице основна и съпътстваща доставка?
  4. При тази сделка ще възникне ли основание за регистрация по ДДС на територията на Германия за фирма „А”?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно третиране на посредническа услуга при електронна търговия
ЗДДС. Въпрос. В България ще се създава фирма за електронна търговия „Х“ ЕООД. Системата на търговия ще е следната: Физическо лице от САЩ прави заявка за стока и плаща на „Х“ ЕООД през paypal, например, 5 долара. „Х“ ЕООД намира и поръчва стоката от Amazon или другаде и плаща например 2 долара от пак през paypal или през кредитната карта на „Х“ ЕООД. Стоката ще се изпраща от продавача на адреса на купувача и „Х“ ЕООД ще е само посредник - без да придобива стоката. „Х“ ЕООД ще получава фактури за поддръжка на интернет магазин и за други услуги, свързани с дейността от американски фирми.
 
Имам следните въпроси:
  1. „Х“ ЕООД трябва ли да се регистрира по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1 за услугите и таксите за поддръжка на електронен магазин или може да направи регистрация по избор на основание чл. 100, ал. 1?
  2. Относно покупката и продажбата на стоки: „Х“ ЕООД е само посредник между купувача (в 99,9% от случаите физическо лице) и продавача, който също не винаги ще е фирма. „Х“ ЕООД няма да придобива стоките, които ще продава и съответно купувачите няма да са негови клиенти. Няма да има фактури за покупа и продажба на стоките. Възможно ли е да се прави справка (отчет за продажбите) в края на месеца на база поръчани (платени) от купувача стоки и доставени до купувача стоки за прихода на „Х“ ЕООД и на база на тази справка да се декларира прихода в дневник продажби по ЗДДС или трябва да се декларира всяка сделка самостоятелно? Може ли да се приложи чл. 24 от ЗДДС като основание за неначисляване на ДДС? Стоките ще движат в границите на САЩ.
  3. „Х“ ЕООД обмисля вариант да има един срок от 30 дни, в който купувачът да може да се откаже от стоката без значение от причината и „Х“ ЕООД да върне парите. Предполагам в този случай ще се намали прихода на „Х“ ЕООД и това ще се вижда от месечната справка. Ако стоката не бъде върната по някакви причини, това ще се счита ли за безвъзмездна доставка?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Относно определяне на датата за регистрация по ЗДДС при договор за наем на недвижим имот
ЗДДС. Въпрос. Фирма“ Х“, нерегистрирана за целите на ЗДДС, има закупен недвижим имот. Дружеството има сключен договор за отдаване под наем на актива, като в договора изрично е упоменато, че наемът е годишен. Началната дата на сключеното съглашение между двете страни -„Наемател“ и „Наемодател“ е 03. 01. 2017 г. Безспорно е обстоятелството, че упоменатото дружество „Наемодател“ е правен субект, който осъществява независима икономическа дейност редовно и по занятие. Стойността на уговореният годишен наем е 72 000 лева.
 
Въпросът ми е свързан със задължението за задължителна регистрация, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството ще издаде фактура за извършената услуга в месец декември на 2017 г.
 
Кога задълженото лице ще достигне облагаем оборот, надхвърлящ 50000 лева и ще възникне задължение за подаване на заявление за задължителна регистрация по този закон?
 
-          до 14-то число на месец януари 2018г. или
-          до 14 октомври 2017 г.,
 
тъй като пропорционалната част от наема за всеки месец е 1/12 част от 72 000 лева, т.е. в месец септември ще имаме извършена услуга, чиято стойност ще възлиза на сума, надхвърляща прага за задължителна регистрация 50000 лева? (9*6000=54000 лева).
 
Ще допълня ,че фирма „Х“ няма други приходи от своята дейност до момента, освен наемната услуга.
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Относно третиране на договор за консигнация с немско дружество
ЗДДС. Въпрос. Имаме клиент в Германия. Съгласно договорът българското дружество трябва да осигурим стоки на консигнация. Стоките ще се доставят в техен склад в Германия, от където на месечна база ще се фактурира стоката, която е изтеглена от склада. Прилагаме проекто - договорът при необходимост от детайли.
 
 В тази връзка ни интересува:
  1. Възниква ли задължение на българското дружество за регистрация по ДДС в Германия? Кога възниква и при какви условия? Как става регистрацията?
  2. Как се документира изпращането на стоките от България до склада в Германия? 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Относно продажба от регистрирано по ЗДДС лице на недвижимо имущество, придобито от нерегистрирано лице
ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ДДС закупува УПИ с две сгради и временни постройки, от дружество нерегистрирано по ЗДДС. Дружеството купувач, регистрирано по ДДС, продава същият имот.
 
Следва ли при продажбата дружеството да начисли ДДС?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
 
ЗДДС. Относно третиране на услуга по обучение в страна от ЕС и възстановяване на ДДС начислено в друга държава членка
ЗДДС. Въпрос. Предметът на дейност на „Х“ ЕАД включва управление на финансовите инструменти, прилагани по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, както и по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство в България през програмен период 2014-2020 година.
 
Предметът на дейност се осъществява от дружеството в качеството му на организация, изпълняваща „Фонд на фондове” по смисъла на чл. 2, т. 27 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. Сделките, осъществявани от дружеството се считат за освободени съгласно изискванията на чл. 46 на ЗДДС. За осъществяване на своята дейност служители на дружеството се командироват с цел обучения в страни от Европейския съюз. В конкретния случай, доставчикът на услугата е немско търговско дружество, което е организирало обучение в Холандия. Дружеството получава фактура от доставчика, в която фигурират:
 
-        такса за участие (participation fee) за съответното обучение и
-        сума за организиран кетъринг като отделна цена от таксата за участие.
 
И към двете услуги е начислен ДДС със ставката за данък добавена стойност на Холандия (21%).
 
Въпросите са:
 
  1. Съгласно изискванията на ЗДДС къде следва да се счита, че е мястото на изпълнение на доставката на услуга за обучение?
  2. Правилно ли доставчикът на услугата е начислил в своята фактура ДДС?
  3. Следва ли да издадем протокол по чл. 117 от ЗДДС и с каква ставка?
  4. В случай, че доставчикът на услугата правилно е начислил холандско ДДС, имаме ли право да пристъпим към процедура за възстановяване на начисленото ни ДДС?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Относно третиране на неустойка
ЗДДС. Въпрос. Съгласно чл. 3.3. от сключен договор е уговорена неустойка при непредоставяне в срок на обезпечение по чл. 1.8 или чл. 1.9 от договора. Следва ли тази неустойка да се счита за облагаема сделка по ЗДДС или ще попадне в обхвата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, т.е. съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС „данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер“.
 
Или следва да бъде тълкувана като сума със санкционен характер и следва да бъде обложена с ДДС?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Относно продажба на активи между свързани лица
ЗДДС. Въпрос. Възможно ли е дружество „А“ чрез сделката с фактури с начислено ДДС да продаде материални запаси, ДМН, ДНМА, а не на основание чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) и ако „Да“ дали НАП биха отказали данъчен кредит в дружество „Б“ по някакви причини - (т.е. биха ли тълкували тази сделка изключително на основание чл. 15 от ТЗ и съответно чл. 10 от ЗДДС)?
 
На какви цени следва да бъдат продадени материалните запаси, ДМА и ДНМА - трябва ли да бъдат съобразени с оценка от вещи лица или може да се позовем на счетоводните данни в дружество „А“ плюс процент надценка?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
 
Наредба № Н- 18. Относно издаване на фискална касова бележка в автомивка при продажби на услуга чрез автомат
Наредба № Н -18. Въпрос. От една седмица на метанстанцията ни изградихме автомивка на самообслужване.На автомивката имаме фискални устройства, които са свързани дистанционно с НАП, отпечатват месечен отчет, но не издаваме фискална касова бележка на клиентите си. Фискалното устройство е същото както на кафемашините на самообслужване.
 
Въпросът ни е трябва ли на всеки клиент да се издава фискална касова бележка или фискалните устройства, които сме поставили са достатъчни за целта?
 
 
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
ЗКПО. Относно третиране на разход от отписване на сгради, разрушени с цел използване на терена
ЗКПО. Въпрос. На 20. 09. 2016 г. „Х“ ООД закупува обособена част от предприятие (доставчикът е нерегистрирано по ЗДДС лице), както следва:
  1. земя – УПИ на стойност 700000 лв.
  2. сгради – 22 броя на обща стойност съгласно договор за покупко-продажба за 1 100 000 лв.
Ръководството на дружеството решава, че част от сградите трябва да бъдат премахнати, за да се използва терена за други цели. На 30. 04. 2017 г. десет броя от сградите (сградите не са амортизирани, защото не са използвани през периода), на стойност 250 000 лв. са разрушени и премахнати от скицата на имота. Стойността на сградите е отписана на разход.
 
Съгласно ЗКПО стойността на отписаните сгради данъчно признат разход ли е?
 
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
ЗКПО. Относно третиране на разход за предадени за скрап машини
ЗКПО. Въпрос. Х“ ООД придобива машини – на обща стойност 540 000 лв. Стойността на машините е посочена общо за всички единици, като машините са заприходени на база оценка, извършена от лицензиран оценител. Машините, които няма да бъдат използвани в производствената дейност на дружеството, а ще бъдат продадени, са заведени в сметка 304 – Активи, държани за продажба. На 30. 04. 2017 г. машини за 60 000 лева са в състояние, което не позволява използването им или продажбата им и са отписани и предадени за скрап. Машините не са амортизирани при настоящия собственик.
 
Съгласно ЗКПО разхода за предадените за скрап машини данъчно признат ли е?
 
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Относно договор за наем на етажна собственост с форма на управление общо събрание
ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество сключва договор за наем на недвижим имот- етажна собственост. В договора, наемодател е ООД с ЕИК, В Договора е записано, че наемателят дължи наем в определен размер срещу издадена от наемодателя разписка. Въпросът ми е следва ли наемателят да удържи данък, и ако е задължен следва ли да издаде служебна бележка за удържаният данък
 
Това е извадка от договора: "Етажна собственост с посочен адрес, представлявана от „Х“ ООД с ЕИК... , със седалище и адрес на управление - различен от този на етажната собственост, представлявано от управител (трите имена на основание договор от 2015 г.), наричан по-долу „наемодател“. "

След като наемодателят ще издава разписка с определената наемна цена, и не следва да се издава никакъв документ от наемателя за удържания данък, то наемодателят как ще удостовери пред собствениците, че наемната цена е намалена с удържан данък?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ДОПК. Относно необходимостта от апостил върху документите, включени в Искането по чл. 137 от ДОПК
ДОПК. Въпрос. Следва ли на удостоверението (сертификат) за местно лице, на декларациите за липса на МСД и действителен притежател на дохода, на извадката от търговския регистър за представителната власт и на пълномощното за нас да има нотариална заверка и апостил?
 
Документите ще се представят пред платеца на дохода.
 
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
СИДДО. Относно третиране на софтуерни лицензи
СИДДО. Въпрос. Нашата фирма закупува лицензи (perpetual license), които:
 
-  препродава на български клиенти (perpetual license), или
- дава под наем на български клиенти (subscription license).
 
  1. Дължи ли се данък при източника?
  2. Какво ще бъде третирането, ако същите такива лицензи (perpetual license) се закупят от дружество, което е регистрирано в Холандия, и след това с тях се извършват същите сделки с български клиенти, описани първоначално?
 
Отговор: Иван Антонов, главен юрисконсулт Дирекция „СИДДО“
ЗСч. Относно преоценка на земя по реда на МСС
ЗСч. Въпрос. Предприятие придобива земя 5 дка в регулация за 20 000 лева през 2011 година. Прилага модела на цената на придобиване за последваща оценка на ДМА. Прилага МСС. През 2017 година решава да преоцени земята, за предоставяне на по вярна и надеждна информация във финансовия отчет. Ще използва лицензиран оценител. Данъчната оценка на земята е 40 000 лева.
 
-        По какъв метод трябва да бъде оценена земята от оценителя?
-        Трябва ли да се съобрази оценителя с изискванията на МСФО 13 при определяне на справедливата стойност на имота?
-        Трябва ли преоценката на земята да се прилага с обратна сила и за предходен период и да се посочи в предходната година на финансовия отчет за 2017 година?
-        Какво е данъчно третиране на извършената преоценка?
 
Предприятието притежава още една земя от 1 дка в регулация с балансова стойност 3500 лева и данъчна оценка 6500 лева.
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
КТ. Относно право на намалено работно време и допълнителен платен годишен отпуск при второ категория труд
КТ. Въпрос. Дружество извършва дентални (стоматологични) услуги и има рентгенов кабинет за снимки на зъби.
 
Назначените в този кабинет рентгенови лаборанти трябва ли да се осигуряват при условията на втора категория труд? За целта прилагам копие на протокол за контрол.
 
Ако са втора категория какво е законоустановеното работно време за тези лица?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП