Уведомление по чл. 143ш от ДОПК и ново данъчно облекчение

Казуси - продажби по Интернет
Третиране по реда ЗДДС, ЗДДФЛ, Наредба № Н-18 и КСО на продажба на ръчно изработени изделия от физическо лице по Интернет
Казус. Физическо лице, изработва изделия от стъкло с намерението да ги продава, както в България, така и извън България, чрез собствен сайт и сайтове, в които се предлагат ръчно изработени изделия.
 
В тази връзка възникват следните въпроси:
  1. Лицето е самоосигуряващо се, в качеството си собственик в ООД, пенсионер е и се осигурява само здравно. Има регистрирано ЕТ, което от години не извършва дейност. Следва ли лицето да се регистрира и като упражняващ професионална дейност на свой риск и за своя сметка? Лицето не притежава сертификат или диплома за дейността, която извършва.
  2. Доходите, които ще получава, доходи по чл. 29, ал. 1, т. 2б от ЗДДФЛ ли са?
  3. Следва ли да регистрира извършените продажби с фискално устройство?
  4. Кои са предпоставките за регистриране на лицето по ЗДДС в България или в страна от ЕС? Ще участват ли тези доходи при годишното изравняване на осигурителния доход?
  5. Лицето има и ЕООД, регистрирано по ЗДДС, от което може да извършва продажба на тези изделия. Какви биха били данъчните ефекти от гледна точка на ЗДДС, ако дейността се извършва чрез ЕООД?
  6. Какво е третирането от гледна точка на ЗДДС на евентуално изпращане на изделия в ЕС или в трета страна за участие в изложение и връщане в България на част от тях?
 
Отговор: Димитър Бойчев, Людмила Мермерска, Юлия Калчева, Даниела Даракчиева
Третиране по реда на ЗКПО, ЗДДС, Наредба Н-18 и КСО на онлайн търговия на ръчно направени изделия при изработка и транспортиране до клиентите от Германия
Казус. Създадено е ООД дружество в България с цел онлайн търговия на ръчно направени стоки (свещи). Единият от съдружниците, които ще изработва стоките, живее в Германия. Стоките се рекламират по немски сайтове. Плащанията ще бъдат по различни електронни системи (epay, easy pay, money gram) и ще постъпват в българска банкова сметка на дружеството. При евентуални клиенти стоките ще се изпращат от Германия до съответния клиент т.е. движението на стоките е от Германия към други държави (членки или не на ЕС). Съответно продуктите за изработката на свещите се доставят директно до адрес в Германия. Фирмата-доставчик отказва да издаде фактура на българското дружество, защото адресът е в Германия.

Въпросите ми са:
  1. Следва ли да се регистрира търговско представителство на българското дружество в Германия? Има ли въобще смисъл за такова действие?
  2. Ако се използва българската фирма – при продажбите на физически лица в ЕС, следва ли да се начислява ДДС във фактурите (дружеството не е регистрирано по ДДС)?
  3. Как стои въпросът с издаването на касов бон и как ще се докаже продажбата като стоките ще се изпращат от Германия?
  4. Осигуряването къде следва да бъде – при положение че единият съдружник е постоянно в България, а другият в Германия?
     
Отговор: Людмила Мермерска, Ганка, Петрова, Юлия Калчева, Димитър Бойчев
Третиране на право на ползване върху софтуер предоставен от българско дружество на италианско дружество, ползван чрез интернет платформа за събиране на залози
Казус. Българско дружество (БГ дружество) се занимава с производство, доставка и управление на устройства и системи, използвани в развлекателния бизнес за събиране на залози. Италианско дружество (ИТ дружество) оперира в сферата на игралния и развлекателен бизнес в Италия, за което притежава съответния лиценз.
 
Двете дружества сключват договор, според който БГ дружество ще инсталира свой игрален софтуер заедно с допълнителни устройствав интернет мрежа, собственост на ИТ дружеството. Тези устройства ще бъдат интегрирани в интернет платформа на ИТ дружеството. 
 
За тези услуги БГ дружеството ще получава месечно от ИТ дружеството процент от чистата печалба, получен като резултат от залозите минус джакпота и други такси дължими за дейността в Италия.
 
БГ дружеството предоставя непълни лицензионни права на ИТ дружеството без да са дължими лицензионни такси и при условие, че последното се задължава да пази лицензионните права и патенти на БГ дружеството. ИТ дружеството няма право да копира, разпространява и т.н. свързани със софтуера.
 
Въпросите са:
  1. Дали този софтуер би могъл да се третира като "нестандартен" т.е. като услуга по реда на ЗДДС? Ако не е така как би се третирал по реда на ЗДДС?
  2. При условие, че се третира като услуга по реда на кой член от СИДДО с Италия би се обложил и къде?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, Людмила Мермерска