Промени в ГПК

ЗДДС. Комисионни договори между търговски дружества и трети лица
ЗДДС. Въпрос. Фактическите обстоятелства са следните. Налице е подписан договор между възложител – „търговско дружество от Русия“ и българско дружество, което е страна по договора, като комисионер. Комисионерът е задължен по поръчка на възложителя да издирва и намира подходящи клиенти доставчици на определена група стоки (електроника, текстил). Доставчиците може да са от ЕС, но е възможно да са и от трети страни – така изготвения договор определя доставчиците като доставчици на „Възложителя“.
 
Организацията на сделките по-нататък е следната - комисионерът намира подходящите доставчици, същите издават фактура за стоките на комисионера, а той от своя страна префактурирва същите стоки на „Възложителя“ на същата стойност.
 
Особеното на случая е, че стоките въобще не идват в България, а възложителят чрез кореспонденция до доставчика нарежда, в кои страни следва да бъдат изпратени – от ЕС или в трети страни. За услугата по осигуряване на подходящи доставчици на стоки комисионерът получава възнаграждение съгласно договора.
 
При така описаните сложни взаимоотношения въпросите са следните:
  1. Правилно ли е фактурите от доставчика да бъдат издавани към комисионера и той да ги префактурира на „Възложителя“? Може ли тази сделка да се счита за ВОП, ако доставчикът е от ЕС, след като стоката не пристига в България, и за тези доставки комисионерът трябва ли да изготвя по чл. 117 от ЗДДС?
  2. Когато комисионерът издава фактура на „Възложителя“ (Възложителя е дружество от Русия) сделката счита ли се за износ?
  3. Следва ли след като комисионерът получава тези фактури, към фактурите да има транспортни документи за доказателство, че стоката е пристигнала, където е наредил „Възложителят“ и че крайният получател е получил фактурираната стока?
  4. Необходимо ли е комисионера да направи регистрация по ДДС за онези страни, където е наредено да се експедира стоката и в тази връзка комисионерът има ли някакви задължения, свързани с нашето данъчно законодателство?
  5. Комисионерът е дружество по ЗДДС. При изготвяне на дневник покупки и продажби, в кои клетки в тези случаи следва да се отразят стойностите на покупките и продажбите?
  6. Носи ли комисионерът отговорност и длъжен ли е да контролира къде са изпратени стоките от „Възложителя“, или от него отпада каквато и да е отговорност за това?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Покупка на коли втора употреба от трета страна, с платено ДДС в немска митница
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма регистрирана по ДДС, купува леки автомобили втора употреба от страна извън европейския съюз Швейцария (трета страна) и ги продава в България. Обмитяването и плащането на ДДС става в Германия (немска митница). Спедиторска или логистична фирма оформя документите по вноса от името на българската фирма. Разполагаме с документ за платено мито и ДДС в Германия от името на българската фирма. Немската митническа декларация е издадена с получател българската фирма, но сделката не може да се осчетоводи като внос, защото платеното ДДС остава в Германия, т.е. не е внесено по сметките на републикански бюджет.
  1. Как да третирам сделката - внос или ВОП?
  2. Трябва ли българската фирма да се регистрира по ДДС в Германия?
  3. Може ли автомобилите да се продават на марж в България или продажбата трябва да се извърши само по общия ред?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Кредитни известия за ценови корекции на база постигнат оборот или други търговски условия
ЗДДС. Въпрос. Търговска фирма издава ежемесечно кредитни известия за ценови корекции на база постигнат оборот или други търговски условия. Ценовата корекция се формира като процент от оборот по фактури. Номерата на всички фактури ли следва да се посочат в кредитното известие или има и друг вариант?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Бонус при продажба на козметика в новооткрит магазин
ЗДДС. Въпрос. Фирма, която продава козметика - при новооткрит обект на клиент, който зарежда със стока, например за 10 000 лв., прави бонус в стоки за 2 000 лв. Как да се отрази този бонус документално?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Продажби на стоки на промоция
ЗДДС. Въпрос. Внесени са дрехи от страна членка на ЕС. Фирмата е регистрирана по ЗДДС и затова е начислен данък с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Всичко е осчетоводено и отразено в дневници и Справките - декларации по ЗДДС в съответните срокове.
 
Възможно ли е сега стоките да се продават на промоция, т.е под доставна цена?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Рента-кар, предоставен под наем на собственика на дружеството
ЗДДС. Въпрос. Закупен е лек автомобил за рента-кар.
  1. Имаме ли право на приспадане на данъчен кредит за разходите за поддръжка на автомобила?
  2. Този автомобил може ли да се отдава под наем на собственика на дружеството и каква документация би следвало да се оформи, ако е възможно?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Третиране на онлайн търговия с посредничество на Амазон с ДДС номер в Германия
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, ще извършва търговия с фирма Амазон - за онлайн търговия. Българската фирма предоставя стока на фирма Амазон, като определя цените, на които фирма Амазон ще ги продава онлайн. Фирма Амазон е посредник - тя продава стоките на българската фирма онлайн. Всички фактури към крайния потребител (купувача) са от името на Амазон.
 
В края на всеки месец - Амазон дава подробна справка за извършените продажби на българската фирма по държави и цени, както издава и фактура за комисионна за извършената услуга. Българската фирма издава фактура за продадената стока и Амазон превежда сумата - разлика между фактурата от българската фирма и фактура за комисионната от Амазон.
  1. Във връзка с ЗДДС как счетоводно да оформим движението на стоките до склада на Германия, при положение ,че нямаме още сделка?
  2. Фактурата, която издава българската фирма в края на месеца към Амазон може ли да се счита за ВОД?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Третиране на сделки на българско дружество с различни дружества от ЕС във връзка с производство на продукти
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество регистрирано за целите на ДДС в България извършва следните сделки:
  1. Закупува материали от френско дружество, като е предоставило идентификационния си номер за целите на ДДС, издаден в България. Материалите се транспортират до територията на Румъния за преработка.
  2. Материалите се разпределят на дружества в Румъния, с които има сключен договор за преработка. Собствеността на материалите не се прехвърля на румънските дружества.
  3. Румънските дружества извършват услуга на българското дружество за преработка на материалите, за което издават фактури.
  4. Готовите продукти българското дружество продава на дружество в Италия. Движението на готовите продукти се извършва по следния начин:
-   Готовите продукти от дружествата в Румъния се транспортират до дружеството възложител в България и след това до дружеството в Италия.
-   Готовите изделия от дружествата в Румъния се транспортират до дружеството в Италия
Българското дружество няма регистрация по ДДС в други европейски държави.

Въпросите са:
  1. Налице ли е вътреобщностно придобиване съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗДДС след като българското дружество е предоставило идентификационния си номер за целите на ДДС, издаден в България? Ако е налице вътреобщностно придобиване има ли право на приспадане на данъчен кредит по издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС?
  2. Какво е данъчното третиране по ЗДДС на извършената доставка на услуга за българското дружество по преработка на материалите от данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС в Румъния? Мястото на изпълнение определя ли се по общия ред на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение е в България?
  3. Какво е данъчното третиране по ЗДДС на продажбата на готовите продукти от българското дружество на италианското дружество при вариантите посочени в т.4?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Организиране на транспорт и хранене във връзка с Европейското ни председателство
ЗДДС. Въпрос. Дружество туроператор ще организира транспорт и хранене във връзка с Европейското ни председателство. Като клиент ще се явява Европейския икономически и социален комитет.
 
Как би следвало да се отчитат тези дейности по ЗДДС при положение, че дружеството туроператор ще наема други дружества за извършване на транспортните услуги и храненето - по марж или влиза в обсега на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗАДС. Зареждане на плавателни съдове и препродажба на гориво
ЗАДС. Въпрос. Българско юридическо лице разполага с нает кораб (под молдовски флаг), който извършва превоз на товари извън територията на страната. През м. септември и м. октомври има платен аванс за корабно дизелово гориво. През м. октомври е извършена бункеровка на кораба, а останалата част от предплатеното гориво е препродадено на юридическо лице от трета страна.
 
Въпросът ми е необходим ли е разрешителен режим за тази препродажба и изобщо има ли нещо притеснително? Всички операции са извън територията на страната и ЕС.
 
 
Отговор: Мариянка Вълчанова, началник отдел «Последващ контрол», Агенция «Митници» - Пловдив
ЗКПО. Третиране на провизии за гаранции
ЗКПО. Въпрос. Въпросът ми е относно  данъчното третиране на провизиите като временна данъчна разлика. За по-нагледно давам следния пример за провизии по гаранции:
 
През 2016 г съм начислила провизии  за гаранции  в размер на 3 000 лева:
Дт – с-ка 608 - Разходи за провизии/ Кт с-ка 49830 - Провизии по гаранции - 3 000 лева.
 
Образувам временна разлика от 3 000 лева, т.е. увеличавам  през 2016 г. финансовия резултат със сумата от 3000 лева. През 2017 г. има върната продукция от клиент във връзка с възникнал дефект в едно устройство. Разходите  за материали направени за ремонтиране на устройството възлизат на 200 лева. При осчетоводяването на разхода за материали е взета следната счетоводна операция:
Дт с-ка 49830 - Провизии по гаранции /Кт с-ка 302 - Материали - 200 лева.
 
Следователно разходите отнасям за сметка на провизиите или 3000 лева - 200 лева = 2 800 лева.
 
През 2017 г. осчетоводявам сторнировъчна статия на провизията от 2016 г, но не със сумата от 3000 лева, а със сумата от 2 800 лева или
Дт с-ка 608 - Разходи за провизии/Кт с-ка 49830 - Провизии по гаранции (-2 800).
 
През 2017 г. смятам да намаля финансовия резултат със стойността на провизията от 2016 г., намалена с разхода за материали т.е със сумата от 2800 лева или "правя обръщане" през 2017 г.  със сумата от  2800 лева.
  1. Въпросът ми е правилно ли ще постъпя през 2017 г. като намаля финансовия резултат със сумата от 2800 лева, а не със сумата от 3000 лева?
  2. Този разход от 200 лева трябва ли да участва в преобразуването през 2017 г. в посока на намаление на финансовия резултат, като тези 200 лева не са отразени като счетоводен разход през 2017 г., а са посочени само в корекция на провизията т.е разход за сметка на провизията? Ясно, че ако нямах този разход на материали  от 200 лева, тогава нямаше проблем да намаля финансовия резултат с 3 000 лева.

 

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

ЗКПО. Обезценка на инвестиции
ЗКПО. Въпрос. Купувач - ООД закупува дялове в друго ООД с номинална стойност 2500 лв. за 70 000 лв. Общият размер на капитала е 5000 лв. Сделката е извършена в края на 2015 г. При купувача е отчетена инвестиция (дяловете в ООД) по реда на СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия по цена на придобиване, т.е. за 70 000 лв. Предвид финансовите резултати и финансовото състояние за 2016 г. и до момента на 2017 г. на дъщерното/асоциираното дружество, считаме, че купувачът трябва да се направи обезценка на инвестицията към 31.12. 2017 г.
 
Какъв е редът за обезценка на инвестицията и какво ще е данъчното третиране?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗКПО. Заем между физическо лице и юридическо лице без краен срок с уговорена лихва
ЗКПО. Въпрос. Имам заем между физическо лице и юридическо лице с уговорена лихва, но няма краен срок, в който да бъде върнат заема и без погасителен план по него. (Физическото лице дава заем на юридическото лице.) В такъв случай, ако приемем, че заемът е даден на 01. 02. 2017 г. , но няма погасяване до края на 2017 г., то трябва ли да се изчислят и начислят като разход съответните лихви за 2017 г. във същата година?
 
В този случай, при който няма погасителен план и краен срок, приложимо ли е начисляването на лихви за бъдещи периоди и ако да, как е най-удачно?
 
Не е ли по- добре лихви да бъдат изчислени, начислени и платени за съответната част в момента, в който има частично погасяване по заема?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗДДФЛ. Изплащане на дял на наследници на починал съдружник
ЗДДФЛ. Въпрос. Дружеството е с правна форма ООД, с двама съдружници, притежаващи равни дялове. През м. май 2017 г. единият почива. Наследниците се съгласиха и се подписа договор за изплащане на дял (окончателен) в размер на 33 хил. лв.  Делът се изплаща при намаляване на капитала на дружеството.
 
Въпросите са:
  1. Дължим ли дружеството данък като страна изплащаща наследствения дружествен дял? До този момент не сме удържали нищо.
  2. В справката по чл. 73 от ЗДДФЛ ли трябва да се посочи изплащането на дела?
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
СИДДО. Прилагане на чл. 12, ал. 9 от ЗКПО при наличие на СИДДО с ОАЕ
СИДДО. Въпрос. Българско дружество начислява и изплаща неустойка по договор на дружество регистрирано в ОАЕ. В случая чл. 12, ал. 9 на ЗКПО ли прилагаме, т.е. винаги има данък при източника или можем да приложим СИДДО с ОАЕ. Намирам ОАЕ в списъка с юрисдикции с преференциален данъчен режим за 2017 г.
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
КСО. Ползване обезщетение за отглеждане на дете до 2 години при регистрация като свободна професия
КСО. Въпрос. Майка, която е на трудов договор във фирмата, в момента ползва обезщетение за отглеждане на дете до 2 години. Остават й 4 месеца. Тя има желание в момента да се регистрира като свободна професия и да извършва дейност. Няма да се връща на работа във фирмата. Ще може ли да получава част от обезщетението?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Осигуряване на самоосигуряващо се лице от Украйна при сключен граждански договор
КСО. Въпрос. Българска фирма е сключила граждански (консултантски) договор със самоосигуряващо се лице от Украйна, същото лице е предоставило удостоверение за внесени осигурителни вноски в Украйна. Работата по гражданския договор ще са извършва изцяло от Украйна.
 
Между България и Украйна има сключен Договор за социално осигуряване и Споразумение към него, според който следва да се издаде сертификат УКР/БГ – 1, за социалното осигуряване. Съгласно писмо от Министерство на социалната политика на Украйна, изпратено конкретно по този казус сертификат УКР/БГ – 1 не може да бъде издаден, тъй като в спогодбата не е посочена компетентната институция за издаването му.
 
При така изложените факти бихме ли могли все пак да се позовем на Договора между двете държави и да не правим социалноосигурителни вноски за лицето или следва да пристъпим към издаване на служебен номер и внасяне на осигуровки в България?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КТ. Ред за уволнение на работник, страдащ от заболяване под особена закрила
КТ. Въпрос. Работничка, назначена на работа на 05. 04. 2016 г. на 01. 07. 2016 г. представя болничен, след което представя непрекъснато болнични листове до 15. 03. 2017 г. Работничката е с онкологично заболяване. След 15. 03. 2017 г. до днес 30. 10. 2017 г. няма връзка с жената нито по телефон, нито се явява на работа във фирмата. Отчитаме я като лице в неплатен отпуск и продължаваме да плащаме здравни осигуровки. От Инспекцията по труда ни казват, че нямаме право да освободим от работа болен работник, защото ни грози санкция. Как да постъпим?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Допълнително заплащане при извънреден труд и работа нощна смяна
КТ. Въпрос. Какво заплащане се дължи допълнително, когато се работи:
  1. на норма и се работи извънредно в събота или неделя, т.е. как се заплаща;
  2. в събота и неделя еднократно веднъж в месеца за довършване на спешна поръчка и се ползва компенсация почивен ден в понеделник и вторник - дължи ли се допълнително заплащане освен компенсацията;
  3. нощна смяна?
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Време за хранене при непрекъснат режим на работа
КТ. Въпрос. Когато се работи на непрекъснат режим на работа (машината е автоматична и не може да се изключва) как се осигурява почивка по закон по време на работа?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Годишен отпуск на работник, който е втора категория труд
КТ. Въпрос. Работник, който е втора категория труд, на колко дни годишен отпуск има право?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Възможност регистриран земеделски производител - физическо лице да сключи трудов договор с друго лице
КТ. Въпрос. Може ли регистриран земеделски производител - физическо лице да сключи трудов договор с друго физическо лице за работа като пастир?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП