БРОЙ 100, Февруари 2018 г.

Счетоводни и данъчни амортизации при отдаване под наем на постройка без разрешение за ползване по ЗУТ

Казус. Построихме пристройка към основната ни сграда. За пристройката са подадени документи за издаване на Разрешение за ползване, но вече втора година няма. А през това време пристройката се дава под наем и генерираме приходи. Мога ли да начислявам данъчни и счетоводни амортизации, само на базата на Протокол за въвеждане в експлоатация издаден от фирмата наемател?
 
 
Отговор: Христо Досев, Румяна Йорданова
 
Актуално към 14. 02. 2014 г.
 
1. Относно счетоводното третиране
 
За разлика от правния аспект на сделките, счетоводното отчитане на стопанските операции във финансовите отчети по реда на приложимите счетоводни стандарти следва да бъде пречупено през счетоводния принцип на предимство на съдържанието пред формата (чл. 26, ал. 1, т. 8 от Закона за счетоводството), което означава, че сделките и събитията следва да се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма.
 
Щом от построената пристройка Вашето предприятие черпи икономически изгоди през повече от един отчетен период и в случай, че можете по надлежен (документално обоснован) ред да формирате първоначалната оценка (себестойност) на постройката, превишаваща определения от предприятието праг на същественост за признаване на ДМА, то считаме, че установимият нефинансов ресурс (пристройката към основната сграда), контролирано от отчитащото се предприятие, следва да се признае в счетоводния баланс като дълготраен материален актив, без оглед на факта, че дружеството не е изпълнило определени технически изисквания, определени по закон ред.
 
По този начин, от месеца, следващ месеца на придобиване на актива, в съответствие с параграф 6.1 от СС 4 – „Отчитане на амортизациите”, ще имате право да начислявате счетоводни амортизации върху признатия за счетоводни цели ДМА.
 
Вашето дружество следва да документира датата, считано от която въвежда в експлоатация ДМА и започва да черпи икономически изгоди от нея.
 
Като примерна дата бихте могли да посочите датата, на която сте сключили договора за наем, но документът следва да се състави от Вашето предприятие, а не да разчитате на документ, създаден от друго предприятие и имащ други цели.
 
По обясними причини въвеждането в експлоатация на актив от страна на наемодател може да изпреварва и то съществено във времето датата, от която наемателят въвежда в своя собствена експлоатация наетия актив. Затова за целите на счетоводното отчитане е важно да документирате датата, от която Вашето предприятие експлоатира актива и черпи икономически ползи от него.
 
 
 2. Относно данъчното третиране по реда на ЗКПО
 
Въпросът свързан с начисляването на данъчни амортизации е в зависимост от прилагането на счетоводното законодателство доколкото разпоредбата на чл. 50 от ЗКПО постановява, че данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
 
  1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
  2. седемстотин лева.
Приемайки, че е налице данъчен дълготраен материален актив е нужно да се съобразите с разпоредбите на част II, Глава X на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
 
Основно изискване в корпоративния закон е данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, да изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи (чл. 52, ал. 1 от ЗКПО). Този данъчен регистър трябва да съдържа изчерпателно посочената информация, която се съдържа в ал. 3 на чл. 52, в т.ч. месец на въвеждане в експлоатация.
 
Въвеждането в експлоатация и начисляването на амортизация са взаимно свързани.
 
Тази свързаност е регламентирана с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.
 
Начисляването на данъчна амортизация започва според избора, който ще направи данъчно задълженото лице на основание нормата на закона:
 
  • от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или
  • от началото на следващия месец, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация.
Този избор обаче е обвързан с определени условия, регламентирани със закона и те са:
 
  • документална обоснованост на датата на въвеждане;
  • съобразяване с разпоредби на нормативни актове, различни от данъчните закони, които имат специфични изисквания в зависимост от видовете и предназначението на данъчните дълготрайни материални активи.
Според разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗКПО, когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, за данъчни цели въвеждането в експлоатация на актива не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт.
 
Видно от запитването дружеството е подало документи за издаване на Разрешение за ползване, което към този момент не е получено.
 
Процедурата по издаване на такова разрешение е нормативно уредена в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и съответните допълващи го наредби за видове строежи, гаранционни срокове, съставяне на актове и протоколи във връзка със строителството.
 
Издаването му дава право обекта да се ползва по предназначение, т.е. да се въведе в експлоатация.
 
Липсата на документ, който се изисква по силата на нормативен акт в конкретния случай е ограничително условие, което е поставено от данъчния закон за определяне и признаване на данъчни амортизации.
 
Поради изискването задълженото лице да има документ за въвеждане в експлоатация и този документ е Разрешение за ползване за дружеството не съществува възможност да започне определяне и признаване на данъчни амортизации, независимо от факта, че на практика от използването на актива се реализират приходи.
 
На основание посоченото, считам че не са налице основания за признаване на данъчни амортизации по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.