МСФО 16 и криптовалута

Въпроси - отговори
ЗДДС. Документиране на участие в семинар на служители и клиенти в друга държава членка
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма - дистрибутор на козметични стоки с марка „Х“ (регистрирана по ЗДДС), получава оферта за участие в събитие - семинар на марката „Х“, което ще се проведе в друга държава членка на ЕС. Офертата е валидна освен за служители на фирмата и за трети лица - физически или юридически - които са наши клиенти. Цената на един билет за семинара включва:
-   хотелско настаняване (3 нощувки); 
-   трансфер от и до летището; 
-   храна и напитки по време семинарите, програмите (полупансион);
-   достъп до различни програми, и семинари.
 
Фирмата ще изпрати трима нейни служители и има заявили участие още пет лица - клиенти на фирмата. Заявката за участието се изпраща от името на фирмата и съответно получаваме invoice от Агенция за организиране на събития - с немски VAT номер с следното основание 
Tickets for the Destination Event 2018 и основание за неначисляване на ДДС - According to § 3a Absatz 2 German VAT law (UstG), the total is free of VAT. Въпросите са следните:
  1. Трябва ли да се издаде протокол по чл. 117 за получената фактура с немски VAT номер, ако „да“ - на какво основание и съответно с каква ставка?
  2. Какъв документ трябва да издадем на третите лица, които ще участват в семинара (ние ще им префактурираме сумата на билета - такава каквато е в офертата и каквато на нас е фактурирана за 1 брой билет) и следва ли да се начислява ДДС? 
  3. Трябва ли да отразим гореописаното като данъчна сделка или следва да отчетем само паричните плащания като разчети ?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Внос на стока от Китай, която не съответства на условията на договора
ЗДДС. Въпрос. Казусът е следният: Получава се доставка от Китай на опаковки на наша продукция с щампа на модела, който ние изработваме на обща стойност да приемем 10 000 USD. Транспортът на стоката е например 2000 евро и е издаден от куриерска фирма към нас. Стоката е внесена и с митническа декларация е платено ДДС върху цялата облагаема стойност. Оказва се, че щампата върху опаковката, която сме получили е различна от исканата и опаковките не могат за бъдат ползвани от нас. Към момента стоката е налична в нашия склад и надлежно осчетоводена по цена на придобиване. Доставчикът от Китай е съгласен, че е доставил грешна стока, а също и да замени доставената стока с нова, като не иска да му бъдат връщани обратно погрешно изпратените опаковки. Съгласен е да издаде кредитно известие върху фактурата от първата доставка, както и да поеме разхода по транспорта на грешно изпратената стока.
  1. Какъв е правилният начин да подходим в тази ситуация? Ние помолихме доставчика да ни издаде кредитно известие върху фактурата за доставката стойност 10 000 USD с текст, че причина издаване е, че стоката не съответства на условията на договора. Това ще намали задължението ни към доставчика, но по принцип променя и данъчната основа на сделката, за която вече са платени налозите към митницата.
  2. Имаме ли право да ползваме данъчен кредит по митническата декларация за платено ДДС върху цялата облагаема стойност? 
  3. Трябва ли да уведомяваме митническите органи или някой друг за това, че стоката е дефектна и стойността и ще бъде коригирана и евентуално да я унищожим под надзор или с протокол от лицензирана фирма.
  4. Относно транспортните разходи, ние възнамеряваме да издадем фактура за префактуриране на тази услуга на стойност 2000 евро на доставчика от Китай. Има ли някакъв проблем с това? 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Документиране на бонус от доставчик от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма с ДДС регистрация в България купува компютри, резервни части и принадлежности към тях от дружество от ЕС с ДДС регистрация в съответната страна. Стоката пристига в България с фактура, осчетоводява се като ВОП, пускат се протоколи. На определени периоди обаче чуждестранната фирма плаща на българската по банков път суми с три основания: 
  1. бонус продажби в големи обеми;
  2. тримесечен бонус за постигнати резултати;
  3. за маркетингови кампании.
По т. 1 и 2. плащането се извършва от клон на чуждестранната фирма в Швейцария, не се получават кредитни известия и не се издава и фактура. По т. 3 преводът пристига от офис на чуждестранната фирма в ЕС, издава се фактура за услуга на територията на ЕС, формира се VIES - декларация. 

Въпросът ни е не следва ли и по т. 1 и 2 да се издават фактури?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Отдадено под наем строително скеле в страна от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българско ЕООД осъществява ВОП от Швеция на строително скеле със собствен транспорт (товарен бус) - предвид факта, че скелето се разглобява на малки части и това не е много сложно. ВОП е обявен през м. януари 2017 г. Впоследствие българското дружество връща скелето в Швеция, като го отдава под наем с фактура без ДДС - услуга по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Скелето няма да се продава - остава собственост на българското дружество и предстои да бъде върнато.
 
Правилно ли е фактуриран наем към шведското дружество – ползвател на скелето като услуга по чл. 21, ал. 2 без ДДС, с възможност шведското дружество да си самоначисли ДДС за услугата "наем на актив".
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Документиране на доставки и услуги по транспорт
ЗДДС. Въпрос. „Х“ ООД е спедиторска фирма и нейни клиенти са фирми от ЕС и от трети страни. Документооборотът е голям и с цел облекчаване на работата, намаляване на времето и разходите за осъществяване на дейността търсим съвременни методи, които да спомогнат за това.
 
Въпросът ни е има ли утвърдена практика в ЕС – решение, директива, регламент, решение на СЕС, която да признава електронните документи и архиви и да не се налага оригинали на транспортни документи да се препращат от превозвач към спедитор, от спедитор към клиент? Можем ли да използваме утвърденото в международната практика електронно доказателство за доставка (Е-pod) и ако дружеството го предостави на своите клиенти, ще се приеме ли, че е спазен чл. 23 от ППЗДДС и електронно архивираните транспортни документи носят ли на своите издатели и получатели същите права, както хартиения носител на тези документи по смисъла на ЗДДС? Ще се приеме ли, че са спазени изискванията на ЗДДС и ППЗДДС?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Документиране и отчитане на транспортна услуга - част от международен превоз
ЗДДС. Въпрос. Турска транспортна фирма извършва превоз от Истанбул до Анкара (част от международен превоз). Получател на транспортна услуга е българска фирма, регистрирана по ЗДДС. Българската фирма издава протокол по чл. 117 (самооблагане с 0% данъчна ставка) за получената транспортна услуга (чл. 23 ал. 3 от ППЗДДС).
 
-   в дневника за продажби - данъчната основа отразява по колона 14, а ДДС със ставка - 0% в колона-15;
-   съответно в справката-декларация по ЗДДС данъчната основа клетка 12, а ДДС в клетка 22 с право на пълен данъчен кредит;
-   в дневника за покупки - данъчната основа отразява по колона 10, а ДДС със ставка - 0% в колона 11;
-   съответно в справката-декларация за ДДС данъчната основа клетка 31, а ДДС в клетка 41 с право на пълен данъчен кредит.
 
Правилно ли е документирана услугата и правилно ли са попълнени отчетните регистри и справката - декларация за ДДС или е налице пропуск?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Префактуриране на самолетен билет между две дружества
ЗДДС. Въпрос. Управителят на фирма „А“ прави онлайн резервация и покупка на самолетни билети от WIZZ air, но през акаунта на фирма „Б“, на която също е управител. Идеята е била да се ползва допълнителна отстъпка при покупката на билетите. Фирма „Б“ префактурира билетите на фирма „А“, за да си възстанови парите, но го прави с фактура, в която начислява и ДДС. Самолетните билети са за дестинация София – Дортмунд - София, в полза на управителя и друг служител на фирма „А“, по повод посещение на изложение в Германия във връзка с дейността на фирма „А“. Въпросите са:
  1. Правилно ли фирма „Б“ е издала фактура и е начислила ДДС?
  2. Може ли фирма „А“ без проблем и притеснения да ползва данъчен кредит по въпросната фактура или ще се счете, че ДДС е начислен неправомерно и съответно няма да се признае данъчен кредит?
  3. Кой е най-подходящия и за двете фирми начин за документиране на горното?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Право на данъчен кредит за разходи при покупко-продажба на дялове при последваща регистрация по ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. При покупко-продажба на дялове на нерегистрирана по ЗДДС фирма са извършени разходи във връзка с вписването (преводи, нотариуси и прочие). След прехвърлянето, фирмата е регистрирана по ЗДДС в 15-дневен срок.
 
Как да се разбира чл. 74, ал 3 от ЗДДС за данъчния кредит на ползваните услуги преди регистрацията по закона, когато всички условия по точки от 1 до 6 са изпълнени с изключение на точка 4?
 
Тази алинея визира ли само новорегистрирани фирми, тъй като вписването в регистъра по чл. 82 ДОПК се извършва служебно след регистрацията или и при промяна?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Право на данъчен кредит при авансови вноски по финансов лизинг
ЗДДС. Въпрос. Фирма, извършваща дейност по управление на хотели, заведения и други обекти, закупува под формата на финансов лизинг с опция за прехвърляне лек автомобил Форд Фиеста (М1, 4+1), който се използва изцяло за дейността на фирмата. Съгласно погасителния план към договора, след изплащане на месечните вноски се дължи остатъчна стойност, след изплащането, на която ще се упражни опцията за прехвърляне.
 
Може ли да се ползва данъчен кредит върху авансовата вноски и всички останали месечни вноски по финансовия лизинг на горепосочения автомобил?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Обществена поръчка за превоз на хемодиализно болни от дома им до отделението по хемодиализа и обратно
ЗДДС. Въпрос. Става въпрос за обществена поръчка за превоз на хемодиализно болни от дома им до отделението по хемодиализа и обратно. Дружеството ни е регистрирано по ЗДДС. Превозът ще се извършва с таксиметрови автомобили по договор с лечебно заведение.
  1. Този случай освободена доставка ли е и ако да на какво основание при положение, че ще се извършва превоз на болни с таксиметрови автомобили?
  2. Какво следва да се има предвид под понятието „специално предназначени превозни средства“, ползвано в чл. 39 ал. 6 от ЗДДС: „освободена доставка е: извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи".
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Оборот за регистрация в Германия при отдаване на автомобил под наем
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС отдава под наем автомобил в Германия на данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС в Германия. Автомобилът се използва изцяло в Германия от наемателя.
 
С тези доставки българското дружество прави ли обороти за регистрация по ЗДДС в Германия?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Посредническа услуга – осигуряване на клиенти за конна езда
ЗДДС. Въпрос. Дружество "ХГК" извършва туристически услуги и има категоризация на съответния обект. Дружество "ХГК" има регистрирана търговска марка и в тази връзка създава портал (сайт), в който клиенти (физически и юридически лица) ще могат да правят резервации за различни услуги. Дружеството възнамерява през този сайт да предлага и услуга различни от туристическо и хотелско настаняване. 
 
Например: Клиент физическо или юридическо лице ще си резервира услугата конна езда, която няма да има нощувки и хотелско настаняване. Всеки клиент прави резервация и плаща по банков път в сметката на дружеството „ХГК“. За тази цел дружеството "ХГК" ще сключи договор с дружество "Б", че ще предоставя, осигурява клиенти на конната база, като за тази цел ще получава комисионна в размер на 10% . Цялата платената сума от клиента дружество „ХГК“ ще е задължен да превежда на дружество „Б“ и съответно „Б“ да плати 10 % комисионна. Дружество "Б" има задължение да извърши и предостави услугата на клиента.
 
Допълнителни разяснения по казуса: Посредникът дружество „ХГК“ свързва две лица = доверителят (комитентът – лицето, за сметка на което действа комисионерът) и трето лице. Дейността на посредника се характеризира от икономическа гледна точка с факта, че посредникът не инвестира свои собствени средства в доставката на стоките или услугите, предмет на посредничество, но използва свои собствени средства (например активи), за да извърши самата посредническа услуга: свързват две лица с цел да сключат споразумение (търговски посредници) или лично се споразумяват с третото лице, но отговарят на следните специфични условия: в договора изрично е упоменато, че действат от чуждо име. При липса на писмен договор, фактурата се издава директно от доверителя (посредничество „при продажбата”) или е адресирана от трето лице директно на името на доверителя (посредничество „при покупката”).
 
Дружество „ХГК“ действа от чужда име и за чужда сметка, при резервация от клиент фактурата ще се издава директно от доверителя (дружество „Б“). Относно паричния поток плащанията първо ще постъпят в сметката на дружество „ХГК“ и той ще препраща автоматично към доверителя (дружество „Б“) и в този случай те не представляват приход за дружество „ХГК“.
 
Въпросите са :
  1. Когато клиентът превежда 120 лв. по сметката на дружество „ХГК“, тази сума за дружеството се отразява в разчетна сметка доверител (не е приход) и то автоматично ги превежда към фирмата "Б ". Задължение на дружество "Б" е да издаде фактури или отрази плащането в нейните счетоводни книги. След като клиентът се е възползвал от услугата, дружество "Б" заплаща 10 % комисионна или 12 лв., като за тази стойност дружество „ХГК“ издава фактура. Дружество „ХГК“ е регистрирано по ЗДДС, но дружество "Б" не е регистрирано по ЗДДС - фактурата за комисионната на каква стойност трябва да бъде (12 лв. или 14,40 лв.)?
  2. Тази услуга попада ли в обхвата на обща туристическа услуга, въпреки че няма хотелско настаняване и дружество "Б" няма категоризация?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Договор за осигурително посредничество с пенсионно осигурително дружество
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни предвижда сключване на договор за осигурително посредничество с пенсионно осигурително дружество.
 
Какво е данъчното третиране на доставката?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
Наредба № Н-18. Издаване на касово бележка при он-лайн търговия
Наредба № Н-18. Въпрос. Дейността на нашето дружество е търговия със стоки чрез он-лайн магазин. Поръчаните стоки от клиентите през он-лайн платформата дружеството изпраща чрез куриерска фирма. Плащанията се събират от клиенти чрез наложен платеж от куриерската фирма или директно чрез банково плащане с кредитни/дебитни карта.
 
Въпросът е дали следва дружеството да издава касови бележки от регистриран касов апарат за тези продажби (в т.ч. за платените от клиента поръчки с наложен платеж или с банкова карта)?
 
 
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
ЗКПО. Прилагане на чл. 208 от ЗКПО при медицинска застраховка
ЗКПО. Въпрос. Дружество е сключило медицинска застраховка „Бест Докторс“ с МетЛайф, съгласно групова полица. Застраховката е за всички служители и е част от социалния пакет, който дружеството предоставя на своите служители. Застраховката осигурява:
-   покриване на разходите за лечение до 1 млн. евро за една застрахователна година и до 2 млн. евро за целия период;
-   лечение или хирургична намеса в специализирани лечебни заведения в цял свят;
-   второ лекарско мнение по поставена диагноза за включените в покритието заболявания;
-   организиране на пътуването и настаняването в чуждестранна болница
-   извършване на прегледи от лекари, утвърдени специалисти в своята област, в цял свят
-   покриване на разходите за пътуване и настаняване на застрахования и един придружител.
-   застраховката покрива следните рискове: злокачествено новообразувание, байпас на коронарната артерия, смяна на сърдечна клапа, неврохирургия, трансплантация на органи от живи донори, трансплантация на костен мозък.
 
Въпроси:
  1. Попада ли застрахователната премия „Бест Докторс“ в обхвата на чл. 208 от ЗКПО, т.е може ли да бъде освободена от данък върху социалните разходи в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице?
  2. Предвид изброените рискове, които покрива, попада ли тази застраховка в обхвата на доброволно здравно осигуряване, съгласно чл. 82 ал. 1 от ЗЗО, съответно в глава 40, раздел IV от Кодекса за застраховането?
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
ЗКПО. Прехвърляне на неизплатени дивиденти в допълнителни резерви
ЗКПО. Въпрос. Дружество „А“ ООД, с решение на общото събрание на двата съдружника разпределя дивиденти и плаща данъка, преди изтичане на давностния срок, с ново решение прехвърля неизплатени дивиденти в допълнителни резерви. Ще се приложи ли чл. 46, от ЗКПО? Основанието за трансформиране в резерви е липсата на средства за изплащане и изтичане на давностния срок. 
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Деклариране в ГДД по чл. 92 от ЗКПО на заем, предоставен на ЕООД от собственика му
ЗКПО. Въпрос. ЕООД получава заем с договор за заем със стойност на 10 000 лв. от собственика. Собственикът (като физическо лице) ще подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която ще посочи предоставения заем в Приложение № 11. Трябва ли юридическото лице да го декларира в ГДД по чл. 92 от ЗКПО?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Застраховка „Живот“ в полза на собственик, полагащ личен труд
ЗКПО. Въпрос. В ЕООД собственикът е и управител и самоосигуряващо се лице, което полага труд и получава възнаграждение. Може ли на самоосигуряващото се лице да бъде гласуван социален разход за застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд в размер на 720 лв. годишно, който съответно да бъде признат за разход на дружеството? Дружеството предоставя такъв социален разход за застраховка „Живот“ в размер на 720 лв. годишно на назначеният на трудов договор служител. По този начин двамата полагащи труд в дружество получават допълнително възнаграждение под формата на социален разход застраховка „Живот“ и съответно дружеството признава разход.
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Полагане на личен труд от чуждестранно лице - собственик на ЕООД
ЗДДФЛ. Въпрос. Собственик на ЕООД - чуждестранно лице със служебен номер издаден от НАП, извършва дейност с личен труд в дружеството. Лицето е самоосигуряващо се и всеки месец от полученото възнаграждение са приспаднати внесените от лицето осигуровки и върху разликата е удържан 10% данък.
 
Правилно ли сме процедирали или трябва да удържим 10 % данък върху брутното възнаграждение по реда на чл. 37 ал. 1 от ЗДДФЛ. Основната дейност на дружеството е товарни превози на стоки за Европа и трети страни. В дружеството няма назначен по трудов договор персонал. По тази причина собственикът извършва тази дейност.
 
През годината чуждестранното лице посещава България за ден или два при познати.
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Облагане при извършване на он-лайн услуги на чуждестранни лица
ЗДДФЛ. Въпрос. Български гражданин, живеещ и работещ в България, е регистриран в регистър Булстат като свободна професия и осъществява он-лайн услуги на американски граждани, съдействайки им да попълват документи към държавните институции на САЩ. През предходни години лицето е получавало доходи от физически лица от САЩ чрез PayPall, а сега започва да получава доходи отново за същия вид услуги, но дохода му се превежда на 100% от Американска компания отново чрез PayPall.
 
Има ли право това лице, получаващо доходи от американската компания, да ползва необходимо-присъщи разходи? Има ли задължение да подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ на тримесечие и съответно да внася авансов данък? Правилно ли е да отразим в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ доходите на лицето чрез попълване на Приложение № 3 с код 306?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Деклариране на доходи на пенсионер-земеделски производител
ЗДДФЛ. Въпрос. Пенсионер-земеделски производител:
 
-   има доход от пенсия – 2640. 00 лв. и
-   доход от произведена земеделска продукция (картофи) – 4240.00 лв.
 
Какво декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ДОПК. Неоснователно текущо внесен през 2017 г. окончателен данък за дивиденти с източник в чужбина
ДОПК. Въпрос. Как следва да се процедира при незаконосъобразно деклариране и внасяне през годината по стария ред с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ на окончателен данък за дивиденти с източник в чужбина, след като би следвало да се извърши единствено годишно облагане въз основа на деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
КСО. Осигуряване на лице - пенсионер по законодателството на друга държава-членка, упражняващ трудова дейност само в България
КСО. Въпрос. Пенсионер по законодателството на Обединеното Кралство, който е гражданин на същата тази държава упражнява трудова дейност единствено на територията на България като самоосигуряващо се лице - собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД).
 
Тъй като получава пенсия не от България, а от друга държава-членка, има ли право лицето да си избере дали да се осигурява социално по българското законодателство?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Текущо осигуряване на самоосигуряващо се лице, получаващо и доходи от изборна длъжност
КСО. Въпрос. Лице упражнява трудова дейност на изборна длъжност и същевременно работи в качеството на самоосигуряващо се по КСО, като на второто основание обичайно реализира високи доходи, които при всички случаи надвишават максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
 
Възнагражденията за дейността на изборната длъжност са с постоянен характер, но ежемесечно варират като размер и се начисляват/плащат по различно време през месеца, следващ месеца на полагане на труда.
 
А това не е без значение за определяне на авансовия осигурителен доход за дейността като самоосигуряващо се лице и внасянето на месечните осигурителни вноски на това основание.
 
Като се има предвид спецификата на ситуацията допустимо ли е лицето да се осигурява помесечно единствено в качеството на самоосигуряващо се върху максималния осигурителен доход и да не се съобрази с дейността и доходите от изборната длъжност?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
ЗЗО. Здравни осигуровки при напускане на лице по договор за управление и контрол
ЗЗО. Въпрос. Изпълнител по договор за управление и контрол напуска. За времето от датата на прекратяване на изпълнение на функциите му до датата на вписване на обстоятелството в Търговския регистър работодателят е удържал и внасял за сметка на лицето здравни осигуровка за неплатен отпуск.
 
Правилно ли е процедирано?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
ЗСч. Изисквания към съставител на ГФО на юридическо лице с нестопанска цел
ЗСч. Въпрос. Член съм на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел. Изготвям годишния отчет за дейността му, но нямам отделни договорни отношения за тази дейност и не получавам възнаграждение. Притежавам квалификация за изготвяне и подписване на ГОД.
 
  1. Имам ли право да бъда съставител на ГОД?
  2. Имам ли право да извършвам тази услуга безвъзмездно, като се има предвид целта на юридическото лице?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
 
ЗСч. Преминаване на малки предприятия от група от МСФО към НСС
ЗСч. Въпрос. Ние сме група от три предприятия, като до настоящия момент майката е отговаряла и отговаря на критериите за голямо предприятие. Дъщерните предприятия са малки предприятия и никое от трите предприятия не е от обществен интерес. Групата съставя консолидирани отчети. Всички предприятия от групата са прилагали МСС, включително и за 2016 г. Всички предприятия от групата възнамеряват да преминат към НСС при съставяне на ГФО за 2017 г. В специализирания печат се твърди, че преминаването от МСС към НСС за малките предприятия може да стане само за ГФО за 2016 г.
 
  1. Според Вас тълкуването на § 8 от ПЗР на Закона за счетоводството в този смисъл ли е?
  2. Можем ли да се позовем на разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от ЗС и на това основание и малките предприятия да преминат към НСС като счетоводна база през 2017 г.?
  3. Какви са евентуалните последици, ако и дъщерните предприятия преминат към НСС като счетоводна база и за 2017 г. ?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Удържани суми на служител съгласно вътрешна заповед на ръководството
ЗСч. Въпрос. Съгласно вътрешни заповеди на ръководството са удържани глоби на служители.
 
  1. Как следва да се отразява удържаната сума по глоба на служител, свързана с вътрешна заповед на ръководството - възможно ли е да се признае за други приходи или следва да се приема заповед и удържаните глоби да се събират в отделна разчетна сметка, ползването на които да се разходва за примерно мероприятия на работниците по обучение или т. н. тийм билдинг?
  2. Как се третират удържаните обезщетения за неспазено предизвестие на служител по КТ? Може ли да бъде признат приход?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
ЗСч. Отчитане на извършени услуги през 2017 г. с очаквано плащане през 2018 г.
ЗСч. Въпрос. Част от прихода ни за 2018 г. се отнася за извършени услуги в декември 2017 г. Кой стандарт може да приложим по НСС, за да провизираме в декември 2017 г. очакваният приход от клиенти, който ще бъде получен като справка от т. н. система за самофактуриране в януари 2018 г.
 
  1. Кои сметки могат да се използват в индивидуалния сметкоплан на фирмата?
  2. Следва ли да се оповестяват в ГФО? 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор