Защита на личните данни

ЗДДС. Въпрос. Фирма от ЕС произвежда машини, които продава на българска фирма. Машините директно се транспортират до Африка с транспортна фирма от страната от ЕС. Фирмата от ЕС - производител фактурира транспорта заедно с машините на българската фирма, която се явява доставчик за трети страни. Българската фирма - доставчик на машината за Африка фактурира на трети страни:

-   машината

-   проекта за монтаж и пускане в действие и

-   транспорта.

Монтажът и пускането в действие е за срок от една година. За тази цел българската фирма ще наеме офис в Африка. Електротехниците ще работят, като подизпълнители и плащането ще става от българската фирма срещу издадени от тях фактури за свършена работа.

Въпросите ми са:

1. На основание кой член от ЗДДС ще издам фактура?
2. Какви специфични моменти по ЗДДС ще последват от тук нататък за едногодишният срок на монтаж и въвеждане в експлоатация на машините?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България ще плати митнически сборове и ДДС по внос на платове от Турция. Собственик на платовете е френска фирма, нерегистрирана за целите на ЗДДС в България. От въпросните платове българската фирма ще ушие дрехи. Дрехите ще се транспортират от България до Франция от или за сметка на:

-   българската фирма

-   френската фирма

Българската фирма издава фактура за услуга - ушиване на платове на френската фирма.

Въпросите са:

1. Има ли право българското дружество да ползва ДДС по митническата декларация по внос?
2. Подлежи ли френската фирма на задължителната регистрация по ЗДДС в България?

Прилагам две писма от 2009 г. и 2016 г. на НАП във връзка с подобни запитвания, от които направих извода, че българското дружество има право да ползва данъчен кредит по внос, а френската фирма трябва да се регистрира по ЗДДС в България задължително (оборотът ще е над 50 000 лева).

Прилагам и писмо на НАП от 2017 г., от което виждам, че за вносителя на стоки не възниква право на данъчен кредит.

Бихте ли пояснили защо в писмата от 2009 г. и 2016 г. услугата «ишлеме» се приема за последващата облагаема доставка със стоки, а услугата "пакетиране и транспортиране" на стоки, споменато в писмото от 2017 г. не се смята за такава?

Каква е ситуация за фирмата вносител - несобственик в описания от мен случай?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

1. Какъв документ е необходимо да издава българското дружество за извършените разходи за сметка на румънското дружество през месеца и как се отразява документа в дневника за продажби?
2. Начислява ли се ДДС при префактурирането на тези разходи?
3. Има ли право на данъчен кредит за разходите, които подлежат на префактуриране?

1. Какви доставки възникват от гледна точка на ЗДДС между страните „А“ AД, „Б“ ООД и страните от ЕС?
2. Доставката между „А“ АД и Б „Б“ ООД с място на изпълнение в България ли е и трябва ли да се на числи ДДС 20%?
3. Доставката на „Б“ ООД към клиентите си от ЕС може ли да се третира като ВОД?
4. Какви доставки биха възникнали между страните в горния пример ако „А“ и „Б“ са Български фирми, а клиентите на „Б“ са от страни извън ЕС.

1. Правилно ли работим?
2. Проблем ли е, че сме издали протоколи за ВОП, ако не сме задължени да издаваме?
3. Длъжни ли сме да променим системата на осчетоводяване като не издаваме ВОП? Необходимо ли е да анулираме протоколи за ВОП за стари периоди?
4. Може ли да ни санкционират и с глоби от какъв порядък?
5. Може ли да има проблем, санкция, свързана с ДДС, което декларираме и плащаме редовно в не малки размери, заради промяната на начина на осчетоводяването му, въпреки че е плащано навреме?

1. Кога ще настъпи данъчно събитие за доставката наем? Дали чл. 25, ал. 5 от ЗДДС е приложим след като няма уговорено плащане въобще, а доставките са бартер?
2. Трябва ли да се издаде фактура с дата 31. 12. 2017 г. за наем и наемът да е първата по времето доставка по бартера?
3. Ако фактурата за наем се издаде на 31. 12. 2017 г. за период 2017 г. ( пропорционално по месеци на ползването) данъчната основа на фактурата за наема ще трябва да се изчисли на база преки разходи - амортизация на актива или на база пазарната стойност на наема?
4. След като бъде завършена услугата "СМР" тази услуга ще има себестойност. Дали въз основа на себестойността на СМР ще трябва да се направи преизчисляване на издадените фактури чрез издаване на кредитни или дебитни известия?

ЗКПО. Въпрос. Фирма е начислила трудови възнаграждения и премии на служители през м. декември 2017 г. Към 31.12.2017 г. са изплатени трудовите възнаграждения и част от премиите. Към 31.12.2017 г. фирмата е платила данъка върху доходите на физическите лица и е внесла задължителните осигуровки.

С каква сума трябва да се увеличи счетоводния резултат за 2017 г. по реда на чл. 42 от ЗКПО:

-   само с неплатената част от премиите или

-   с неплатената част от премиите, увеличена със съответния данък по ЗДДФЛ и съответна част на задължителните осигуровки, въпреки че към 31.12.2017 са ефективно внесени в бюджета?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Управител на ЕООД (фризьорски салон) е полагал личен труд в дружеството си в съответствие с дейността на същото като фризьор , като си е изплащал възнаграждение през 2017 г. в размер на 700 лв. месечно Осигуряван е с код 12 в декларация образец № 1 ежемесечно като самоосигуряващо се лице и е удържан и внасян данък по ЗДДФЛ, деклариран е с декларация образец № 6. С ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е направил годишно изравняване на осигурителния доход и е довнесъл дължимите осигуровки и данък. В Агенция по вписванията няма вписан договор за управление и контрол (ДУК).

Признават ли се разходите за възнаграждения на управителя по реда на ЗКПО? Ако не, с какво правоотношение биха могли да се признаят в бъдеще подобни възнаграждения?
 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. При смърт на местно физическо лице през м. април 2017 г. наследниците (две местни физически лица) наследяват шест недвижими имота или по-точно три имота в София и три имота в Бургас. На 3 юли 2017 г. наследниците правят договор за доброволна делба на наследственото имущество по следния начин:

-   имотите находящи се в Бургас остават за единия наследник, а

-   имотите находящи се в София остават за другия наследник. 

Физическото лице - наследник получил трите апартамента в София ги продава на местни физически лица през същата година.

1. Дължи ли се данък по ЗДДФЛ?
2. Ако се дължи такъв върху коя част от имуществото и как ще се определи ДО?
3. Следва ли да се декларира в ГД по чл.50 от ЗДДФЛ?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Българско физическо лице притежава имот в Италия. Отдава го под наем в Италия. Физическото лице е пенсионер и има документ от общината в Италия за продължително пребиваване. Същевременно по професия е нотариус с Булстат в България и упражнява дейност в България.

1. Къде се облага този доход?
2. Ползва ли СИДДО?

Моля за отговор във връзка с попълване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

КСО. Въпрос. Лице работещо на трудов договор, получава хонорар за консултантска услуга от САЩ от физическо лице (прочуване на пазарна ниша). Уговореният хонорар за 1500 долара е изплатен. Към момента няма яснота дали консултантската услуга е еднократно или ще стане регулярно. Считаме, че консултацията попада във вида доходи определени с чл. 29, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ. Подадена е декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в указаният срок

Възникнаха обаче въпроси във връзка с осигуряването, тъй като лицето не е регистрирано като самоосигуряващо се лице или свободна професия.

Въпросите са:

1. Кога възниква задължение лицето да се регистрира като свободна професия?
2. Кога упражняваната дейност се третира като свободна професия и кога като дейност по извънтрудово правоотношение?
3. Допустимо ли е да получава хонорари без да се регистрира като свободна професия и да го третираме като граждански договор?
4. В случай, че т. 3 е допустима, то следва ли, че лицето не изравнява осигурителен доход върху суми получени от трети страни, който нямат задължението да ги удържат, когато не е регистриран като свободна професия и/или като самоосигуряващо се лице?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Въпрос. Новорегистрирано сдружение – Клуб за спортни танци започва дейност. Сдружението е регистрирано в частна полза и ще има и стопанска дейност. Назначени на трудов договор са няколко учителки по танци.
 

Въпросите са:

1. Трябва ли и на какво основание да се осигурява управителя на сдружението?
2. Ако получава възнаграждение, на какво основание трябва да се осигурява и ако не получава възнаграждение – трябва ли да има заплащане и осигуряване предвид това, че извършва управленски функции?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

ЗСч. Въпрос. Ако имаме две предприятия - майка и дъщеря, които да речем са били такива до 10. 03. 2017 г., след което вече не са свързани лица и до сега се е изготвял консолидиран отчет, какво трябва да се предприеме и как трябва да изглеждат нещата за 2017 г. по повод отчетите на двете дружества? Подлежат ли на консолидация или не?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор