GDPR и облагане на чуждестранни лица
ЗДДС. Корекция на ползван ДК при продажба на сграда като освободена доставка
ЗДДС. Въпрос. Фирма купува сграда през 2008 г., построена през 1980 г. Същата година я дава под наем - до сега. Стойност на покупката е 100 000 лв. + 20 000 лв. ДДС. Притежава фактура с ДДС, което е изцяло върнато. През м. март 2018 г. продава сградата като освободена доставка.
Въпроси:
- За корекцията на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС - годините до края на 20 са 10 - корекцията е 10 000 лв. за внасяне - така ли е?
- Кога се прави корекцията - в месеца на продажба с протокол - чл. 79, ал. 4 от ЗДД, като дължимото ДДС се посочва в Дневника за продажбите?
- В коя колона на Дневника за продажбите - колона 12?
- В края на годината трябва ли да се прави корекция по чл. 73 от закона за разходите по тази сделка?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Корекция на ползван ДК при продажбата на дялове в създадено с апорт на имущество дружество
ЗДДС. Въпрос. Дружество е закупило УПИ с нотариален акт от 05. 10. 2011 г. в община „Х“. Дружеството е получило на 18. 12. 2013 г. удостоверение за въвеждане в експлоатация на къща с обзавеждане в този имот, построена чрез възлагане. Дружеството има намерение да апортира зeмята, къщата и обзавеждането в новосъздадено дружество, като разбира се ще се направи оценка на апортираните земя, къща и движими вещи от оценители, назначени от Търговския регистър. На следващ етап ще се продадат дяловете от създаденото с апорт дружество. При придобиването на земята и построяването на къщата, както и при закупуване на обзавеждането, е ползван пълен данъчен кредит.
При продажбата на дяловете от дружеството, в което са апортирани горните имоти и обзавеждане, която сделка е освободена, ще се наложи ли корекция на ползван данъчен кредит?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Дерегистрация по ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Фирмата има намерение за дерегистрация по ЗДДС поради намален оборот под 50 000 лева през последните 12 месеца преди текущия и иска да изчисли правилно дължимия ДДС при дерегистрация на следните активи, обобщени в таблицата, приложена като прикачен файл.
- Може ли да се посочат примери кога един актив се явява актив по смисъла на ЗКПО, а не се явява такъв по смисъла на ЗСч?
- Кой трябва да извърши преценка каква е промяната в състоянието на един актив за периода от придобиването му да датата на дерегистрацията по ЗДДС - лицензиран оценител или фирмата - собственик на актива?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
Актуално 07. 05. 2018 г.
ЗДДС. Дарение на превозно средство с ползван ДК на свързано лице
ЗДДС. Въпрос ЗДДС. Ако едно дружеството реши да направи дарение на превозно средство (автомобил), за което е ползвало данъчен кредит изцяло и изминалият срок от датата на започване на ползването на данъчна амортизация до датата на дарение е 2 години, бихте ли посочили какъв размер на данъчен кредит ще бъде дължим към бюджета от дружеството - дарител, вземайки в предвид, че дарението ще бъде извършено между свързани лица, а надареният съответно няма да ползва данъчен кредит.
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Продажба на стоки чрез Амазон при предварително складиране на територията на Великобритания
В нашият случай изпращаме стоки за предварително складиране на територията на Великобритания (независимо, че складът е на Amazon). Продаваме на английски потребители и доставяме на тези потребители стоки, които вече са складирани във Великобритания, т.е. правим вътрешна продажба. Доколкото се информирахме това не се счита за продажба от разстояние, а за облагаема доставка с място на изпълнение Великобритания. Според законодателни промени от 2016 г. във Великобритания попадаме в обхвата на продавачи от чужбина, като извършвайки такива доставки е задължително да се регистрираме за ДДС цели без да се съобразявате с реализирания от нас оборот.
ЗДДС. Въпрос. Регистрирана фирма по ЗДДС сме в България и продаваме стока чрез Амазон - Великобритания. Стоката се изпраща до склад на Амазон в Англия и от там се препраща към клиентите.
Според нас, ако търгуваме със стоки, които изпращаме от България директно на данъчно незадължени лица за целите на ЗДДС във Великобритания (физически лица), то тогава продажбите ще попадат в обхвата на режима „Дистанционни продажби” и ще начисляваме 20% българско ДДС. Фирмата ни ще трупа оборот за регистрация във Великобритания за извършени дистанционни продажби (GDP 70 000) като след като го премине ще е задължена да се регистрира за ДДС цели във Великобритания.
В нашият случай изпращаме стоки за предварително складиране на територията на Великобритания (независимо, че складът е на Amazon). Продаваме на английски потребители и доставяме на тези потребители стоки, които вече са складирани във Великобритания, т.е. правим вътрешна продажба. Доколкото се информирахме това не се счита за продажба от разстояние, а за облагаема доставка с място на изпълнение Великобритания. Според законодателни промени от 2016 г. във Великобритания попадаме в обхвата на продавачи от чужбина, като извършвайки такива доставки е задължително да се регистрираме за ДДС цели без да се съобразявате с реализирания от нас оборот.
Нашите въпроси са следните:
- Правилно ли тълкуваме гореописаните ситуации?
- Ако се направи такава регистрация предварителното изпращане на стоки ще се счита ли за трансфер на стоки като ще трябва да го отразяваме като ВОД чрез българския ДДС номер и като ВОП чрез английския?
- Предполагаме, че последващите извършени продажби към местни за Великобритания лица ще се облагат със размера на английския данък и ще трябва да се подават дневници там?
- Този ВОП трябва ли да се отрази в дневниците по ДДС във Великобритания?
- Трябва ли да има счетоводител там, който да следи извършените продажби за тримесечието, да подава ДДС дневниците и да обобщава и изпраща под някаква форма информация към счетоводителите в България?
- От своя страна счетоводството в България, как ще отразява реализираните продажби от ДДС номера във Великобритания и също плащането на английското ДДС?
- Ако изпращаме стоки за предварително складиране на територията на други държави членки на Европейският съюз, предполагам, че механизмът е същия и ще трябва да се регистрираме и там?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Регистрация по ЗДДС при продажба на апартаменти от физическо лице
ЗДДС. Въпрос. Имаме договор за отстъпено право на строеж между физическо лице и фирма - предприемач. Физическото лице и фирмата са 100% свързани лица – собственик на ЕООД е лицето притежаващо земята. Общото РЗП е 3300 м2, като при 21% обезщетение се получава 693 м2 - това са 5 апартамента от 140 м2. Данъчните органи са оценили суперфицията на 650 000 лв. ( около 1000 лв. на м2).
- Физическото лице, притежава 5 апартамента още с подписване на суперфицията. Ако ги продаде - трябва ли да се регистрира по ЗДДС, след като това не е дейност по занятие - той просто ги получава като обезщетение?
- Ако апартаментите не се продават наведнъж, а разсрочено във времето, например по един апартамент на година - това води ли до различно третиране по реда на ЗДДС?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Третиране на услуга по обучение във Франция
ЗДДС. Въпрос. Изпращаме човек на обучение във Франция в предполагам държавен институт. Получих фактура от института, в която като условие по ДДС е посочено VAT exemption и липсва ДДС номер на института.
Моля за пояснение, дали в този случай важат стандартните правила за самооблагане при получателя (т.е. ние) или има някаква особеност, която не откривам в закона?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Третиране на доставка в Северен Кипър
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество „Z“, регистрирано по ЗДДС, в България е сключило договор за износ с контрагент „Y“, притежаващ френски VAT номер, регистриран в ЕС (система VIES). Издадена е фактура за продажбата на стоката с продавач българското дружество „Z“ (с български ДДС номер) и купувач - френското дружество „Y“ с неговия френски VAT номер. Произходът на стоката е България. Транспортът започва от България и пристига във Фамагуста - Северен Кипър, който град е и място на приемане на стоката. Условия на доставката са FOB. Получател на стоката е фирма „Х“, която във всички документи е обозначена като такава от Фамагуста, Северен Кипър (Famagusta, N. CYPRAS).
Фирмата – получател на стоката, дружество „Х“ не притежава VAT номер от нито една държава членка на ЕС. Българското дружество не заплаща транспорта на стоките. Българското дружество получава плащането по сделката от френското дружество „Y“. В Митническата декларация изпращач е българското дружество, получател е дружеството „Х“ от Фамагуста, Северен Кипър, държава Турция, начин на плащане на транспортните разходи (S29) =Z; код на държава изпращач/износител = а/BG; код на държава получател= а/TR.
- Какъв е статутът на Северен Кипър във връзка с прилагане на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност?
- Сделката може ли да се приеме като ВОД или е износ за трети страни?
- Има ли други особености по тази сделка, които трябва да се имат предвид при отразяването на фактурата в дневниците и декларациите о ЗДДС?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
Наредба № Н-18. Издаване на касова бележка при дистанционни продажби (ВОД до България)
Наредба № Н-18. Въпрос. Юридическо лице от ЕС осъществява дистанционни продажби до крайни клиенти в България и е регистрирано по ЗДДС. Стоките се поръчват от Интернет сайт и се доставят от склада на дружеството в ЕС до България с куриер. Заплащането на стоките може да бъде направено с кредитна карта, чрез банков превод, чрез PayPal, с Bitcoin или в брой при получаването на пратката (наложен платеж). Когато клиентите са юридически лица, дружеството осъществява ВОД до България под номера си в съответната държава в ЕС.
Необходимо и технически възможно ли е да бъде издадена фискална касова бележка на основание чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. в случаите на плащане с кредитна карта, с Bitcoin или с наложен платеж?
Касовата бележка трябва да се издаде в склада в ЕС и да се предаде на куриера, тъй като дружеството не разполага с никакъв обект на територията на България.
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
ЗКПО. Данък при източника при услуги в полза на офшорки
ЗКПО. Въпрос. Българско юридическо лице, извършва услуги по учредяване на дружества в страната, както и на територии офшорни зони. Подизпълнители са юридически лица, регистрирани на Маршаловите острови. За услугите си същите издават фактури към българското дружество. Следва ли при плащането им да се удържа 10% данък при източника и следва ли услугите по регистрации, изваждане на актуални състояния, подготовка на документация и други да се третират като „технически услуги“ в обхвата на чл. 195 от ЗКПО или може да се тълкува тази услуга като изключение?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Данък при източника за организиране на семинар в чужбина
ЗКПО. Въпрос. Фондация с нестопанска цел получава от общини средства по проекти, финансирани от финансовия механизъм на Европейската икономическа общност и заплаща на норвежка фирма по договор следните услуги:
- да бъде домакин на двудневен семинар и срещи;
- да се свърже с норвежки компании и да ги покани да участват в семинарните срещи и срещите за работа в мрежа;
- отдаване под наем на помещения;
- консултантска работа за установяване на контакти и намиране на партньори за общини;
- два обяда;
- 4 кафе-паузи;
- връчване на сертификати на участниците.
Облагаеми ли са с данък при източника гореописаните услуги?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Облагане на чуждестранно лице – управител и собственик на ЕООД
ЗДДФЛ. Въпрос. Собственик на ЕООД и негов управител (гражданин на Израел) дистанционно управлява през 2017 г. като през 2018 г. предприятието развива производствена база и лицето започва да пребивава 1-2 седмици месечно. Правилно ли е разбирането, че управителят формира определена база и следва да се облага по общия ред на ЗДДФЛ?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Доходи на чужденец, получени по договор за управление и контрол
ЗДДФЛ. Въпрос. Управителят ни е гражданин на страна от ЕС на договор за управление и контрол и ни е предоставил Удостоверени А1 от Швейцария. До сега лицето е считано за чуждестранно лице по отношение на облагането му с данък и прилагаме разпоредбите по на чл. 37 от ЗДДФЛ, като удържаният му данък се декларира в декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Идванията на управителят ни в България не са строго регламентирани. Обикновено всеки месец идва за по седмица, или две, някой месец може изобщо да не дойде, а друг да е три седмици.
Има вероятност в следващите месеци поради причини от личен характер пребиваванията му в България да се увеличат.
Във връзка с това бих искала да попитам следва ли да се облага по друг ред и дали удържаният му данък все още ще се декларира в декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Облагане на доходи на продуцентска къща за изпълнение на чуждестранни артисти
ЗДДФЛ. Въпрос. Дейността на българска фирма „Х“ ООД, нерегистрирана като културна организация, е свързана с организиране на музикални събития в клуб на територията на България с участието на артист-изпълнители /групи/ от страни-членки на ЕС и страни извън ЕС.
Договорите за участие на изпълнителите се сключват с продуцентски къщи от България, Европа и САЩ. Във връзка с договорите продуцентската къща издава на дружеството фактура, в която на отделни редове са посочени сумата на разходите за организиране на продукцията-production costs и сумата на хонорарите-artist fees, които са изплатени на артистите.
Следва ли фирма „Х“ ООД да начислява и внася окончателен данък върху цялата сума по фактурата или само върху разходите за възнагражденията на артист-изпълнителите и как тази сума следва да бъде включена в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
КСО. Дължимост на осигурителни вноски върху социален разход - групова застраховка
КСО. Въпрос. Работодателят сключва с лицензирано юридическо лице застраховка „Риск“ за всички членове на колектива, като ежемесечно превежда в границата на застрахованата сума по полицата определената сума. Персоналът получава въпросната сума по личната си партида. Работодателят начислява и превежда 10% данък социални разходи в края на отчетния период.
Конкретният въпрос е дължат ли се осигурителни вноски върху застрахователната сума, призната за разходи?
Този вид застраховка не е включен в списъка на задължителните застраховки.
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
ЗСч. Строителство срещу обезщетение чрез СМР
ЗСч. Въпрос. Казусът ми е свързан със строителство срещу обезщетение, което е СМР. Интересува ме, как се формира себестойността на това СМР и включва ли то правото на строеж?
По-конкретно става въпрос за физически лица, което преотстъпват правото на строеж на строителна фирма върху 75 %, като цената е СМР за техните 25%. Прилагаме НСС.
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Стойност на завеждане като стока на разкоплектовани части от МПС
ЗСч. Въпрос. Дружеството започна дейност по разкомплектоване на излезли от употреба МПС. Притежава необходимите регистрационни документи в РИОСВ, регламентирани от Закона за управление на отпадъците.
- Купува излезли от употреба МПС - спазени са всички изисквания на ЗДДС и ЗДДФЛ във връзка с документиране на доставките от юридически и физически лица.
- От разкомплектоването получава годни за повторна употреба части, които ще продава на клиенти, както и отпадъци които ще предава на лицензирани фирми.
По каква методика да се определи стойността, на която да се заведат като стока, годните за употреба части получени от разкомплектоването на излезлите от употреба МПС? Прилагаме НСС.
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Издаване на рекламен каталог
ЗСч. Въпрос. Юридическо лице издава безплатно печатно издание (рекламен каталог), което се финансира от рекламодатели и съответно след това издадените бройки се предават на рекламодателите и те се разпространяват веднага по клиентите им. На каталога е обозначено - че се разпространява безплатно. На рекламодателите се издават фактури с основание „рекламна публикация (плюс описание на рекламираната марка)“, като във формирането на цената на рекламната публикация са взети предвид разходите за дизайн, предпечат и печат на списанието, които се отчитат като директен разход за фирмата, а съответно приходите се отчитат като приходи от услуги. Моля за Вашето мнение, смятате ли - че признаването на приходите и разходите е правилно, и имате ли някакви коментари как е най-коректно да се постъпи. Прилагаме НСС.
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Предоставяне на брандирани стелажи с рекламна цел на клиенти
ЗСч. Въпрос. Българско дружество е представител и дистрибутира ексклузивно немска марка за професионални електро инструменти. За да работи със специализиран хипермаркет, предоставя брандирани стелажи срещу подписване на договор. Задължение на клиента е да ползва предоставения стелаж само за излагане на дадената марка. В договора е записано какви задължения произхождат за клиента. Договорите са срочни и самият стелаж е изработен специално според характеристиките на магазина и няма да се ползва на друго място след това. Счетоводството на фирмата се води по МСС. Относно данъчната импликация, според Вас това признава ли се за текущ разход или трябва да се заведе като актив и да се амортизира (веднага възниква препратката към практиките на дистрибуторите на вода и безалкохолни напитки)? Стойността на стелажа е 2 900 лв. без ДДС
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор