МСФО 9 и ППЗТМТМ

Въпроси - отговори
ЗДДС. Регистрация на основание чл. 97а от ЗДДС при фактура от Facebook
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма (или физическо лице), нерегистрирана по ЗДДС, рекламира във Facebook дейността си, за което получава фактура от Facebook с ирландски VAT номер.
 
  1. Въпросът ми е трябва ли да се регистрира на основание чл. 97а от ЗДДС във връзка с това?
  2. Дължи ли ДДС на сумата в издаваната фактура от Facebook? Каква е санкцията, ако не се е регистрирало на време, в случай че е трябвало?
  3. Ако фирмата получи услуга от друга фирма извън Европейския съюз, възниква ли задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Определяне облагаем оборот на туроператор
ЗДДС. Въпрос. Фирма, занимаваща се с анимация, от месец притежава лиценз за туроператор. През този месец предстои да достигне общ облагаем оборот от 50 хил. лв., като част от него е от туристически услуги.
 
Въпросът ми е свързан с регистрацията по ЗДДС и последващото отчитане на данъка, а именно:
 
  1. В предвид на това, че ще се извършват две различни дейности как ще бъде определена ставката за регистрация по ДДС?
  2. За туристическите дейности е ясно, че ставката е 9% и тя ще бъде начислена с протокол върху маржа на услугата. Въпросът ми е по-скоро как ще се декларират покупките, когато става въпрос, че ще има покупки със ставка 20%, за които и услугата от анимация следва да е с 20%? Допустимо ли е в дневниците за покупки и продажби да се включват различни ставки, както когато имаме например прилагане на чл. 163а или чл. 84 от закона?
     
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Третиране на погребални услуги в чужбина
ЗДДС. Въпрос. Българското дружество, регистрирано по ЗДДС в България, ще извършва следната дейност: ще осигурява превоз на телата на починалите лица от Германия и Сърбия в Гърция и там ще осигурява провеждане на ритуала на погребението. Получателите на услугата ще са данъчно незадължени лица от Германия и Сърбия - роднини на починалите хора, които ще заплащат този процес. За транспорта и изкопаването на гробове дружеството ще ползва подизпълнители както следва: за транспорта - немски, сръбски, български транспортни фирми, регистрирани по ДДС в съответните държави за изкопаване на гробове и церемониални действия (църковни ритуали, помени и др.), свързани с погребението - гръцки фирми, регистрирани за целите на ДДС в Гърция. 
 
Какво е данъчно третиране на тези доставки от гледна точка на ЗДДС?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Транспортиране на стока от Испания директно на фирма от трета страна
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма купува стока от Испания и я продава на фирма от трета страна, извън Европейския съюз. Товари се контейнер в Испания и стоката заминава директно към крайния клиент без да пристига на територията на България или да преминава от тук.
 
Какви са задълженията на българската фирма, произтичащи от въпросните сделки и как би трябвало да бъдат оформени документите за тази сделка:
-        с ДДС/ без ДДС,
-        основания за начисляване/неначисляване,
-        необходими документи,
-        как да се декларира покупката и т.н.?
 
Ккаво ще е третирането, ако се оформи износ от Испания (например, с изпращач испанската фирма и получател фирмата от третата страна или изпращач българската фирма)?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Транзитна продажба на стоки извън ЕС
ЗДДС. Въпрос. Регистрирана по ЗДДС българска фирма продава своя продукция на регистрирана по ДДС фирма от Германия. Желанието на нашия контрагент е стоките да се предоставят на клиент в Сърбия. В този случай как трябва да третираме сделката като износ (на основание чл. 28, т. 2 от ЗДДС) или ВОД? Какви документи ще са ни необходими за доказване на тази доставка?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Прилагане на хипотезата на чл. 28, т. 2 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма регистрирана по ДДС в България продава автомобили на фирма от ЕС, регистрирана по ДДС в Германия. Автомобилите са регистрирани като нови в България за няколко дни, след което са дерегистрирани с цел продажбата им извън България. Купувачът - германско дружество, изнася директно автомобилите за трета страна. Транспортът се организира и заплаща от купувача, в случая германското дружество. Германският клиент заплаща автомобилите на българското дружество, за което следва да издадем фактура. От своя страна германското дружество издава фактура към клиента в третата страна за продажба на автомобили.
 
При тези обстоятелства налице ли е хипотезата на чл. 28, т. 2 от ЗДДС, при която доставката се изпраща от територия на страната до трета страна или територия “от” или “за” сметка на получателя, установен извън територията на страната?
 
Ако отговаряме на изискванията на чл. 28, т. 2 от ЗДДС, то в митническата декларация за износа на стоката като износител кое дружество трябва да бъде посочено българското или германското дружество?
 
Има ли значение за упражняването на нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС къде се извършва прехвърлянето на собствеността на автомобилите - в смисъл дали собствеността се прехвърля на германското дружество при натоварване на автомобилите и преминаването им през митница в България, или ако собствеността се прехвърля при получаването на стоките до краен получател в третата страна?
 
Ако отговаряме на чл. 28, т. 2 от ЗДДС, то по силата на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС като доказателство на правото за прилагане на този ред за облагане фирмата следва да притежаваме следните документи:

 
-        митнически документ, в която е вписана като износител на стоките, заверен след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение;
-        документ за превоза на изнесените стоки.
Тъй като превозът на доставката ще бъде за сметка на купувача - германско дружество и превозният документ ще бъде издаден на германската фирма, то българската фирма следва ли да притежава копие от този документ, в който да е посочена като товародател?
 
За да избегнем описаната по – горе ситуация, ако с германското дружество се договори транспортът на автомобилите да премине през Гърция, в случай че германското дружество няма постоянен обект в Гърция възможно ли е класифицирането на сделката като ВОД за българското дружество и износа на автомобили за третата страна да се оформи в Гърция? По този начин ще се удължи транспортът, но ще избегнем двоумения дали сделката е с място на изпълнение в страната и 20% ДДС ставка или 0% ДДС ставка поради износ.
 
Ако е възможно чрез транспортирането на стоката през Гърция, как да оформим договора и документите, така че да се докаже ВОД и движение на стоки от една страна членка на ЕС в друга страна членка на ЕС, при положени че клиентът няма постоянен обект в Гърция?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Дата и данъчна основа на сделка за суперфиция между свързани лица
ЗДДС. Въпрос. Физическо лице притежава земя 400 м2, за която подписва нотариален акт за отстъпено право на стоеж (суперфиция) на негова фирма (същото лице е едноличен собственик и управител) за строеж на сграда с 2000 м2 РЗП срещу няколко апартамента обезщетение. Имаме бартерна сделка. Фирмата не е регистрирана по ЗДДС, но тази сделка е данъчно събитие и в 7 - дневен срок фирмата подава заявление за регистрация. В документите за регистрация като сума на сделката е посочена данъчната оценка - 600 000 лв. В момента служител на НАП изисква да се представи пазарна цена, защото суперфицията е между свързани лица.
 
Трябва ли сделката за суперфицията да се смята за аванс и при получаване на разрешение за ползване фирмата да начисли ДДС или датата на сделката е датата на суперфицията и фирмата не дължи ДДС?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Услуга по международен транспорт на българска спедиторска фирма
ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни извършва международен транспорт. Фактурираме услугата на българска спедиторска фирма, регистрирана по ДДС. При дестинация трета страна - трета страна/държава членка – не начисляваме ДДС. При дестинация държава членка – трета страна – не начисляваме ДДС.
 
Съгласно становище на МФ изх.№ 93-04-44 от 08.03.2007 г. основанието за неначисляване на ДДС е посочено чл. 21, ал. 2, т. 2 и в двата случая.
 
Така ли трябва да вписваме основанието в нашите фактури (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС) и в коя клетка на справката - декларация трябва да се отрази този оборот?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Документиране на услуга за клинични изследвания на фирма от САЩ
ЗДДС. Въпрос. ЕООД (лекарски кабинет) има регистрация. по чл. 97а от ЗДДС за клинични проучвания. За тях получава пари от САЩ от регистрирано юридическо лице.
 
Фактурата която ще издадем, като основание за неначисляване на ДДС - чл. 21, ал. 2 от ЗДДС ли ще бъде?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Регистрация на физическо лице при отдаване на жилище под наем чрез Booking. сом
ЗДДС. Въпрос. Аз съм физическо лице и предлагам чрез Booking. сом (холандска фирма) през лятото апартамента си под наем.
 
Трябва ли да се регистрирам по ДДС?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Данък при източника при лиценз за софтуер
ЗКПО. Въпрос. Дружеството ни е сoфтуерна компания и е партньор на Майкрософт, Република Ирландия. Получаваме от тях лицензи за софтуерен продукт, които внедряваме сред нашите клиенти, като им препредоставяме правата за ползване на продукта, извършваме актуализации, поддръжка и т.н. Дължим ли е данък при източника за получените лицензи от Майкрософт, Република Ирландия, като се има предвид и разпоредбите на СИДДО с Република Ирландия.
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Попълване на Служебната бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 при доходи от източник чужбина
ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество, регистрирано в България, внася данък за част от доходите на служителите си от трудово правоотношение в съответствие със законодателството на чужда държава, т.е. в чужбина, а друга част от тези доходи се облагат в България по реда на ЗДДФЛ. Следва ли в служебната бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ, която дружеството следва да издава като основен работодател на посочените лица, освен изплатените доходи от източник в България да включи и доходите, които са обложени в чужбина?
 
Какво следва да се направи, ако една част от доходите, обложени в чужбина, са необлагаеми по реда на ЗДДФЛ – например дневни командировъчни пари?
 
 
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Ползване на данъчни облекчения за доходи на починало лице
ЗДДФЛ. Въпрос. Във връзка с ползване на данъчните облекчения за доходи на починало лице от неговите наследници с подаване на годишна данъчна декларация на основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, как следва да се приложи изискването данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация? Към кой е относимо това условие – към починалото лице и/или към неговите наследниците?
 
 
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Наемане на къща за гости от лице, облагано с патентен данък
ЗДДФЛ. Въпрос. Фирма ЕООД с дейност - намиране на локации за заснемане на клипове, наема къща за гости за заснемане на клип. Лицето, което отдава къщата под наем, е физическо лице, и се облага с патентен данък.
 
Въпросът ми е фирмата трябва ли да удържа авансов данък по реда на ЗДДФЛ и да подава декларация по реда на чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
СИДДО. Облагане на доходи на служители на австрийска централа, изпратени в неин клон
СИДДО. Въпрос. През 2011 г. чуждестранно юридическо лице от Австрия командирова дългосрочно свой ръководен персонал в клона си в България за работа по проект в България. Централата фактурира всеки месец на клона разходите за заплати и осигуровки на персонала. През 2018 г. работата по проекта в България ще изисква по-рядко лицата да пребивават в България. До момента ДОД им е внасян в България. От месец април до края на 2018 г. не е ясно дали ръководителите ще пребивават в България повече от 183 дни. Централата продължава да фактурира разходите за заплати и осигуровки на лицата.
 
  1. Следва ли да плащаме ДОД за тези лица в България от месец април до края на 2018 г. и на основание т. 26, б. „е“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ ли?
  2. Следва ли условията на чл. 14, т. 2, б. „а – в“ от СИДДО с Австрия да са изпълнение кумулативно, за да се внася ДОД в България?
  3. Трябва ли да изискваме специални удостоверения от администрацията в Австрия?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
КСО. Прилагане на код за вид осигурен при работа в чужбина по време на празници
КСО. Въпрос. Лице има сключен безсрочен трудов договор по чл. 67 от КТ с фирма. Лицето се отчита на сумирано работно време. През м. май 2017 г. към договора е сключено допълнително споразумение за изпълняване на длъжността „регионален мениджър на териториите на Република България и Република Румъния“. В тази връзка на лицето му е издадено удостоверение А1 за работа в две или повече държави. 
 
През м. май 2018 г. служителят е командирован в Румъния за периода 25 - 29.05.2018 г. по силата на сключен анекс към трудовия договор. Периодът на командировката обхваща официален празник - 28.05.2018 г. (втори ден на Петдесетница) в Румъния. 
 
При така създалата се ситуация възникват следните въпроси:
 
  1. Какъв код на „вид осигурен“ би следвало да бъде посочен в декларация обр. 1 за м. май на лицето?
  2. Трябва ли да се посочват данни в клетките 14 и 15 на същата декларация и ако да - какви?
  3. Как би следвало да бъдат попълнени клетките от 16 до 16.7-8, като се има предвид, че лицето не е използвало отпуск във временна неработоспособност и за отглеждане на малко дете?
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Приложимо законодателство при чуждестранен собственик, полагащ труда си в страна от ЕС
КСО. Въпрос. Едноличен собственик на капитала на ЕООД, регистрирано в  България, е гражданин от ЕС. Основната дейността, която ще се осъществява от дружеството е търговия със стоки, които се закупуват в България и се продават в страната от ЕС, на която е местно лице. Едноличният собственик на капитала на българското ЕООД управлява фирмата и полага трудова дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол ( дружеството няма  назначени лица на трудов договор или подизпълнител) от чужбина.
 
Какво е третирането от гледна точка на осигуряването при липса на възнаграждение и за управление, и за трудовата дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол, ако лицето е:
-        осигурено на основание "самостоятелно заето" в държавата-членка от ЕС;
-        осигурено на основание "наето" в държава-членка от ЕС;
-        не е осигурено нито в държава-членка на ЕС, нито в България на нито едно от основанията?
 
Правилно ли е разбирането, че и в трите случая  документ А1 за приложимо осигурително законодателство не трябва да се вади нито от страната от ЕС, нито от България и че  може да няма сключен договор за управление и контрол с нулево възнаграждение?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
 
КСО. Осигуряване на чуждестранни граждани на Русия и Армения
КСО. Въпрос. Управител на ООД е чуждестранно лице от Русия. Той не е съдружник в същото това дружество. Няма сключен договор за управление и контрол между дружеството и управителя. Управителят не полага труд на територия на България и не получава възнаграждение от дружеството. Дружеството няма нает персонал. Съдружниците в ООД, чуждестранни лица граждани на Армения и Русия, не полагат труд в дружеството и съответно не получават възнаграждение и не се осигуряват чрез дружеството. Предметът на дейност на дружеството е предоставяне на рекламни услуги. За осъществяване на предмета на дейност ООД използва подизпълнител - кипърска фирма. 
 
  1. Необходимо ли е управителят или съдружниците на дружеството да се осигуряват по българското законодателство?
  2. Могат ли да възникнат проблеми с данъчна администрация в резултат на това, че дружеството няма назначен персонал и съдружниците и управител, не се осигуряват в България?
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
ЗЗО. Освобождаване от внасяне на здравни вноски при пребиваване в чужбина
ЗЗО. Въпрос. Лице, което е емигрирало от две години в Канада, прекъснало е да се осигурява здравно, но не е подало декларация в НАП, че е емигрант, какъв е реда и начина за да се отпише като данъчно задължено лице?
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КТ. Сключване на два трудови договора с един работодател
КТ. Въпрос. Фирма има два обекта и иска да назначи едно и също лице на трудов договор, като в рамките на 8 часа ще работи според график на съответните работни места, като едната длъжност е аниматор, а другата продавач - консултант.
 
Как следва да бъде оформен договорът и каква длъжност и работно място следва да се посочи при условие че не може да се определи преобладаваща такава? 
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
ЗСч. Техника в гаранция
ЗСч. Въпрос. Търговско дружество дистрибутира козметика за фризьорски салони. Козметичната марка има и серия техника за фризьорство, която дружеството продава. Клиентите са уведомени, че техниката има 1 година гаранция и в случай на повреда, уредът се подменя за сметка на дружеството. Следва ли да се издават гаранционни карти и да се въведе процедура за предявени рекламации и т.н.?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор