Промени в ППЗДДС и ППЗАДС

Третиране на договор за предоставяне на персонал от чуждестранно юридическо лице на българско дружество – КТ, ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ
Казус. Българско дружество и македонско дружество са част от група предприятия. Дружествата са със статут на местни юридически лица съответно за България и Македония.
 
По решение на компанията-майка ще бъде извършен вътрешногрупов трансфер на служител на македонското дружество в българското дружество. Трансферът се налага поради започването на проект за строително - ремонтни дейности във връзка с недвижим имот, намиращ се на територията на България. Македонският служител ще бъде изпратен в България да изпълнява длъжността Ръководител Проект в рамките на предоставяне на услуга в предприятие от същата група предприятия за период от 15 месеца (01. 10.18 г. – 31.12.19 г.), тъй като притежава необходимата квалификация, знания и опит в областта на строително-ремонтни работи.
 
За целта е подписано допълнително трудово споразумение и длъжностна характеристика между македонския служител и македонското дружество към съществуващия основен трудов договор и длъжностна характеристика, в което се уточнява, че за периода на проекта служителят ще продължи да съвместява двете длъжности: по основния си трудов договор – мениджър ОСБ, и по допълнителното споразумение – ръководител Проект. В рамките на този продължителен период на проекта е предвидено регулярно служителят да се завръща до своята месторабота в Македония, също така и фиксирано по-продължително прекъсване на престоя на служителя в България през зимния сезон, съобразено с невъзможността за извършване на строително-ремонтни дейности. Договорено е, че всички разходи, свързани с регулярните пътувания на служителя от Македония до България и обратно, и по повод ползването на платен годишен отпуск, както и разходите за наем, консумацията на електричество, вода и други за наетото жилище, ще бъдат за сметка на българското дружество. Служителят ще има право да се възползва от консумацията на безплатна храна, предоставяна от българското дружество, като част от пакета социални придобивки на персонала. Договореното възнаграждение в допълнителното трудово споразумение ще бъде изплащано от македонското дружество през целия период на проекта, включително и за времето, през което служителят няма да работи по проекта. За времето на работа в България на служителя ще бъде осигурен офис, намиращ се на територията на завода на българското предприятие, както и служебен автомобил и телефон.
 
Между българското дружество и македонското дружество е сключен договор за услуга - предоставяне на персонал, като е уговорено възнаграждението да се формира от всички разходи на изпращащото дружество, в това число трудово възнаграждение, осигуровки, и други, в едно с надбавка в размер на 5%, като македонското дружество ще издава периодично фактури.
 
Въпроси:
 
  1. При така описаните обстоятелства считате ли, че е възможно македонското дружество да формира място на стопанска дейност в България заради услугата по предоставяне на персонал на българското дружество по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Македония и защо?
  2. При така описания случай какъв е режимът за облагане с данък върху доходите на трудовото възнаграждение на македонския служител за полагания труд в България и в полза на българското дружество по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Македония, и ЗДДФЛ?
  3. При какви условия би възникнало задължение за регистрация за целите на ЗДДС на македонското дружество?
  4. С оглед на факта, че българското дружество е регистрирано за целите на ЗДДС, то как се третира(място на изпълнение на сделката, данъчно събитие, дължим ДДС, документиране, и т.н.) тази услуга по предоставяне на персонал от македонското дружество на българското дружество, с оглед на разпоредбите на ЗДДС и от гледна точка на двете страни по договора за услуга в случай, че:
-   македонското дружество няма място на стопанска дейност в България;
-   македонското дружество има място на стопанска дейност в България.
  1. Какъв е редът за облагане на този доход – изплатеното възнаграждение по договор за предоставяне на персонал, по смисъла на ЗКПО от гледна точка на българското дружество и на македонското дружество в случай, че:
-   македонското дружество няма място на стопанска дейност в България;
-   македонското дружество има място на стопанска дейност в България.
  1. Разходите за пътни пари от Македония до България и обратно, за наем и консумативи за наетото жилище, за гориво и обслужване на служебен автомобил, за телефон, безплатна храна и други, извършвани от българското дружество във връзка с престоя в България на изпратения македонски служител, данъчно признати ли са по смисъла на ЗКПО и ако не, как следва да се обложат с данък – корпоративен данък, данък върху доходите, ДДС?
  2. Описаните по-горе –в точка 6, разходи, могат ли да се разглеждат като елемент на трудовото възнаграждение на македонския служител, и като такива следва ли да бъдат включени в облагаемия му доход?
 
Отговор: Михаил Илиев, Моника Петрова, Людмила Мермерска
Третиране по реда на ЗДДФЛ и ЗДДС на възнаграждение на съдружник за създаване на авторско произведение

Казус. Българско физическо лице е едновременно:

 

-   регистрирано като свободна професия (упражнява творческа дейност в областта на културата) и е регистрирано по ЗДДС. За получените доходи издава фактури с начислен ДДС. Самоосигуряващо се лице е. Не плаща ефективно осигурителни вноски, тъй като е осигурено на максималния осигурителен доход по договор за управление и контрол (ДУК). Ежемесечно подава декларация образец № 1 с код 12.

-   съдружник в българско ООД с предмет на дейност също в областта на културата. Като съдружник лицето получава доходи по ДУК и дивиденти. Осигурява се на максималния осигурителен доход по ДУК чрез дружеството.

 

Сключен е граждански договор между лицето (в качеството му на упражняващо свободна професия) и ООД, в което то е и съдружник. Договорът е за създаване на творчески продукт. Съгласно договора, възнаграждението се разпределя както следва:

 

-   80% - за авторските права

-   20 % - за положения труд.

 

Въпросите са:

 

  1. Как следва да се третира данъчно полученото от физическото лице възнаграждение по гражданския договор във връзка с т. 26, б. ”и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и по ЗДДС?
  2. Възможно ли е двете части на възнаграждението да се третират различно и,
  3. съответно, да бъдат авансово облагани по различен ред? Тъй като възнаграждението
  4. за авторски права не е възнаграждение за полагане на труд, има ли задължение за
  5. възложителя (ООД) да удържа данък за това възнаграждение?
  6. Ако се приеме, че възнаграждението (част или цялото) се облага авансово от
  7. платеца във връзка с т. 26, б. ”и” от §1 на ДР на ЗДДФЛ, то как би следвало да се третира това възнаграждение от гледна точка на ЗДДС?

 

Отговор: Людмила Мермерска, Моника Петрова

Третиране по реда на ЗДДС и ЗДДФЛ на получена проектантска услуга от чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ
Казус. Българско регистрирано по ЗДДС лице е получило следната фактура:
 
-   основание – услуга/проектиране интериорен дизайн ресторант - евро 6150. Проектирането е за недвижим имот, който се изгражда в България.
 
-   доставчик – българин, физическо лице със статут на местно лице на Испания – нещо като свободна професия. Има номер, под който е регистриран – испански номер, който е бил нещо като нашите ЕГН.
 
Лицето твърди, че е регистриран по ДДС. Показа ми фактури издавани към испански получатели с начислено ДДС от него. Проверих в системата VIES - не е регистриран по ДДС за международни доставки.
 
Въпросът ми е:
 
  1. Трябва ли да си самоначислим ДДС като получатели по услуга, ако приемем, че е данъчно задължено лице?
  2. Трябва ли да му удържим данък при източника, като платци на услугата?
 
Отговор: Ганка Петрова, Людмила Мермерска
Третиране по реда на ЗДДС и ЗДДФЛ на доходи за консултантски услуги на чуждестранен гражданин, живущ в България, по договор с дружество извън ЕС

Казус. Чуждестранен гражданин, живее и работи от много години на територията на страната ни. Семейството му също е в България. Има издаден личен номер на чужденец.

 

Лицето е наето по договор за управление и контрол от дружество (български работодател) и е осигурено на максималния осигурителен доход в България.

 

Извън този договор лицето сключва договор за консултантски услуги като физическо лице с дружество извън европейския съюз. Консултантските услуги ще се изразяват в следене на инвестициите на клиента на българския пазар. За предоставените консултантски услуги лицето ще получава такса на месечна база.

 

Какви задължение ще възникнат за лицето за получения доход по договора за консултантски услуги:

 

  1. Ще възникне ли за лицето задължение за регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 97а?
  2. Получените суми по този договор ще участват ли в облагаемия оборот, съгласно чл. 96 от ЗДДС?
  3. Как лицето следва да декларира и съответно да внесе данъка за този вид доход? Има ли задължение за авансово внасяне на данъка през годината или това трябва да стане след подаване на годишна данъчна декларация?
  4. С кое приложение трябва да бъде деклариран този доход в годишната данъчна декларация?

 

Отговор: Ганка Петрова, Людмила Мермерска

Осигуряване и облагане на доходи на румънски гражданин, съвместяващ работа по ДУК в Румъния и България
Казус. Дружеството ни e назначило като управител с договор за управление и контрол чуждестранно лице - румънски гражданин. Лицето работи на същата позиция в подобно дружество в Румъния и дори се е снабдило със сертификат А1 издаден от Румънската администрация. В този сертификат като статут на заетост на лицето е посочена точка 3.1. „Командировано заето лице".
 
Въпросите ми са:
 
  1. Как трябва да се осигурява лицето при условие, че е гражданин на Румъния и че се е снабдило със сертификат А1? При положение, че лицето е назначено на договор за управление контрол този сертификат А1 може ли да се използва?
  2. Ако на лицето ще се внасят социални осигуровки трябва ли да му се извади служебен номер на чужденец за да може то да бъде включено и подавано в декларации образец № 1 и 6?
  3. Ако лицето няма постоянен адрес на територията на България и пребивава доста рядко трябва ли да се осигурява здравно т.е. ще се внасят ли здравни осигуровки?
  4. Във връзка с данъка върху доходите на физически лица при положение, че лицето е чужденец, как трябва да бъде облаган получения от него доход, а именно като доход от трудови правоотношения съгласно чл. 24 от ЗДДФЛ или като доход на чуждестранно лице с окончателен данък съгласно чл. 37 от ЗДДФЛ? Съответно как трябва да бъде деклариран удържания данък от лицето т.е. какви декларации трябва да бъдат от дружеството?
  5. Ако в договора за управление и контрол не е уговорено възнаграждение, то тогава дължат ли се осигурителни вноски и данъци за лицето за всеки месец и ако се дължат върху какъв доход трябва да бъдат изчислени. Причината да Ви питам това, е че лицето е назначено по договор за управление през октомври 2017 г.,   като до момента не са му изплатени никакви възнаграждения и не са му платени никакви осигуровки и данъци.
 
Отговор: Димитър Бойчев, Людмила Мермерска