СЕПП и промени в счетоводната политика

Въпроси - отговори
ЗДДС. Прилагането на чл. 143 от ЗДДС при лизинг
ЗДДС. Въпрос. Дружество лизингодател е закупило от физическо лице употребяван автомобил, който отдава на финансов лизинг с клауза за закупуване, като прилага чл.143 при тази доставка и не начислява ДДС. В последствие активът е иззет поради прекратяване на лизинговия договор. Активът ще бъде продаван на трето лице за сума равна на остатъчната главница по лизинговия договор.
 
Каква следва да бъде коректната данъчна основа при тази продажба? Остатъчната главница е по-ниска от стойността, за която е бил закупен активът и по-ниска от стойността на доставката по лизинговия договор.
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Третиране на безвъзмездно прехвърляне на авторски права от физически лица
ЗДДС. Въпрос. Рекламна агенция има договор с "XXXX" за разработване и изпълнение на рекламна кампания, като ще прехвърли собствеността върху клипа и всички авторски права на "XXXX". Агенцията ще заснема опознавателни клипове за 6 града, в които гидове ще презентират безвъзмездно, за да помогнат на града си. Имаме съгласие за заснемане и излъчване (авторско право). Агенцията е „платец на дохода“.
 
Въпроси:
 
  1. Тази безвъзмездна доставка трябва ли да се остойности, за да се внесе данък, тъй като може би има насрещна престация, а именно авторско право срещу популяризиране на лицата?
  2. Ако има насрещна престация, съответно ДДС също ли трябва да се начисли с протокол, тъй като лицата са физически?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Третиране на покупка на билети от фирма регистрирана по ДДС само за Италия
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма регистрирана по ДДС купува самолетни билети от италианска фирма, която има регистрация по ДДС само за Италия, но не и за ЕС. Начислява ли се и внася ли се ДДС?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
Наредба № Н-18. Издаване на фискален бон за доходи от застрахователна дейност, когато не е основна
Наредба № Н-18. Въпрос. Българско дружество с основна дейност търговия на стоки ще предоставя възможност на клиентите си за застраховане на закупените нови стоки. За целта дружеството сключва договор за застрахователно агентство със застраховател, от името и за сметка на когото ще сключва договори за застраховка, срещу определена комисионна.
 
За събраните от клиентите застрахователни премии дружеството ще издава квитанциярРазписка за платена сума и в края на календарния месец ще превежда събраните суми към застрахователя.
 
Имайки предвид, че основната дейност (дейност по занятие) на дружеството е търговия, а не застрахователна дейност като застрахователен агент, възможно ли е да не издаваме фискален бон за събраните застрахователни премии от клиенти на основание чл. 5, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства?
 
 
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
ЗКПО. Активи, в които може да се инвестира преотстъпен на данък по чл. 189б
ЗКПО. Въпрос. Може ли да се ползва преотстъпен данък по чл. 189б от ЗКПО, в редакцията му за 2014 г. за закупуване на плодни дръвчета, предвид обстоятелството, че в Насоките на ЕС за държавна помощ в селското стопанство с в § 145 не се допуска влагането в едногодишни растения, но в ЗКПО не се коментира този въпрос?
 
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Ползване на облекчение за млади семейства при неплатена в срок глоба към КАТ
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на 20.04.2018 г., в която е заявило ползване на данъчно облекчение за млади семейства и е декларирало наличието на всички необходими за това условия в Приложение №10 на декларацията. В последствие органите по приходите са установили, че към датата на подаване на годишната данъчна декларация, лицето е имало подлежащо на принудително изпълнение публично задължение (неплатена в срок глоба от КАТ). На 10.05.2018 г. лицето е погасило това свое задължение.
 
В този случай има ли възможност физическото лице да ползва данъчното облекчение и какви действия следва да предприеме за това?
 
 
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
 
ЗДДФЛ. Право на данъчно облекчение за медицинска застраховка „Бест Докторс“
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице е сключило медицинска застраховка „БЕСТ ДОКТОРС“. Предвид това има ли право лицето да ползва данъчно облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ върху пълния размер на направените от него вноски по този вид здравна застраховка?
           
 
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Приход от продажба, която се явява част от сделка за обратен лизинг
ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество осъществява финансиране (кредитиране) на физическо лице, като придобива неговия автомобил по силата на договор за покупко-продажба на МПС, а в замяна му предоставя договореното финансиране под формата на продажна цена. В договора за покупко-продажба на МПС страните се съгласяват да сключат последващ договор за обратен лизинг, с който физическото лице да получи правото да използва МПС-то с изплащане на лизингови вноски, а впоследствие задължително да придобие собствеността върху лизинговия автомобил. Всички разходи като местен данък, застраховка, винетка и др. си остават за сметка на физическото лице – ползвател.
 
Сумата, с която се финансира физическото лице съгласно договора му с дружеството представлява ли доход, подлежащ на данъчно облагане?
 
 
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗМДТ. Въпрос. Деклариране по ЗМДТ на имот с пропуски в документацията
ЗМДТ. Въпрос. Физическо лице трябва да декларира имот по ЗМДТ в общината, във връзка с което възникват следните въпроси:
 
  1. Сграда не съществува в нотариалния акт, но я има в скицата на имота. Следва ли да се декларира в данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ? Декларирането й води ли до узаконяване на имот?
  2. При разминаване в площите на сградите по нотариален акт за собственост и скица, издадена от кадастъра, кои стойности следва да се впишат?
  3. Застроената площ на сграда на един етаж е по-голяма от разгънатата застроена площ на същата. Обяснението е, че има разлика в площите в нотариалния акт и скицата на имота. Описани в нотариалният акт са и двете. Коя стойност се описва?
  4. Как се описват сградите в частта: „Описание на обектите“ – по описанието в нотариалния акт за собственост или по описанието към идентификатора на имота в скицата?
  5. Какви документи има право да изисква общината при деклариране на имот? Ако се изисква скица, не е ли задължение на общината служебно да се снабди с нея - чл. 18, ал. 2 от ЗМДТ?
 
Отговор: Златка Мицова, данъчен консултант
 
Актуално към 01.09.2018 г.
КСО. Основание за начислени лихви по подадена със закъснение декларация образец № 6
КСО. Въпрос. Установихме неподадена декларация образец № 6 за месец септември 2017 г., за която осигуровки и данъци са напълно платени в срок през 2017 г. В електронната система на НАП съответно съществуваха надплатени суми. В 2018 г. е подадена декларация образец № 6 за липсващия период от 2017 г. В системата на НАП автоматично към декларацията за месец септември 2017 г. се свърза най-новото плащане от 2018 г. и системата начисли съответно лихви, защото по декларация от 2017 г. се съответства плащане от 2018 г. 
 
Имаме ли законово основание да изискаме от НАП въпросните лихви да бъдат сторнирани, като се има предвид, че плащането за септември 2017 г. е направено в срок, както и всички последващи такива?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Отпуск по майчинство на лице с двойно гражданство, работещо по трудови договори в България и Румъния
КСО. Въпрос. Лице с българско и румънско гражданство и с постоянно пребиваване в Румъния е назначено на редовен трудов договор в румънска фирма и на 4 часа по втори трудов договор в българска фирма. Сега и предстои излизане на отпуск преди раждане (45 дни) по нашето законодателство. Как следва да се процедира? Издават ли се и в Румъния такива болнични листи и къде следва да се подава информацията?
 
Имам и допълнителни въпроси:
 
  1. Какъв ще е документът, който ще бъде основания за неявяване на работа, ако е болничният лист издаден там, то смущаващото е ЕГН-то неидентично с ЕГН-то по българското гражданство и в такъв случай може ли да се счете пред съответните институции, че става случай за едно и също лице?
  2. Не знаем, дали в Румъния периодите с право на болнични и отпуски съвпадат на нашето законодателство и ако не, то какъв ще е документът, който ще ни даде законното основание за отсъствие?
  3. Като каква форма на неприсъствие ще се води лицето, ако няма да се приложи и декларира болничен лист при нас и в Декларация образец № 1 и кой ще е кодът за неприсъствие?
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
ГПК. Удържане на сума по запор от обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ
ГПК. Въпрос. Един от работниците в дружеството е освободен по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и трябва да му се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Лицето има наложен запор от ЧСИ.
 
Въпросът ни е трябва ли да се удържа сума по този запор от обезщетението?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ЗСч. Съхраняване на документи при ликвидация
ЗСч. Въпрос. Бихте ли изяснили следния казус, свързан със съхраняване на документи при ликвидация:
 
  1. За ООД процедура по ликвидация е започнала на 15.06.2017 г. (вкл. вписана покана до кредиторите в ТР). ООД е заличено от Търговския регистър на 22.12.2017 г. Подлежат ли на публикуване до 30.06.2018 г. отчети за 2017 г. и какви? След заличаване на дружеството трябва ли да съхраняваме някакви документи и колко време?
  2. След заличаване на ЕТ от Търговския регистър трябва ли да съхраняваме някакви документи и колко време?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор