Дисциплинарна отговорност
ЗДДС. Подобрение на нает актив за сметка на наемателя
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество ползва складови помещения под наем. През 2017 г. са направени подобрения на наетите площи в склад „А“. За сметка на дружеството, а не за сметка на наема е заплатено изграждането на допълнителни преградни ограждения (от алуминиеви профили и мрежа, за да има движение на въздуха). Тогава дружеството не предвиждало да сменя склада. Подобрението е заведено като дълготраен актив и е ползван данъчен кредит. Разходите са в размер на 6 000 лв. без ДДС.
Тази година дружеството взима решение за смяна на склада и през м. август 2018 г. стоката на дружеството е преместена в склад „Б“, където също по горната логика са изградени подобни ограждения за сметка на дружеството.
Огражденията в склад „А“ дружеството ги оставя там (няма да ги ползва).
Въпросът е как да се определи данъчната основа за начисляване на ДДС за подобренията в склад „А“, който дружеството напуска? Ако основанието е чл. 27, ал.2. изречение 4 от ЗДДС. как да се определят „разходите за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението“, с които да се намали „сумата на направените преки разходи“?
Активът е заведен за амортизиране за счетоводни цели за 8 години. Може ли да се приеме натрупаната амортизация от 1/8 от разходите за „обичайно изхабяване“ (т.е. данъчна основа 5 250 = 6 000 минус 750 )? По правилно ли е да се начисли ДДС върху пълния размер на направените разходи (т.е. да се върне на 100% ползваният ДК)? Може ли дружеството да се позове на чл. 79, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и да приложи формулата ДД=НДДС * 1/5 * БГ ( по която ще трябва да върне 4/5 от ползвания данъчен кредит). За да се ползва този член задължително ли трябва да се третира и оформи документално отписването като брак?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Наем за недвижим имот, определен в размер на дължима вноска по кредит ведно с лихвите, дължима от наемодателя
ЗДДС. Въпрос. Дружество регистрирано по ЗДДС, сключва договор за наемане на хотел с друго дружество, също регистрирано по ЗДДС. В договора е уговорено, че вместо месечен наем, дружеството - наемател ще заплаща банковия кредит на наемодателя във връзка с изграждането на хотела директно по сметката на банката, отпуснала кредита.
В този случай трябва ли наемодателят да издава фактура за наема (всеки месец) в размер на месечните вноски по кредита ведно с лихвите?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Третиране на дейност "обучение на водачи на МПС"
Въпрос. ЗДДС. Българско юридическо лице е с основна дейност обучение на водачи на МПС. Сделките, извършвани от това лице може ли да са освободени по реда на чл. 41 от ЗДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Документиране при достигнат бонус за оборот
ЗДДС. Въпрос. В края на месеца и/или тримесечието, търговска фирма (доставчик) издава кредитни известия или получава фактури (в зависимост от търговските условия или доставчикът издава кредитни известия или имаме трима клиента, които ни пускат фактури) за постигнат бонус оборот на/от своите клиенти на база реализирани продажби.
Има ли ограничение в това дали доставчикът издава кредитни известия или клиентът издава фактура за едно и също основание - бонус постигнат/реализиран оборот?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Договор за посредничество с фирма от трета страна
Как ще се третират сделките от гледна точка на ЗДДС, какви фактури трябва да се издадат и какви основания трябва да се посочат във фактурите на българската фирма?
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма е сключила договор за посредничество при продажба на скулптури с фирма, регистрирана в ЮАР, която след изработването на същите ги е изнесла в Ню Йорк и в Лондон за продажби по галерии и изложби. По силата на договора след договорена сделка за продажба на някоя от скулптурите плащането на цялата стойност от крайния клиент трябва да стане по сметките на посредника – българската фирма. След това се удържа комисионна по договора и остатъкът от цялата сума се превежда от българската фирма на фирмата в ЮАР.
Как ще се третират сделките от гледна точка на ЗДДС, какви фактури трябва да се издадат и какви основания трябва да се посочат във фактурите на българската фирма?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Определяне на данъчната основа на транспортно средство при дерегистрация
ЗДДС. Въпрос. Едноличен търговец (ЕТ), дерегистриран по желание по ЗДДС през този месец (м. 08. 2018 г.), има налично транспортно средство, закупено през 2010 г., което към момента е напълно амортизирано. В описа по чл. 111 от ЗДДС за последния данъчен период (м. 08. 2018 г.) би следвало този актив да се опиша, който към момента е наличен във фирмата и за който е ползван данъчен кредит.
Може ли да се ползва оценка от застраховател (за застраховка Каско или друга застраховка), която се очаква да бъде по-ниска, защото активът е доста стар и напълно амортизиран и на база на тази цена да се начисли и ДДС, тъй като данъчната основа не може да се определи и тя според закона е пазарната цена, която ЕТ е затруднен да определи?
Би ли се приел такъв подход като законосъобразен от органите по приходите при проверка или ревизия?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Транспортна услуга от австрийско дружество с постоянен обект в България
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма е регистрирана за целите на ЗДДС и е получател на услуга по транспорт на стоки от Германия до България. Доставчикът на услугата по транспорт е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС в Австрия, но имащо постоянен обект на територията на България. За транспорта на българската фирма е издадена фактура с 0% ДДС.
Трябва ли да се издаде протокол за самоначисляване на ДДС и с каква ставка?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Ползване на личен автомобил на служител за фирмени нужди
ЗКПО. Въпрос. В търговска фирма служител използва личния си автомобил за служебни цели. Служителят е съгласен да използва автомобила си за служебни цели безвъзмездно, в случай че бъдат поети разходите за гориво.
Как следва да се документира използването на автомобила и да се отчете горивото за служебни цели?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Подписване на документите по чл. 45, ал. 4 с обикновен електронен подпис
ЗДДФЛ. Въпрос. Допустимо ли е при издаване на сметката за изплатени суми и на служебните бележки по чл. 45 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) електронните документи да бъдат подписани с обикновен електронен подпис чрез системата DocuSign?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Доходи от разпореждане с финансови инструменти на многостранна система за търговия
ЗДДФЛ. Въпрос. За доходите от разпореждане с финансови инструменти на многостранна система за търговия (МСТ) може ли да се приложи разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), т.е. да са освободени от данъчно облагане?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
СИДДО. Дивиденти и ликвидационен дял, начислени в полза на американско дружество
СИДДО. Въпрос. Българско акционерно дружество, собственост на американско дружество започва процедура по ликвидация. В резултат на дейността си в България българското юридическо лице е натрупало печалби. В резултат на това българското дружество ще изплати дивидент и/или ликвидационен дял на едноличния си собственик.
Как се третира изплатеният дивидент в полза на американското дружество от гледна точка на СИДДО със САЩ и следва ли българското дружество да удържа данъци от гледна точка на ЗКПО по отношение на изплатения дивидент?
Как се третира изплатения ликвидационен дял в полза на американското дружество от гледна точка на СИДДО със САЩ – като друг доход или е извън обхвата на СИДДО и следва ли българското дружество да удържа данъци от гледна точка на ЗКПО по отношение на изплатения ликвидационен дял?
Ако доходът е в обхвата на СИДДО и се облага в САЩ, какви документи трябва да се изискат от американското дружество за прилагане на СИДДО и какви документи следва да се приложат в НАП във връзка с разрешение за прилагане на СИДДО от страна на платеца на дохода в случай, че ликвидационния дял е повече от 500 хил. лв.?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
СИДДО. Право на данъчно облекчение по СИДДО при наличие на публични задължения
СИДДО. Въпрос. Местно физическо лице - български гражданин, е работило по-голямата част от годината по трудов договор в Германия за немско дружество от групата. От м. октомври 2017 г. вече полага труд по трудов договор в българско дружество от групата. Лицето е декларирало дохода си от Германия заедно с дохода си по трудов договор от България и го е обложило по общия ред с 10 на сто данък. След подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. лицето констатира, че е допуснало грешка за доходите си с източник Германия, тъй като за тях съгласно СИДДО с Германия се прилага методът „Освобождаване с прогресия“, съответно има право да ползва данъчно облекчение и да ги освободи от облагане. Към момента обаче лицето има публични задължения, които няма да може да изчисти до 30.09. 2018 г. В този случай ще му се приеме ли коригиращата декларация и ще му се върне ли внесеният в България данък за доходите, получени в Германия?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
СИДДО. Формиране на определена база при предоставянето на услуги от офис на френско дружество
СИДДО. Въпрос. Самоосигуряващо се лице, местно лице за България, извършва услуги по договор с българско дружество, но предоставя услугите от Франция, от офис на френско дружество, клиент на българското дружество. Периодът на договора е 12 - 24 месеца. Къде българското самоосигуряващо се лице внася данък за придобития доход след 183 тия ден престой във Франция? Предоставянето на услуги от офис на френско юридическо лице във Франция, формира ли постоянна база съгласно СИДДО?
Лицето не е съдружник в българското дружество.
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
СИДДО. Продажба на недвижим имот по наследство от български гражданин, установен в Холандия
Въпрос. СИДДО. Българско физическо лице е установено в Холандия – живее в Холандия, работило е в Холандия, предстои пенсиониране в Холандия, притежава къща, която изплаща в Холандия. Българското лице възнамерява да продава свои собствени имоти – жилище и земеделски земи, намиращи се в България. Имотите са придобити по наследство.
- Следва ли българското физическо лице да плаща данък от продажбата на имотите, находящи се в България съгласно ЗДДФЛ, при положение че са придобити по наследство?
- Следва ли българското физическо лице да плаща данък от продажбата на имотите в Холандия и има ли значение, че парите от продажбата ще бъдат прехвърлени в сметката на физическото лице в Холандия?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
КСО. Право на обезщетение за болничен на лице, работещо по чл. 114 от КТ
КСО. Въпрос. Лице работи по договор по чл. 114 от КТ, съгласно който е уговорено, че ще работи 4 дни всеки месец. Изготвя се график за работата на лицето за два месеца напред по четири последователни дни в месеца. Всеки месец съответно се подава Декларация образец № 1 с начало и край на осигуряването съобразно отработеното време. През месец септември 2018 г. съгласно утвърдения график лицето следва да работи от 10.09 до 13.09. 2018 г. Лицето представя първичен болничен от 10.09 до 16.09.2018 год. включително и съответно не застъпва на работа и няма да отработи дните за месец септември по утвърдения график.
Следва ли това лица да се счита за осигурено от 10.09.2018 г. и има ли право на обезщетение за болничен - съответно 3 дни за сметка на работодател и 1 ден за сметка на НОИ?
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД
КСО. Отпуск преди раждане на лице с двойно гражданство с трудова дейност в България и Германия
КСО. Въпрос. Събирателно дружество има двама съдружника, назначени на трудов договор. Единият от тях е лице с българско и германско гражданство и с постоянно пребиваване в Германия. Назначено е на редовен трудов договор в германска фирма и е самоосигуряващото се лице – като съдружник в дружество в България. В България внася осигурителни вноски без право на болничен. Сега на лицето предстои излизане на отпуск преди раждане (45 дни).
- Как следва да се процедира спрямо съдружника в Германия?
- И още, ако съдружникът в Германия не следва да се осигурява, трябва ли другият съдружник да се осигурява?
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД
КТ. Разлика при командироване за конкретна работа и при специализация/обучение в чужбина
КТ. Въпрос. Клон на чуждестранен търговец ще командирова служител до офиса на чуждестранния търговец на Бахамите (за обучение) за три месеца.
Какъв трябва да е размерът на дневните пари при положение, че Бахамите не фигурират в Приложение № 2 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. И ако се приеме, че минималният размер е 35 USD, а клонът е склонен да даде двойния размер, след 30-те дни по наредбата дневните се намаляват с 25%, т. е. 25% от 35 USD или 70 USD.
Освен писмено съгласие други по специфични документи необходими ли са?
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП