МСФО 16. Данъчна практика ЗДДС и ЗДДФЛ.

Дискусионно: Новите изисквания на данъчното законодателство към електронните магазини
 
 
д-р Мартин Захариев, адвокат
 
 
С промените извършени последователно през 2018 г. в:
 
-   Закона за данъка върху добавената стойност и
-   Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
 
се въведе специална регулация за данъчни цели на продажбите на стоки и услуги чрез електронен магазин.
 
Целта на материала е да се откроят спорните и неясни моменти в новите правила.
Наредба № Н-18. Обхват на лицата по чл. 3 и подаване на приложение № 33 за електронен магазин
Наредба № Н-18. Въпрос. Нашите плащания са само директно по банковата сметка. Предвид това, че изискванията за онлайн магазин в чл. 52м от наредбата се отнасят за “лице по чл. 3” от нея, въпросът е сега дали сме лице по чл. 3 от наредбата, при положение, че нямаме плащания, за които е необходимо да се издават касови бележки. Но ако под “лице по чл. 3” законодателят визира само тези лица, които издават касови бележки, то извън списъка ще останат и хилядите онлайн магазини, които работят с наложен платеж и ползват куриерски фирми - лицензирани пощенски оператори и поради тази причина магазините не издават касови бележки за тези доставки (те си получават парите от куриерската фирма по банков път). Но пък навсякъде в Наредбата където се цитира “лице по чл. 3”, става въпрос само за издаващите касови бележки, а не и за останалите.
 
Въпросът ни е лица ли сме по чл. 3, в контекста на чл. 52м от Наредбата или не, тоест трябва ли да подаваме приложение № 33?
 
 
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант