МСФО 16. Данъчна практика ЗДДС и ЗДДФЛ.

Въпроси - отговори
ЗДДС. Документиране на приспадане на получен аванс
ЗДДС. Въпрос. Имаме платен аванс и издадена авансова фактура за последваща продажба на стоки. В последствие продаваме стоката с фактура и издаваме отделно кредитно известие за приспадане на получения аванс.
 
Въпросът ми е така нарушаваме ли процедурите на някой член от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Право на данъчен кредит при смяна на вида на автомобила от лек на товарен
ЗДДС. Въпрос. Фирма регистрирана по ЗДДС през м. февруари внася лек автомобил от Германия, закупен от регистрирано дружество. Съставен е протокол за начисляване на ДДС, който е включен само в дневник продажби, тъй като за този автомобил няма право на данъчен кредит.
 
През м. ноември се сменя видът на автомобила и той вече е товарен, а не лек (има протокол за промяната на вида автомобил и с този протокол е регистриран в КАТ като товарен).
 
Може ли да се ползва като данъчен кредит начисления с протокол през м. февруари ДДС и този протокол да се включи в дневник покупки в 12 - месечния срок от датата на съставяне на протокола? Ако има право на данъчен кредит трябва ли размерът му да се редуцира с месеците от която дата автомобила е регистриран като товарен?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Доставка на услуга по транспорт на стоки
ЗДДС. Въпрос. Във връзка с износ на стока от България за Канада, транспорта е осъществен от България до Германия с камион на български лицензиран превозвач, в Германия стоката се претоварва на кораб и транспорта е осъществен от друг немски превозвач.
 
Въпросът е трябва ли българският превозвач да начисли ДДС за транспортната услуга от България до Германия?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Отстъпки на фактури и раздаване на мостри
ЗДДС. Въпрос. Търговска фирма ма следната политика:
  1. Предлага промоционален пакет при първоначално зареждане на нови гама продукти - при поръчка на пакет от 100 продукта (например шампоана), клиентът получава и 10 други продукта (10 балсама), 2 кърпи за глава и 2 четки за ресане - всички тези продукти на цената на 100 шампоана. Въпросът е може ли балсамите, кърпите и четките да фигурират във фактурата със стойност 0,00, така че крайната цена на фактура да е само тази на шампоаните или  всички продукти да бъдат включени в общ пакет и да се изписват на цената на промоционална цена равна на стойността на 100 шампоана?
  1. При всяка продажба на 300 броя шампоана, доставчикът предоставя на клиента - 1 каталог на шампоаните (себестойността му е над 30 лв.), 5 мостри на шампоана, 5 рекламни четки и 5 рекламни кърпи (себестойността им е под 30 лв.), може ли каталогът, мострите и рекламните материали да бъдат включени във фактурата с нулева стойност, или е по добре да се предоставят с протокол за предаване на рекламни материали?
  1. В случай на продажба на стоки на цена по ниска от цената им на прибодиване (себестойността им), следва ли да се приложи режим от гледна точка на данъчното законодателство?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Регистрация по ЗДДС на ООД, в която съдружник, е собственик на регистрирани ЕТ и ЕООД
ЗДДС. Въпрос. ЕТ, регистриран по ЗДДС, извършва икономическа дейност ‚А‘. В качеството си на физическо лице притежава и управлява ЕООД, също регистрирано по ЗДДС, и извършва икономическа дейност ‚Б‘ (т.е. различна от дейността на ЕТ). Това физическо лице е съдружник, управител и представител (заедно и по отделно) в ООД, което не е регистрирано по ЗДДС. В ООД се извършват две дейности. Едната икономическа дейност е „В“ и е съвсем различна от дейностите „А“ и „Б“, а другата дейност е почти еднаква с дейността на ЕООД, но да кажем, че дейността е „Б, но с различно местонахождение.
 
При така описания случай ООД, което не е регистрирано по ЗДДС, попада ли в обхвата на чл. 96, ал. 4 по ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС.
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Регистрация по ЗДДС при доходи на ЕТ и наем на физическото лице
ЗДДС. Въпрос. Физическо лице получава доход от наем на имот през м. декември на съответната година в размер на 38 000 лв. Същевременно извършва дейност и като ЕТ като приходите за годината са 23 000 лв., разходите 11 200 лв. и счетоводният резултат - 11800 лв. за годината. Въпросът ми е:
  1. Как се формира облагаемият оборот за задължителна регистрация по ЗДДС (в конкретният случай доход от наем и приход или доход от дейност като ЕТ)?
  2. Ако следва регистрация по ЗДДС - кой ще бъде регистриран:
-   физическото лице или едноличният търговец и
-   кой следва да издава документ за полученият наем и
-   какъв следва да е той - фактура от името на ЕТ или разписка от името на физическото лице?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Превоз на стоки, разтоварвани на територията на посолство
ЗДДС. Въпрос. Спедиторска фирма сме и ни е възложен транспорт на стоки от България до Хърватия. Поръчителят е регистрирано българско юридическо лице.
 
Стоката се разтоварва на територията на Американското посолство в Хърватия. Същата тази стока ще се претоварва и ще се транспортира до САЩ. Разполагаме с ЧМР и ТИР карнет.
 
Каква фактура трябва да издадем? С начисляване на ДДС или не? Ако не трябва да начисляваме ДДС, на какво основание и други документи трябват ли ни освен тези, които притежаваме?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Изменение на устройствения план и замяна на УПИ
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни притежава урегулирани поземлени имоти, отредени за жилищно строителство. Поради промяна на ПУП, общината изважда от наши УПИ-та части за улици и ни придава части от тяхни УПИ-та. В договора частите от УПИ-тата са оценени от лицензиран оценител. Дружеството ни отчита стойността на недвижимите имоти - УПИ-та по историческа цена. Въпросът ни е:
  1. Счита ли се този вид сделка за "бартерна"?
  2. Придобитите от нас части от общинските УПИ по каква цена да бъдат заприходени - по цената, по която дружеството ни отчита имотите, или по цената, по която общината ни ги прехвърля?
     
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Социални разходи за транспорт на персонала и на лицата по ДУК
ЗКПО. Въпрос. Производствена фирма с непрекъснат производствен цикъл е разположена в Промишлената зона на малък град. Голяма част от служителите й живеят в намиращия се на около 30 км. голям окръжен град, друга част живеят в околни градове и села или в града, в който е разположен самият завод. Предвид спецификата на работата голяма част от персонала работи на смени при непрекъснат производствен цикъл, а работното време на административния персонал е стандартно 8 часа на ден при дневна смяна на работа съобразно официалните работни и почивни дни.
 
С цел подсигуряване на безпрепятствено протичане на непрекъснат производствен процес работодател, като част от социалната си политика и за сметка на средствата за социално – битово и културно обслужване на персонала съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, осигурява на работниците и служителите следните алтернативни хипотези за транспорт местоживеене до месторабота:
 
  1. Специализиран служебен транспорт за пътуване от местоживеене до месторабота чрез наемане на лицензирани външни транспортни фирми, като транспортът се осъществява по предварително определени маршрутни линии с фиксирани спирки и времеви график. Работодателят заплаща стойността на оказаната услуга директно на фирмата - изпълнител срещу представена фактура (прилагат се чл. 204, ал. 1, т. 2 и чл. 210 от ЗКПО);
  2. Алтернативно на организираното транспортно обслужване от лицензирани за обществен превоз на пътници фирми, се организира и предоставя като социална придобивка пътуване от местоживеене до месторабота и обратно със служебни автомобили на служители и работници с работно време, различно от стандартното работно време на останалите служители, както и на служители, при които служебните им задължения налагат в определени ситуации пътуване до работното място и обратно извън стандартно установеното работно време и при хипотезата за променливи граници на работното време, при което не е налице възможност за ползване на организирания автобусен график, описан в предходния параграф. При възможност работниците и служителите по тази точка се комбинират, така че оптимално да бъдат използвани служебните автомобили. Разходите за поддръжка на служебните автомобили са за сметка на работодателя, като в този случай не е налице парично взаимоотношение със служителите (прилагат се чл. 204, ал. 1, т. 2 и чл. 210 от ЗКПО). Служителите в тази хипотеза са около 3 % от общия брой служители.
  3. При невъзможност за ползване на организирания служебен транспорт по т.1 (при адрес на местоживеене на служители в други населени места извън маршрутите на организирания служебен транспорт по т.1) и обективна невъзможност да се организира такъв транспорт, както и при невъзможността да се предоставят за ползване служебни автомобили за пътуване поради недостатъчен брой, се допуска ползване на личен автомобил за пътуване от местоживеене до месторабота. В този случай служителят попълва декларация за адрес на местоживеене и разстояние в километри до месторабота, а работодателят заплаща на служителя фиксирана сума на километър, като изчислената обща сума се включа в месечното възнаграждение на служителя и се облага с осигуровки и данъци на общо основание съгласно националното законодателство (чл. 205 от ЗКПО). Служителите в тази хипотеза са около 1-2 % от общия брой служители.
 
Въпроси:
  1. Описаните три алтернативни хипотези отговарят ли на изискванията на ЗКПО за общодостъпност на социалните разходи? Нарушава ли се общодостъпността на социалния разход за транспорт от местоживеене до месторабота и обратно при наличието на алтернативни хипотези в зависимост от възможността на работодателя да осигури транспорт?
  2. При условие, че в хипотезата по точка 3 са налице парични взаимоотношения с част от служителите (не е налице социален разход, предоставен в натура), за дружеството изпълнени ли са условията за признаване като социални разходи по смисъла на ЗКПО изплатените средства за транспортно обслужване от местоживеене да месторабота и обратно?
  3. Ако изплатените парични суми за покриване на транспортните разноски на част от служителите, в хипотезата по точка 3, не се квалифицират като социални разходи, как би следвало да се отчете за данъчни цели направеният разход от дружеството?
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
ЗКПО. Транспортни разходи за изпълнението на трудовите задължения, както и от местоживеене до месторабота
ЗКПО. Въпрос. Дружеството е с предмет на дейност „технически надзор на съоръжения с повишена опасност“ (контрол и технически преглед на асансьори, кранове, въжени линии) на територията на община „Х“ и страната.
 
Наетият персонал по трудови договори е 7 човека, като има един пенсионер ( инспектор по технически надзор), представил едномесечна карта за градски транспорт в рамките на община „Х“ и лице в трудоспособна възраст (куриер), представил едномесечна карта за междуселищен транспорт, живущо и с лична карта извън рамките на община „Х“, като:
 
-   картата за градски транспорт в община „Х“ се ползва пряко с извършваната работа (обектите са жилищни сгради с асансьори, средно около 100 - 150 адреса месечно);
-   картата за междуселищен транспорт се ползва за придвижване от местоживеенето (извън община „Х) до местоработата - община „Х.
 
Налице е протокол на общото събрание на ООД, с който е взето решение на основание чл. 293 и чл. 294 от КТ тези разходи със социален характер да са за сметка на дружеството, като в момента само двама служители се възползват от разхода. За удостоверяване на тези разходи са представени данъчни фактури на името на дружеството, с начислен ДДС.
 
Въпроси:
  1. Признават ли се тези фактури за разход на дружеството и начисленият ДДС за данъчен кредит?
  2. Ако се признават:
-   следва ли приложимост като данъчен ефект по ЗКПО за дружеството?
-   следва ли приложимост като данъчен ефект по ЗДДФЛ за наетите физически лица?
 
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
 
ЗДДФЛ. Отпадане на писмена декларация от другия родител при облекчение по чл. 22в и чл. 22г
ЗДДФЛ. Въпрос. Съгласно последните промени в ЗДДФЛ при ползване на облекчението за деца и деца с увреждане не се изисква да се прилага декларация от другия родител, като тази промяна ще се ползва и при годишното облагане на доходите за 2018 г.
 
Това означава ли, че при годишното уравняване на доходите по чл. 49 от ЗДДФЛ за 2018 г. отпада изискването за представяне на декларация от другия родител, че няма да ползва облекчението?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ДОПК. Подаване на отчети по държави съгласно член 143ц от ДОПК и уведомление по член 143ш от ДОПК
ДОПК. Въпрос. Мултинационална група предприятия, която се състои от:
 
-   крайно дружество майка, местно лице на САЩ, с крайни притежатели Американско публично дружество с дял от 49% и американско семейство с дял 51%;
-   дъщерно дружество, което е местно лице на Швейцария и е 100% собственост на крайното дружество майка;
-   дъщерни дружества, които са местни лица на България, Турция и Македония, 100% от чийто капитал се притежава от Швейцарското дружество.
 
Приходите на групата за предходните отчетни периоди съгласно консолидирания финансов отчет са на стойност значително по-ниска от 750’000 хил. евро. Данъчната година на Американското крайно дружество майка, изготвящо консолидиран финансов отчет, не съвпада с календарната година и започва на 01 април и приключва на 31 март.
 
При тези обстоятелства дъщерното дружество, местно лице на България, има ли задължение за подаване на уведомление по член 143ш от ДОПК в Националната агенция за приходите, както и задължение да подава отчет по държави? И ако да, то кога е първият отчетен период?
 
 
Отговор: Иван Антонов, данъчен експерт
КСО. Регистрационен режим при договор на местно физическо лице с чуждестранна фирма
КСО. Въпрос. По какъв начин може да се включи лице в осигурителната система в България, ако има сключен договор с чуждестранна фирма, която няма офис в България, но наема лицето за работа на територия България. Заплатата която се превежда по банкова сметка на лицето, включва и разходи и за осигуровки и данъци. В договора се посочва, че лицето има право на командировъчни и болнични, има право на отпуск
 
Как да бъде регистриран този договор, след като фирмата е чуждестранна и без БУЛСТАТ?
 
Лицето е регистриран земеделски производител.
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КТ. Командироване по чл. 121а от КТ и минимални ставки на заплащане
КТ. Въпрос. Дружество „Х“ е консултантска компания в областта на ИТ услугите и като такава често се случва да предоставя консултантски услуги на клиенти от ЕС. В повечето случаи тези услуги се предоставят онлайн чрез отдалечен достъп. В редки случаи обаче се налага консултантските услуги (или част от тях) да бъдат извършвани на място при клиента в ЕС.
 
Имайки предвид че за определяне на брутното трудово възнаграждение на командированите консултанти (командировките не продължават повече от 5 дни) – съгласно чл. 121а, ал. 4 от КТ – “се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.” в случай на командироване на служители в ЕС във връзка с предоставяне на услуга възникнаха следните въпроси:
 
  1. Какво точно се има предвид под „минимални условия на работа“ – възнаграждението на консултантите трябва да е съобразено с минималната работна заплата или с релевантни ставки на възнаграждение за тяхната позиция в съответната страна? В Таблицата на минималните ставки http://www.gli.government.bg/page.php?c=56&d=2755 на сайта на ГИТ са посочени минималните работни заплати в съответните страни или минималните ставки без да се конкретизира вид дейност, длъжност или нещо по-конкретно. Конкретен пример, са Полша и Гърция, тъй като в тези държави съществува вероятност да де командироват служители за работа на място. Обявената МРЗ за Полша за 2019 г. е 2250 злоти, което се равнява на 1100 лв. приблизително. В Гърция МРЗ е около 1000 лв. Заплатите на консултантите в дружество „Х“ са в пъти по-високи от посочените МРЗ в съответните държави.
  2. В случай че възнаграждението на консултантите превишава МРЗ в съответната държава, следва ли при командироване да се прави допълнително споразумение за промяна на възнаграждението, тъй като в този случай служителите биха били ощетени? Коректно ли е да се приеме, че допълнителното споразумение би следвало да бъде само за допълнителни разходи за квартирни, пътни и евентуално допълнителни дневни пари?
  3. Дали има някъде информация за релевантните ставки на заплащане за съответните длъжности в конкретна държава, така че да има съпоставимост при определяне на възнагражденията при командироване спрямо възнагражденията на същата длъжност в конкретната държава? 
  4. Ако отговорът на въпрос 3 е „да“, има ли изискване в българското законодателство към кое от двете (МРЗ или минимална ставка за съответната длъжност) работодателите са задължени да се придържат при командироване на служители?

 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Трудов договор за работа през определени дни от месеца
КТ. Въпрос. Може ли лице, назначено по чл. 67, ал. 1 от КТ по график, два дни седмично, да започне да работи само събота и неделя или трябва да се освободи и да се назначи по чл. 114. Разрешение от Инспекцията по труда трябва ли? Лицето е редовен студент във Висше учебно заведение.
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Допълнително обезщетение по чл. 224 от КТ при увеличeн процент намалена работоспособност след прекратяване на трудовото правоотношение
КТ. Въпрос. Служител е назначен на срочен трудов договор в дружество на основание чл. 68 т. 2 от КТ на 06.03.2017 г. Представя експертно решение (ЕР) на ТЕЛК валидна до 01. 05. 2017 г., с процент намалена работоспособност 70 %. Считано 19.05.2017 г. му е издадено ново ЕР на ТЕЛК, в което процентът намалена работоспособност вече е 40%. Служителят напуска по взаимно съгласие на 29.11.2017 г..
 
За целия период на трудовото му правоотношение служителят е ползвал 17 дни платен годишен отпуск, в който са включени 15 дни (от 20 дни полагаем за година) платен годишен отпуск на основание чл. 155 и 2 от КТ дни на основание чл. 319 от КТ (от назначаването до 01.05. 2017 г.), с което изчерпва дължимият му се за периода отпуск.
 
През октомври 2018 г., почти една година след прекратяване на трудовото му правоотношение с дружеството, служителят представя в отдел „Човешки ресурси“ ЕР на НЕЛК от 31.05.2018 г., в която, след обжалване от негова страна на предишното решение на ТЕЛК ( 40% намалена работоспособност) е преосвидетелстван и за периода му е определена трайно намалена работоспособност 64%. На основание на това решение, той предявява към дружеството искане за изплащане на допълнително обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 319 от КТ.
 
Дължи ли работодателят допълнително обезщетение по чл. 224 от КТ, предвид факта, че ЕР на НЕЛК, в което отново се увеличава процентът на намалена работоспособност е издадено след прекратяване на трудовото правоотношение със служителя и предоставено в дружеството едва през октомври тази година?
 
Ако да, правилно ли е разбирането, че се касае за изплащане на допълнително обезщетение по чл. 224 от КТ за още два дни неизползван отпуск?
ЗСч. Отчитане на запор по чл. 507, ал. 2 и 3 от ГПК
ЗСч. Въпрос: За първи път получаваме запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка: „На основание чл. 507, ал. 2 и 3 от ГПК Ви забранявам да предавате запорираните вещи и запорираните до посочения размер суми на длъжника. От деня на получаване настоящото имате задължение на пазач спрямо дължимите от Вас на длъжника вещи и суми. Указваме Ви удържаните суми да не превеждате по банкова сметка на Районен Съд-град…., а да ги задържите при Вас до последващи указания.“
 
Как да отразим тези операции?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор