ЗЗЛД. ППЗАДС. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

ЗКПО. ЗСч. Счетоводно отчитане на възстановен акциз на дружество – земеделски производител
Казус. Какво трябва да е данъчното третиране по реда на ЗКПО и счетоводно отчитане на възстановения акциз на дружество – земеделски производител с регистрация по ДДС? Счита ли се за облагаем приход за дружеството и ако не, през кои счетоводни записвания е най-коректно да се отчете?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗДДС. ЗКПО. ЗСч. Признаване на приход от продажба на стоки при възможност за разваляне на сделката следващата година
Казус. Фирма “ X” има сключен договор с фирма “Y “ за продажба на стоки на дата 10.12.2018 г. Съгласно договора фирма “ X” трябва да издаде фактура с ДДС на фирма “Y “ на дата на сключване 10.12.2018 г., стоката ще бъде изтеглена от склада на фирма “ X” след плащане по банков път в срок до 15 дни от датата на сключване на договора от страна на фирма “Y “. На 24.12.2018 г. фирма “Y “ ни уведомяват че стоката не може да бъде платена. На 25.12.2018 г. е подписан анекс, в който страните се споразумяват, че до 15.02.2019 г. ако стоката не бъде платена, да бъде издадено кредитно известие за разваляне на сделката. Двете фирми са свързани ли.
 
Запитването ни е от страна на фирма “ X”:
  1. Фактурата в м. декември 2018 г. правомерно издадена ли е?
  2. Може ли приходът във връзка с издадена фактура за продажба на стока в м. декември 2018 г. да не бъде признат за данъчни цели от страна на фирма “ X”?
  3. Какви операции трябва да се вземат на дата 25.12.2018 г. съгласно уведомлението от страна на фирма “Y “, че стоката няма да бъде платена, тъй като стоката е на склад във фирма “ X” и е направен инвентаризационен опис?
  4. Ако фирма “ X” може да не признава прихода, как следва да се приключат с/ка702 и с/ка 304?
  5. ДДС ще бъде ли признато на двете страни?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗКПО. ЗСч. Отчитане по реда на НСС на инвестиционен имот, трансформиран в имот държан за продажба
Казус. Дружество, прилагащо НСС, притежава апартамент (ново строителство), използван като офис от 2008 г., който след прекратяване на основната дейност 2009 г. е отдаван под наем до 2013 г., като от 2014 г. е обявен за продан, като все още не е продаден поради липса на оферта, която да ни удовлетвори. В същото време съм начислявала амортизации на обекта (избрала съм чрез начисляването на счетоводни амортизации да го обезценявам), но в ГДД по чл. 92 от ЗКПО съм извършвала преобразуване в посока на увеличение на резултата. Не отразявам данъчни амортизации в намаление, като по този начин счетоводните амортизации остават само в увеличение.
 
Правилно ли е, счетоводното отчитане и данъчното третиране на обекта?
 
Стойността, на която е обявен за продажба, е много по ниска от отчетната на която се води в амортизационния план. Може ли да се тълкува като отклонение от данъчно облагане по реда на ЗКПО?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗДДС. ЗКПО. ЗСч. Третиране на неустойка за липсващи стоки съгласно договор за управление на бензиностанция
Казус. Дружество управлява бензиностанция съгласно договор за управление на бензиностанция. Съгласно него изпълнителят осигурява персонала (като хората са негови служители), отговаря материално за стоката в обекта, като я продава от името и за сметка на възложителя по договора. Стоката се фактурира на възложителя, а той я предава с протоколи на изпълнителя за продажба. За извършените дейности изпълнителят издава фактура за разхода на персонал и комисионни на база извършените продажби на гориво и стоки. Периодично възложителят извършва инвентаризация. Съгласно договора изпълнителят е отговорен за установените липси и брак и ги заплаща. Това възстановяване на липси/брак не е формулирано под формата на неустойка в самия договор, а само като плащане. За установените разлики се получава фактура от възложителя с начисленото ДДС като това ДДС се използва като данъчен кредит и реално не минава като разход за изпълнителя.
 
Въпросите са:
  1. Дали тези фактурирани разходи за липси/брак от проведените инвентаризации следва да се преобразуват от изпълнителя в данъчната декларация по ЗКПО като липси и брак по чл. 28 от ЗКПО или по друг ред?
  2. Как следва да третираме като евентуално преобразуване ДДС, тъй като то не е намерило отражение във финансовия резултат?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
 
ЗДДФЛ. КСО. Продажба на движимо имущество от физическо лице
Казус. През 2018 г. физическо лице (пенсионер), което не е регистрирано като самоосигуряващо се лице продава „Х“ броя батерии на фирма с два договора за продажба на обща стойност 2 000 лв. Лицето няма други доходи за 2018 г.
 
В годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ Приложение № 2 ли следва да попълни лицето и върху получената сума ще се дължат ли осигуровки и дали ще трябва да попълва Справка за окончателния размер на осигурителния доход?
 
 
Отговор: Людмила Мермерска, Димитър Бойчев