ЗЗЛД. ППЗАДС. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Въпроси - отговори


ЗДДС. Бракуване на заплатена изцяло повредена стока, която няма да се върне на доставчика

ЗДДС. Въпрос. Доставена е стока на територията на страната, като е установена повреда още на входящ контрол. Стоката е застрахована и ще бъде предявена претенция за щета към застрахователя. Повредената стока няма да се върне на доставчика, същата е заплатена изцяло и ще се бракува по-късно. Въпросът е следния: Имаме ли право на данък добавена стойност за повреденото количество стока по доставката за която имаме издадена фактура? 
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Отразяване в дневниците на стока закупена от немска и продадена на словашка фирма и в последствие доставена от Германия в Украйна

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма купува стока от немска фирма. След това продава стоката на словашка фирма. Словашката фирми изнася стоката за Украйна. Стоката не пристига в Словакия, а от Германия заминава директно за Украйна. Българската фирма има фактура от немската фирма за закупената стока и е издала фактура на словашката фирма за продадената стока.
 
Въпроси:
  1. Това тристранна операция ли е?
  2. Как да се отрази фактурата за продажба и фактурата за покупка на стока в дневниците по ДДС за този месец?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Ежемесечна и годишна корекция на ползван данъчен кредит

ЗДДС. Въпрос. За целите на ДДС продажба на валута е освободена доставка. Какви корекции на ползван данъчен кредит (месечни/годишни) се предвиждат при положение, че дружество ще извършва както освободени, така и облагаеми доставки през годината?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
 

ЗДДС. Третиране на последваща продажба на ПОС от финансова институция

ЗДДС. Въпрос. „Х“ ЕАД през 2019 г. осъществява дейност като платежна институция, предоставяща платежни услуги - приемане и плащане с платежни инструменти по смисъла на чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
 
Има получен лиценз от БНБ за осъществяване на тази дейност. „Х“ ЕАД е дъщерна фирма на «У» ООД. Като финансова институция „Х“ ЕАД извършва финансови услуги и на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС това са освободени доставки.
 
За осъществяване на своята дейност „Х“ ЕАД закупува ПОС устройства, които предоставя на своите клиенти за ползване срещу приемо-предавателен протокол. На основание чл. 46 от ЗДДС при закупуването на устройствата „Х“ ЕАД ги завежда в склада без право на данъчен кредит т.е. в себестойността на устройствата е включено и ДДС.
 
При търговски преговори много от клиентите предпочитат да закупят ПОС устройствата. В тези случай продажбата на ПОС устройствата за „Х“ е облагаема доставка и при продажбата се начислява ДДС. Това налага корекция на неизползвания данъчен кредит при покупка т.е. да се ползва ДДС при покупка пропорционално на продадените устройства.
 
Въпроси:
 
  1. При покупката на ПОС устройствата не се знае каква част ще се предоставя на клиентите за ползване и каква част ще се продават, затова при покупката се завеждат без право на данъчен кредит. „Х“ ЕАД е финансова институция и няма право на данъчен кредит.
  2. Корекции с кредитни известия за ползване на данъчен кредит при покупка не могат да се осчетоводяват, защото артикулите в склада са продадени и себестойността им не може да се променя със стойността на данъчния кредит т.е. ДДС.
  3. „Х“ ЕАД няма да бъде конкурентна на пазара, ако продава ПОС устройствата с включено в себестойността ДДС и допълнително начислено ДДС за продажбата.
  4. Ако продава ПОС устройства без ДДС съгласно чл. 50 от ЗДДС, то неговите контрагенти няма да имат право на данъчен кредит и няма да бъде конкурентна на пазара.
  5. Може ли на основание на чл. 117 от ЗДДС „Х“ ЕАД да издаде протокол № 9 за корекция на неизползван данъчен кредит, като вземем  приложените към въпроса счетоводни операции?:
 
В чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС е посочена формула, която „Х“ ЕАД счита, че не е приложима в неговия случай.
 
Какво е Вашето становище относно корекцията за неизползван данъчен кредит?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Документиране на суми, които ветеринарен лекар получава от ДФ „Земеделие“ за проведени имунизации

ЗДДС. Въпрос. Ветеринарен лекар (ЕТ), регистриран по ЗДДС, има становище от НАП (м. 05. 2018 г.), че сумите, които получава от ДФ "Земеделие" във връзка с проведените имунизации са облагаем оборот. За тези суми следва да оформи протокол по чл. 117 от ЗДДС във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 6 от ППЗДДС, като общата получена сума се трансформира на данъчна основа и ДДС.
 
Въпросът е този протокол само в дневника за продажби ли се отразява и не следва ли да намира отражение и в дневника за покупки?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране на данъчен кредит при кражба на лизингован автомобил

ЗДДС. Въпрос. Клиент има договор за финансов лизинг на автомобил за 5 години с лизингова компания. Автомобилът е с право на данъчен кредит. През м. януари този автомобил е откраднат. Лизинговата компания получава протокол от полицията и прави корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 , като начислява ДДС 2/5 от общия размер, тъй като са изминали 3 години. Съгласно сключения договор лизинговата компания начислява тази сума като обезщетение, дължимо от лизингополучателя. В същото време за тези 3 години дружеството лизингополучател е получавало месечни фактури, за които е ползвало данъчния кредит.
 
Въпрос:
 
Следва ли да бъде възстановен като корекция данъчният кредит от клиента по същия ред?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране на доставка на сграда

ЗДДС. Въпрос. Дружеството притежава апартамент (ново строителство) използван като офис от 2008 г. След прекратяване на основната дейност 2009 г. дружеството  отдава апартамента под наем до 2013 г. От 2014 г. апартаментът е обявен за продан.
 
Към настоящия момент апартаментът се предлага за продан посредством агенция, но все още не е продаден.
 
Въпрос:
 
При евентуална настояща продажба трябва ли дружеството да начисли ДДС?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Разходи за офис в Австрия, ползван за срещи с клиенти и място за престой

ЗКПО. Въпрос. Собственик и управител съм на дружество регистрирано в България. Основен мой клиент е дружество, регистрирано в Австрия.
 
С цел улеснение на контактите при командировки - организиране на срещи, сключване на договори, презентация на продукти и други, българското дружество желае да наеме офис в Австрия. 
 
  1. Наемът на този офис в Австрия ще бъде ли признат разход за данъчни цели съгласно действащото законодателство в България?
  2. Дали ще трябва да се начислява данък за лично ползване в някакво съотношение, ако се нощува в този офис и няма фактури за хотел?

ЗКПО. Отписване на вземане към офшорна компания и данък дивидент

ЗКПО. Въпрос. Дружество „А“ има вземане на стойност 200 000 лева от офшорна компания, бивш собственик на акции на дружество „А“ (Офшорната компания не е собственик от 2 години на акциите на дружество „А“). Сегашният собственик на дружеството взе решение за отписване на вземането. То отписано на счетоводен разход, съответно в декларацията е извършено преобразувам с тази сума (в увеличение) и сумата е посочена в ГДД по чл. 92 от ЗКПО в раздела за скрито разпределение. Дължи ли се върху сумата на скритото разпределение данък дивидент 5% и трябва ли да се подаде декларация по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО след изтичане на тримесечието?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Облагане доход на музикант с източник Сърбия

ЗДДФЛ. Въпрос. Следва да подавам ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за местно физическо лице (музикант), което е придобило доходи по авторски договор от Сърбия и му е удържан данък. Следва ли този данък, да го приспадна от другите му удържани данъци в България и съответно къде да го посоча в данъчната декларация, да го третирам ли като данък по чл. 48, ал. 4 от ЗДДФЛ в Приложение № 3?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

КСО. Осигуряване при полагане на личен труд в няколко дружества

ЗЗО. Годишно изравняване на здравни осигуровки

ЗЗО. Въпрос. Физическо лице от 01.01.2018 г. до 21.09.2018 г. е безработно и се осигурява на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО върху месечна база от 255 лв. От 21.09.2018 г. е назначен на трудов договор и продължава да работи по трудово договор до края на 2018 г.
 
На 30.05.2018 г. получава доход по граждански договор от фирма „А“ в размер на 5000 лв. за отработени 17 работни дни. Удържани са осигурителни вноски върху 2600 лв. и данък. На лицето е издадена Служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ за получения доход. За разликата от 3 работни дни (до пълните работни за месеца) системата на НАП, начислява още 3,06 лв.
 
На 23.10.2018 г. фирма „Б“ изплаща на лицето хонорар по граждански договор в размер на 1810 лв. В издадената Служебна бележка по чл. 45 липсват удържани осигурителни вноски и данък (по погрешка лицето е декларирало, че е самоосигуряващ се, упражняващ свободна професия).
 
При попълване на декларацията, лицето отмята, че е местно и безработно на основание чл.40 ал.5 от ЗЗО. При така поставените отметки, в Декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ се отваря само Таблица 2 за изравняване на здравни осигуровки;
 
В данъчно - осигурителното досие на лицето няма възникнало задължение за самоосигуряване по ЗЗО след м. 05. 2018 г. (в м. 05.2018 се прекъсва самоосигуряването по ЗЗО), тъй като не е подадена отново Декларация № 7, а лицето е все още безработно (от 01.06.2018 г. до 20.09.2018 г.)
 
Въпроси:
  1. Къде, как и кои доходи ще се попълнят в Таблица 2 за изравняване на здравни осигуровки и как ще се разпределят доходите от фирма „А“ и фирма „Б“ по месеци за 2018 г.?
  2. Къде ще се изравнят и осигурителните вноски върху дохода от 1810 лв. за ДОО и ДЗПО?
  3. По какъв начин следва да се отрази задължението за самоосигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за периода 01.06.2018 - 20.09.2018 г. както в НАП, така и в Таблица 2 към Декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ?
  4. Тъй като лицето отказва да оттегли грешно подадената декларация пред фирма „Б“, кой вариант на Таблица 2 е „най-малко грешен“ относно фиска?
 

ЗСч. Изготвяне на ГФО, публичност на ГФО и ГОД

ЗСч. Въпрос. За 2017 г. нашето дружество е било обслужвано от счетоводна фирма. Тази 2018 г. подаваме отчети сами. От счетоводната фирма не са подавали Отчет за паричен поток и Отчет за собствения капитал за предишните години. Трябва ли ние сега да попълним данните и за двете години – 2017 г. и за 2018 г.? Или само да вземем салдо към 31.12.2017 г. по паричните сметки и да попълним единствено данните за 2018 г.?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор

ЗСч. Признаване на приход при морски превоз при франкировка CIF/CFR за стока, получена следващата година

ЗСч. Въпрос. Дружество продава стока, която тръгва от Европа за Африка, чрез морски превоз. Дружеството има практика да издава фактура към клиента веднага с тръгването на стоката, като договорената франкировка е CIF или CFR - до пристанище в Африка. Съответно по част от издадените фактури към клиента в м. декември стоките са пристигнали в Африка в м. януари 2019 г. Следва ли тези фактури да се отчетат като приход за данъчни цели в 2018 г.?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор