Наредба № Н-18. Данъчна и съдебна практика - ЗДДС и ЗКПО.

Казуси


ЗКПО. ЗДДФЛ. ЗТМТМ. Третиране на разходи за наемане служители от държави извън ЕС

Казус. Дружеството ни наема отделни служители от държави извън ЕС, като поема разходите им за издаване на виза, разходи за издаване на разрешение за пребиваване, разходите за издаване на разрешение за работа.

 

Тези разходи признати ли са за данъчни цели и ако не какво е тяхното данъчно третиране?

 

 

Отговор: Михаил Илиев, Людмила Мермерска

ЗКПО. ЗДДФЛ. СИДДО. Данъчно облагане на доходи на чуждестранни лица, провеждащи обучение в България

Казус. Българско дружество е дистрибутор на козметика. С цел увеличение на продажбите си, то организира обучение за своите ключови клиенти и кани обучител от Полша, който да проведе обучението в България. Българското дружество получава фактура за проведено бизнес обучение от полско дружество.

 

Подлежи ли доходът, начислен от българското дружество, на облагане с данък при източника в България и приложима ли е СИДДО между България и Полша?

 

 

Отговор: Десислава Канева, адвокат и данъчен консултант

ЗДДФЛ. ЗЗД. Третиране на депозит при сключване на договор за наем

Казус. На 1 юли 2019 г., при сключване на договора за наем на недвижим имот, наемателят е предоставил депозит в размер на един месечен наем, който ще бъде върнат след прекратяване на договора за наем или ще бъде задържан от наемодателя за покриване на евентуални щети, липси, консумативни разноски и други.

 

Какво е данъчното третиране на получения депозит?

 

 

Отговор: Даниела Петкова, Александра Атанасова

ЗДДФЛ. СИДДО. Регламент (ЕО) № 883/2004 . Трудов договор с български гражданин за работа на разстояние в страна от ЕС

Казус. Българско дружество, регистрирано и действащо в България, иска да сключи трудов договор с български гражданин, студент във Франция, за работа от разстояние, т.е. лицето от Франция, дистанционно ще извършва поддръжка на софтуер.

 

Как следва да осигуряваме и облагаме лицето, предвид трансграничната ситуация - по българското или френското законодателство?

 

 

Отговор: Димитър Бойчев, Людмила Мермерска

ТЗ. КТ. Регламент (ЕО) № 883/2004. Полагане на личен труд от собственик на ЕООД като шофьор на товарен автомобил в ЕС

Казус. Собственик на транспортна фирма ЕООД, който се осигурява като самоосигуряващо се лице и не получава възнаграждение, управлява собствен товарен автомобил в ЕС.

 

  1. Необходимо ли е собственикът да сключи трудов договор сам със себе си като шофьор на товарен автомобил над 12 тона и да се осигурява за втора категория труд?
  2. Необходимо ли е собственикът да притежава формуляр А1?
  3. Необходимо ли е да получава възнаграждение за положения личен труд?

 

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев

ЗДДС. ЗКПО. Определяне на място на изпълнение на доставка на услуга за Македония и данък при източника

Казус. Участващи лица в сделката:

 

  1. Доставчик на стоката (от държава, членка на ЕС) – „А“;
  2. Търговец (македонска фирма) – „Б“;
  3. Инсталатор (българска фирма, регистрирана по ЗДДС) – „В“;
  4. Получател (българска фирма, регистрирана по ЗДДС) – „Г“.

Характеристика на сделката:

 

Търговецът „Б“ има договор за доставка и монтаж на стоки с българската фирма получател „Г“ и издава към нея фактура за доставката и монтажа на стоките.

 

Стоките се движат от държавата на доставчика „А“ директно до инсталатора „В“ в България.

 

Инсталаторът „В“ монтира и пуска в действие стоките при получателя „Г“, т.е. в България, за което издава фактура на търговеца „Б“ (македонската фирма) за стойността на тази услуга.

 

Въпроси:

 

  1. Във връзка с получените стоки в България, Инсталаторът „В“ има ли някакви задължения за декларирането им по ЗДДС и Интрастат?
  2. Ако стоките се доставят от трета държава (държавата на производителя, която е извън ЕС), по нареждане на Доставчика „А“, директно до Инсталатора „В“ България, Инсталаторът „В“ ще има ли някакви задължения за декларирането им пред митническите власти?
  3. За услугата по монтажа Инсталаторът „В“ издава фактура на Търговеца „Б“. В този случай прилага ли се нулева ставка на основание чл.21, ал.2 от ЗДДС?
  4. От гледна точка на СИДДО с Македония, ще има ли удържане на данък в Македония при изплащането на услугата по монтажа към инсталатора „В“ в България?

 

Отговор: Ганка Петрова, Людмила Мермерска

КСО. ЗЗО. КТ. Задължения на работодателя при творчески/служебен отпуск - платен и неплатен

Казус. Служител на дружеството заминава за чужбина и от следващия месец съгласно споразумение с работодателя ще излезе в т.н. „творчески отпуск“ по чл. 161 от КТ, като желанието му е за следващите 6 месеца, докато се устрои в съответната страна да няма прекъсване на трудовия стаж.

 

Въпросите са:

 

  1. Какво е това творчески отпуск, не е ли неплатен отпуск, при който само първите 30 дни са признати за трудов стаж? Как следва де се оформитрудовата книжка. За неплатения отпуск следва ли да се издаде издам УП 3?
  2. Сигурно следващите 6 месеца следва да се подава Декларация образец № 1 за това лице, да се начисляват осигуровки (но не е ясно точно какви - има разлика между трудов и осигурителен стаж) и накрая да се попълнят коректно всички необходими документи при прекратяването на правоотношението. В крайна сметка как следва да се постъпи?

 

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев

ЗСч. ЗЮЛНЦ. Водене на счетоводство и публикуване на ГФО от клон на чуждестранно ЮЛНЦ

Казус. Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) регистрира клон в България за осъществяване на общественополезна дейност в регистъра на ЮЛНЦ през 2018 г.

 

Досега клонът не притежава банкова сметка, а развива дейността си чрез открита банкова сметка в страната на името на майката. В Закона за счетоводството като предприятие не е определен клон чуждестранно ЮЛНЦ. В чл. 18, ал. 5 от Закона за ЮЛНЦ (която алинея се отнася и за ал. 3, касаеща единствено клонове на чуждестранни лица, като изключение реда и сроковете за публикуване на ГФО са прехвърлени за уреждане към ЗСч –независимо, че в него те не са дефинирани като предприятия.

 

Задължени ли са или е въпрос на собствена преценка на ръководствата на чуждестранните ЮЛНЦ да откриват самостоятелни банкови сметка на клоновете си в България и да водят счетоводство на клона съгласно националното ни законодателство, включително да изготвят и публикуват ГФО. Или са задължение да изпълняват изискванията на националното ни законодателства само ако наемат персонал?

 

 

Отговор: Александа Атанасова, адвокат