Наредба № Н-18. Данъчна и съдебна практика - ЗДДС и ЗКПО.

ЗДДС. Въпрос. От този месец дружеството ни ще подпише договор с Мултиспорт, разходът няма да е социален, всеки служител сам ще заплаща картите си, ще имаме и карти на придружители. Картите на служителите, както и на придружителите ще бъдат осчетоводени на разчет – няма да се отчита разход и начислява приход.

Ще трябва ли да се издават фактури към физическите лица - ползватели на картите и ако да при положение, че не е ползван данъчен кредит ще трябва ли да начислявам данък?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Наши контрагенти ни информират, че данъчната администрация на Полша разглежда сделките сключени при Инкотермс FCA, като сделки с място на изпълнение в страната, независимо от факта, че стоката се транспортира до друга държава-членка на ЕС и отговоря на всички условия, за да бъде призната за вътреобщностна доставка. Аргументират действията си с факта, че собствеността се прехвърля, както и всички рискове и изгоди, към момента на натоварването на стоката.

Въпросът е дали условията по Инкотермс, при които се сключват сделките, могат да окажат влияние върху признаването на една доставка на стоки за вътреобщностна доставка по смисъла на нашия Закон за данък върху добавената стойност и ако да, то по какъв начин, ако приложимият Инкотермс е FCA?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. ЕООД - застрахователен агент, извършва застрахователни услуги към голяма застрахователна компания, за които получава комисионни.

При достигане на оборот от 50 000 лв. на получените комисионни услуги, трябва ли да се регистрира по ЗДДС, или попада в освободените доставки по чл. 47, ал. 2 от ЗДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма извършва облагаеми доставки. През месец август, продава имот (стара сграда и земя), който не е УПИ. Съответно във фактурата не сe начислява ДДС, а като основание се посочва чл. 45, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС. Налице е фактура за нотариална такса във връзка със сделката, за която не се ползва данъчен кредит.

Въпросът е трябва ли да се изчисли коефициент по чл. 73, ал. 5 от ЗДДС за м. август и съответно да се ползва частичен данъчен кредит за разходи, които касаят и облагаеми и освободени доставки, но само за м. август?

Тъй като това е еднократна сделка, какъв коефициент трябва да се прилага през останалите месеци до края на годината?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество има за предмет на дейност инвестиции в ценни книги. Единствените приход, който реализира, е годишният дивидент. Дружеството не е регистрирано по ЗДДС. През м. юни 2019 дружеството получава LEI – регистрационен номер, необходим за идентификация при сделки с ценни книжа. За регистрацията дружеството получава фактура от LEI Регистър OU, която е издадена с начислен български ДДС. Фактурата е предадена за осчетоводяване през м. септември. Дружеството доставчик е регистрирано по MOSS в Естония за „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО.

Въпросите са:

1. Задължено ли е дружеството да се регистрира по ЗДДС на основание на чл. 97а от закона?
2. Ако дружеството се регистрира на основание на чл. 97а от ЗДДС, кога може да подаде искане за дерегистрация при положение, че няма намерение да извършва облагаеми доставки?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
 

Наредба № Н-18. Въпрос. Електронен магазин, който работи само с наложен платеж чрез куриерска фирма, трябва ли да се регистрира в НАП?

Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. При изготвяне на справката по чл. 140, ал. 6 от ЗКПО възникват следните въпроси:

1. Всеки актив или пасив, означава ли че в справката се включват вземания и задължения?
2. Данъчна временна разлика е разликата между справедливата стойност на актива или пасива при приемащото дружество и балансовата стойност при преобразуващото се. Ако прехвърлянето е по балансова стойност ще се посочат ли данъчни временни разлики?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Какъв е редът за извършване на корекции в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО във връзка с промяна на кода на икономическа дейност, тъй като при попълване на декларацията е посочен неточен код?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. При прехвърляне на собствеността върху недвижим имот - апартамент, придобит по наследство, физическо лице запазва правото на ползване върху имота за себе си и за съпругата си. Имотът е отдаден под наем, като целият доход се превежда по банковата сметка на лицето.

Кой е задължен да декларира получения доход от наем?

Отговор: Даниела Петкова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. При сключване на договора за наем, наемателят е предплатил наем за една година напред, т.е. наемът за първото полугодие на 2020 г. е изплатен през трето тримесечие на 2019 г.

Как следва да се обложи авансово изплатеният доход от наем?

Отговор: Даниела Петкова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Гражданин на Гърция, който не отговаря на критериите на местно лице за целите на ЗДДФЛ е собственик на ЕООД, в което няма други служители. Вписано е като управител в Търговски регистър, но няма сключен ДУК. Осигурява се като самосигуряващо се лице по реда на КСО. Лицето всъщност движи всичко - управление и текуща дейност (комисионерство обикновено с български дружества). Лицето има регистриран офис на ЕООД, но не осъществява дейността си от него, защото основно посещава клиенти, изложения и др., търсейки възможност за опосредстване на сделки. Лицето от началото на годината пребивава ежемесечно в България, с изключение на два месеца, през които поради лични причини нямаше възможност да идва и през които спряхме осигуряването му, За годината дните на пребиваване общо ще са около 60-70 като варират по месеци – седмица или повече от седмица през някои, през други – 3 - 4 дни.

Може ли лицето да ползва данъчно облекчение за застраховка, която отговаря на всички изисквания по ЗДДФЛ? Съответно доходът не е обложен с данък при източника.

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

КСО. Въпрос. Бъдеща майка е самоосигуряващо с лице като съдружник и управител в ООД от двама съдружника, като бъдещата майка е работещият съдружник.

1. Налага ли се и ако да, с кой нормативен акт на НОИ или НАП, за периода 45 дена преди раждане и до навършване 1 година на детето, да не извършва никаква дейност в дружеството, като за тази цел се назначи прокурист или друг заместник?
2. Дали действително според закона се налага до навършване на 1 година на детето изобщо нещо да се прави?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Въпрос. Дружество ползва консултантска услуга в областта на информационните технологии от лице, с което е сключило граждански договор. Лицето работи по трудов договор при друг работодател и е декларирало обстоятелствата, че е осигурено при основния си работодател по трудово правоотношение върху максималния осигурителен доход. При определяне на сумата за изплащане се вземат предвид единствено начисления и удържан ДДФЛ, дължим за отчетния период.

Въпросът е следва ли при този случай да бъдат подавани декларация образец № 1 и декларация образец №6 или само декларация образец № 6?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КТ. Въпрос. Лице назначено на трудов договор със срок на изпитание шест месеца като по време на срока на изпитание може да бъде освободено без предизвестие в полза на работодателя. След изтичане на първия месец от договора, работодателяj решава да освободи лицето.

Лицето представя болничен лист за седем дни който болничен изтича на 7-мо число на месеца. След изтичане на болничният лист работодателят връчва заповед за освобождаване с дата 8–мо число от месеца по пощата с обратно разписка, като пуска и уведомление към НАП за освобождаване на лицето. Лицето постъпва на болница за пет дни от 8–мо число от месеца и отказва да подпише обратната разписка и да приеме заповедта.

Представя втория болничен лист за тридесет дни в счетоводството на фирмата на дата 12 - ти с диагноза бременност.

1. В сила ли е заповедта за освобождаване с дата 8–мо число, въпреки че лицето е отказало да подпише обратната разписка и представя втори болничен лист? Двата болнични листа не са свързани по диагноза, вторият болничен лист също е първичен.
2. Фирмата задължена ли е да отчете втория болничен лист, след като е подала уведомление, че е прекъснала трудово правоотношение с лицето?
3. Какви са задълженията на фирмата, ако лицето ще представя болнични листове до излизането в отпуск по майчинство?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

ЗТМТМ. Въпрос. Сръбски гражданин има сключен брак с лице от български произход и разрешително за пребиваване в България за 1 година - от 18.11. 2018 г. до 18.12. 2019 г. В момента сръбският гражданин е на трудов договор при български работодател на длъжност „готвач“. От 28.08.2019 г. същото лице е вписано в Търговски регистър като управител на ЕООД с дейност „ресторантьорство“, където ще съвместява и длъжността „готвач“. Лицето е с издаден ЛНЧ в НАП.

Въпросите са:

1. Каква е процедурата и режимът за достъп до конкретната позиция и какъв е наборът от документи, ако е нужна регистрация и къде?
2. Ако лицето не е по ДУК, а трудов договор иска ли се регистрация и съответно разрешение и чие е задължението за искане?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

ЗСч. Въпрос: Юридическо лице  сключва консултантски договор с друго юридическо лице  с предмет: предоставяне на консултантски услуги и становище относно изготвянето на нова концепция за преустройство и цялостна нова визия за обслужване и тематична кухня за заведенията собственост и управлявани от възложителя по договора. Основната дейност на юридическото лице, получило услугата, е ресторантьорство. Юридическото лице прилага Националните счетоводни стандарти.

1. Как следва да се отчете сумата по договора – като текущ разход или като ДНМА от гледна  точка на НСС?
2. Какво е данъчното третиране на получената услугата по договора от гледна точка на ЗКПО?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор