Данъчна и съдебна практика - ЗДДС, ЗКПО, ДОПК, ЗЗЛД

Казуси


ЗДДС. ЗКПО. Казус. Смесено използване на лек автомобил по договор за финансов лизинг

Казус. ЕООД е сключило договор за финансов лизинг за лек автомобил. Автомобилът притежава сертификат N1, 4+1 места. Дейността се извършва от собственика, който е управител, назначен по договор за управление и контрол. В дружеството няма други назначени лица. Автомобилът ще се ползва основно за независимата икономическа дейност на дружеството, която е консултации по проекти от различни краища на страната, което предполага многократни пътувания за срещи по уреждане изпълнението на тези проекти. Частично обаче ще се ползва и за личните нужди на управителя. В ГДД 2018 г., в част IX на ГДД е избрано: Избор за облагане по реда на ЗКПО за 2019 г.
 

  1. Имаме ли право на ползване на данъчен кредит и какви са възможностите да се ползва такъв през периода на плащане на лизинговите вноски? Може ли да се ползва данъчен кредит за направените разходи по поддръжка и за гориво?
  2. А относно ЗКПО - разходи по лизинга, по поддръжка, горива и т.н., как ще се ползват?

 

Отговор: Ганка Петрова, Румяна Йорданова

ЗДДС. КТ. Казус. Извършване на транспортна услуга в рамките на ЕС

Казус. Българска фирма сключва договор с датска фирма за извършване на транспорт Дания – Белгия - Испания. Ще се правят различни кръгове. За извършения транспорт фактурирането е на 30 дни. В края на периода се издава е- фактура (само фактуриране) и българската фирма издава фактура-инвойс за всички километри и релации, по която ще й се плати. (Отговаря на условието - периодичност и непрекъснатост и уговореното плащане на 30 дни фигурира като условие в договора.)

 

  1. Правилно ли е да се издава една фактура в рамките на 30 дни?
  2. Има ли задължителна регистрация на шофьори за Дания и Испания (подобно на Франция, Австрия и др.) и съответно минимални ставки за там?

 

Отговор: Ганка Петрова, Михаил Илиев

ЗДДС. ЗКПО. Наредба Н-18. Продажби чрез електронен магазин в държава членка на ЕС

Казус. Българска фирма, извършваща продажби чрез електронен магазин, достига прага за регистрация по ДДС в държава членка на ЕС. Фирмата се регистрира и вече притежава ДДС номер от държавата членка на ЕС. Извършва продажби, както на юридически, така и на физически лица, с ДДС номер от държавата членка на ЕС. Фирмата няма регистриран обект в тази държава членка на ЕС.

 

Фактическите доставки (до адреса на получателя), се извършват от куриерска фирма, регистрирана в държавата членка. Тази куриерска фирма, не е регистрирана в Република България като пощенски оператор и като платежен оператор. Пратките, които тя разнася до крайните клиенти се изпращат до неин обект на територията на държавата членка на ЕС чрез българска куриерска фирма, регистрирана като пощенски оператор и като платежен оператор на територията на Република България.

 

Схематично движението на стоките изглежда по следния начин:

 

Обект на доставчика в България чрез Български пощенски оператор -> обект на пощенски оператор в държавата членка чрез пощенски оператор в държавата членка –> краен клиент в държавата членка.

Плащането от клиента към фирмата се извършва с наложен платеж, който пощенският оператор в държавата членка превежда по банков път в банкова сметка на българската фирма.

 

Въпросите са следните:

 

  1. Правилно ли е фактурите издадени с ДДС номер от държавата членка на ЕС да не се посочват в дневника за продажби, подаван за НАП? Те ще се посочат в дневниците подавани пред данъчната служба в държавата членка, издала ДДС номера и на територията на която са извършени продажбите.
  2. Фактурите издадени с ДДС номер от държавата членка на ЕС ще имат данъчна основа и данъчна ставка съгласно законодателството на тази държава. Тези фактури следва ли да имат номерация съгласно българския ЗДДС или ще имат самостоятелна номерация?
  3. При осчетоводяване на тези приходи ще се признаят за приходи с източник от Република България и ще се облагат по ЗКПО в Република България (защото фирмата няма клон в държавата членка на ЕС)?
  4. Правилно ли е за продажбите, за които не следва да се издават фактури, но с клиенти от държавата членка на ЕС (ако продажбите бяха на територията на Република България щеше да се издаде отчет продажби) да не се издава отчет продажби? Следва ли данъчната основа на тези продажби да се посочи в дневника за продажбите и ако „да“ с какъв документ да стане това?
  5. За извършените продажби на територията на държавата членка на ЕС, които са с ДДС номер издаден от тази държава членка на ЕС, с начин на плащане наложен платеж или с начин на плащане дебитна или кредитна карта следва ли да се издава касова бележка? Ако отговорът е „да“ как следва да се реализира на практика това:

- чрез отделна група в съществуващия касов апарат с наименование напр. „продажби с ДДС № издаден от държава членка“. В този случай ще се нанася сумата, която следва да се плати от клиента, намиращ се в държавата членка на ЕС и в тази сума ще е включен ДДС прилаган в държавата членка?

- чрез нов касов апарат, който е регистриран с ДДС номер издаден от държавата членка на ЕС?

 

 

Отговор: Ганка Петрова, Людмила Мермерска Юлия Калчева

ЗДДС. ЗКПО. ЗДДФЛ. КСО. Предоставяне на услуги на физически лица от територията на Турция

Казус. Местно дружество, регистрирано по ЗДДС, възнамерява да извършва дейност на територията на Република Турция. Първоначално ще сключи трудови договори с трима български граждани, които ще работят постоянно на територията на Турция в нает офис. Дейността се състои в предоставяне на полезна информация на физически лица от целия свят (възможности за лечение, налични болници и други) под формата на телефонна комуникация.

 

Какви данъчни и осигурителни задължения възникват за дружеството относно:

 

  1. дължим ДДС,
  2. корпоративен данък и евентуално създаване на място на стопанска дейност в Турция,
  3. заплащане на данъци по ЗДДФЛ за наетите български граждани и осигуряване?

.

Отговор: Ганка Петрова, Людмила Мермерска, Димитър Бойчев