Данъчна и съдебна практика - ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ

ЗДДС. Въпрос. Дружество има издадени фактури за аванс м. 11. и 12. 2018 г. по договор за изработка и доставка на метална конструкция ”Гараж за камиони”. През 2018 година авансите са осчетоводени Д-т с/ка 402 „Доставчици по аванси“, Д-т с/ка „Отсрочено ДДС“, К-т с/ка „Доставчици“, тъй като няма излязло разрешение за строеж. Разрешението за строеж е с дата 29.11.2019г. (ще влезе в сила от 19.12.2019 г) .

Може ли въпросните фактури да се включат в дневник покупки за м. 11. 2019 г. с дата 30.11.2019 г. (за ноемврийските изтича и 12-месечният период).

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Апартамент е закупен на 01.09.2015 г. от фирма, като е ползван данъчен кредит за покупката. Целта е било отдаване под наем на апартамента, за което има предварителен договор. Договорът за даване под наем е прекратен без да се отдаде апартаментът под наем. Разрешението за ползване на сградата е от 04.05.2013 г.

На 07.10.2019 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на апартамента, като е определено при подписването на този договор и предоставянето на документи фирмата - продавач да получи „задатък“ в размер на 18 620 лв., който се приспада от продажната цена на апартамента. Ако окончателният договор не бъде подписан в определеното време фирмата - продавач може да получи неустойка в размер на 18 620 лв. (в договора не е уточнено дали това е полученият по-рано задатък.). До края на месец октомври апартаментът не е прехвърлен нотариално.

Продавачът на апартамента е определил продажбата да бъде освободена по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.

1. Как следва да се определи корекцията на ползвания данъчен кредит по ЗДДС?
2. Следва ли да се издаде фактура от фирмата-продавач за получения задатък и ако да следва ли да има ДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество закупува товарен автомобил Рейндж роувър през 2017 г., при което ползва пълен данъчен кредит. От месец януари 2018 г. е въведено лично ползване на автомобила в съотношение 50:50. До момента за разходите за гориво и експлоатация на автомобила не е ползван данъчен кредит и за ползването не са писани пътни листа.

1. Следва ли да се прави корекция във връзка с промяната на предназначението на автомобила съгласно ЗДДС, на основание на кой член от ЗДДС, в какви размери и от кога?
2. Следва ли да се прави месечна корекция съгласно ЗДДС до изтичане на 5г. от придобиването на автомобила след въвеждането на лично ползване?
3. Може ли да се ползва данъчен кредит в съотношение 50:50 за покупка на резервни части и обслужване в случай, че за гориво не се ползва такъв и не се водят пътни листа?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице (БЮЛ) регистрирано по ЗДДС е собственост на френско чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ).

Фирмата през 2019 г. не извършва никакви облагаеми доставки включително и по основната си дейност - управление на недвижими имоти, тоест временно е без дейност.

Тъй като през текущата година се налага дружеството да закрие банковата си сметка, а не е открита нова, салдото по разплащателната сметка е преведено към ЧЮЛ - майка въз основа на договор за заем. За получената сума ЧЮЛ всеки месец начислява лихва, за която БЮЛ съответно издава фактура на основание на чл. 21 към френския ДДС-номер на собственика - майка. Издадената фактура се декларира във VIES-декларация.

Във връзка с възстановяването на данъчния кредит по ползваните счетоводни и юридически услуги за периода възникват следните въпроси:

1. Тъй като предоставянето на заем е освободена доставка на основание на чл. 46 от ЗДДС необходимо ли е да се прави корекция на ползван данъчен кредит въз основа на чл.73 от ЗДДС?
2. Извършените доставки на финансови услуги (получените лихви) изключват ли се от оборотите по чл. 73 ал. 3 и 4 от ЗДДС като доставки с „инцидентен характер“?
3. Тъй като и към момента БЮЛ няма действаща банкова сметка в случай, че ползва данъчен кредит и го подаде за възстановяване съгласно чл. 92 от ЗДДС, възможно ли е възстановяването му в случай, че покаже чуждестранна банкова сметка за възстановяване, на която БЮЛ не е титуляр?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Туроператор e начислил с протокол през месец юли 2019 г. ДДС за обща туристическа услуга. По време на пътуването, което е проведено от 12.07-20.07.2019 г. възниква проблем с един от доставчиците за отдаване на коли под наем. Доставчикът предоставя по-нисък клас от заявения и предварително платен автомобил. Няколко месеца туроператорът води кореспонденция с доставчика за връщане на част от сумата, поради неизпълнената заявка. До този момент от доставчика няма никакъв отговор.

За да не изгуби клиента си, туроператорът връща част от сумата на клиента и издава кредитно известие. В резултат на това данъчната основа на общата туристическа услуга се променя в посока намаление. Съгласно чл. 87, ал. 3 от ППЗДДС в този случай би следвало да се издаде протокол за корекция.

Възможно ли е този протокол може ли да е с отрицателна данъчна основа и чл. 139, ал. 2 от ЗДДС отнася ли се и за протоколите за корекция? 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма "А" ООД регистрирана в България извършва онлайн услуги, например клиент от Германия му възлага да намери информация откъде може да купи контакти, като иска да му се изпратя координати и телефон на тази фирма. За тази онлайн услуга фирма "А" ООД регистрирана в България издава фактура на фирма в Германия, регистрирана по ЗДДС.

Трябва ли да се начислява ДДС за тази услуга?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма "А" ООД регистрирана в България извършва посредническа дейност по интернет между фирма "Б" в България, която разработва и продава софтуер и фирма "С" в Кипър - ползвател на този софтуер. Фирма "С" от Кипър иска да се допълнят справки в софтуера и ползва фирма "А" да посредничи и превежда на фирма "Б". За тази услуга онлайн (по интернет) фирма "А" издава фактура за услугата на фирма "С" в Кипър.

Трябва ли да се начислява ДДС за тази услуга?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос.  Физическо лице възнамерява да отдава собствен апартамент за настаняване чрез airbnb.com. Евентуалните посетители ще заплатят цената за настаняването на airbnb.com, а те от своя страна ще преведат сумата на лицето, като си удържат комисионната. Лицето не живее в апартамента и апартаментът не е категоризиран.

Има ли законова пречка лицето да сключи договор с дружество регистрирано по чл.100 ал.1 от ЗДДС, което да управлява само профила му в airbnb.com, като самото отдаване на апартамента за настаняване ще се извършва от физическото лице и по този начин физическото лице няма да се регистрира по чл. 97а от ЗДДС (тъй като фактурата за комисионната от airbnb.com ще бъде издадена на регистрираното по ЗДДС дружество), т.е. лицето ще отчита само приход от настаняване, но не и от комисионната на airbnb.com?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Земеделски стопанин, който се облага на база „приход – разход“ по чл. 29а от ЗДДФЛ, закупува трактор с начислено ДДС през 2010 г., като тогава не е бил регистриран по ЗДДС и съответно не е упражнил правото си на данъчен кредит. През 2018 г. земеделският стопанин се регистрира по ЗДДС, понеже са изминали повече от 5 години от придобиването на ДМА, при регистрацията също не е ползван данъчен кредит, тъй като срокът от 5 години е минал и няма право.

Последващата продажба може ли да се осъществи без да се начислява ДДС и да се третира като освободена на основание чл. 50 във връзка с чл. 70 или трябва да се начисли ДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество не е регистрирано по ЗДДС в България. То закупува слънчогледово масло от Украйна с цел препродажба на турска фирма. Ще разполага с фактура за покупка, експедиционна бележка (delivery note) и транспортен документ (bill of lading).

Документите за транспорта ще бъдат издадени директно на турски клиент на дружеството.

Фирмата - продавач, която е украинска фирма, ги товари на кораб в Украйна, на който прехвърля собствеността на дружество, при условията на Инкотермс - FOB (Free on board). На същия кораб става и прехвърлянето на стоките при условията FOB от българската към турската фирма – купувач, която ги транспортира до Турция. За продажбата българското дружество ще издаде фактура и експедиционна бележка (delivery note). Всички разходи за доставката са за сметка на купувача - турска фирма, и документите за транспорта са издадени директно на него.

1. Възниква ли задължение за българското дружество за регистрация по ЗДДС в България?
2. В случай, че за българското дружество не възниква задължение за регистрация по българския ЗДДС, какво основание за неначисляване на ДДС следва да се посочва във фактурите, които ще издава на турския си контрагент: чл. 113, ал. 9 или чл. 69, ал. 2?
3. В случай, че дружеството ще трябва/поиска доброволно с цел ползване на данъчен кредит за покупки в България да се регистрира по ЗДДС, в коя колона от дневника на продажби и клетка от справката - декларация по ЗДДС трябва да се отрази издадената фактура?
4. Какви други документи са необходими за доказване на доставката?
5. Възможно ли е за българското дружество да възникне задължение за регистрация по украинския закон за ДДС в Украйна?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма сключва договор с Агенция по Заетостта по проект "Обучения и заетост" за наемане на лице по трудови правоотношения. Договорът е за безвъзмездна финансова помощ, като се финансират разходи за заплати, платен отпуск, разходи за възнаграждения по чл. 40, ал. 5 от КСО и всички допълнителни плащания по прилагане ва Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.

Счита ли се за облагаем оборот за регистрация по ЗДДС полученото финансиране по проекти за обучения и заетост?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експер

ЗДДС. Въпрос. Учебно заведение в България, регистрирано по ЗДДС извършва освободени доставки. За своята дейност получава фактура от Австрия за доставка на оборудване.

1. Трябва ли учебното заведение да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и с каква ставка - 0 или 20%.
2. В кои колони от дневниците трябва да се покаже сделката?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. На 13.12.2018 г. фирмата има нотариален акт, с който 4 физически лица и дружеството, в качеството на строител се договарят следното: Физическите лица, съсобственици на поземлен имот си запазват и взаимно си учредяват право на строеж върху определени обекти от две жилищни сгради в имота. Съсобствениците – учредители (физическите лица) учредяват възмездно на дружеството право на строеж върху обекти от двете жилищни сгради. Срещу така учреденото право на строеж, дружеството се задължава да организира и финансира проектиране, строителство, надзора и снабдяването на сградите с разрешение за ползване, респективно удостоверение за въвеждане в експлоатация. Дружеството се задължава да построи обектите на собствениците-учредители и да ги предаде в определена степен на завършеност. Дружеството се задължава в 7 дневен срок от снабдяване на сградите с разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация да предаде без допълнително заплащане на собствениците-учредители обектите, върху които те са си запазили правото на строеж. За предаването се сключва приемо-предавателен протокол. Дружеството ще се разпорежда с учреденото му право на строеж по свое усмотрение. Страните се договарят, че никой не дължи на другата страна суми за уравняване и за стойността на услугата по строителство. Материалния интерес е 462 005, 80 лв.

Дружеството няма други сделки. Регистрирано е по ЗДДС, но е подало заявлението за регистрация след изтичането на 7 дневния срок.

Въпроси:

1. Подлежи ли на санкция дружеството за закъснялата регистрация по ЗДДС?
2. Дължи ли се ДДС във връзка с нотариалния акт?
3. След построяването на обектите какви са задълженията на дружеството във връзка със строителството?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, на която основната дейност е покупко- продажба на автомобили, закупува автомобил от Америка и плаща по банков път на американското юридическо лице сумата за МПС-то по договора.

От Америка колата отива в Германия, обмитяват я там, като не се плаща ДДС, а само мито. От Германия колата се транспортира в България с транспортен документ.

В Германия на немска митница се обмитява, като се заплаща 10% мито чрез посредническа немска фирма. Посредниците са регистрирани по ДДС в Германия и издават фактура на българската фирма, в която е включено митото и други такси, услуги, паркинг и престой, свързани с това МПС.

1. С протокол за самоначисляване на ДДС ли се отразява тази фактура от Немските посредници в дневниците на българската фирма?
2. Стойността на митото трябва ли да се включи в протокола за самоначисляване?
3. В немската митническа декларация фигурира, че доставчик е немската фирма - посредник, а купувач е българската фирма. Тази митническа декларация включва ли се в дневниците за покупки по ЗДДС на българската фирма?
4. Българската фирма трябва ли да плати 20 % данък за покупката на колата от Америка на българска митница, тъй като никъде не е платено ДДС при внос или трябва да си го самоначисли с протокол?
5. Ако го самоначислява - кой документ да служи за първичен, за да не се размине с декларираното в Германия?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Регистрирана по ЗДДС българска фирма, закупува стока от румънска фирма, регистрирана по ДДС в Румъния. Стоката обаче остава в Румъния и се транспортира до друга румънска фирма регистрирана по ДДС, без да пристига на територията на България.

Имаме сделка за покупко-продажба на стока, между:

1. „А“ – доставчик на стоката, регистриран по ДДС в Румъния
2. „Б“ – българска фирма- неин междинен купувач, регистриран по ДДС в България
3. „С“ – краен получател на стоката, установен в държава членка на ЕС - Румъния, регистриран по ДДС в Румъния.

Или продажбата на стоката се осъществява в следния порядък:

Фирма „А“ продава (фактурира) на фирма „Б“ стоката, обект на сделката. Тя не напуска територията на Румъния, а се изпраща от „А“ за сметка на „Б“ на територията на ЕС, т.е. остава на територията на Румъния. Между румънската фирма – продавача на стоката и нейния краен получател - пак румънско дружество, липсват директни търговски и платежни взаимоотношения.

1. Как при тези обстоятелства следва да се оформи документално доставката на стоката към крайния получател на стоката, който е в ЕС, и с какви документи за доказването й следва да разполага тя?
2. Следва ли доставчикът на стоката да издаде фактура с начислен ДДС 19% към българската фирма.
3. Следва ли българската фирма да начисли ДДС във фактурата, която издава на своя контрагент и ако не следва да начислява такъв, то коя разпоредба от приложимото законодателство по ДДС трябва да се посочи в документа като основание за това.

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма е посредник в тристранна операция - закупува машина от италианска фирма и продава машината на италианска фирма. Машината не напуска Италия - доставя се от фирма „А“ в Италия до фирма „Б“ в Италия, т.е. не минава през България. На 15.10.2019 г. - българска фирма получава авансов превод в размер на 30 000 евро от италианската фирма-купувач на машината.

1. При положение, че машината не напуска Италия има ли право българската фирма да фактурира сделката и да не начислява ДДС на основание чл. 141 от ЗДДС?
2. За получения авансов превод българската фирма не е издала фактура, като фактура ще бъде издадена при осъществяване на сделката - правилно ли фирмата не е издала фактура за аванса?
3. Как фирмата да оформи документално сделката и как стои въпроса с начисляването на ДДС?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Имаме доставка на стока, която ни фактурира и плащаме на дружество от трета страна. Транспортът на стоката е от склад на друга фирма (швейцарска фирма с валиден ДДС номер в Германия, доставчик на нашият доставчик), като транспортът е от Германия до България, с куриер, като имаме товарителница, а транспортът е за сметка на швейцарската фирма. Швейцарската фирма фактурира на нашия доставчик под немския си ДДС номер като включва ДДС във фактурата. Доставчикът ни ни фактурира без ДДС, не знам на какво основание.

1. Въпросът е - получената от нас фактура за стока следва ли под някаква форма да се отрази в ДДС дневниците? Следва ли да се издаде протокол?
2. Също така, трябва ли стоките да се включат в Интрастат декларацията?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

Наредба № Н-18 от 2006 г. Въпрос. Дружество се занимава с търговия на стоки през онлайн платформи за безплатни обяви като: "Bazar.bg", "olx.bg" и "facebook.com". Клиентите се свързват с дружеството посредством телефонен разговор или чрез съобщение в изброените платформи. Информацията, която клиента предоставя е: две имена, наименование на артикула, който желае да закупи, телефон за обратна връзка и адрес за доставка.

Според Наредба Н-18 дружеството "eлектронен магазин" ли е и подлежи ли на регистрация в НАП?

Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

Наредба № Н-18 от 2006 г. Въпрос.  Търговско дружество - счетоводна къща работи на 10 компютъра в мрежа. Има клиенти, които искат да плащат в брой. Досега фактурите са издавани от един модул на счетоводната програма с база данни само за счетоводна къща.

Как да се организира дейността счетоводната къща, понеже в търговския обект не може да има друг софтуер, чрез който да се обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да се отразява тяхното предоставяне/заплащане:

1. ако се закупи СУПТО на счетоводната програма, то базите данни на всички други фирми ще са с дублиращи функции?
2. ако се закупя друг СУПТО, то пак ще въвеждам фактурите в счетоводната програма и пак ще има база данни и дублиращи функции?
3. ако се пишат ръчни фактури или ползва някакъв не СУПТО софтуер, то пак ще има в обекта счетоводна програма с дублиращи функции на СУПТО?

Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

Наредба № Н-18 от 2006 г. Въпрос.  Дружество "Х" извършва продажби на стоки чрез разнос. В склада се ползва софтуер, който има функционалности на СУПТО. Голяма част от продажбите са с отложен срок на плащане, на части, в брой, друга част са по банка, а някои се плащат в брой, веднага при доставката. Всички плащания в брой се извършват в обектите на клиентите. В склада на дружеството не се приемат плащания. Дружество "Х" сключва договор за събиране на суми с дружество "У". Дружество  "У" събира дължимите суми в обектите на клиентите на дружество "Х" като използва собствени касови апарати с департамент "дружество Х".  Периодично превежда по банков път събраните суми и представя отчет по клиенти и фактури.

При тази ситуация може ли да се твърди, че дружество "Х" извършва продажби само по банков път и софтуерът, който използва не е необходимо на бъде лицензиран СУПТО?
 

Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. През месец юни 2010 г. търговско дружество сключва договор с КТБ АД за индивидуален срочен депозит. На 06 ноември 2014 г. е отнет лиценза на банката, а през месец април 2015 г. е открито производство по несъстоятелност на КТБ и банката е обявена в несъстоятелност. Решението е вписано в Търговския регистър на 22.04.2015 г., като е определена началната дата на неплатежоспособността на банката – 06.11.2014 г. През м. август 2015 г. е обявен в Търговския регистър списъка на приетите вземания. Вземанията на търговското дружество са в списъка.

През предходни години дружеството е начислявало счетоводни разходи от обезценки, които на основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО са посочвани в увеличение на данъчния финансов резултат.

Една част от вземането е погасено през 2019 г. и за него ще се приложи чл. 37, ал. 2 от ЗКПО.

1. Кога възниква датата на изискуемостта на вземането във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО?
2. В коя година най-рано може да се приложи чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за останалата непогасена част от вземанията?  

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Всички работници и служители в търговско дружество и членовете на техните семейства имат право в рамките на календарната година на десетдневно пребиваване (девет нощувки) в база за профилактика в страната. Правото възниква въз основа на заповед на управителя. Работодателят заплаща за сметка на дружеството нощувките, храна и процедури на работниците и служителите, а на членовете на техните семейства само стойността на нощувките.

Какво е данъчното третиране на разходите, направени за нощувки на членовете на семействата на работниците или служителите?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО.  Въпрос. Търговско дружество със седалище в друга държава има клон в България. Клонът съставя финансови отчети, които участват в консолидация. Датата на консолидирания финансов отчет е 30 септември. С цел по-добра съпоставимост от търговското дружество са предявени изисквания финансовият отчет на клона да бъде съставен за същия отчетен период.

1. Възможно ли е клон на чуждестранно лице в България да състави официални (единствени) годишни отчети към 30-и септември и да плаща данъци за този отчетен период, а не за календарната година?
2. Какъв документ следва да се издаде за платените данъци от българския клон?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Лице, гражданин на трета страна, от 2017 г. е местно физическо лице за България  - центърът на жизнени интереси се намира в България. До края на м. ноември 2019 г. лицето е работило на срочен трудов договор в офис на дружеството в град София, където е било работното му място. След прекратяване на срочния трудов договор дружеството е сключило граждански договор с лицето за извършване на консултантски услуги. Видно от клауза в договора, възложителят се задължава да  заплаща на консултанта конкретно посочено в договора месечно възнаграждение (примерно 10 000 евро), което е за пълен месец. Тъй като гражданският договор е сключен в края на месец ноеммври 2019 г., възнаграждението се изплаща пропорционално. Очаква се договорът да е за кратък период – месец ноември и част от декември. За удостоверяване на извършената от лицето работа не се изисква протокол, но се имат предвид работните дни по договора през месеца.

Услугите, които ще бъдат предоставяни по силата на договора, включват: консултантски съвети и консултации във връзка с финансовите аспекти на търговската дейност на възложителя по предмета  му на дейност.  

Освен месечното възнаграждение, консултантът има право да получи и конкретно определени суми за:

- покриване на разходи за автомобил - месечно:

- покриване на разходи за храна;

- покриване на разходите за наем на жилище в гр. София – ежемесечно;

- билети за пътуване - два пъти в годината от България до конкретната държава и обратно.

Физическото лице не е свързано лице с дружеството. 

Има ли право дружеството да приспада разходи за дейността 25 на сто за допълнителните суми, които изплаща на консултанта за покриване на неговите лични разходи (за автомобил, храна, наем на жилище, билети за пътуване) или тези суми се третират като доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ?

Отговор: Даниела Петкова, данъчен експерт

СИДДО. Въпрос. Дейността на българско дружество се изразява в предоставяне на консултантски услуги и изготвяне на проекти в областта на архитектурата. Българското дружеството сключва договор с дружество, местно лице на Индия, съгласно който българското дружество изготвя проект за интериор на офис пространство и осъществява авторски надзор върху изпълнението на този проект в Индия. Всички разходи, свързани с пътуването, се поемат от дружеството в Индия. Индийското дружество уведомява българското дружество, че ще удържа данък при източника в размер на 20% върху възнаграждението по договора. Не са налице индикации за осъществяване на дейност на българското дружество в Индия с продължителност, достатъчна за формиране на място на стопанска дейност там.

1. Какъв е видът на предоставените от българското дружество услуги съгласно СИДДО между България и Индия - технически услуги или авторски и лицензионни възнаграждения?
2. Какви декларации се подават от българското дружество за удържания данък в Индия? Как се отразява този данък в декларацията по чл. 92 от ЗКПО? Какви документи се прилагат към декларацията?

Отговор: адв. Десислава Канева, адвокат и данъчен консултант, DK Consulting

ДОПК. Въпрос. Самоосигуряващо се лице, поради надвнесен данък върху дохода през юли 2019 г. подава искане за въстановяването му. Извършена е проверка, която приключва с издаването на Акт за прихващане или възстановяване с установени надплатен данък върху дохода и данъчни задължения за осигурителни вноски и лихви върху тях, като част от данъчните задължения са прихванати от надвесения данък. При извършената проверка проверяващият инспектор по приходите констатира наличието на неплатени от лицетоосигурителни вноски за месеците януари, октомври, ноември и декември 2010 г. Осигурителните вноски са декларирани с декларация обр. № 1 за всички месеци на 2010 г., но за тях не е подадена годишна декларация обр. № 6. Авансовият месечен осигурителен доход за 2010 г. е 480 лв., който е равен на окончателният годишен осигурителен доход и изравнителна годишна вноска не е правена. По искане на данъчния инспектор, в хода на извършваната проверка на 09.08.2019 г. е подадена годишна декларация обр. № 6 за 2010 г. След подаването на декларация обр. № 6 за 2010 г. от месец август 2019 г. от текущите осигурителни вноски, които са декларирани и правени за 2019 г. започват да се приспадат останалите след прихващането неплатени осигурителни вноски от 2010 г., така че вноските за септември и октомври 2019 г. остават в данъчната сметка като дължими, независимо, че коректно и точно са плащани много преди крайния срок. Освен това в Акта за прихващане е начислена лихва не само върху неплатените вноски за 2010 г., но и върху текущите плащания.

Въпросът е може ли лицето, позовавайки се на чл. 171, ал. 1 и чл. 109, ал. 1 от ДОПК, да претендира задълженията за осигурителни вноски от 2010 г. и начислените върху тях лихви да бъдат отписани по давност, още повече, че осигурителната книжка на лицето е заверена от НОИ, до 2015 г. включително, което не би се случило, ако вноските не са платени?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

КСО. Въпрос. До края на месец януари 2019 г. съм се осигурявала като свободна професия и съм внасяла осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване“. Подала съм еднократно декларация за започване на осигуряване като свободна професия. На 26.10.2018 г. подадох документи за пенсиониране – една година по рано, като продължих да се осигурявам за фонд „Пенсии“ и за здравно осигуряване, включително съм подавала и Декларации № 1 и 6. На датата, на която подадох документи в НОИ за пенсиониране, посетих и офиса на НАП – Р., за да подам декларация, че продължавам осигуряването си за Фонд „Пенсии» на ДОО и здравно осигуряване. Служителите на НАП, отказаха да приемат такава декларация и заявиха, че трябва да я подам, тогава, когато прекратя внасянето на осигурителна вноска за фонд „Пенсии“. През периода месец октомври 2018 – януари 2019 година, съм получавала и обезщетение за болнични. В момента е издадено разпореждане от НОИ – Р. да върна полученото обезщетение за болнични, по причина, че не съм подала декларация в НАП, да ги уведомя, че дори и след пенсиониране, ще продължа да внасям вноски във фонд „ДОО“. Мисля, че това е едно формално изискване, което не намерих в българското законодателство, освен това, за оспорвания период аз не съм подавала декларация за спиране на вноските за фонд „Пенсии“, тази декларация съм подала през месец февруари 2019 г., след който месец НОИ няма претенции. Освен това, обезщетението за болнични съм получила добросъвестно и след проверка на основанието за това от страна на НОИ.

Имам ли право на обезщетението за болнични в този период през който съм внасяла осигурителни вноски и съм подавала Декларации № 1 и № 6, през който вече има издадено разпореждане, че съм пенсионер и ако имам право, на какво основание мога да се позова, за да не връщам полученото обезщетение?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

КСО. Въпрос. Германски гражданин е управител на българска фирма. Има формален договор с възнаграждение, има служебен номер от НАП, не пребивава в България, няма база в България. Не е представил документ (няма А1). Управителят живее постоянно в Германия. Пътува по света почти всеки месец , за да участва в събития (тип конгреси), свързани с дейността на фирмата. Тези пътувания се оформят като командировки. Също почти всеки месец пътува до България по управленски въпроси.

Лицето няма доходи в Германия и се ползва от така наречената фамилна застраховка.

При това положение, правилно ли смятам, че немският управител е задължен да внася осигуровки за всички фондове на ДОО и за ДЗПО, но не подлежи на здравно осигуряване в България?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

КТ. Въпрос. На служител е връчено предизвестие за съкращаване на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ на 30.08.2019 г. Трудовият му договор е прекратен на 09.09.2019 г. , като му е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал. 1 от КТ, като му е изплатена една брутна работна заплата през м. септември към 4 отработени дни, плюс обезщетение по чл. 224 за неизползван платен годишен отпуск. Към днешна дата - 30.10.2019 г. служителят има претенции за обезщетение по чл. 222 ал. 1 за това, че не е започнал работа към 30.10.2019 г.
 

Следва ли да му се изплати обезщетение за целия месец, или само към 09.10.2019 г., когато става един месец от прекратяването на трудовия договор. През септември - за периода след 09.09.2019 г. не му е начислявано обезщетение по чл. 222 от КТ, а само по чл. 220 от КТ?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Въпрос. Лице, назначено по трудов договор предстои да заеме длъжност „председател на общински съвет (ОБС) “. До момента лицето заема длъжност „управител в акционерно дружество“ - без възнаграждение.

Във връзка с бъдещата му работа като председател на ОБС и във връзка с закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, какви проблеми може да възникнат:

1. Трябва ли да бъде освободен от управителния съвет на АД?
2. Трябва ли да му бъде прекъснат трудовия договор?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

ЗОПБ. Въпрос. Цесионер е платил в брой на цедента сумата от 13 500 лева.

Нарушен ли е Законът за ограничаване плащанията в брой, при положение, че платецът - цесионер и получателят - цедент се разплащат над 10 000 лева по финансов договор, а не за директни сделки между тях по договорни задължения?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

Въпрос. ЗСч. Дружество има сключени значително количество договори за рента на земеделска земя на определена цена за срок от няколко години. Икономическата ситуация за следващата стопанска година налага да се увеличи рентното плащане за декар.

1. За да бъде признат увеличения разход за рента на земя съгласно ЗКПО как трябва да го документираме - с издаването на анекси към всеки един аренден договор, с еднократна вътрешна заповед на управителя за увеличаване на рентното плащане за декар или по друг начин?
2. В случай, че дружеството документира новата цена за декар единствено в платежния документ към арендодателите ( в него задължително се описван за коя стопанска година се плаща, арендованите декари земя и цената на декар) това ще бъде ли достатъчно за признаване на разхода?
    

Отговор: Димитър Йорданов, д.е.с., регистриран одитор

ЗСч. Въпрос. Фирмата ни разполага с ДМА – електрокар с товароподемност 3,5 т., които използва се във връзка със стопанската дейност. Доставната цена на електрокара е 8 500 лв. Електрокарът се задвижва с акумулаторна батерия. Предстои ни смяна на акумулаторна батерия, като новата батерия е с цена 4 278 лв. Типът на батерията е 2х40V, 3xPZS, 210Аh.

Батерията може ли да се изпише на разход, тъй като заменя старата или трябва да се заприходи като ДМА?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор