Извънредно положение. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

ЗДДС. Въпрос. За нуждите на българско дружество е закупен автомобил от Белгия на стойност 20 000 евро. Автомобилът е платен в Белгия в брой, като е издадена разписка за получените пари. Няма издадена фактура от белгийската фирма.

Въпрос:

От гледна точка на ЗДДС ще трябва ли да се начислява ДДС и как ?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, има лек автомобил регистриран в България, който претърпява произшествие в Холандия. В Холандия е намерен купувач - физическо лице, като преди това българското дружество трябва да направи ремонт на автомобила. Тъй като превозното средство не е подвижно, ремонтът ще се осъществи в Холандия. Автомобилът ще бъде продаден за 20 - 25 000 евро.
 

Въпроси:

1. Как следва да се отразят от гледна точка ЗДДС ремонтът от дружество в Холандия, а впоследствие и продажбата на автомобила в Холандия на физическото лице?
2. Следва ли българското дружество да приложи 20% ставка по българското законодателство и в същото време няма ли да е необходимо да се регистрира българското дружество по ЗДДС в Холандия?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество с предмет на дейност микрокредитиране е създало собствен софтуер за обработка, идентификация и пр. (цялостна система, интегрирана към сайта на компанията). Стойността на софтуера въведен в експлоатация е формирана от възнагражденията на програмистите работили по създаването. Предвид дейността, дружеството извършва само освободени доставки на финансови услуги и не ползва данъчен кредит за никоя доставка. Предстои продажба на правото на ползване на модули от софтуера.

Въпрос:

Правилно ли би било издаване на фактура с „0“ ставка (освободена доставка), на основание чл. 50 от ЗДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество е посредник при осъществяване на следните доставки:

1. доставка с място на изпълнение извън територията на страната - чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС;
2. доставки на услуги с получател данъчно задължено лице, установено извън територията на страната - чл.21, ал. 2 от ЗДДС.

Въпрос:

Следва ли да се приеме, че след като доставката на комисионера и третото лице е с място на изпълнение:

1. мястото, където фактически се провежда събитието - за доставките по т. 1;
2. мястото, където получателят е установилнезависимата си икономическа дейност - за доставките по т. 2,

то доставката между доверителя и довереника ще е със същият данъчен режим?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Две дружества, регистрирани по ЗДДС, сключват договор за наем, съгласно който наемателят плаща депозит.

1. Как е правилно да се постъпи при плащане на депозита от наемателя на наемодателя от гледна точка на ЗДДС?
2. Какви са документите?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Немско дружество извършва дистанционни продажби към физически лица. Дружеството очаква продажбите да минат прага за регистрация в България и решава да се регистрира по ДДС в България. В края на м. декември 2019 г. дружеството получава ДДС регистрация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. До момента не са издавани или получавани фактури през българския ДДС номер.

Въпроси:

1. Дали наличието на български ДДС номер сменя мястото на изпълнение и следва ли немското дружество веднага да започне да издава фактури с българско ДДС?
2. Ако е така трябва ли да промени ДДС регистрацията си да е по чл. 100, ал. 3 от ЗДДС или може да продължи да продават до български физически лица през немския си ДДС номер до достигането на оборот от 70 хил. лв.?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Британско дружество продава специализирани клауд-базирани софтуерни продукти за обучение, които се купуват от български училища. След продажбата се заплаща годишна лицензна такса. Дружеството няма място на стопанска дейност или персонал в България.

Въпрос:

Следва ли дружеството да се регистрира по ЗДДС в България, ако училищата са или не са регистрирани по ЗДДС (са или не са данъчнозадължени юридически лица) и:

1. Софтуерът попада в обхвата на дефиницията за стандартен софтуер, т.е. предоставя се на технически носител и се счита за стока?
2. Софтуерът не попада в обхвата на дефиницията за стандартен софтуер, т.е. счита се за услуга?.

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС само в България, извършва внос на стоки от Турция от дружество - данъчно задължено лице там. Тази стока българското дружество продава само в България. Във връзка с продажбите, които извършва и услугата по разпространение на стоката, издава фактура на турската фирма с основание: премия продажба по чл. 21 ал. 2 без ДДС (дружеството натрупва определен оборот от продажбата и разпространението на съответната стока и получава премия за това). Тези доставки се приравняват на доставки по чл. 69 ал. 2 и намират отражение в колона 23, съответно клетка 18 в дневниците по ЗДДС.

Въпроси:

1. Правилно ли се третира и отразява в дневниците по ЗДДС, описаната по горе търговска сделка?
2. Има ли българското дружество някакво задължение за регистрация в Турция?
3. При осъществяване на вноса (на всеки курс), дружеството получава квитанция (от турска организация, която заплаща по банков път). За получената услуга дезинфекция на камиона, трябва ли да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС, с каква данъчна ставка и как се отразява в дневниците по ЗДДС?
4. В края на месеца дружеството получава фактура от дружество - данъчно задължено лице в Турция, относно агентска комисионна обработка на митнически документи. Трябва ли да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС, с каква данъчна ставка и как се отразява в дневниците по ЗДДС?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

Наредба № Н–18. Въпрос. Дружество с предмет на дейност "Общо строителство на сгради и строителни съоръжения", за извършване на дейността си притежава ведомствена бензиностанция, която се използва изцяло за лични нужди, т. е за обслужване на собствената механизация на дружеството, не се извършва търговия с течни горива (продажби на дребно). Горивото се зарежда от акцизен склад и разплащанията се извършват изцяло по банков път. Ведомствената колонка е снабдена с електронна система с фискална памет съгласно всички изисквания на Наредба № Н–18 от 2006 г. На година се зарежда около 15 тона.

Следва ли в срок до 20 март т.г. във връзка с изискването за подаване на информацията по чл. 26, ал. 2а от Наредба № Н–18 за покупната цена на горивата, реализирани за календарния месец, която се подава за календарния месец от лица, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход (чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н–18), дружеството да предостави по електронен път информация данни за покупната цена на горивата, които са реализирали през календарния месец в табличен вид във формат excel (съгласно Приложение 1 и Приложение 2 към заповедта на изпълнителния директор на НАП) ?

Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. Във връзка с въведеното в Република България извънредно положение (Решение на Народното събрание, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г.) и на основание Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г. е наредено преустановяване на дейността на игрално казино. След преустановяване на дейността на 13.03.2020 г., изпълнявайки разпорежданията на министъра на здравеопазването, игралното казино преустановява работа.

Въпроси:

1. Допустимо ли е при подаване на декларацията за облагане на алтернативен данък за съответното тримесечие да се декларира и калкулира алтернативния данък пропорционално на дните в които казиното е работило, които в частност за първото тримесечие на 2020 г. са от 01.01.2020 г. до 13.03.2020 г.?
2. Как следва да се изчисли алтернативния данък след възобновяване на дейността на казиното?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружество има вземане от един контрагент по една неплатена фактура в размер на 100 ед., което е станало изискуемо през 2014 г.  Вземането е обезценявано през годините в съответствие с изискванията на приетата счетоводна политика и приложимите счетоводни стандарти както следва: 20% през 2016 г., 20 % през 2017 г. и 20% през 2018 г. Общата обезценка на вземането е в размер на 60 ед. Разходите от обезценка не са признати за данъчни цели в годините на счетоводното им отчитане в съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО.

Въпроси:

1. Възможно ли е за 2019 г. дружеството да намали счетоводния си финансов резултат (СФР) при определяне на данъчния си финансов резултат (ДСФР) с разход от обезценка на вземането в размер, по-малък от размера на извършената обезценка на същото вземане, за което е приложен чл. 34, ал. 1 от ЗКПО в предходна година?
2. Може ли остатъкът от непризнатия разход от обезценка да бъде признат през следващите години?
3. Може ли размерът на частично признатия разход да бъде определен по преценка на дружеството?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество предоставя ваучери за храна на своите служители. Възникват въпроси с оглед изпълнение на условията за третирането на направените работодателя разходи като социални разходи, предоставени в натура.

1. Достатъчно ли е предоставянето на ваучери за храна да стане с Решение на управителния орган на дружеството?
2. Задължително ли е да се предоставят ваучери за храна на всички служители? Ще бъде ли нарушен принципът за общодостъпност, ако ваучерите за храна се предоставят само на служители, които не са в дългосрочен отпуск?
3. Допустимо ли е стойността на ваучерите за храна да е различна, без това да се отразява на третирането им като социални разходи, предоставени в натура? Например по 50 лв. месечно за всички служители, които ползват дългосрочен отпуск (за бременност и раждане, отглеждане на дете, поради неработоспособност над един календарен месец, неплатен отпуск над един месец, и др.), а за всички останали служители – по 100 лв. месечно?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Френско дружество, извършва вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки на български партньори, като съответно разполага със задължителните документи. С цел икономия на банкови такси по валутни преводи, както и улесняване на българските клиенти френското дружество иска да разкрие разплащателна сметка в българска търговска банка. По сметката се получава равностойността на фактурите в български лева.  Френското дружество има регистрирано само търговско представителство на територията на България, което извършва единствено представителни дейности в рамките на допустимите за търговски представител.

Счита ли се за място на стопанска дейност по смисъла на ЗКПО разкритата от френското дружество разплащателна сметка в българска търговска банка?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружеството се финансира чрез заемни средства, като върху тях текущо начислява лихва и съответно признава разходи за лихви. По някои от договорите лихвата се изплаща всеки месец, докато при други – според предварително уговорен погасителен план.

Правилно ли постъпва дружеството, като признава текущо начислените лихви за разход за данъчни цели по реда на ЗКПО, независимо кога ще бъдат ефективно платени?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

СИДДО. Въпрос. Българско дружество наема строителни контейнери от дружество, установено за данъчни цели в Австрия, което няма на свое разположение място на стопанска дейност в България

1. Дължим ли е данък при източника в България върху дохода, начислен в полза на австрийското дружество?
2. Приложима ли е СИДДО между България и Австрия, какви облекчения предоставя тя и какъв е редът за прилагането им?

Отговор: Десислава Канева, адвокат и данъчен консултант, DK Consulting dktax-bg.com

ЗДДФЛ. Въпрос. През 2019 г. България беше засегната от африканската чума по свинете. Това сериозно заболяване при домашните и дивите свине, поради своите високи нива на смъртност, липсата на лечение и ваксина, доведе до умъртвяването на много животни. В тази връзка през годината бяха изплащани парични суми на засегнатите лица. Единият вид помощи за унищожени свине са изплатени от Българската агенция по безопастност на храните (БАБХ).

Освен това във връзка с последствията от африканската чума по свинете и взето решение на управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ беше отпусната помощ de minimis на земеделските стопани, отглеждащи единствената за страната ни автохтонна порода – Източнобалканска свиня. Финансовото подпомагане, което регистрираните земеделски стопани стопаните са получили по линия на минималната държавна помощ, е в размер до 75 лв. за едно животно за закупуване на фураж за неговото изхранване до края на 2019 г. Тази подкрепа има за цел да компенсира част от производствените разходи по изхранване на животните и за справяне с последствията от ограничителните мерки във връзка с африканската чума по свинете.

Така изплатените суми подлежат ли на данъчно облагане и съответно следва ли да се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г.?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Предприятие „А“ е пропуснало да посочи в Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, на което са изплатени суми по граждански договор.

1. Може ли това лице да се добави в Справката по чл. 73, ал. 1 с код «0» като за първи път подадено и ще има ли санкция, че се подава сега тази декларация?
2. Или предприятие „А“ за това лице да не се подава нищо, а то само да декларира дохода си в Декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Пенсионер е получил доход по граждански договор за 2019 г. Предприятие „А“ – платец е посочило дохода в Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Данък е удържан авансово. Лицето миналата година е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на хартия.

Сега лицето следва ли да подава декларация на хартия след като е подадена Справка по чл. 73, ал. 1 и НАП разполага с готова годишна декларация на лицето с данните от Справката?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. През 2019 г. гражданин на Ирландия е продал двата си апартамента в България. Апартаментите са закупени през 2010 г.

Какви са данъчните задължения на лицето във връзка с продажбата?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

КСО. Въпрос. Физическо лице извършва счетоводни услуги по три начина: като свободна професия, регистрирана в Регистър БУЛСТАТ и като едноличен собственик и управител на фирмите "А" ЕООД и "Б" ЕООД, в които не получава възнаграждение и няма нает персонал. Лицето се самоосигурява в "А" ЕООД на високия процент с право на болничен от няколко години. На останалите места - свободна професия и фирма "Б" ЕООД лицето не се осигурява и не внася осигуровки. На това лице му се налага да влезе в болница за операция, като след 2 дни е изписано и му е издаден болничен лист за 20 дни за режим на лечение Болничен (за дните в болница) и домашен-амбулаторен (за останалите дни). Болничният лист е издаден с месторабота фирма "А" ЕООД.

Въпросите се отнасят за периода на болничния лист след изписване от болницата:

1. Лицето трябва да извърши еднократно подаване на Справка-декларация по ЗДДС на една фирма, обслужвана от "А" ЕООД поради факта, че крайният срок за подаване е в периода на болничния лист - подаването се извършва в дома на лицето. Това действие попада ли в случаите, при които не се изплаща обезщетение в чл.46 от КСО?
2. Лицето трябва да подаде от дома си Справка-декларация по ЗДДС на фирма, обслужвана от "Б" ЕООД и на фирма обслужвана от лицето като свободна професия - това действие попада ли в случаите, при които не се изплаща обезщетение в чл.46 от КСО при положение, че лицето не се осигурява на тези две места?
3. В същата хипотеза - осчетоводяването на фактури в дома на лицето на клиенти на "Б" ЕООД и на клиенти на лицето като свободна професия водят ли до отказ за изплащане на обезщетението?

Лицето подава всички декларации и на трите места (двете фирми и свободната професия) със собствен електронен подпис на името на физическото лице.

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев консултинг

ЗЗО. Въпрос. Работник работи по чл. 114 от КТ в определени дни от месеца (по-точно в определени дни от седмицата).Всички осигурителни вноски са определени върху полученото трудово възнаграждение. Служител от НАП настоява лицето да заплати здравни осигуровки за дните, които не е на работа. Като основание посочва чл. 40 ал. 5 от ЗЗО.

Дължи ли лицето такива здравни осигурителни вноски след като договорът му не е прекратен?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев консултинг

ЗСч. Въпрос. Дружество "Х" ЕООД има счетоводна печалба 30 000 лева за 2019 г. и взима решение за разпределение на дивидент. Сумата се разпределя през м. януари т.г. През 2019 г. има изхарчени от управителя 20 000 лева, които е решено да се посочат в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. като скрито разпределение на печалбата и съответно върху тях да се плати 5 на сто окончателен данък, независимо, че срокът за деклариране и внасяне на данъка не е спазен).

Какви счетоводни операции следва да се вземат за отчитане на извършеното скрито разпределение?

Дружеството не разполага с неразпределена печалба от минали години, а реализираната за 2019 г. вече е разпределена.

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ЗСч. Въпрос: Фирма „Х“ регистрирана по ЗДДС изтегля кредит от Уникредит Булбанк и с кредита рефинансира кредит на друга фирма „У“, регистрирана по ЗДДС, към БПБ. Кредитът се изплаща от фирма “ Х“ към Уникредит Булбанк. Фирма „У“ през 2019 г. няма дейност. Управителят на фирма „Х“ е племенник на управителя на фирма „У“.

1. Какви операции трябва да се вземат във фирма За месечните вноски (главница и лихва) „Х“ и фирма „У“?
2. Как трябва да се оформят предоставените суми?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор