Намаляване и опрощаване на наеми. Отписване на вземане.

ЗДДС. Въпрос. Българското дружество издава фактура за износ и осъществява такъв (има митническа декларация за износ). В последствие се установява, че сумата посочена във фактурата и съответно митническата декларация, в която се посочва тази фактура са значително по-големи от реалната стойност на износа - направена е грешка по написване на фактурата. Митническата декларация е представена пред чуждестранна митница. Стоката няма да бъде върната на територията на страната.

1. По какъв начин трябва да процедира дружеството, за да поправи грешката?
2. Може ли да се издаде кредитно известие към фактурата за намаляване на данъчната основа?
3. Ако може да се издаде кредитно известие, как се отразява в дневниците по ЗДДС?

Отговор: Ганка Петров, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество „Х“, регистрирано по ЗДДС, продава производствено оборудване на друго българско дружество „У“, също регистрирано по ЗДДС. Стоките, предмет на доставката се внасят от Турция, като вносител е фирма „Х“. Съгласно договора между двете български дружества, фирма „Х“ извършва доставка и монтаж на оборудването, а транспортните разходи от Турция до България са за сметка на фирма „У“. Определена е цена само за оборудването, а цената на транспорта се определя впоследствие според цената на превозвача. Фактурирането се извършва отделно за оборудването и за транспорта.
Фирма „Х“ е получател по доставка с предмет „транспортна услуга Турция – България“. Съгласно чл. 55 от ЗДДС транспортните разходи са част от данъчната основа при внос. Фирма „Х“ ползва данъчен кредит по митническа декларация, в т.ч. и на транспортната услуга, на основание чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
 

Следва ли да се начисли ДДС във фактурата от „Х“ към „У“ за транспортната услуга?

Отговор: Ганка Петров, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Управител на ЕООД закупува товарен автомобил втора употреба от германска фирма. Автомобилът е предаден на купувача в Германия на 22.04.2020 г. Същият е платен и е издадена фактура на 22.04.2020 г.

1. С коя дата да се издаде протоколът и в кой месец да се включи в дневниците?
2. Правилно ли е да се издаде през м. април и да се включи и в двата дневника през април?
3. Коя дата е най-правилна предвид израза: "Протоколът се издава в срок от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем"?

Отговор: Ганка Петров, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България, придобива оборудване по договор за доставка и монтаж от дружество в ЕС. Договорът е съставен така, че плащанията по договор се извършват на етапи: 10% аванс, 10% при готовност за доставка, 20% в рамките на 10 дена след предходното плащане и т.н. Фактурите от чуждестранното дружество се издават за плащания. Договорът за доставка обхваща години 2014 и 2015 г. Оборудването е изцяло доставено и монтирано към 09.2015г. и предадено и фактурирано към клиента на българското дружество. Българското дружество отразява на разход съответно цялата стойност на договора, тъй като той е реално приключен. От българското дружество са направени всички плащания и съответно получени за тях фактури без последното плащане в размер на 10% от общата стойност на целия договор. За получените фактури са издадени в съответен срок протоколи по чл. 117 от ЗДДС. След предаването на оборудването обаче възникват проблеми с некачествената му работа. Българската фирма решава да не плаща на чуждестранния доставчик, съответно не получава последната фактура и отнася проблема в чуждестранен съд. През 2018 г. съдът постановява,че българската фирма има право и страните съставят споразумение, на база на което задължението по договора и съответно по последно плащане се намаляват със сума, например около 100 000 евро. Чуждестранно дружество издава кредитно известие за тази сума, а разликата, която българското дружество дължи, се превежда по сметка на чуждестранното дружество през 2018 г. Българското дружество отразява протокол по чл. 117 ал. 5 в дневниците по ЗДДС през 2018 г.

Въпроси:

1. Следвало ли българското дружество да издаде протокол по чл. 117 за неплатения остатък от договора за сумата, която се е оспорвала и за която няма получена фактура за плащане, но договорът е изпълнен през 2015г.?
2. Какъв е давностния срок за нарушение по чл.180а от ЗДДС, ако е трябвало да бъде издаден такъв протокол?

Отговор: Ганка Петров, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, ще извършва услуги (не са свързани с постоянен обект, а по-скоро консултантски) на училище в Холандия, което не е регистрирано по ДДС в страната си. Услугите ще се извършват от България и те се състоят в това да се свържат потенциални ученици с училището, като училището ще заплаща възнаграждение на българското дружество. Холандското училище няма ДДС номер и няма задължение да има, а българското е регистрирано по ЗДДС.

Въпроси:

1. Какво е третирането по ДДС според българското законодателство и генерира ли българското дружество оборот за задължителна регистрация по ДДС в Холандия?
2. С каква ставка следва българското дружество да издава фактурите към училището и на какво основание според закона?
3. Възникват ли задължения за българското дружество, ако натрупа оборот за извършените услуги по законодателството в Холандия?

Отговор: Ганка Петров, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма (нерегистрирана по ЗДДС) получава услуга от Германия. Нашият клиент е с предмет на дейност - организиране на погребения. Фактурата за услуга от Германия (кремиране на покойник) ще е с начислено ДДС в Германия. Услугата е извършено в Германия.

В този случай за българската фирма възниква ли задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Германско дружество (Продавач), въз основа на договор с българско дружество (Купувач), доставя стоки до склад в България. Според договора Продавачът остава собственик на стоките, докато Купувачът не ги вземе от склада, в който се съхраняват само стоки, които са изпратени за Купувача и се използват от него за собствени производствени цели. Това означава, че купувачът на стоките и неговият адрес вече са известни в началото на транспортирането на стоките в склада.

Продавачът, който няма нито седалище, нито управление, нито постоянен обект в България, няма български идентификационен номер по ДДС. Освен това складът се управлява от Купувача и е разположен в неговите помещения.

Купувачът използва българския си идентификационен номер по ДДС спрямо Продавача.

Въпрос:

Може ли доставките на Продавача за Купувача да се считат за вътрешнообщностни доставки в Германия и като вътреобщностни придобивания, облагаеми в България и декларирани от Купувача?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма „А“ е регистрирана по ЗДДС в България и извършва продажба на стоки за фирма „В“ от Европейския съюз. Клиентът (фирма „В“) желае стоката да бъде транспортирана от фирма „А“ на друга българска фирма – фирма „С“ , която ще работи на ишлеме за него. Клиентът заплаща стоката и транспорта. Фирма „А“ извършва транспорт за сметка на фирма „В“, като превозът е на територията на страната и стоката не напуска България.

Какви документи следва да притежава фирма „А“ като доставчик към издадената от нея фактура към фирма „В“?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма регистрирана по ДДС е спечелила проект по европейска програма за закупуване на машини. Поради настъпилата пандемия - фирмата има затруднения с плащанията и за да не изгуби срока за покупка на машините ползва освен банков кредит и кредит от друга фирма.

Като се има предвид, че лихвата по кредита е освободена сделка и във връзка с чл. 70, ал. 1 от ЗДДС (стоките, които са закупени с тази лихва нямат право на данъчен кредит) означава ли, че фирмата - получател на кредита, която закупува машините ще има проблем за ползване на данъчния кредит на машините?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Съгласно т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗКПО техническите услуги включват монтаж и инсталация на материални активи. Определението не включва изрично услуги по демонтаж на материални активи. Доходите от демонтаж на материални активи включват ли се сред доходите по чл. 12 ал. 5 и съответно облагаеми ли са с данък при източника по чл. 195, ако са от източник в страната и са изплатени от местно юридическо лице на чуждестранно юридическо лице и не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната.

Отговор: Иван Антонов, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество, местно лице за Украйна, притежава в България недвижим имот – земя и сграда, предназначени съгласно регулационния план за производствени цели. Дружеството е вписано в регистър БУЛСТАТ на основание чл. 3, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Закона за регистър БУЛСТАТ. Имотът се отдава под наем на местно българско юридическо лице, което ще го използва за своята стопанска дейност. Чуждестранното дружество няма офис в България, няма назначен персонал, няма представител в България, упълномощен да сключва договори от името на чуждестранното лице.

Как се третира сделката по отдаване на недвижимия имот под наем на българско юридическо лице съгласно ЗКПО?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Сдружение с нестопанска цел, регистрирано за осъществяване на обществено полезна дейност, придобива право на собственост върху апартамент през 2015 г., който използва само за нестопанската дейност, посочена в устава на сдружението. Средствата за закупуване са набрани от дарения. Тъй като няма достатъчно финансови средства за нестопанската дейност, през 2019 г. сдружението продава апартамента с цел да осигури средства за продължаване на обществено полезната дейност. Средствата от продажбата се използват само за осъществяване на нестопанската дейност.

Сдружението дължи ли корпоративен данък за продажбата?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. През 2018 г. периодично от касата на дружеството са теглени суми за лично ползване от управителя, който е и собственик на дружеството, в общ размер 100 000 лв., предоставяни с касов ордер. Липсват документи за начина на изразходването им. Съгласно баланса на дружеството - липсва неразпределена печалба от минали години. Предоставените средства не са отчетени като разход на фирмата. Дружеството е подало декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ през 2018 г. с декларирано скрито разпределение на печалбата в размер на 100 000 лв. и съответно данъкът е внесен. В част VII на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. е декларирано скрито разпределение на печалбата в размер на 100 000 лв.

Следва ли в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. счетоводният финансов резултат да се преобразува във посока увеличение и къде по точно се посочва това в част V?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. През 2017 година, дружество сключва договор за закупуване на ДМА – нов трактор, на лизинг – тип: финансов лизинг със затворен край – авансово плащане на ДДС. Въз основа на този договор е издадена фактура от лизинговата фирма за пълната стойност на трактора в размер на 222964.62 лева. Подписан е погасителен план, заверен от нотариус, където страните са представени като лизингодател и лизингополучател. На 12.12.2019 година, след пълното погасяване на лизинговите вноски, се сключва договор за покупко-продажба на същия трактор с лизинговата компания, като се прехвърля собствеността, но стойността на договора е равна на последното плащане по погасителния план в размер от 22311.44 лева. Договорът е нотариално заверен, където страните са представени като купувач и продавач.

Въпроси:

1. В коя финансова година може да се приеме, че активът – ДМА (трактор) е придобит в съответствие изпълнение на изискването за инвестиране на преотстъпения корпоративен данък по чл. 189б във връзка с чл. 173 от ЗКПО?
2. Какъв ще бъде размерът на признатата инвестиция, във връзка с преотстъпването на корпоративен данък?
3. В коя година ще се счита за нов закупеният ДМА (трактор)?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Художник е класиран от Министерство на културата да получи целево финансово подпомагане - стипендия по програма „Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата“. Тази стипендия облагаема ли е по ЗДДФЛ?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Предприятие изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с придобиване на по-ранно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Какво е данъчното третиране на обезщетението по чл. 222, ал. 4 от КТ и подлежи ли същото на данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

СИДДО. Въпрос. Белгийски гражданин, местно лице за данъчни цели на Белгия, възнамерява да  учреди ЕООД в България, като апортира дяловете от две свои дружества в чужбина в новоучредено българско ЕООД  и да се засели в България през 2020 г.

На какви условия следва да отговаря физическото лице, за да се счита за местно лице на България за данъчни цели?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

КСО. Въпрос. Във връзка с разпоредбата на ал. 2 на § 16 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г.) 60 дни неплатен отпуск се зачита за осигурителен стаж. В тази връзка са налице два казуса със служители на дружеството:

1. Служител до 31.03.2020 г. е използвал всичките 30 дни (02.01. - 05.03.2020 г.) неплатен отпуск и има 13 дни (06.03. - 31.03.2020 г.) извън осигуряване с подадена Декларация образец № 1. През м. април отново е в неплатен отпуск. Няма подадена Декларация образец № 1.

2. Служител до 20.04.2020 г. използва всичките 30 дни и 8 дни е без осигурителен стаж. Няма подадена Декларация образец № 1.

Въпроси:

1. Как трябва да се подадат Декларации образец № 1 за месец април в горните два примера?
2. За лицата през м. април ще се признае ли осигурителен стаж през времето на неплатен отпуск над 30 дни?
3. За дните в неплатен отпуск без осигуряване през месец март така ли остават или се налага корекция на Декларации образец № 1?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

ЗЗО. Въпрос. Самоосигуряващо се лица - пенсионер, с осигуряване за всички осигурителни рискове, има годишни доходи от дейността си като самоосигуряващо се лице над 36 хил. лв. за годината, а е внасяло осигуровки върху 560 лв.

По отношение изравняването на здравноосигурителните му вноски възникват следните въпроси:

1. Следва ли максималния осигурителен доход да се намали и с размера на месечната пенсия, т.е. здравни вноски да се довнасят върху сума равна на 3000 лв., намалена с 560 лв. и размера на пенсията?
2. В случай, че лицето е ползвало болнични през месеца (но е имало все пак отработени дни), то следва ли доходът, за който са внесени вноски за здравно осигуряване на 4.8% да се намали? Когато се пусне справка за осигурителния доход в НАП на осигурителен доход за социално и за здравно осигуряване за такива месеци излизат различни суми, например при ползване на 10 работни дни болничен от самоосигуряващо се лице в месец с 20 работни дни излизат 280 лв.осигурителен доход за социално осигуряване и 560 лв. за здравно осигуряване. Така ли следва да се попълни в справката за осигурителния доход?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев консултинг

ЗСч. Въпрос. Българско дружество сто на сто собственост на чуждестранно дружество от ЕС, предоставя заем на предприятието - майка с общ размер от 1000 хил. евро Според договора за заем до 3 работни дни след заявка на предприятието - майка се превеждат суми за оборотен капитал. Договорената лихва е пазарна (3%). Няма договорено обезпечение. Дружеството не ползва банково кредитиране. През 2019 г. са изпълнени само половината от договорените суми. 

Приложимата счетоводна база е НСС.

Въпрос:

Следва ли да се отчете задължение по точка 4.1, буква „а” от СС 32 – Финансови инструменти за евентуални лихви по остатъка за евентуални неблагоприятни условия по договора, защото предприятието няма налични парични средства за останалата част от договорените суми и следва да ги заеме от външни източници? Ясно е, че предприятието майка ще ги поиска само при наличност, но пък имаме подписан договор, който е със силата на закон между страните.

ЗСч. Въпрос. Предприятие, прилагащо НСС, извършва разходи, отнасящи се за повече от един отчетен период (разходи за раздадено работно облекло на работещите по трудов договор, като срокът на износване обхваща два отчетни периода, разходи за застраховки на имущество и персонал - също отнасящи се за два отчетни периода, разходи за абонамент, за различни сертификати, разрешителни).

Въпроси:

1. Как да се отчитат в съответствие с НСС?
2. Коректно ли е да се ползва сметка "разходи за бъдещи периоди" или "аванси по доставчици"?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ЗСч. Въпрос: Земеделски стопанин – физическо лице се облага по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, т.е. като ЕТ. На 28.02.2017 г. земеделският стопанин купува трактор на стойност 265992,88 лв. Определен е полезен срок - 5 години или 60 месеца. На 07.12.2017г. е подписан договор за безвъзмездна финансова помощ от Държавен фонд „Земеделие“ за закупуване на земеделска техника за 250431,32 лв. (толкова е одобрено за финансиране - 50% от тази сума = 125215,66 лв.). На 06.12.2018г. от Държавен фонд „Земеделие“ е получена сумата от 125215,66 за земеделската техника.  Договорът е представен на счетоводителя през м. май 2020 г. При приключване 2018 г., доколкото е споменато, че може би е налице правителствено дарение, са направени следните статии:  - 503 / 753 - получено финансиране; - 753 / 705 - 45909,66 лв. признати приходи за 2017 г. и 2018 г. ( за 22 месеца); 753 /705 - 25044лв. признати приходи за 2019 г. Амортизациите с изчислени върху покупната стойност 265992, 88 лв. Счетоводните статии за отчитане на амортизациите са в този вид: 603/241 и 705/603.

Как следва да се процедира при създадената ситуация? 

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор