Промени в ЗДДС и ППЗАДС

ЗДДС. Брак на ДА

ЗДДС. Въпрос. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, корекция по чл. 79 не се извършва за дълготрайни активи (ДА), ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит и през този период те са били в експлоатация.


Въпрос:

 

Трябва ли едновременно да е изпълнено и условието по чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС -. балансовата им стойност да е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност?


Въпросът е продиктуван от факта, че юридическо лице ЮЛ може да не използва максимално допустимите амортизационни норми и поради по-дългия срок на амортизиране, ако се наложи бракуване на ДА преди изтичане на амортизационния срок е възможно балансовата стойност да е по-голяма от 10%.

 

Тогава налага ли се корекция на ползвания данъчен кредит, ако ДА е експлоатиран повече от 5 години, но има балансова стойност по-голяма от 10% от отчетната стойност?

 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Внос на машини и транспортна услуга

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, наема машини от сръбска фирма по договор за наем под режим временен внос с частично освобождаване от мита (D51). След 6 месеца, машините ще се върнат на наемодателя в Сърбия. Машините се транспортират до България. Издадена е митническа декларация през м. май в България, в която като изпращач е записана сръбската фирма, а за получател българското дружество. Начислен е ДДС, което е платено и е внесен депозит. Българската фирма получава от доставчика си фактура, в която не е начислен ДДС за транспорта. Фактурата за транспорт на стоката е издадена на българската фирма.


Въпроси:

 

  1. Може ли да се ползва данъчен кредит през м. май на внесения ДДС по митническата декларация или едва след износа им за Сърбия след 6 месеца?
  2. За получената фактура за транспорт (от сръбски превозвач), следва ли да се начисли ДДС с протокол по чл. 117 и с каква ставка?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Регистрация по чл. 97а при услуга за лице от Великобритания

ЗДДС. Въпрос. Подлежи ли на задължителна регистрация по чл. 97а българско юридическо лице, което предоставя услуги (заснемане на видеоклипове и комисионни услуги) на лице, регистрирано по ДДС във Великобритания, имайки предвид, че Великобритания вече не е в ЕС?

 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране доставка на услуга при регистрация по чл. 97а от ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни е регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС. Същевременно извършва единствено освободени доставки. Получаваме фактури за услуги от трети страни, от данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема. За получените услуги издаваме протокол с начислен 20% ДДС, който посочваме единствено в дневника за продажби и така ефективно се внася 20% ДДС за тези получени услуги.

 

Правилен ли е начинът по който третираме тези сделки?

 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Предоставяне на посредническа услуга на дружество в Гибралтар

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице ще извършва посредническа дейност между юридическо лице в Гибралтар и физически лица - граждани на ЕС, данъчно незадължени лица. Българското юридическо лице ще намира клиентите на гибралтарското юридическо лице след обучение и ще им се предлага продукт, който могат да закупят от Гибралтар. За тази услуга Гибралтарското дружество ще плаща на българското юридическо лице комисионна.

 

Въпросът е българското юридическо лицетрябва ли да се регистрира по ЗДДС за този приход?

 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Данъчно третиране при продажба на лодка в Гърция

ЗДДС. Въпрос. През 2015 г. дружество е закупило моторна лодка, за която е ползвало данъчен кредит по ЗДДС. Лодката е регистрирана в България и има варненски номер. Използвана е за краткосрочно отдаване под наем за развлечения, разходки и риболов. Лодката е транспортирана до Гърция още в началото на годината, посредством колесар, и сега предстои да бъде продадена. Относно купувача има следните възможности:

 

  1. да е физическо лице от друга държава от ЕС, а предаването на лодката да се извърши в Гърция;
  2. да е регистрирано по ЗДДС юридическо лице от друга държава от ЕС, а предаването на лодката да стане в Гърция;
  3. да е българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, а предаването на лодката да стане в Гърция;
  4. българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, а предаването на лодката да се извърши в България, след като лодката бъде докарана обратно.

 

Въпроси:

 

  1. Документирането на доставките и облагането с ДДС на доставките налага ли корекция на ползван данъчен кредит, във връзка с промяната в чл. 31 от ЗДДС от 01.01.2017 г. по четирите възможни сценария?
  2. При първите три хипотези как се доказва мястото на изпълнение на доставката в Гърция – с договор и протокол, подписани там, или с нотариално заверен договор (ако е приложимо)или по друг начин?
  3. Може ли при четвъртата хипотеза да се счита, че доставката е облагаема със ставка „0“, на основание чл. 31 т. 7 във връзка с чл. 31, т. 2, б. „д“ и как се доказва?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Доставка на самолет от Италия за трета страна

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува самолет през 2016 г. от компания от държава членка. Самолетът е с регистрация на тази държава членка. Издадена е фактура от чуждестранната компания към българската. Българското дружество самоначислява ДДС по чл. 117 от ЗДДС. В момента българското дружество иска да продаде този самолет на фирма извън ЕС. Към момента на подписване на договора за покупко - продажба и предаването на цялата документация на самолета на новата фирма, самолетът се намира в Италия. Там ще случи сделката.

 

Въпроси:

 

  1. Има ли значение къде ще се случи сделката и къде ще се намира самолетът в момента на сключване на сделката и предаването на самолета?
  2. Какво би било третирането на сделката по ДДС – не е обект на ЗДДС, износ, облагаема сделка или други?
  3. Какво основание следва да се посочи във фактурата?

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Санкция при неизвършена регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, която не е регистрирана по ЗДДС, има получени две разходни фактури:

 

  1. от Нидерландия с VAT номер с начислено 20% ДДС и
  2. фактура от Калифорния за услуга-абонамент за обява в сайт за 19 евро.

Въпрос:


 Трябва ли фирмата да се регистрира по ЗДДС? И ако трябва, какви са санкциите?

 

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Изисквания при износ и ВОП

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ДДС само в България, има сключен договор за доставка на метални конструкции с прилежащо оборудване на свой възложител в Южна Америка. Сделката се състои от следните няколко компонента:

 

  1. Металните конструкции ще бъдат произведени в България и ще бъдат транспортирани до Южна Америка с морски транспорт – в този случай има класически „износ“ за целите на ЗДДС и ще бъде издадена фактура без да се начислява ДДС, ще бъдат оформени митнически документи за износ, ще се разполага и с всички транспортни документи.
  2. Една част от оборудването ще бъде закупена от доставчик в Китай и ще бъде транспортирано директно от Азия до Южна Америка – в тази ситуация отново ли следва да се издаде фактура без да се начислява ДДС, защото сделката е извън територията на България?
  3. Останалата част от необходимото оборудване ще бъде поръчано от българското дружество и произведено от дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка (Нидерландия). Във фактурата на доставчика ще е вписан нашият ДДС номер (България) и ще е начислен ДДС със ставка „0“ – в случай, че оборудването пристига в България, то тази доставка се третира като ВОП и с протокол дружеството ще се самообложи и в същото време ще ползва данъчен кредит. Специфичното в случая е, че се планира на територията на България да дойде само половината от поръчаното оборудване, а останалата част ще пътува директно от Нидерландия до Южна Америка. На цялата стойност на оборудването ли следва да се самообложи българското дружество с ДДС? Има ли право на данъчен кредит за цялата стойност, като една част от компонентите не идват на територията на Р България? Има ли опасност от „загуба на ДДС“ в този случай? Как следва да се третира сделката по т. 3?

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. ДДС върху ТБО и застраховки при договор за наем

ЗДДС. Въпрос. Следва ли да се начислява ДДС върху такса битово отпадъци (ТБО) и застрахователните премии при следните наемни два договора:

 

  1. По договор за предоставяне под наем на недвижим имот има клауза, съгласно която „наемателят е длъжен: да заплаща в срок ... и всички консумативни разходи по ползването на имота – електричество, вода и такса смет, както и всички повреди, виновно причинени от него, негови служители и клиенти на обекта.“ – ТБО се фактурира от наемодателя на наемателя и
  2. По договор за предоставяне под наем на движим имот, автомобил, има клауза, съгласно която „наемателят е длъжен …... да заплаща всички задължителни такси и застраховки, свързани с ползването на автомобила;“ – застраховките гражданска отговорност и каско се фактурират от наемодателя на наемателя?

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Прилагане на режима на складиране на стоки до поискване от клиента

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество доставя от чуждестранни ключови доставчици резервни части за ремонт на производствените си мощности, които оперира в България. Периодите на експлоатационна поддръжка на съоръженията са регулярни и строго фиксирани по зададен в клиентския договор времеви график. Поради това, за да са налични навреме, понякога се налага резервните части да се доставят предварително, без да има сключен изричен договор за това (под каквато и да било форма). Стоките се складират в склад на българското дружество. За стоките на склад, доставчикът не е издал фактура поради липсата на договор. Плащане за доставката на стоки от страна на българското дружество към доставчика също няма.

 

Въпроси:

 

  1. Ако не е наличен договор за доставка на стоки (под режим „до поискване“), възможно ли е изобщо прилагането на този режим?
  2. Чуждестранните доставчици обикновено нямат български ДДС номер, но нерядко имат клонове в България или по-точно, клонове не на конкретния доставчик, с когото българското дружество работи, а клонове на корпоративната Група, към която принадлежи доставчикът. В този смисъл изпълнено ли е условието на чл. 15а, ал. 2 от ЗДДС?

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Услуги, извършвани по електронен път

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество ще осъществява следната услуга: ще оптимизира интернет сайтове и отделни интернет публикации като обяви за продажба на имоти в ЕС, Швейцария и Великобритания. Повечето клиенти ще бъдат физически лица. Те ще заплащат тези публикации чрез платформа, чийто собственик е дружество в Малта. Малтийското дружество ще обработва плащанията, ще удържа комисионна за тази услуга и разликата ще я превежда на българското дружество.

 

От гледна точка на ЗДДС как се третират тези плащания - като плащания от юридическо лице от Малта или ще се разглеждат всички плащания от ЕС и спрямо оборота ще се наложи регистрация по ЗДДС в отделните страни?

 

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Корекция на ползван данъчен кредит при продажба на недвижим имот

ЗДДС. Въпрос. Фирма придобива недвижим имот – апартамент и гараж заедно с прилежащата земя с инвестиционна цел през м. декември 2008 г. Имотът е с разрешение за ползване от м. август 2008 г. При придобиването на имота се ползва пълен данъчен кредит в размер на 20 хил. лв. Апартаментът се обзавежда, като за обзавеждането е ползван данъчен кредит в размер на 2 хил. лв.  През м. октомври 2011 г. апартаментът и гаражът се отдават под наем на физическо лице. Изборът е сделката да е облагаема и се начислява ДДС. През м. януари 2017 г. договорът за наем се прекратява. Недвижимият имот не се ползва от 2017 г. до момента.  През 2020 г. е взето решение имотът да бъде продаден заедно с обзавеждането. Обзавеждането ще се третира като облагаема доставка и ДДС ще се начисли на договорената между страните цена, но по отношение на апартамента, гаража и прилежащата им земя е взето решение да се приложи чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.

 

Въпросите са:

 

  1. Следва ли да се приложи чл. 79, ал. 3, т. 1, б. „а“ за корекция на ползван данъчен кредит, а именно ДД = НДДС x 1/20 x БГ?
  2. Това, че имотът не е ползван от 2017 г. до момента променя ли броя на годините, които участват във формулата?
  3. При положение, че данъчният кредит е ползван през 2008 г., но имотът започва да се ползва през 2011 г., то броенето на 20-те години от 2011 г. ли следва да започне и съответно последната година е 2030 г.? В този случай БГ във формулата е 11.

Ако разсъжденията са грешни, то как следва да се подходи?

 

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Преобразуване на търговско дружество чрез промяна на правната форма

ЗКПО. Въпрос. Дружество с ограничена отговорност е преобразувано в акционерно дружество. Преобразуването е вписано в търговския регистър на 20.04.2020 г. Новото акционерно дружество е с променен ЕИК. Към 20.04.2020 г. преобразуваното дружество с ограничена отговорност е със статус – „Заличен търговец“ в търговския регистър. До датата на заличаването дружеството с ограничена отговорност не е подало Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. към НАП.

 

Въпроси:

 

  1. Кое дружество следва да се подаде Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г.
  2. Следва ли да се подаде отделна декларация по чл. 92 от ЗКПО за периода от 01.01.2020 г. до датата на заличаването на дружеството с ограничена отговорност – 20.04.2020 г. или декларацията трябва да се подаде за цялата данъчна 2020 г.?

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Третиране на възнаграждение за посредническа дейност

ЗКПО. Въпрос. Дружество разработва информационна платформа, която ще свързва компании с физически и юридически лица от ЕС и трети страни, които да им предоставят услуги – например изработване на дизайн на лого. Дружеството се явява посредник и предоставя платформата на двете страни, за да извършват сделки помежду си, като взима комисионна, изчислена като процент от стойността на сделката. Дружеството събира и приходите от сключените сделки, от името на получателя на прихода, като след това му ги предава. При ползването на платформата не се създават взаимоотношения между дружеството и клиентите като работодатели или работници по трудов/граждански договор.

 

Въпрос:

 

За целите на данъчното облагане следва ли цялата ли сума, която дружеството получава от клиента, да бъде отчетена като приход или само комисионната по договора?

 

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Подаване на ГДД по чл. 92 за 2019 г. при осъществено вливане

ЗКПО. Въпрос. Дружество „А“ ООД е едноличен собственик на „Х“ ЕООД. През 2019 г. е взето е решение за вливане на дружество “Х“ ЕООД в „А“ ООД. Вливането е осъществено през 2019 г. Дружество “Х“ ЕООД е извършило авансови вноски по ЗКПО в размер на 12 000 лв. Във връзка с вливането е подадена данъчна декларация по ЗКПО, съгласно която дължимия данък е по-голям от авансово внесения (дължат се още 2 000 лв.). Данъкът е внесен от приемащото дружество „А“ ООД и средствата са постъпили в данъчната му сметка при НАП. Приемащото дружество е направило авансови вноски за 2019 г. в размер на 100 000 лв.

 

Как следва да се подаде ГДД на дружество „А“ ООД:

 

  1. Обединяват се приходите и разходите на двете дружества за 2019 г., като се елиминират сделките помежду им и като авансово платен данък се посочват вноските и на двете дружества (12 000 лв. + 100 000 лв.) плюс платения от корпоративен данък от „А“ ООД за задължението на “Х“ ЕООД (2 000 лв.). Като деклариран авансов данък се посочва сумата от 112 000 лв. (12 000 + 100 000), или
  2. В ГДД се посочват приходите и разходите само на дружество „А“ ООД, т.е. към тях не се прибавят приходите и разходите на дружество “Х“ ЕООД до момента на обединението. За авансово платени се посочват 100 000 лв. (вноски направени само от „А“ ООД)?

 

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Възнаграждение за услуги, извършвани от чуждестранно лице в Мексико

ЗДДФЛ. Въпрос. Българско дружество получава услуга от физическо лице от Мексико, упражняващо - свободна професия. Услугите са за "виртуален асистент" - например да се набира текст или други неприятни еднотипни задължения.

 

  1. Следва ли на физическото лице да се удържа данък при източника?
  2. С каква документация следва да се подплати българското дружество?

 

ОтговорДоц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

КСО. Дължимост на осигурителни вноски при продажби чрез Еконт през 2018 г.

КСО. Въпрос. През 2018 г. физическо лице е извършвало продажби на стоки през Еконт в значителен размер, но под прага за регистрация по ЗДДС. Сега получи покана от НАП да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и Декларация образец 6 (месец 13) за 2018 г., както и да му бъде съставен АУАН за неподадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и Декларация образец № 6 за 2018 г.

 

Въпроси:

 

  1. На какво основание дохода на лицето се третира като осигурителен доход
  2. Ако все пак за лицето възниква изискване за осигуряване, как следва да попълни Таблица 1 в Приложение образец 2004,при условие,че е имало регулярен доход от трудови правоотношения през 2018 г.а доходът от продажба на стоки през Еконт не е ежемесечен,а е концентриран в 5 месеца от календарната година. Доходът от продажба на стоки, следва ли да се опише в колона 5 на Таблица 1 от Приложение образец 2004, като равномерно разпределен във всички месеци или да се впишат точните суми само за месеците, в които е получило доходи.Как ще се осъществи регулацията спрямо максималния месечен осигурителен доход за 2018 година?
  3. Възниква ли за лицето задължение за здравно осигуряване и следва ли да попълва таблица 2 от Приложение образец 2004?
  4. Защо НАП не коментират в поканата Декларация образец 1? Ако се подаде само Декларация 6 за м. 13,няма ли да има само плащане на осигуровкибез да са вписани в осигурителната пенсионна партида тези сумив т.ч. и за ДЗПО и здравни осигуровкиако е приложимо?

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Получаване на хонорар и право на обезщетение за майчинство

КСО. Въпрос. Физическо лице през 2019 г. завършва образованието си, като до този период има плащани здравни осигуровки. От 02.09.2019 г. започва да се осигурява като самоосигуряващо се лице, като на 06.04.2020 г. ражда дете и до м. септември 2020 г. няма да получава обезщетение за майчинство. През 2019 г. има сключен граждански договор като заплащането (6800 лв.) трябва да получи през юни 2020 г.

 

Въпроси:

 

  1. Ако получи сумата от хонорара, означава ли, че след септември 2020 ще може да получавам обезщетение за раждане и отглеждане на дете до 2 годишна възраст?
  2. Има ли значение дали хонорарът е получен за труд полаган само през 2019 г.- преди излизане в отпуск по майчинство

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Осигуряване по ГД, при сключен след това ТД в същия месец

КСО. Въпрос. През м. май фирма "А" възлага работа по извънтрудово правоотношение. Договореното възнаграждение е под минималната работна заплата. Възнаграждението е изплатено на 13 май и към тази дата лицето не е осигурено на друго основание през този месец. При изплащането не са удържани осигурителни вноскиНа 15 май лицето сключва трудов договор със същата фирма А и постъпва на работа на 17 май.

 

Тъй като възложителят и работодателят са едно и също лице, фирма "А" има ли задължение към края на м. май да начисли осигурителни вноски върху дохода по извънтрудово правоотношение, съгласно на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО?

 

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КТ. Полагане на труд по шест трудови правоотношения

КТ. Въпрос. Лице работи на трудов договор на 8 часа и едновременно с това на втори трудов договор по 4 часа в още 5 фирми. Подадени са уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, както и декларации образец № 1 и № 6. Нарушават ли се разпоредбите на КТ?

 

 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

ЗТРРЮЛНЦ. Относно новия образец към чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2007 г.

ЗТРРЮЛНЦ. Въпрос. След промените в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 62а се декларират обстоятелства, касаещи приемането на ГФО. В образеца на декларацията, която следва да се представи в ТР, е включен следният текст: Представеният за обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността за 2019 г. е приет от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган по чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). В същото време при изпълнени условия, микро-предприятията на основание чл. 38 ал. 4 от ЗСч могат да обявят само счетоводен баланс, а на основание чл. 42 от ЗСч – могат да не съставят доклад за дейността. Управляващият орган на предприятие, прилагащо облекчена форма на финансова отчетност, приема годишен финансов отчет, състоящ се от ОПР и баланс и приема да публикува само баланс на основани на чл. 38 ал. 4 от ЗСч.

 

Въпрос:

 

При взето решение на общото събрание на съдружниците да се обяви в ТР само баланса на дружеството, неговият представляващ може да декларира в декларацията по чл. 62а, че представеният за обявяване баланс за 2019 г. е приет от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган по чл. 38, ал. 1 от ЗСч и тогава може ли да се счита, че текстът на декларацията не отговаря на изискванията на ТР и заявлението за обявяване ще бъде отхвърлено от съдиите по вписванията?

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ЗСч. Отчитане на приходи от продажби с наложен платеж чрез Еконт

ЗСч. Въпрос. Фирма, продава стоки само по интернет. Има касов апарат, по който отчита продажбите. Съгласно договор с Еконт обаче по фирмената сметка с основание „наложен платеж“ Еконт превежда парите по продажбите. Така се получава следната ситуация: например м. 01 - 1000 лв. продажби по касов апарат - Д-т с/ка 501 - К-т с/ка 411 и 1000 лв., получени от Еконт с основание „наложен платеж“ - Д-т с/ка 503 – К-т с/ка - 411.

 

Въпрос:

 

Как да се осчетоводи приходът, така че да не се получи дублиране?