Труд и осигуровки

Регламент (ЕО) № 883/2004. Въпрос. Едноличният собственик на капитала на новорегистрирано дружество е гръцки гражданин. Дружеството ще извършва тристранни операции. Гръцкият гражданин има служебен номер от НАП - няма ЛНЧ и ЕГН.

1. Необходимо ли е лицето да представи удостоверение „А1“ от Гърция, че е осигурено за всички осигурителни случаи?
2. Какви са необходимите осигуровки, които трябва да внася гръцкият гражданин като самоосигуряващо се лице - управител на ЕООД?
3. Трябва ли да се пуска ОКд 5 при стартиране на дейността? Лицето има ПИК.
4. Каква е сумата, върху която дължи осигуровки?
5. В случай, че лицето работи на територията на Гърция и се осигурява там, ако представи формуляр "А1" от гръцката администрация за принадлежност към тяхната система за социална сигурност, би ли следвало да се приеме, в България лицето няма да дължи и внася никакви осигуровки?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

Регламент (ЕО) № 883/2004. Въпрос. Български гражданин иска да регистрира ЕООД, което да извършва услуги за превоз с микробус на товари на свои сънародници , които живеят в страна на ЕС и най-вече от Испания до България и обратно.

Как следва да се осигурява собственикът, ако приемем че по-голямата част от времето ще пребивава в Испания и престоят му там превишава 180 дни в годината, още повече че вероятно ще се наеме и офис в страната членка на ЕС?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

Регламент (ЕО) № 883/2004. Въпрос. новорегистрирана в България фирма разполага само с административен персонал в страната (управител и административен мениджър). Решенията за фирмата се взимат в България, седалището е в България, банковите сметки са български. Дружеството има сключени договори с белгийска, немска и холандска фирма за извършване на технически услуги. Дружеството сключва трудови договори с български граждани, пребиваващи в България по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004., в които договори предварително е уговорено по 4 месеца работа във всяка една държава (Белгия, Холандия, Германия). Дружеството няма приходи от български клиенти, нито персонал, работещ в България извън административния.
 

При така изброените обстоятелства възможно ли е да се издаде на работниците, работещи в чужбина, удостоверения за приложимо българско законодателство в областта на социалната сигурност за заети лица, работещи в повече две или повече държави членки и каква е процедурата за това?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Въпрос. Регистриран земеделски производител (отглежда животни) се осигурява върху минимален осигурителен доход. Лицето получава субсидии по различни мерки от Фонд „Земеделие“. Също така получава доходи и от продажба на мляко. Подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като получените доходи (субсидии и продажби) посочва в Приложение № 3 и намалява с 60 на сто необходимо-присъщи разходи.

Трябва ли лицето да определя окончателен размер на осигурителният доход в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и да довнася осигуровки до максималния осигурителен доход?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Въпрос. Дружество ползва услуги от физически лица – фотограф, дизайнер на дигитални визи, промотьори. Дружеството се обръща към тях при нужда, обикновено за организирани от нас събития на територията на даден МОЛ. Тава се налага от един до три пъти месечно за по два до пет часа на събитие. Някои от тях работят на трудов договор, други не. Дружеството се е насочило към уреждане на отношенията с тях чрез сключване на договор за услуги с всеки един по отделно, като за фотографа и дизайнера вероятно ще бъде дългосрочен договор, към който ще се правят поръчки за всяко събитие, а за промотьорките – индивидуален договор за всяка поръчка – там поставената задача всеки път е различна.

Трябва ли да се внасят осигуровки върху тези доходи?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Въпрос Еднолично търговско дружество е сключило със собственика договор за управление и контрол (ДУК), съгласно който същият получава възнаграждение съответстващо на минималния осигурителен доход за съответната икономичека дейност.

1. Може ли собственикът в качеството си на управител да сключи сам със себе си граждански договор на база реално изработените часове, като осигуровките да се дължат на основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО (лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение)?
2. Съществува ли нормативно основание, съгласно което лице, осигуряващо се по ДУК в собственото си дружество, да получава възнаграждение за положен личен труд в него да е задължено да подаде декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице и да започне да се самоосигурява?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

ЗЗО. Въпрос. Фирма ще сключва граждански договор с пенсионер за изпълнение на функциите на координатор по безопасност и здраве на строителен обект за периода на строежа. За извършената работа през месеца се изготвя отчет. Договорено е нетно месечно възнаграждение в размер на 300 лв.

При условие, че пенсията на изпълнителя е по-висока от минималната работна заплата и той не се осигурява на други основания, фирмата ще бъде ли задължена да удържа и внася, освен данък, здравни осигуровки на лицето? Пенсионерът е представил декларация, че не желае да бъде осигуряван за ДОО.

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване