Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество извършва търговия на козметични продукти на територията на страната и извън нея. Извън страната търгува през платформата на Амазон в Германия. Към момента стоката се изпращаше от България към краен клиент - физическо лице в Германия. Българското дружество решава да оптимизира разходите по доставка и решава да изпрати определено количество стока на склад на Амазон в Германия. Изискванията на Амазон са българското дружество да се регистрира по ЗДДС в Германия, при което условието е изпълнено и българското дружество вече има регистрация по ЗДДС в България и в Германия.

Въпроси:

1. При трансфера на стоката от България до склада в Германия без да се прехвърля собственост, какъв документ следва да бъде издаден от дружеството? В документа, който следва да се издаде, стойността на стоката по покупни или продажни цени следва се опише?
2. Документът, който следва да се издаде за трансфера на стока, в кои графи на дневник продажби по ДДС следва да намери отражение?
3. След издаване на документа за трансфер на стоката от България за Германия, след това счетоводно не следва ли да се сторнира операцията без да намира отражение в дневика по ДДС, за да отпадне задължението за плащане и да се сторнира приходът/разчетът, тъй като реално такъв няма към момента на трансфера?
4. Последващите продажби в Германия под немският VАТ на българското дружество основно към физически лица, следва ли да намират отражение в дневник продажби в България и в кои колони или се декларират само Германия по техния закон?
5. За продажбите под немския VАТ номер дружеството ще предоставя за счетоводни цели справка, на база на която, ще се осчетоводява приходът и ДДС. Правилно ли е да се процедира така или следва да издават друг вид документ при положение, че клиентите са физически лица, плащат с карта към Амазон и след удръжките Амазон превежда остатъка от сумата към българското дружество?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма има договорни отношения с ирландска фирма за изработване на софтуерни задания, които ще продават на ирландската фирма.

При тази ситуация, къде следва да бъде регистрацията по ДДС при достигане на задължителния праг, т.е. попада ли българската фирма в обхвата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Руско дружество извършва маркетингови услуги във връзка с износ на стоки на българско дружество в Русия. За този вид услуги българското дружество има подписан договор, както и анекси с пълно описание на действия, които са извършени от руската страна по този договор. Възнаграждението на руското дружество се формира под формата на отстъпки на витамини, които то реализират на руския пазар. На всеки три месеца руското дружество обобщава продажбите, умножава на стойността на отстъпката (примерно 0.22 – 0.38 евроцента за брой опаковка) и получава една обща сума като стойност на услугата. Тази стойност ще се фактурира на българското дружество на всеки три месеца, като се издава така наречената сметка за заплащане (т.е. вместо думата „инвойс“ се ползва думата „сметка №....“.)

Въпроси:

1. Трябва ли да се начисли ДДС по чл. 117 от ДДС и да се отрази в Дневника на покупки и в Дневника на продажбите?
2. Следва ли руската страна да издава инвойс, така както е свикнало българското дружество или е възможно да се получава документ с наименование "Сметка за заплащане №...."?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество редовно извършва ВОП от доставчик от Румъния. На 13.08.2020 г. румънският доставчик издава инвойс, в който е сбъркана единичната цена на стоката и вместо крайната сума да е 6 759.90 евро тя е 4 553 208. 90 евро. Грешката се коригира с издаване на нов инвойс със същата дата (13.08. 2020 г.) с отрицателна стойност в размер на - 4 553 20.90 евро, като в новия инвойс се посочва номерът на сгрешения инвойс. На другия ден (14. 08.2020 г.) румънското дружество издава нов правилен инвойс. В трите инвойса е посочено едно и също delivery note

В момента като документи българскот дружество има: трите инвойса, вече споменатото delivery note с дата 13.08.2020 г., ЧМР с дата 13,08,2020 г., кантарна бележка от доставчика с дата 13.08.2020 г., кантарна бележка от българскто дружестгво с дата 14.08.2020 г. Транспортът е за сметка българското дружество.

Въпрос:

Има ли задължение българското дружество да издава протоколи по чл. 117 за двата инвойса от дата 13.08.2020 г. и съответно да ги посочва в дневниците по ДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Търговско дружество регистрирано по ЗДДС води дело с правно основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите срещу друго търговско дружество. В хода на делото се установява безспорно, че ответника владее без договор или друго законно основание имот на ищеца. Постановено е окончателно и влязло в сила съдебно решение с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сума представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на имота. След връчване на съдебното решение по надлежния ред, ответникът заплаща на ищеца присъденото обезщетение.

Въпросите са:

1. Следва ли да се начисли ДДС за получената сума, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е "Да", приема ли се, че след като не е определена частта на ДДС в съдебното решение (ДДС въобще не е коментирано, а за база за определяне на обезщетението се приема пазарна цена на наем за имота за периода на владеене) се счита по общото правило на закона, че ДДС е включено в полученото обезщетение?
3. Следва ли да се издаде фактура за полученото обезщетение от ищеца към ответника?
4. Ако отговорът на въпрос 3 е "Не", а отговорът на въпрос 1 е "Да", с протокол по чл. 117 ли ще се начисли ДДС в дневника на продажби?
5. Валиден ли е 5 - дневният срок за издаване на данъчен документ от датата на постъпване на обезщетението по банковата сметка на ищеца?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. През м. декември 2019 г. дружество, регистрирано по ЗДДС, продаде сграда като освободена сделка, за която е ползван пълен данъчен кредит. Дружеството направи корекция на ползвания данъчен кредит по формулата по чл. 79, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. След направена делба на земята, дружеството ще продаде и земята под сградата и прилежащия терен, също освободена сделка на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. За земята е ползван пълен данъчен кредит.

Сега трябва ли да се направи корекция по чл. 79 от ЗДДС и как се изчислява тази корекция?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество прави разходи за извършва PCR тестове в различни интервали от време, по различни причини, на някои от своите служители, във връзка с необходимостта от тяхното присъствие на работа. Дружеството извършва тази дейност с оглед спазване на предписанията на Районната здравни инспекция (РЗИ) за осигуряване на безопасна работа на служителите в дружеството.

Въпроси:

1. Следва ли разходите за PCR тестове да се облагат с данък върху разходите?
2. Какво е данъчното третиране на тези разходи?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Българско дружество има МСД във Франция. През 2017 г. реализираната данъчна печалба е обложена във Франция и е приложен методът „Освобождаване с прогресия” при облагането ѝ в България. През 2018 г. дружеството е реализирало данъчна загуба от дейността си в България в размер на 2 500 000 лева и данъчна загуба от МСД в размер на 300 000 лева. През същата година е прекратена дейността на МСД. През 2019 г. дружеството е реализирало данъчна печалба от дейността си в България в размер на 1 500 000 лева. Не е осъществявало дейност в чужбина.

Въпроси:

1. Как се извършва приспадането на данъчните загуби от страната и от МСД в чужбина?
2. Трябва ли да бъде приспадната изцяло данъчната загуба от дейността в България, след което да се приспадне данъчната загуба от чужбина?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружество е получило безвъзмездна помощ по две министерски постановления:

- ПМС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г.

 - ПМС № 151 от 03.07.2020 г. за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и извънредната епидемична обстановка, обявена с решение № 325 и удължена с решение № 378 на МС от 2020 г.

Всички парични средства, получени от дружеството са отчетени като текущи приходи.

Как се третират получените суми във връзка с цитираните министерски постановления за целите на данъчното облагане?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. На 27.08.2020 г. е вписано преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 от ТЗ на ЕООД в ЕАД като се променя и ЕИК. Преобразуващото се дружество е правило месечни авансови вноски за корпоративния данък.

Как следва да се постъпи:

1. В данъчната сметка на приемащото дружество да възникне задължение, което да се обвързва с плащанията на авансови вноски до края на годината?
2. При изготвяне на ГДД по чл. 92 от ЗКПО ще бъдат ли включени всички направени вноски до и след датата на преобразуването, като те автоматично се извличат от данъчната сметка на ДЗЛ?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице работи по трудов договор за френско дружество, като работата се осъществява чрез интернет от територията на България. При положение, че физическото лице няма други доходи, как ще се определи и внесе дължимият данък по реда на ЗДДФЛ и следва ли лицето да подава годишна данъчна декларация?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Във връзка с договора за предоставяне на персонал между чуждестранна фирма (Русия) и българско предприятие, разходите за нощувки и храна се поемат от българското дружество, на основание на конкретна разпоредба от договора за предоставяне на персонал. Българското дружество има сключени договори за наем (свързан с нощувки на работниците, командированите от Русия) и за кетъринг с един доставчик. Издават се данъчни фактури, по които получател е българското дружество. Разходите нямат характер на социални разходи, тъй като се предоставят само на чуждестранния персонал.

Какво е третирането на тези разходи за нощувки и кетъринг, осигурени за командированите работници от българското дружество, от гледна точка на ЗДДФЛ?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

СИДДО. Въпрос. Българско дружество има договор с Китайско такова за разработка на софтуер. След издаване на фактурата, сумата е платена в по-малък размер. Обяснението е, че от нея са били приспаднати следните китайски данъци: - Urban Maintenance and Construction Tax - 5 %; - Local Education Surcharge - 2 %; - Education Surcharge - 3 %; - Value-Added Tax - 6%.

Въпросите са:

1. Тези данъци от българското дружество ли са реално дължими? Не са ли задължение на китайския контрагент?
2. Как да се закрие счетоводно неплатената част от фактурата?
3. Има ли начин за в бъдеще да се избегнат?
4. Може ли да се приспаднат с данъчната декларация от корпоративния данък?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗЗД. Въпрос. Дружество има договор за наем на земя с община Р., сключен 2016 г., за което е заплатило 1/10 от наема в 2017 г. В момента 9/10 от наема стоят като задължение към общината. Получи се уведомително писмо от общината за неплатените задължения, в което пише, че ще пристъпят към принудително събиране.

Въпросът е има ли различна давност за наем на земя към общините?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат