Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма „А“ има договор за ремонт на вендинг машини с фирма „Б“ - регистрирана по ДДС в Нидерландия. Нидерландската фирма закупува вендинг машините от румънска фирма и ги изпраща директно от Румъния в България за ремонт. Документите, които придружават доставката са: ЧМР от Румъния с място на доставка българското дружество и инвойс издаден от румънската фирма към нидерландската фирма. След ремонта, машините не се изпращат обратно в Нидерландия, а по разпореждане на нидерландската фирма „Б“ машините са продадени на фирма „В“ във Филипините. Съпътстващите документи ще са: митническа декларация издадена от митническо учреждение в България. Като износител/изпращач ще е фирма „Б“ - Нидерландия, а получател - фирма „В“ във Филипините, инвойс издаден от нидерландската фирма „Б“ – с идентификационен ДДС номер в Нидерландия с нулева ставка по ДДС към фирма „В“ във Филипините, и съответно транспортни документи.

Въпроси:

1. Как трябва да се третират доставките спрямо българската фирма „А“?
2. Каква фактура (с какво основание) трябва да издаде българското дружество „А“ към нидерландското дружество „Б“ за извършения ремонт?
3. Какви документи са необходими на българското дружество, за да докаже, че машините са напуснали територията на България, и изпратени във Филипините по разпореждане на нидерландската фирма?
4. Възниква ли задължение за регистрация по ЗДДС на нидерландската фирма „Б“ в България?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество има договор за изработка на облекла на ишлеме с кипърска фирма - данъчно задължено лице в Кипър с валиден ДДС номер. Материалите за изработка на облеклата (платовете) пристигат от Москва с товарителница. Товарителницата от Москва е от името на руска фирма, а не от името на кипърската. В тези документи българското дружество е посочено само като получател на съответните чужди стоки. Няма издадена фактура за тези стоки (платове). Българското дружество няма да извършва ВОД с тези стоки и не е техен собственик. То само ще ги използва за ушиване на облеклата, които кипърската фирма е възложила. След ушиване на облеклата българското дружество издава фактура на кипърската фирма, с която има сключен договор без да начислява ДДС с основание за неначисляване "чл. 21 ал. 2 от ЗДДС". Сумата по фактурата е преведена по валутна сметка. От кипърската фирма има нареждане от кипърската фирма българското дружество да ги изпрати с международен куриер на адрес в Москва на фирма различна от кипърската.

Въпроси:

1. Трябва ли материалите, които българското дружество е получило да бъдат заведени в регистър на получените материали, съгласно чл. 123 ал. 3 от ЗДДС – дружеството не разполагаме с митническа декларация?
2. Трябва ли българското дружество да извърши самооблагане на тези стоки и да състави протокол по чл. 117 от ЗДДС?
3. Законно ли е упражнено неначисляване на ДДС във фактурата за ВОД при положение, че крайният продукт пътува с куриер до фирма в Москва - различна от кипърската?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице търгува с акции и облигации на международен финансов пазар - основно ЕС, като ползва като посредник Райфайзен). Лицето работи по трудов договор, като търговията на финансови пазари му е хоби.

Въпроси:

1. Това доход, попадащ в чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС ли е? 
2. Това доход, който е освободена доставка, но трупа оборот за регистрация по ЗДДС ли е при следните условия:
- на международен пазар - не трупа оборот за регистрация;

- на европейски - трябва да се регистрира по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС (ако продава на ДЗЛ, а ако не- - следва да се гледа оборотът за съответната страна);

- на български пазар – трупа оборот чл. 96, ал. 1 от ЗДДС?

3. Ако лицето се регистрира по чл. 97а от ЗДДС и същевременно има доходи от наем в България - трябва ли да обложи и наема по ДДС?
4. Допустимо ли е да се приеме, че това не е основна дейност на лицето и то не следва да се регистрира?
 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано по ЗДДС в България, с български VAT номер, внася стоки от Китай директно в Австрия, където има намерение да ги пласира. Фирмата - превозвач, внася дължимото ДДС в Австрия от името на българското дружество.

Има ли право българското дружество да поиска от България ефективно внесеното ДДС в Австрия  с български VAT номер?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Във връзка с издаване на фактура за лихва по заем възникват следните въпроси:

1. Следва ли във фактурата да бъде посочен член, че доставката е освободена?
2. Трябва ли да бъде издаден протокол?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Може ли да се ползва ускорено възстановяване на ДДС на дружества със СУПТО, ако справката- декларация за м. ноември 2020 г. се подаде след 12.12.2020 г.?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, нерегистрирано по ДДС, ще произвежда и продава ръчно изплетени детски дрехи, терлички, шапки и др. само на физически лица (извън България) от страни от Европейския съюз и страни извън ЕС чрез платформите ETSY и Amazon. След направена поръчка в електронни магазини на дружеството в съответната платформа , стоката ще се изработи и изпрати до крайния клиент –данъчно незадължено физическо лице на посочения от него адрес в съответната друга държава от ЕС или извън ЕС чрез пратка по куриер (Спиди, Български пощи). Парите от клиентите постъпват по сметка в ETSI и Amazon. В края на месеца за извършените услуги ETSY и Amazon си удържат комисионна и издават фактура на дружеството. Приспадат сумата по фактурата за комисионната и разликата превеждат по банкова сметка на дружеството. За получените комисионни от ETSY и Amazon е ясно, че дружеството следва да се регистрира по чл. 97а от ЗДДС като получател на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, за които ДДС е изискуем от получателя. За тях ще издава протокол по чл. 117 , който ще включва в дневник продажби. За продажбите на физически лица, дружеството не е задължено да издава фактури и ще издава отчет продажби на края на всеки месец.

Въпроси: 

1. Как ще се облагат продажбите на физически лица от територията на страната до територията на друга държава (членка или не на ЕС) чрез платформите ETSY и Amazon от гледна точка на ЗДДС?
2. Следва ли освен регистрация по чл. 97а от ЗДДС дружеството да се регистрира по ДДС доброволно по общия ред /или за дистанционни продажби, за да си внася ДДС на продажбите? Или не дължи ДДС на продажбите, докато достигне праг за задължителна регистрация за дистанционни продажби от 70000 лв.?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице с основна дейност международен пътнически транспорт има сключен договор с партньор от Турция за ремонт на седалките на автобусите, като ремонтът ще бъде извършен в Турция. 

Какво третирането по реда на ЗДДС?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружество, което има издадени лицензи за организиране на хазартни игри по Закона за хазарта разполага с игрални зали и игрални казина в Сливен и в София. В град Сливен организаторът има игрална зала с 36 игрални автомати и 3 рулетки в казино - за игрална маса и друго игрално оборудване в казино – 3 бр. Със Заповед на кмета на града, считано от 04.11.2020 г. се преустановяват посещенията на хазартните игрални зали. Дружеството има игрална зала и в град София в която има 48 игрални автомати, 5 рулетки в казино – за игрална маса и друго игрално оборудване в казино – 8 бр. Със Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването е въведената забрана за посещение на игралните зали и казина на територията на Република България, считано от 23,30 часа на 27 ноември. До края на 2020 година тези мерки не са отменени.

Какъв е размерът на дължимия данък по чл. 245 от ЗКПО за последното тримесечие на 2020 г.?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
 

ЗКПО. Въпрос. Българско дружество развива дейност в България, свързана с грижа за възрастни лица. Планира да разшири дейността си и на територията на Германия. За тази цел ще назначи служители по трудово правоотношение – граждани на ЕС, с гражданство, различно от българското, които ще бъдат командировани в Германия.

Признати ли са за разход изплатените командировъчни пари на лицата, граждани на ЕС, командировани в Германия?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Има ли законов срок, за който земеделският производител е длъжен да запази като собственост закупения актив с финансиране от преотстъпения данък?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество за своя сметка е изградило за нуждите на дейността си паркинг върху публична общинска собственост. От страна на общината „Х“ не е учредено право на строеж. От общината е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория от месец септември 2020 г. Удостоверението е подписано от главния архитект на района към общината „Х“. Паркингът е собственост на общината. След приключване на строителството дружеството няма да претендира пред общината, за да бъде обезщетено за направените разноски по изграждането на паркинга. В съседство се намират училище и детска градина.

Въпрос:

Какво да е данъчното третиране на счетоводните разходи по изграждането на паркинга за целите на ЗКПО?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. В ООД има трима съдружника - баща и двама сина. Бащата почина и дяловете се разпределят мeжду наследниците. Съпругата на починалия съдружник е наследник, но не е съдружник в дружеството.

Получените дялове считат ли се за необлагаем доход по чл. 13 ал. 2 от ЗДДФЛ за синовете и съпругата?

Отговор: Даниела Петкова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице – регистриран земеделски стопанин е избрало да се облага по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, като приспада 60 на сто разходи за дейността. Налице е регистрация по Закона за данъка върху добавена стойност (ЗДДС). Физическото лице има закупен комбайн във връзка с дейността си като земеделски стопанин. С този комбайн е извършена услуга (жътва) на други физически лица, за което е издадена фактура с начислен ДДС.

Как следва да се обложат доходите от тази услуга, предвид обстоятелството, че земеделският стопанин за доходите си от производство на непреработена продукция приспада 60 на сто разходи за дейността?

Отговор: Даниела Петкова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице – български гражданин работи по трудов договор с чуждо дружество, установено в държава с която България няма сключена Спогодба за избягване на данъчното облагане (СИДДО), което няма място на стопанска дейност в България. Физическото лице полага труд в чуждата държава само два месеца през годината, а семейството му е в България.

Следва ли доходите на лицето да се облагат по реда на ЗДДФЛ и ако в чужбина е удържан данък може ли същият да бъде приспаднат от дължимия в България данък?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество при прекратяване на трудов договор на свои служители на основание чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извършва допълнително еднократно плащане, което се вписва в заповедта за прекратяване на трудовия договор на съответното физическо лице. Сумите за еднократното плащане не са за сметка на социалните разходи и изплащането им не е регламентирано в колективния трудов договор. В същото време тези суми се изплащат в различен размер при прекратяване на трудовото правоотношение и само на определени служители. Какво е данъчното третиране на това плащане - следва ли то да бъде третирано като допълнително възнаграждение или като обезщетение по чл. 331 от КТ?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗСч. Въпрос. Дружество построява хотел на основание отстъпено право за строеж, което включва и трафопост (придобит чрез строеж) с отчетна стойност от набрани разходи в размер на 85000 лв. Трафопостът е заприходен с протокол за въвеждане в експлоатация на 05. 12. 2019 г. На 20.05.2020 г. поради промяна на доставчика на електроенергия дружеството издава на Електроразпределение Север АД фактура за продадени присъединителни съоръжения на основание сключен договор в размер на 55000 лв., като цената бе определена от тях по тяхна ценова листа за такъв вид сделки. В същото време те издават фактура за услуга за присъединяване към електрическата мрежа на стойност 55000 лв.

Въпроси:      

1. Как да се отпиша активът и разликата ще се отрази ли като данъчно призната загуба?
2. Трафопостът се изгражда с готова сглобяема конструкция върху постамент от излят бетон и монтирани електротабла и еллектроинсталация, при отписване на актива цялата стойност ли трябва да се отпише или разходът за бетона остава и ако е така  - как ще се амортизира?
3. Фактурираната услуга за присъединяване към електрическата мрежа като какъв актив да се заведе и към коя група - това НДМА ли е и амортизируем актив ли е?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ЗСч. Въпрос. Дружество „Б“ се занимава с отдаване под наем на имоти. Дружеството придобива чрез апорт инвестиционен имот на стойност 250 хил. единици, след което прави ремонт на имота на стойност 113 хил. лв., което е 45,8% от стойността на имота. Тези 113 хил. лева са обща сума, в която влизат 32 хил. единици за СМР (мазилки, замазки, шпакловки, преработка на ВИК и електроинсталация, къртене и изграждане на стени с гипсокартон) и около 81 хил. за обзавеждане - интериорни врати, дограма, полагане на паркет, цялостно обзавеждане на кухня, хол, спалня – включително радиатори, климатици, печки, перални, легла, маси, корнизи, щори, лампи и т.н, включително и услугите по извозване на отпадъци, почистване и боядисването на стените).

1. Считате ли, че със цялата стойност на ремонта трябва да се увеличи стойността на инвестиционния имот?
2. Може ли да се раздели сумата на ремонта и с тези 32 хил. да се увеличи стойността на инвестиционния имот, а останалата стойност на мебелите и обзавеждането да се заведе ДНМА „ремонт“, който да се амортизира?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ЗСч. Въпрос. Фирма е подала в Търговския регистър Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за липса на дейност 2019 г. и е подала в НСИ подобна форма.

Какви са задълженията й, ако продължава да няма дейност 2020 г. - подава ли се някаква форма към НСИ, НАП или Търговския регистър?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ТЗ. Въпрос. Едноличният собственик на капитала (ЕСК) иска да увеличи собствения си капитал с вземане по заем от свързано лице. Вноската представлява предоставен заем от ЕСК на българското дружество. ЕСК е дружество, регистрирано в Малта. Българското ЕООД не разполага с налични активи. При българското ЕООД е открита процедура по ликвидация. Към момента при условията на продължаваща ликвидация, в баланса му има само загуба и задължение към ЕСК.

Допустимо ли е от правна гледна точка увеличение на капитала на българското ЕООД, за което е открита процедура по ликвидация в Търговския регистър (има назначен ликвидатор) с непарична вноска? Има ли някакви ограничения в условията на ликвидация?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат