Непарична вноска (апорт) в търговско дружество и СИДДО

 

 

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

Целта на материала е да се разгледа данъчното третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на апорта (не­па­рич­ната внос­ка, ко­я­то ак­ци­о­нер или съд­руж­ник пра­ви в тър­гов­с­ко дру­жес­т­во - но­во­въз­ник­ва­що или ве­че съ­щес­т­ву­ва­що).

 

Разглеждат се :

- общи положения във връзка с третирането на апорта за целите на ЗДДС и по – конкретно какво не следва да извършва апортиращият, доколкото апортът не е доставка;

- особеностите по отношение на правото на данъчен кредит при апортиращото лице, както и при правоприемника на апортирани активи;

- изискванията за регистрация при получаване на непарична вноска от регистрирано по ЗДДС лице.

 

 

 

 

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

 

 

Известно е, че търговското законодателство позволява между фактическата цена на придобиване на апортираното имущество и дела/акциите, получавани срещу него, да е налице разлика.

Начинът на третиране на тази разлика към момента на получаване на дела/акциите от физическото лице, внесло непаричната вноска, както и впоследствие - при продажба/замяна на дела/акциите има различен режим до 31. 12. 2009 г. и от 01. 01. 2010 г.

Целта на материала е да се изяснят особеностите при данъчното третиране на апорта по реда на ЗДДФЛ до и след промяната, в сила от  01. 01. 2010 г.

 

 

 

 

Златка Мицова, данъчен консултант

 

 

Често в практиката предмет на апортна вноска се явява не недвижим имот, а ограничено вещно право на ползване на недвижим имот.

 

Целта на материала е да се анализират  какви са  разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ):

-  първо - при учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот чрез апортна вноска;

-  второ -  след  учредяване на вещното право на ползване, както по отношение на дружеството, в което е апортирано вещното право на ползване, така и по отношение  на  собственика на имота.

 

 

Александра Атанасова, адвокат

 

 

 

Когато се учредява едно търговско дружество, първото задължение на всеки съдружник/акционер е да направи своята вноска в дружеството, срещу която записва дялове от капитала на дружеството. Вноските, които правят учредителите в дружеството могат да бъдат парични и непарични (апорт).

 

Целта на материала е да се разгледат конкретните процедури, свързани с реда на внасяне на непарична вноска (апорт) при учредяване на търговско дружество. Акцентира се върху процедурите на изготвяне на оценка на непаричната вноска в дружество с ограничена отговорност и акционерно дружество по реда на чл. 72, ал. 2 от Търговския закон, както и върху особеностите, които  следва да има предвид съдружник/акционер при внасяне на вещни права върху недвижим имот.

 

Посочва се също така, че апортна вноска в едно търговско дружество може да бъде направена и ако ако съдружниците/акционерите вземат решение за увеличение на капитала на дружеството. Разбира се протоколите от Общото събрание и съответно дружествения договор/устава ще имат в известна степан различно съдържание от тези при учредяването, но останалите изисквания по отношение на апорта са същите както при учредяването на дружество.

 

 

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

 

 

Практиката показва, че не винаги се разбира механизма на прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), както и специфичната им терминология. Например, самото наличие на спогодба понякога се възприема като право за автоматично освобождаване от облагане на доходите на съответните чуждестранни лица или пък терминът “може да се облага при източника” , който според утвърдената в спогодбите терминология изисква задължително облагане при източника, се възприема като право на избор за облагане и възможност за освобождаване от облагане в България.

 

Целта на материала е изясняване на първата част на анонсираната тема: “Прилагане на СИДДО при данъчното третиране на възнаграждения за технически услуги”, а именно:

- механизма на прилагане на СИДДО;

- модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на който се базират съвременните СИДДО, по които България е страна.