Данъци и счетоводство

ЗКПО. Въпрос. Регистрирано в България дружество от момента на регистрацията си до регистрацията на МСД в Гърция не е извършвало дейност нито в България, нито в Гърция, но притежава плавателен съд (лодка). През 2019 г. лодката е транспортирана в Гърция. Целта е лодката да се експлоатира с развлекателна цел изключително между места, намиращи се в Гърция, като се отдава под наем с екипаж. В тази връзка през 2020 г. се регистрира клон в Гърция, който отговаря на дефиницията на МСД за целите на СИДДО с Гърция. Поради пандемията през 2020 г. МСД не е реализирало приходи от дейността.

Въпрос:

Приложими ли са към описания казус разпоредбите за облагане с данък при напускате, регламентирани в глава двадесета от ЗКПО и ако да какъв е обектът на облагане:

- „трансфер на актив“ или
- „трансфер на дейност?

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. Българско дружество, регистрирано за целите на ЗДДС, осъществява дейност в Гърция чрез открит клон там. Дейността на клона е изкупуване на земеделска продукция и експортирането й до завода на дружеството в България за последваща преработка и реализация в преработен вид. Тази посредническа услуга клонът предоставя само и единствено на българското дружество – централа. Всички разходи, генерирани от клона като разходите по договаряне, изкупуване и транспортиране на земеделския продукт, както и тези свързани с издръжката на офиса на клона в Гърция, се третират от българското дружество като елемент от цената на придобиване на непреработения земеделски продукт. Съгласно постигнатото споразумение с гръцките данъчни власти възнаграждението за посредническата услуга се изчислява като към всички разходи, извършени от клона, се прибавя печалба в определен размер, отговарящ на ролята на посредник с нисък риск. Върху така формираната печалба клонът дължи данък печалба в Гърция. Във връзка с осъществяваната дейност от клона са налице движения на активи/услуги между българското дружество-централа, и неговият клон в Гърция. Тези движения могат да бъдат групирани, както следва:

1. От Гърция (клон) към България (централа): закупен земеделски продукт от името и за сметка на българското дружество – централа, в едно с опаковка кашон с цел да бъде преработен и продаден като готов преработен продукт от централата;Офис техника, везни и други активи, изпратени за ремонт до централата или върнати поради невъзможност да бъдат използвани от клона.
2. От България (централа) към Гърция (клон): изпратени празни кашони за многократна употреба и опаковъчни материали, които се връщат в рамките на 12 месеца обратно в България пълни с изкупения земеделски продукт; везни и офис техника – компютри, принтери и т.н., върнати след ремонт или новопридобити; работно облекло, инвентар, дезинфектанти и други материали за нуждите на дейността на клона в Гърция.

Въпроси:

1. При така изложените по-горе факти как следва да се третират тези движения на активи/услуги от България към Гърция и обратно от гледна точка на Глава 20 от ЗКПО.
2. Считате ли, че е налице загуба на облагателно право за България при трансфера на активи/услуги от централата към клона, при условие че клонът не участва пряко във формирането на облагаемата печалба на българското дружество, не реализира стоки/услуги на трети лица, предоставя посредническа услуга само в полза на централата и така определеното възнаграждение за посредническата услуга е само за целите на данъчното облагане в Гърция, а всички разходи, генерирани от него се капитализират в стойността на придобиване на изкупения земеделски продукт от страна на българското дружество – централа.
3. В случай, че тези движения попадат в хипотезата за трансфер на активи/услуги по смисъла на Глава 20 от ЗКПО, то може ли да приемем, че при ново закупени стоки пазарната стойност е равна на стойността за данъчни цели.

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант